Р Е Ш Е Н И Е
№………..
Гр. Варна, ………
.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря
Добринка Долчинкова, разгледа докладваното от съдия Чолакова административно
дело № 595 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр.
чл.145 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е по жалба на „Мартини Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Никола Михайловски“ №24, представлявано от Я.Б.Г. и Г.
М. В., против Заповед № 58-ФК/18.02.2019 г. издадена от началник на отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – снек бар „The Martini Food & Cocktails“, находящ се в гр.
Варна, ул. „Никола Михайловски“ № 24, стопанисван от „Мартини Варна“ ООД и
забрана за достъпа да обекта за срок от десет дни на основание чл.186,ал.1 ЗДДС
и чл.187,ал.1 от ЗДДС. Твърди се че заповедта е постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Счита, че не
се установяват основанията за налагането на предварителната обезпечителна
мярка. Сочи се на липса на мотиви обосноваващи основанието за налагане на
принудителната административна мярка. Твърди се че клиентската сметка, с която
се обосновава извършеното нарушение, не е била предявена на представляващия
дружеството, същата няма индивидуализиращи белези, не е посочен издател, адрес,
обект. Посочва се че няма данни, които да сочат, че същата е издадена от
дружеството. Сочи, че от изпълнението на заповедта ще бъдат причинени множество
вреди, които са несъпоставими с преследваната от закона цел. Счита, че е
нарушен принципът за съразмерност. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител адв. Д. поддържа жалбата и претендира разноски в размер на
заплатената държавна такса.
Ответната
страна – началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, чрез депозирани писмени бележки оспорва жалбата чрез
процесуалния си представител старши юрисконсулт Г.. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена от легитимирано лице в законоустановения 14 – дневен срок. Съгласно
разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред
съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен
ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в
ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване, поради което
директното оспорване пред съда е ДОПУСТИМО.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед № 58-ФК/18.02.2019 г. издадена от началник на отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – снек бар
„The Martini Food & Cocktails“, находящ се в гр. Варна, ул. „Никола
Михайловски“ № 24, стопанисван от „Мартини Варна“ ООД и забрана за достъпа да
обекта за срок от десет дни на основание чл.186,ал.1 ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
Мярката
е наложена във връзка с констатирано на 16.02.2019 г. нарушение на чл.3, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС и чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС при прилагане на ПАМ по реда на чл.186,
ал.3 от същия закон. Мярката е наложена поради това, че при извършена проверка
от наличните ФУ в обекта за периода 10.01.2019 г.-11.01.2019 г. са били
изведени 2 бр. КЛЕН за периода от 10.01.2019 г. да 11.01.2019 г. от ФКБ
№0011916 /18.57 ч./ до №0011934 /01.20 ч./ и от ФКБ №0017235/17.27 ч./ до
№0017250 /01.28 ч./, като е било установено, че за направена от клиент покупка
на стоки на 10.01.2019 г. включваща 1 бр. питка чабата, 1 бр. минерална вода
„Девин”, 1 бр.наливна бира „Хайнекен”, 3 бр. „Бушмилс”, 4 бр. тарама хайвер, 2
бр. салата със сирена, 1 бр. гъши дроб карамелизиран, 2 бр. вино „Пино гриджо
деле Венеция” на обща стойност 108.09 лв. при плащането й в брой, на
клиент/анонимен под №7084/ е била предоставена клиентска сметка
№91785/10.01.2019 г./22.57 ч./ на стойност 108.09 лв. и не е била издадена
фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ в
обекта, или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. Органите по
приходите са установили, че сметка №91785/10.01.2019 г./22.57 ч./ е била
изведена за маса 15, видно от изведения от ФУ КЛЕН, във ФП не е била
регистрирана продажба в размер на посочената сума. Бил издаден АУАН от
27.02.2019 г. , с който при посочената фактическа обстановка е прието, че
търговецът е извършил нарушение на разпоредбите на чл.25,ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, във вр. с чл.3,ал.1 от Наредбата
и във връзка с чл.118,ал.4,т.1 от ЗДДС. Въз основа на АУАН е издадено
наказателно постановление от 02.04.2019 г. приложено на л.54 от делото, което
не е връчено на дружеството, съгласно изявление на процесуалният представител
на жалбоподателя.
Видно от
съдържанието на акта, при извършена контролна покупка от проверяващите на
стойност 14,36 лв. , бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещото в обекта ФУ.
В
заповедта за налагане на ПАМ са изложени мотиви относно продължителността на
срока на мярката, с оглед местоположението на обекта – в централна част на
града, на оживено кръстовище, големината на обекта, на две нива, заведението
работи без почивен ден, установени предходни административни
нарушения, както и за защитаване на обществения интерес чрез
предотвратяване на извършване на нови нарушения и др.
По
валидността на акта:
При
извършване на служебната проверка за валидност на оспорения административен
акт, съдът съобрази следното:
Съгласно
чл.193, ал.1 от ЗДДС, установяването на нарушенията на този закон и на
нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението
на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за
административните нарушения и наказания. Съгласно ал.2 от с.р., актовете за
нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления
се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или
от оправомощено от него длъжностно лице.
Видно от
Заповед № ЗЦУ – ОПР -16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на
НАП, т.1 - началниците на отдел „Оперативни дейности“ –Варна при ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, са оправомощени да издават, да налагат ПАМ –
запечатване на обектите на съответното лице в случаите на констатирани
нарушения по чл.186 от ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган и не страда от пороци, водещи до нейната нищожност.
По
процесуалната и материалната законосъобразност на акта и съответствието й с
целта на закона:
Не се
установяват съществени нарушения на административно-производствените норми при
издаване на акта. Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена форма и
съдържа фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно
подробен вид, позволяващ съдебен контрол.
Правното
основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка
е чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, съгласно който
запечатване на обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
В
представения в административната преписка протокол за извършена проверка е
отразено , че е била представена клиентска сметка от клиент от 10.01.2019 г., за
22.57 ч. за сумата от 108.09 лв., като след проверка се е установило, че няма
издаден фискален касов бон за същата сума. Правна квалификация на установените
факти, които да са подведени под хипотезата на норма, предписваща или
забраняваща определено поведение, в констативния акт липсва. Към момента на
издаване на заповедта за ПАМ акт за установяване на административно нарушение
не е издаден. При това положение мярката е наложена за факти, които не са
получили правна квалификация в констативния акт и не са послужили като
основание за образуване на административнонаказателно производство за
нарушение, предвидено в чл. 186 от ЗДДС.
Във
връзка със законосъобразността на обжалваната заповед, съдът приема, че макар
формално да са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, заповедта е издадена в противоречие с
целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност.
Преценката
за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие
със спецификите на мерките във всяка конкретна хипотеза на нарушение
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителната административна
мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са
закрепени в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване или
преустановяване на нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй
като то е довършено към момента на установяването му. Не би могло да доведе до
предотвратяване или отстраняване на вредните последици от неотчитане на продажбите,
тъй като установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни
задължения може да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно
производство съгласно изричната разпоредба на чл. 110, ал. 2 от ДОПК и не може дори практически да стане посредством запечатването на
обекта. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай продължаването на
търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на
продажбите, запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други
нарушения от същия вид.
Предвид
данните, че в обекта функционира ФУ, изводът в мотивите на заповедта, че в
търговския обект има създадена организация за укриване на данъчни задължения е
необоснован. Прави впечатление, че във фактическата част на заповедта е
посочено, че е била извършена контролна покупка от органите по приходите на
стойност 14.36 лв., която е била заплатена в брой, съответно е бил издаден
фискален бон от работещото в обекта фискално устройство, което води до извода,
че в обекта е създадена организация за спазване на законодателството и
регистриране на извършените продажби. Второ в обжалваната заповед не са
изложени мотиви относно факта, че за контролната покупка от 14.36 лв. е бил
издаден фискален бон и как това влияе на извода, че в обекта не е създадена
необходимата организация за отчитане на продажбите. Изложените факти сочат, че
дружеството извършва своята дейност в съответствие с установената фискална
дисциплина. В мотивите относно продължителността на срока са посочени и
коментирани единствено фактите по направената покупка от клиент, за която не е
била издадена фискална касова бележка, докато не е коментирана констатацията,
посочена също в обжалваната заповед, че за контролната покупка е бил издаден
фискален бон.
