Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 29.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 11-ти състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                               СЪДИЯ: ИЛИАНА СТАНКОВА

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 2571/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът Г. Ф. твърди, че по гр.д. № 5879/2012 г. на СГС, 14 състав от пострадалата А.П.М.от ПТП, настъпило на 16.01.2009 г., в гр. София, бил предявен иск по чл. 288, ал.1, т. 2 „а“ КЗ (отм.). Твърди, че в производството по делото бил конституиран и настоящият ответник – В.Г.Ч. като трето лице, негов помагач. Сочи, че с влязлото в сила решение по този иск е осъден да заплати на пострадалата А.П.М.обезщетение за неимуществени вреди от произшествието в размер на 35 000,00 лева, за което е признато, че е причинено от противоправното поведение на  В.Г.Ч., като водач на л.а. с ДК № *******, който към момента на причиняване на деликта, не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди, че въз основа на решението е изплатил следните суми: сумата в размер на 35 000,00 лева – главница за присъдено обезщетение, 10 568,50 лева – законна лихва, 7355,91 лева – разноски и такси по изпълнението, като така заплатените суми частният съдебен изпълнител е възстановил надвнесена сума в размер на 2350,00 лева. Сочи също така, че е заплатил по сметка на СГС и САС държавна такса в размер на 600,00 лева и на 1 200,00 лева. Счита, че с изплащане на обезщетението в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума. Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от общо 54 444,88 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до плащането. Претендира разноски.

Ответникът В.Г.Ч. оспорва иска. Сочи, че е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на деликта. Прави възражение за съпричиняване на противоправния резултат от пострадалата, евентуално твърди, че не дължи на ищеца сторените от него разноски в изпълнителното производство и лихва за забава.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила решение по гр.д.№ 5879/2012 г. по описа на СГС, І-14 състав, изменено с решение по гр.д. № 1349/2014 г. по описа на САС, ІV състав Г. Ф. е осъден да заплати на А.П.М.на основание чл. 288, ал.2, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) сумата в размер на 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреждания, настъпили в следствие на ПТП от 16.01.2009 г., заедно със законната лихва върху сумата от 17.08.2011 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1018,00 лева – разноски по делото, сумата в размер на 1807,00 лева – адвокатско възнаграждение на адв. К.И.Н.на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, сумата в размер на 600,00 лева – държавна такса по сметка на СГС и сумата в размер на 1200,00 лева – държавна такса по сметка на САС. Видно от диспозитива на решенията, същите са постановени при участието на В.Г.Ч. като трето лице, помагач на ответника.

За принудително събиране на присъдените на М. суми е образувано изпълнително дело № 20147870400243 при ЧСИ М.Д., като видно от поканата за доброволно изпълнение, същата е за следните вземания: 35 000,00 лева – главница, ведно със законната лихва от 17.08.2011 г. до окончателното плащане, изпълнителни разноски в размер на 3566,00 лева и такса по т. 26 от тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 3789,91 лева (общо разноски 7355,91 лева).

За принудително събиране на вземането на адв. К.Н.е образувано изп. № 20167870400182,  като видно от покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника 16.06.2016 г. е посочено, че е за следните суми: сумата от 1807,00 лева – съдебни разноски; сумата от 66,00 – изпълнителни разноски; сумата от 197,47 лева – разноски за ЧСИ, като видно от платежно нареждане от 15.06.2016 г. Г. Ф. е заплатил сумата от 2070,47 лева с основание доброволно изпълнение по изпълнителното делото.

Видно от два броя платежни нареждания от 02.06.2016 г. Г. Ф. е заплатил на СГС сумата от 600,00 лева и на САС сумата от 1200,00 лева с основание държавна такса.

Според заключението на приетата счетоводна експертиза на 29.07.2014 г. по сметка на ЧСИД.от Г. Ф. на 29.07.2014 г. са извършени 4 плащания – първото, на сумата от 3566,00 лева – пълно пл.закон.такса; второто, на сумата от 10 568,50 лева – законна лихва; на 29.07.2014 г. – 3789,91 лева – пропорционална такса, като на същата дата е върната като надвнесена сумата от 2350,00 лева. Според експертизата сметката на ЧСИ е заверена и със сумата от 2070,47 лева – по и.д. № 20167870400182, както и са заверени сметките на СГС и САС за сумите по приетите по делото платежни нареждания, посочени по-горе. 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За основателността на предявения иск следва да се установи, че в причинна връзка с виновно противоправно поведение на ответника и при управление на МПС са причинени вреди; че към момента на деликта ответникът не е притежавал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”; че на увреденото от деликта лице ищецът е изплатил обезщетение в размер на действителните вреди.

На основание чл. 223, ал.2 ГПК ответникът В.Г.Ч. е обвързан от задължителната сила на мотивите на решението по гр.д.№ 5879/2012 г. по описа на СГС, І-14 състав, изменено с решение по гр.д. № 1349/2014 г. по описа на САС, ІV състав. Ето защо съдът намира за установено между страните, че на 16.01.2009 г. е настъпило ПТП, в следствие противоправното поведение на В.Г.Ч., като водач на л.а. с ДК № *******, който към момента на настъпване на произшествието е бил без валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като в следствие на произшествието са настъпили увреждания на А.П.М., като справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, при отчитане приноса й в настъпване на противоправния резултат е 35 000,00 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.12 КЗ (отм.) след изплащане на обезщетението Ф.ът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Установява се, че ищецът е изплатил обезщетение на пострадалото лице в размер на 35 000 лева, както и лихва за забава в размер на 10568,50 лева (видно от справка, лист 36 от делото). Не се установява по дело възстановената от ЧСИ сума за какво е надплатена, но доколкото законната лихва, която е начислена и в размер почти колкото е изчисления от съда (от датата на деликта - 17.08.2011 г. (датата следваща датата на деликта) до датата на плащане - 29.07.2014 г. изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК същата възлиза в размер на 10578,26 лева.), то съдът приема, че надвнесената част е била за разноски в изпълнителното производство.

Съдът намира, че разноските, които Гаранционнен Ф. е заплатил като такива в изпълнителното производство не се включват в обема на регресното му право. От една страна, същите не се предвидени в разпоредбата на чл. 288, ал.12 КЗ (отм.) от друга, същите са дължими поради недобросъвестното поведение на самия Г.  Ф. като длъжник, който не е погасил дълга веднага след съдебното му установяване.

Съдът намира, че в полза на ищеца срещу ответника е възникнало суброгационно право за платеното обезщетение, лихва за забава и разноски в исковото производство общо в размер на 49175,50 лева (35 000 + 10568,50+1807+600+1200= 49175,50), за която сума искът следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до пълния предявен общ размер от 54 444,88 лева.

По разноските:

С оглед изхода от делото на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски по делото за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 2554,11 лева. Ответникът не претендира разноски.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА В.Г.Ч., ЕГН **********, да заплати на Г. Ф., адрес ***, на основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) вр. с  чл. 45 ЗЗД сумата от 49175,50 лв., представляваща изплатено обезщетение за претърпени от А.П.М.неимуществени вреди - болки и страдания от получени увреждания на здравето в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 16.01.2009г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2019г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2554,11 лева разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 54444,88 лева.

 

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: