РЕШЕНИЕ
№ 17443
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110144512 по описа за 2023 година
ЮЛ е предявило против ЮЛ обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3168.63 лв.,
представляваща ½ част по заплатено застрахователно обезщетение по щета №
********** по застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
************ от 12.07.2017 г. за нанесени щети на МПС марка „Хонда“, с рег.
№ *******, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 17.06.2018 г.
събитие /ПТП/, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 160.47 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 07.03.2023 г. до 07.08.2023 г.
Ищецът твърди, че на 17.06.2018 г., около 07:45 часа в /административен
адрес/, при бензиностанция „ЮЛ“ било реализирано ПТП между МПС марка
„Хонда“, с рег. № ******* и МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.
№ *********. Твърди, че МПС марка „Хонда“, с рег. № ******* се движело
по ул. „Ормана“ с посока „обходен път Север“, като преди бензиностанция
„ЮЛ“ бил предприел маневра за завой наляво, пресичайки насрещните ленти
за движение с цел навлизане в бензиностанцията, като в същия момент
водачът на МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *********
предприел маневра за изпреварване на движещия се пред него автомобил
марка „Хонда“, с рег. № ******* и ускорил скоростта и настъпил удар. Бил
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Поддържа, че към
датата на произшествието МПС марка „Хонда“, с рег. № ******* има валидна
1
застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, а МПС марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с рег. № ********* бил застрахован при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За причинените от ПТП
вреди при ищеца била образувана щета № ************, като било изплатено
обезщетение от 5798.46 лв., като за репатриране на автомобила била заплатена
сумата от 508.80 лв. Твърди, че ответното дружество било поканено да
заплати сумата от 3168 лв., представляващи ½ част от заплатеното
застрахователно обезщетение и ½ част от платената разноски за пътна помощ
и 15 лв. ликвидационни разноски, отчитайки приноса на двамата водачи,
която сума не била заплатена. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва обстоятелството, че собственикът на МПС
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ********* към датата на
процесното ПТП имал валидно сключена при него задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Оспорва механизма на процесното ПТП и
посочва, че същото било възникнало единствено поради поведение на
застрахования при ищеца водач. Навежда доводи за съпричиняване, като
водачът не бил съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна
обстановка. Оспорва предявения иск по размер. Твърди, че увреденото МПС
не е било в добро състояние и без щети преди процесното ПТП. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител
на страната поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата за наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на
МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *********, наличието на
валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Каско“ между
ищеца и собственика на М П С марка „Хонда“, с рег. № *******, извършеното
от ищеца плащане на застрахователно обезщетение в размер на 5798.46 лв. по
застраховка „Каско“.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
от който се установява, че на 17.06.2018 г. около 07.45 часа в
/административен адрес/, е настъпило пътно транспортно произшествие
между ППС с рег. № *********, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“,
управлявано от К. М. и ППС с рег. № *******, марка „Хонда“, модел „ЦРВ“,
управлявано от Д. Д.. В протокола е посочено, че обстоятелствата и причините
били в процес на изясняване по ДП № 352/2018 г. на РУ- /населено място/. В
протокола са посочени щетите по автомобилите.
По делото е представено постановление за прекратяване на наказателно
производство постановен по ДП № 352/2018 г. по описа на РУ – /населено
място/.
2
По делото е представена полица по застраховка „Каско на МПС“ №
************ от 12.07.2017 г. със срок на действие от 13.07.2017 г. до
12.07.2018 г., от която се установява, че МПС марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, с
рег. № ******* е било застраховано по посочената застраховка в ЮЛ, като са
представени и Общи условия за застраховка „Каско на МПС“. Представена е и
застрахователната преписка на ЮЛ във връзка с настъпилото застрахователно
събитие, а именно реализираното ПТП, като към нея е приложено искане за
оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“, опис-заключение на вреди на
МПС по щета № **********, калкулация-ремонт по щета № **********,
свидетелство за регистрация I част, ликвидационен акт от 06.12.2018 г.
Представено е възлагателно писмо до ЮЛ за извършване на ремонт на МПС
марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № ******* по щета № **********,
приемо-предавателен протокол от 12.07.2018 г., с който автомобилът е бил
предаден за ремонт, приемо-предавателен протокол за предаване на МПС след
извършен ремонт от 30.11.2018 г., фактура № ********** от 04.12.2018 г. на
стойност 5798.46 лв. за предоставена услуга по ремонт на МПС марка
„Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № ******* по щета № **********. Представено
е платежно нареждане от 17.12.2018 г., съгласно което на ЮЛ за ремонт по
щета № ********** на МПС марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № ******* е
заплатена сума в размер на 5798.46 лв. Представена е фактура № **********
от 12.11.2018 г. издадена от „СБА – Национална служба за пътна помощ“ и
получател ЮЛ за предоставена услуга пътна помощ за транспортиране на
катастрофирал автомобил ******* на стойност 508.80 лв., както и платежно
нареждане от 13.12.2018 г., съгласно което на СБА – Национална служба за
пътна помощ“ е била преведена сумата от 508.80 лв.
С писмо с вх. № 04-134204 от 23.02.2023 г., ищецът е поканил ответникът
в да възстанови платената от застрахователя сума в размер 3168.63 лв.,
включваща ½ от платеното обезщетение или 2899.23 лв., както и ½ от
платените разноски за пътна помощ. С уведомително писмо от 07.03.2023 г.
ответникът е постановил отказ за заплащане на претенцията.
Като свидетел по делото е разпитан К. М., който посочва, че е бил
участвал съм в ПТП през 2018 г., било почивен ден сутринта и карал жената, с
която живеел на семейни начала на работа. Пред него се движела кола много
бавно, пуснал ляв мигач и предприел изпреварване, в същото време колата
пред него предприела ляв завой пресякла му пътя и го блъснала, като това
станало пред бензиностанция. Улицата по която се движел имала по едно
платно в посока и било прав участък. Колата която управлявал тогава била е
„Фолксваген“, „Пасат“, другият автомобил бил джип „Хонда“ или „Хюндай“.
На пътя нямало маркировка и знаци, когато предприел изпреварването при
ускорението се движел с 40-50 км/ч., а другият автомобил се е движел
сравнително бавно, с около 20-30 км/ч., като разстоянието между свидетелят и
предният автомобил било поне 10 метра преди изпреварването. Твърди, че не
бил възприел другият автомобил да бил подал сигнал за завой. Другият
автомобил го ударил в предния десен калник и го завъртял, като го ударил в
двете врати отново в дясно, като по другия автомобил щетите били по
бронята. Посочва, че нямало санкции към него след ПТП-то.
3
Като свидетел по делото е разпитан и Д. Д., който посочва, че на
17.06.2018 г. рано сутринта в 07.45 ч. управлявал личното си МПС в гр.
/населено място/, като при движение по улицата преди да навлезе в
бензиностанция след като се огледал, забелязал, че зад него се движел
автомобил, светло сив на цвят, подал ляв мигач, за да влезне в
бензиностанцията, и 20 метра по-късно при завиването настъпило въпросното
ПТП. Не си спомнял на пътя да е имало маркировка, като пътят бил едно
платно, в което се движат двете посоки. Свидетелят посочва, че управлявал
личния си автомобил „Хонда“ модел „ЦРВ“ с рег. № В 3969 РТ. Твърди, че
автомобилът, който го ударил извършвал двойно изпреварване, като той бил
трета кола след него, не бил забелязал мигача, правил двойно изпреварване и
така го ударил. Свидетелят посочва, че се движел се с не повече от 10 км./ч.,
тъй като завивал. След ПТП-то, бил с раздробена ръка и бил откаран с
линейка. Застрахователно обезщетение било изплатено на доверен сервиз, в
които бил извършен ремонта.
По делото е приета и съдебно-автотехническа експертиза, която
настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП бил следният:
на 17.06.2018 г., около 07:45 в гр. /населено място/, лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *********, се движел по ул. „Ормана“
с посока към „Обходен път Север“ и при бензиностанция „Им ЮЛ“, водачът
предприема маневра за изпреварване на лек автомобил „Хонда“, модел „ЦРВ“,
с рег. № *******. В същото време, водачът на лек автомобил „Хонда“, модел
„ЦРВ“, с рег. № *******, предприема маневра за завой наляво, за навлизане в
бензиностанцията, вследствие на което траекториите на превозните средства
се пресичат и настъпил удар между тях. Съгласно заключението щетите по
както по лек автомобил се намирали в пряка причинно-следствен връзка с
настъпилото на 17.06.2018 г. произшествие в град Ямбол. Вещото лице
посочва, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил
Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № *******, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 6432.62 лв., като обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП били в границите на 15-25 лв.
Вещото лице е посочило, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, ако е не бил предприел маневра за изпреварване, а бил
изчакал лек автомобил „Хонда“ да извърши маневрата за завой наляво, като от
момента, в който лек автомобил „Фолксваген Пасат“ вече бил предприел
изпреварване и се намирал в лентата за насрещно движение, водачът не е има
възможност да предотврати удара и навлизането на лек автомобил „Хонда
ЦРВ“ в лявата пътна лента имало внезапен характер. Водачът на лек
автомобил „Хонда ЦРВ“ бил имал възможност да предотврати настъпването
на произшествието, ако би изчакал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ да
завърши изпреварването и чак след това да се отклони наляво. Вещото лице е
посочило, че на мястото на ПТП-то липсвала хоризонтална и вертикална
маркировка, като пътното платно на мястото на произшествието било
двупосочно, съставено от две ленти за движение, по една във всяка посока, без
4
разделителна линия помежду им. Съгласно заключението мястото на
първоначалното съприкосновение било по дължина на пътното платно – на ул.
„Ормана“ № 15 при бензиностанция „Им ЮЛ“, а по широчина на пътното
платно – в лентата за насрещно движение, считано по посока на ориентацията
на двете превозно средства, като в момента на удара, процесните автомобили
са били в лентата за насрещно движение, считано по посоката на ориентация
на двете превозни средства. Вещото лице посочва, че двамата водачи са имали
възможност да се възприемат помежду си преди настъпване на процесното
ПТП, като от момента в който лек автомобил „Фолксваген Пасат“ се намирал
в лентата за насрещно движение, водачът не бил имал техническа възможност
да предотврати удара. Съгласно заключението водачът на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на произшествието, ако не бил предприел маневра за
изпреварване, а бил изчакал лек автомобил „Хонда“ да извърши маневра завой
на ляво. От момента, в който лек автомобил „Фолксваген Пасат“ вече бил
предприел изпреварване и се намирал в лентата за насрещно движение,
водачът не имал възможност да предотврати удара и навлизането на лек
автомобил „Хонда ЦРВ“ в лявата лента имал внезапен характер. Водачът на
лек автомобил „Хонда ЦРВ“ имал възможност да предотврати настъпването
на произшествието, ако бил изчакал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ да
завърши изпреварването и чак след това се отклонил наляво. Вещото лице
посочва, че от представените доказателства не можело да се изчисли размерът
на щетите на МПС „Фолксваген Пасат“, с рег. № *********.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност. За възникване на регресното вземане по иска с правно основание
чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди. В доказателствена тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за вина, както и възраженията си срещу
вземанията на ищеца.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата за наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на
МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *********, наличието на
валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Каско“ между
ищеца и собственика на МПС марка „Хонда“, с рег. № *******, извършеното
от ищеца плащане на застрахователно обезщетение в размер на 5798.46 лв. по
застраховка „Каско“.
В случая следва да се посочи, че съгласно константната практика на ВКС,
5
обективирана в тълкувателно решение № 142 от 1.XII.1966 г. на ОСГК по гр.
дело № 112/1966 г., в което е посочено, че постановлението на прокуратурата,
с което е прекратено наказателното преследване поради това, че обвиняемият
е счетен за невиновен да е извършил престъпното деяние, не е задължително
за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от това
деяние. Съгласно чл. 300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В настоящият случай с
постановление постановено по ДП № 352/2018 г. по описа на РУ – Ямбол е
прекратено наказателно производство във връзка с процесното ПТП,
независимо от това обстоятелство гражданският съд дължи самостоятелно
произнасяне по твърденията в исковата молба за наличие на деликт, причинен
от застрахования при ответника водач на изпреварващия лек автомобил, като
се ръководи от оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и принципа, че за
разликата от договорната, деликтната отговорност може да бъде ангажирана и
за непредвидимите вреди.
За установява на механизма на настъпване на процесното ПТП по делото
е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от който се
установява, че на 17.06.2018 г., около 07.45 часа в /административен адрес/, е
настъпило пътно транспортно произшествие между ППС с рег. № *********,
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, управлявано от К. М. и ППС с рег. №
*******, марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, управлявано от Д. Д.. Протоколът за
ПТП, съставен от служител на МВР в кръга на служебните му задължения в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ.
Като такъв той се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на актосъставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със
задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя и за извършените от
него и пред него действия - в този смисъл са решение № 85/28.05.2009 г. по т.
д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010
г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на
ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО
и решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I ТО.
Следователно до доказване на противното съдът е обвързан от
удостоверените в протокола и извършените от длъжностното лице действия.
Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза механизмът на настъпване на процесното ПТП бил
следният на 17.06.2018 г., около 07:45 в /населено място/, лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *********, се движел по ул. „Ормана“
с посока към „Обходен път Север“ и при бензиностанция „Им ЮЛ“, водачът
предприема маневра за изпреварване на лек автомобил „Хонда“, модел „ЦРВ“,
с рег. № *******, като същото време, водачът на лек автомобил „Хонда“,
модел „ЦРВ“, с рег. № *******, предприема маневра за завой наляво, за
навлизане в бензиностанцията, вследствие на което траекториите на
6
превозните средства се пресичат и настъпил удар между тях. В този смисъл са
и показанията на свидетелите К. М. и Д. Д.. Свидетелят М. посочва, че
предприел изпреварване, в същото време колата пред него предприела ляв
завой пресякла му пътя и го блъснала, като това станало пред бензиностанция.
Свидетелят Д. посочва, че при движение по улицата преди да навлезе в
бензиностанция след като се огледал, забелязал, че зад него се движел
автомобил, светло сив на цвят, подал ляв мигач, за да влезне в
бензиностанцията, и 20 метра по-късно при завиването настъпило въпросното
ПТП, като автомобилът, който го бил ударил извършвал двойно изпреварване,
като той бил трета кола след него. Като съобрази горното и при преценката му
наред с останалите събрани по делото доказателства, съдът приема, че
виновен за настъпване на процесното ПТП е именно водачът на МПС, марка
„Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № *******, управлявано от Д. Д. застрахован
при ЮЛ, който управлявайки процесното МПС е нарушил разпоредбата на чл.
25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение, и общата разпоредба на чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, регламентираща задължението на всеки участник в
движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки
за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не
причинява имуществени вреди, както и разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП,
която се отнася именно до водач на МПС завиващ наляво или надясно за
навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция, какъвто безспорно е процесния случай, като същата
разпоредба предвижда, че водачът в тази ситуация е длъжен да пропусне
пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той
напуска. В случая водачът на МПС, завиващо наляво с цел навлизане в
бензиностанция, е бил длъжен да се огледа, да подаде мигач, и да пропусне
всички движещи се по пътя, който напуска МПС-та, включително
изпреварващия го водач на МПС „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. №
*********. В случая водачът на лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦРВ“ е
предприел посочената маневра - ляв завой за влизане в крайпътен имот, без да
се съобрази с преминаващия покрай него и изпреварващ го лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Пасат“, като става причина за настъпване на
произшествието. Още повече, че съгласно приетата съдебно-автотехническа
експертиза водачът на лек автомобил „Хонда ЦРВ“ е имал възможност да
предотврати настъпването на произшествието, ако бил изчакал лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ да завърши изпреварването и чак след това се отклонил
наляво, като същият не е предприел своевременно посочената маневра.
С оглед на наведеното от ищеца твърдение, че вина за настъпване на
7
проценото ПТП имат и двамата водачи, поради което се претендира
половината от заплатеното обезщетение и предвид събраните по делото
гласни доказателства и съдебно-автотехническа експертиза следва и да се
отбележи, че в случая се установява противоправно поведение и на водача на
застрахования при ответника автомобил, което е допринесло за настъпването
на вредите. Видно от показанията и на двамата свидетели процесното ПТП е
настъпило, когато лек автомобил „Фолксваген Пасат“ е извършвал
изпреварване. Свидетелят Д. изрично посочва, че лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ бил извършвал двойно изпреварване, като бил третата кола и не
забелязал мигача подаден от свидетеля Д. за предприетата маневра, а именно
завой на ляво. В този смисъл са и показанията на свидетеля М., който посочва,
че не бил възприел подадения сигнал за завой от другият автомобил. Съгласно
приетата по делото САТЕ е посочено, че мястото на произшествието било
двупосочно, съставено от две ленти за движение, по една във всяка посока, без
разделителна линия помежду им, като мястото на първоначалното
съприкосновение било в лентата за насрещно движение, считано по посока на
ориентацията на двете превозно средства, като в момента на удара,
процесните автомобили са били в лентата за насрещно движение. С оглед на
изложеното се установява, че водачът на застрахования при ответника
автомобил управляващ „Фолксваген Пасат“ е допуснал нарушение на
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 предложение последно ЗДвП и чл. 42, ал. 2,
т. 2 ЗДвП, като в рамките на двупосочна улица в /населено място/ е навлязъл в
лентата за насрещно движение, предприел е изпреварване на движещите се
пред него два автомобила, и не е възприел подадения сигнал от първия
автомобил за предприета маневра за завой на ляво. Обстоятелството, че на
пътя липсвала хоризонтална и вертикална маркировка, не освобождава водача
от отговорност, тъй като същият е бил длъжен преди да предприеме
изпреварване да се увери, че автомобилът, който ще изпреварва не е подал
сигнал за изменение на посоката си на движение наляво, както и да не създава
опасност за МПС-та в насрещната лента за движение, което е нямало как да се
случи доколкото изпреварващия автомобил „Фолксваген Пасат“ е бил трета
кола в колоната, предприел е двойно изпреварване и е нямало как да
възприеме подадените сигнали от страна на водача на първата кола, в т. ч. и
подадения ляв мигач. Водачът на автомобил „Фолксваген Пасат“ е имал и
обективна възможност да избегне удара чрез предприемане на поетапно
изпреварване на движещите се пред него два автомобила. Ето защо, макар
свидетелят Д. принципно да е бил длъжен да пропусне лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, поведението на свидетеля М. също е в нарушение на
предписаните от закона детайлни правила по отношение на извършването на
изпреварване, като е допринесло еквивалентно за настъпване на ПТП. Още
повече, че вещото лице по допуснатата САТЕ изрично посочва, че и двамата
водачи са имали възможност да се възприемат помежду си преди настъпване
на процесното ПТП, т.е и двамата водачи, са могли да предотвратят
настъпването на процесното ПТП, поради което настоящата съдебна
инстанция намира, че с действията си водачът на застрахования при ответника
автомобил е съпричинил за настъпване на вредите в степен от 50 %.
8
Предвид изложените съображения по делото се установява наличието на
всички елементи от фактическия състав на спорното право по чл. 411 КЗ –
процесното ПТП е било реализирано противоправно и виновно /съобразно
презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД/ от
застрахованите при страните водачи на МПС, които са допринесли еднакво за
настъпването на процесното ПТП, поради което ответникът носи отговорност
за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното
от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение,
но след определяне размера на обезщетението същото следва да бъде
намалено със 50 % степен на съпричиняване от пострадалия на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира
като компетентно изготвена, се установява, че стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № *******,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 6432.62 лв., като
към така посочената сума следва да се включат и и ликвидационни разноски в
размер на 15 лв., която сума ищецът има право да получи, тъй като съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета, като в случая
вещото лице изрично посочва, че като обичайните разноски за ликвидиране на
щета по риск „Каско“ при ПТП били в границите на 15-25 лв. Настоящият
състав намира, че в случая доколкото по делото са събрани доказателства, че е
била заплатена услуга за Пътна помощ в размер на 508.80 лв., че същата също
следва да бъде присъдена на ищеца. Общия размер на регресното вземане на
ищеца е в размер на 6956.42 лв., като след намаляване на дължимото
9
обезщетение с 50 % същото е в размер на 3478.21 лв., като доколкото ищецът
претендира сума в по-малък размер от 3168.63 лв., то именно в този размер
следва да се уважи исковата претенция.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящият състав намира,
че задължението на застрахователя на неговата гражданска отговорност към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което с оглед регресния характер на вземането, не може да се
приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ. В
случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички
необходими документи. Страните не спорят, че поканата е достигнала до
ответника, а това се установява и от изпратения от ответника отговор с писмо
с 07.03.2023 г., съгласно направените отбелязвания на писмото. Съгласно
подадения отговор е отказано заплащане на претендираната сума, поради
липса на вина на застрахования при ответника водач. С оглед на
гореизложеното основателна се явява акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, като определено по реда на чл. 162 ГПК претендираното обезщетение за
забава за периода от 07.03.2023 г. до 07.08.2023 г. възлиза на сумата в размер
на 160.47 лв., поради което искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски в
размер на сумата от 133.16 лв., заплатена държавна такса, 400 лв. депозит за
вещо лице по САТЕ, 200 лв. депозит за свидетел, както и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство определено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. С оглед изход на спора на ответника не следва
да се присъдят разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на ЮЛ, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/, по предявените искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от 3168.63 лв., представляваща
½ част по заплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** по
застраховка „Каско“ по застрахователна полица № ************ от
12.07.2017 г. за нанесени щети на МПС марка „Хонда“, с рег. № *******, във
връзка с настъпило застрахователно събитие на 17.06.2018 г. събитие /ПТП/,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба –
08.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
10
160.47 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 07.03.2023 г.
до 07.08.2023 г.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на ЮЛ, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 833.16 лв. - разноски в производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11