Сами
по себе си, изложените оценъчни изводи - тежестта на извършеното нарушение и
последиците от същото и местонахождението на обекта не могат пряко да обосноват
извод, че дружеството е въвело незаконосъобразни практики. Освен това те са
бланкетно описани, без да съдържат конкретния извод на административния орган
каква е тежестта на нарушението, какви са последиците от него и какви са
спецификите на търговския обект, за да се налага този извод. Доказването на
неблагоприятното за адресата на заповедта твърдение за укрити обороти е в
тежест на административния орган.
При
анализа на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който ПАМ се прекратява от
органа, който я е приложил, след като бъде доказано от
административнонаказаното лице, че глобата или имуществена санкция е заплатена
изцяло, се установява, че налагането на ПАМ е недопустимо без нарушителят да
има качеството административнонаказано лице, тоест преди издаване на
наказателното постановление. Тоест целта на ПАМ е да поправи вредните последици
от конкретното установено и санкционирано нарушение, като принуди нарушителя
доброволно да изпълни задължението си за плащане на санкцията и предвижда това
доброволно изпълнение да води до прекратяване на мярката. Поради това
налагането на ПАМ преди издаване на наказателното постановление, и още повече,
преди изобщо да е образувано административнонаказателно производство, тоест без
да е конкретизирано нарушението, вменено на дружеството с АУАН, води до
необоснованост на обжалваната заповед. В случая издадената преди съставяне на
АУАН заповед за ПАМ предотвратява преди всичко извършването на търговска
дейност и реализирането на приходи, което освен че ограничава правата на
търговеца, води и до пропуснати приходи за държавата от данъци, което също не
съответства на целта на закона.
По тези
съображения, в конкретната хипотеза целта на запечатването е допълнителна
санкция, извън предвидените за нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на министъра
на финансите, което противоречи на законоустановената цел на административната
принуда и съставлява превратно упражняване на власт.
Основателни
са възраженията на жалбоподателя, че представената клиентска сметка/снимков
материал/ няма индивидуализиращи белези. От същата не може да се установи, че
същата е била издадена именно от дружеството жалбоподател. Фактът, че
продуктите посочени в нея са налични в менюто на заведението не може да
обоснове безпротиворечив извод, че именно е била издадена от дружеството –
жалбоподател в конкретния обект, предмет на запечатване. Ответникът е този,
който следва да докаже, че тази сметка е издадена именно от обекта на
дружеството, но такива факти не се установиха чрез способите на процеса.
Съдът
намира още, че при издаване на обжалваната заповед административният орган е
действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално правилото,
закрепено в член 6, ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи
трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди,
явно несъизмерими с преследваната цел. Следва отново да се посочи, че
предварителната административна мярка не е наказание. Целта регламентирана в
нормата на чл.22 от ЗАНН е за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици. Настоящата мярка не преследва нито една от посочените цели.
Би предотвратила бъдещи нарушения, но само в хипотезата, при която в обекта
изобщо не е въведено фискално устройство. Не преустановява нарушението, защото
то вече е довършено. Не отстранява вредните последици. Т.е. целта на мярката не
е обоснована, по никакъв начин няма да доведе до благоприятни общественополезни
последици, а ще наруши интересите на жалбоподателя в степен прекалено висока и
несъизмерима с обществената опасност на извършеното от него деяние.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна
мярка е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този
изход от производството и направеното от страна на жалбоподателя искане, и на
основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да му бъдат присъдени направените в
производството разноски в размер на заплатената държавна такса 50 /петдесет
лева/.
Водим от
горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на „Мартини Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Никола Михайловски“, № 24, представлявано от Я.Б.Г.
и Г. М. В., чрез адв. Д. Заповед № 58-ФК/18.02.2019 г. издадена от началник на
отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – снек бар „The Martini Food & Cocktails“, находящ се в гр.
Варна, ул. „Никола Михайловски“ № 24, стопанисван от „Мартини Варна“ ООД и
забрана за достъпа да обекта за срок от десет дни на основание чл.186,ал.1 ЗДДС
и чл.187,ал.1 от ЗДДС
ОСЪЖДА Националната агенция
за приходите да заплати на „Мартини Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола Михайловски“, № 24, представлявано
от Я.Б.Г. и Г.М.В.сторените по делото разноски в размер на 50 /петдесет/ лева .
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните
СЪДИЯ: