Р Е Ш Е Н И Е № 11
гр.Силистра, 23.02.2023 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд гр.Силистра, в
публично заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря
Румяна Пенева, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 190 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, във
връзка с чл. 38,
ал. 7, във връзка с чл. 38,
ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по жалба на Д.К.И.,ЕГН: ********** ***, в качеството му на администратор
на лични данни, представляван
от адвокат М., назначена по реда на Закона за правната помощ, срещу Решение №
ППН-02-327 от 11.11.2022 г. на Комисия за защита на личните данни.
С посоченото решение на жалбоподателя
е разпоредено в срок от три месеца, считано от датата на получаването му, да съобрази операциите по обработване на данни с
разпоредбите на чл. 6, § 1 букви „а“-„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, като
преустанови заснемането на публични места-части от улица „Кълъраш“ с паркоместата
пред входа на жилищната сграда - етажна собственост на адрес: ***, както и
подстъпа към входа на блока чрез промяна ъгъла на заснемане, а ако това е
невъзможно - чрез демонтиране на видеосистемата за наблюдение. С други думи
казано административният акт разпорежда промяна ъгъла на заснемане по начин,
който да не заснема указаните публични места, а ако това е невъзможно –
демонтиране на видеосистемата.
В
жалбата се съдържат оплаквания, че защитата на личните права на жалбоподателя,
свързани с особени и завишени потребности във връзка с намалена
трудоспособност, и свързаната с това необходимост да наблюдава паркирания
автомобил, както и евентуални извършители на хулигански прояви, имат превес и
оправдават заснемането на публични места.
Ответната
страна Комисията за защита на личните данни, чрез писмено становище на ст.юрисконсулт
Д.Т., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се отхвърли.
Административен
съд - Силистра, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Производството
пред Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) е образувано по повод подаден сигнал,
препратен до структура на МВР - Силистра, в който се твърди, че на адрес: ***е
монтирана камера от Д.К.И., заснемаща площи от публично място. Заснемат се преминаващите
пред входа граждани и автомобили. Било установено, че записите се използват предимно
за подаване на сигнали до различни институции. Във връзка с това от Районно
управление - Силистра препратили до КЗЛД постъпилия сигнал, ведно със събраните
материали за становище и предприемане на действия по компетентност.
Административното производство е стартирало със Заповед
на Председателя на КЗЛД за извършване на проверка на място. На 06.07.2022 г. жалбоподателят
е бил посетен на адреса, на който живее - ***. Последният е съдействал и преписката
е била попълнена с необходимите доказателства. В хода на проверката са били
разяснени задачите и начина на протичането й, дейностите по обработване на
лични данни, предприетите технически и организационни мерки за защита на
данните, предприетите действия за информиране на физическите лица за целите на
обработване на личните им данни и упражняването на техните права, извършен с
оглед на обекта и системата за видеонаблюдение. Резултатите от проверката са
обективирани в Констативен протокол (л.36-гръб), заснети са графични
изображения и екранни разпечатки от обекта и системата за видеонаблюдение Д.И.
с попълнил Въпросник - Приложение № 2 към Инструкция за практическото
осъществяване на надзорната дейност на КЗЛД. Всички събрани в хода на
проверката документи са били приложени към Констативен акт рег. № ППН-02-393 от
01.08.2022 г.(л.34).
Контролните органи обективирали следните констатации: на
посочения в сигнала адрес: *** се намира осеметажна жилищна сграда в режим на
етажна собственост с общо 32 (тридесет и два) апартамента и един вход. Д.И.
обитава ап. ** на * жилищен етаж в същата сграда. На обекта е изградена процесната
система за видеонаблюдение, състояща се от един брой камера за видеонаблюдение
марка „Hikvison“, видеорекордер - снабден с твърд диск (НDD) с
капацитет 1 ТВ (един терабайт). Видеорекордерът се съхранява в изолирано
помещение с контролиран достъп в жилището на И.. Системата за видеонаблюдение
не е присъединена към локална компютърна мрежа. Изградена е през месец август
2021 г. от Д.И. с личен труд и финансови средства и с помощта на негов близък.
Основанието за извършваното видеонаблюдение е превантивна охранителна дейност
на семейството, дома и имуществото на И.. В имота на И. не се извършва охрана
от друго физическо или юридическо лице но реда на Закона за частната
охранителна дейност. Извършва се запис с видеокадри на твърдия диск в
рекордера, като записите се съхраняват за срок от около 1 (един) месец, след
което автоматично се изтриват по реда на тяхното постъпване.
Достъп до изградената система за видеонаблюдение, в
т.ч. настройките на системата, изходящия образ от видеокамерата в реално време
и записите с видеокадри на твърдия диск в рекордера, се осъществява единствено
от Д.И. след въвеждане на атрибути за идентификация - потребителско име и
парола, достояние и известни на същия. Отдалечен достъп до системата не се
осъществява. Камерата за видеонаблюдение е разположена на терасата на
апартамента на Д.И. от северната страна на сградата, насочена е и заснема части
от улица
*** с паркоместата пред входа на блока, както и
подстъпа към входа на блока. Системата за видеонаблюдение позволява идентификация
на неограничен кръг физически лица, попадащи в обхвата на камерата. Налице са
информационни табели с изобразена камера за видеонаблюдение и текст „ВНИМАНИЕ!
ПАРКОМЕСТАТА СА ПОД 24-ЧАСА ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ!!!“ без друга информация, като
едната е разположена на видимо място на входната врата на блока, а другите на
осветителните тела пред входа.
Администраторът е предприел технически и
организационни мерки за защита на данните, изразяващи се в контрол на
физическия достъп до оборудването и идентификация чрез въвеждане на потребителско
име и парола за достъп до системата за видеонаблюдение.
От страна на Д.И. не били предоставени документи
(правила, процедура,инструкция или други), регламентиращи обработването на
лични данни чрез така изградената система за видеонаблюдение на обекта.
Комисията
за защита на личните данни е провела заседание на 29.09.2022 г., (л.л.45 и 46),
на което били докладвани резултатите от извършената проверка, обективирана в констативен
акт от 01.08.2022 г. Било издадено процесното Решение № ППН-02-327 от
11.11.2022 г., с което е прието, че е осъществено видеонаблюдение, позволяващо
да бъдат идентифицирани лицата. Прието е, че изградената система за
видеонаблюдение, заснемаща части публични площи, надхвърля целите, за които е
поставена – охрана на здравето и имуществото на администратора. Действията са
квалифицирани като нарушение на чл. 6,
пар. 1, б. "а"- „е“ от Регламент 2016/679, а именно принципът за "надхвърляне
на целите, за които видеонаблюдението е изградено“.
В
тази връзка на основание чл. 57,
пар. 1, б. "а‘ от Регламент 2016/679 е разпоредено на Д.К. да преустанови нарушението като
промени обхвата на заснемане на камерата, а ако промяната е невъзможна, да
демонтира същата.
По
делото не е спорно, че жалбоподателят е трудоустроен с призната 80 % намалена
работоспособност (л.62) и получава минимални доходи.
По
реда на ЗПП му е предоставена правна помощ под формата на процесуално
представителство.
В
съдебно заседание са приети снимки на предблоковото пространство, включващо и
паркоместата.
При
така установените факти, Административен съд - Силистра достига до следните
правни изводи:
Жалбата
е допустима, насочена срещу подлежащ на оспорване административен акт. Същата е
подадена от лице, имащо правен интерес, тъй като решението е неблагоприятно за
неговия адресат.
Подадена
е в срока по чл. 38,
ал.7 от ЗЗЛД,
доколкото актът е съобщен на 18.11.2022 г., а жалбата е депозирана на 23.11.2022
г.
Съгласно
изискванията на чл.
168, ал. 1 от АПК,
при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва
пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички
основания, визирани в чл. 146
от АПК. При преценката
си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания
индивидуален административен акт, представената административна преписка и
събраните по делото доказателства. При проверката на административния акт,
съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от неговото
искане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен колективен орган съгласно чл. 38, ал. 3
от ЗЗЛД, прието е при
необходимия кворум и с необходимото мнозинство - арг. чл. 9,
ал. 3 от ЗЗЛД и чл.
8, ал. 6 и ал. 7 от Правилника. Съгласно чл. 7,
ал. 1 от ЗЗЛД
комисията е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове, а
решенията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете (чл. 9, ал. 3). В
случая за оспореното решение са гласували трима със "за" и е
обективирано обикновено мнозинство от общия брой на членовете. В тази връзка не
е налице отменителното основание по чл.
146, т. 1 АПК.
Спазена
е установената от закона форма - актът е писмен, посочени са фактическите и
правни основания за издаването му. Административният акт съдържа изискуемите от
разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 АПК реквизити.
Оспореният акт съдържа ясна разпоредителна част, посочени са релевантните факти
и обстоятелства и приложимите според административния орган правни норми,
проявлението на които обосновава разпоредените от него правни последици.
В
производството не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същото е образувано по сигнал на заинтересовани
лица, който е във връзка с правомощията на КЗЛЛ по чл. 10,
ал. 1, т. 7 ЗЗЛД –
разглеждане на сигнали/жалби срещу актове и действия на администраторите на
лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон.
Дадена
е възможност на жалбоподателя да вземе участие в производството, тъй като
същият е присъствал на проверката.
Събрани
са всички необходими доказателства и са изяснени всички факти и обстоятелства
по случая. Правилно са определени параметрите на видеонаблюдението, като е
прието, че видеозаснемането на камерата обхваща обществени площи (улицата пред
имота на жалбоподателя).
Административният
акт е издаден и в съответствие с материалния закон.
Видеонаблюдението
като съвкупност от действия по записване и съхраняване, осъществявано с
автоматично средство – система за видеонаблюдение, попада в обхвата на
понятието "обработване" по смисъла на чл. 4,
т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, като данните в тази система
позволяват идентифициране на физически лица по смисъла на чл. 4,
т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Правилно
КЗЛД е приел, че Д.И. осъществява видеонаблюдение, при което има качеството на
администратор на лични данни по смисъла на чл. 4,
т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Същият е определил целите на обработване на лични данни - охрана на лица и
имущество и средствата за обработване - видеонаблюдение чрез техническо
средство (камера), т. е. чрез система за видеонаблюдение.
Заявената от администратора цел е
„охрана на живота и имуществото“ на жалбоподателя.Но заснемането на всички лица
и обекти, преминаващи в публичното пространство, представляващо подстъпа до
входа с паркоместа, без съгласие на общото събрание на Етажната собственост и
без вменени обществени охранителни функции на Д.К., е непропорционално спрямо
обективните предпоставка за престъпления спрямо имуществото или живота на
жалбоподателя. Нормативно призната свобода за ползване на определени права се
простира до границата на нормативно признатите права на други лица, засегнати
от действията - в случая живущите в
блока. Основополагащо за предмета на делото е мярката, пропорцията,
съотношението между преследваната цел и средствата, които я обслужват. Обществено
оправдано, ползотворно и отговорно е жалбоподателят К. да сигнализира и реагира
до държавни, общински и други публични институции за определени нередности. Но
доказателствените средства – в случая материали от видеозаснемане на публични
места, не бива да нарушават нормативно признатите на лично пространство, респ.
границите на лична свобода, при положение че гражданите не са доброволно
предоставили правомощия. Съответно неприложим е и текстът на чл. 6, nap.1,
б, „е“ от Регламент (ЕС) 679/2016. В конкретния случай е допустимо извършването
на видеонаблюдение само на собствеността на жалбоподателя, тъй като липсва
решение за инсталиране на видеонаблюдение от етажната собственост на имота, където
е монтирана камерата. Всяко друго наблюдение, обхващащо публични места извън
сградата, не съставлява дейност, „изцяло лична или домашна” по смисъла на
решение от 11.12.2014 г. по дело С-212/13. Такова наблюдение е без законово
основание и противоречи на целите и принципите, изведени от националния
законодател в чл. 1, ал. 3 от ЗЗЛД , както и на установеното в чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България право на лична свобода и неприкосновеност.
Административният
орган е разпоредил поведение, което отчита и личните интереси на жалбоподателя
– първо да промени ъгъла на заснемане до площите, представляващи лична
собственост или лично ползвани от него, а при невъзможност – демонтиране на
камерата.
В обобщение
оспореният акт съдържа разпореждане по смисъла на чл. 78, пар. 2, б. „г“ от
Регламент № (ЕС) 679 от 2016 г., като е указал на администратора точно
фактическите и правни основания, както и резултатът, който се цели с
прилаганото правомощие. По тези съображения, жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
Полезна практика относно предмета на
делото е и Решение № 7730 от 19.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1413/2022 г., V
о.,Решение № 10496 от 10.08.2018 г. на ВАС по адм-.дело № 2034/2017 г., V о;
Представените по
делото писмени доказателства за 80 % трудоустроеност и нисък социален доход в
размер на минималната заплата, обосновават извод за наличие на обстоятелства за
освобождаване от заплащане на жалбоподателя от заплащане на разноски по делото.
Няма пречка с решението жалбоподателят да бъде освободен от заплащането им.
По изложените
съображения и на основание и чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК
Административен съд - Силистра
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.К.И., ЕГН: ********** ***, в качеството на
администратор на лични данни, срещу
Решение № ППН-02-327/11.11.2022 г. на Комисията за защита на личните данни, с
което на жалбоподателя е разпоредено в определен срок да промени обхвата на
заснемането на камерата, разположени в имота му на адрес :*** по начин, по който да не заснема
обществени площи и чужди имоти, а ако това е невъзможно – да демонтира същата.
ОСВОБОЖДАВА
Д.К.И., ЕГН: ********** *** от заплащане на разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: