Решение по дело №1526/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1661
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20213100501526
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1661
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501526 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е след Решение №60132/04.06.2021г., постановено по
касационно гражданско дело №3355/2020г. по описа на ВКС, с което е
отменено решение №260223/28.07.2020г. по в. гр. дело №1013/2020 г. по
описа на ОС-Варна, ГО, като делото е върнато за ново разглеждане на друг
състав от въззивния съд с дадени задължителни указания за назначаване на
нова СТЕ. Въззивното производството е инициирано по въззивна жалба на
„Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение №1110 от 04.03.2020г.
постановено по гр. дело №17414/2019г. по описа на ВРС, 50-ти състав, с което
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията
между страните, че Д. Д. К. ЕГН ********** не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД сумата от 5757,28 лв., представляваща сума, начислена в
резултат на извършена корекция на сметката за електроенергия з а периода от
15.11.2017г. до 14.11.2018г. за обект на потребление, находящ се на адрес:
гр.Варна, м-ст „Свети Никола“ *************, за която е издадена фактура
№ **********/15.10.2019г. и въззивното дружество е осъдено да заплати на
ищцата сумата от 965,29 лв., представляваща разноски по делото, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на
процесуални правила. Излага, че е налице правно основание за възникване на
1
вземането на дружеството-доставчик, а именно – цена на доставено и
потребено в обекта количество ел. енергия под формата на корекция на
сметка, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди, че абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия,
различно от отчетеното и на основание договорното правоотношение между
страните и установената неправомерна намеса в СТИ. Към момента на
извършване на проверката на СТИ са били налице действащи правила за
осъществяване на корекционната процедура, а при непълнота в същите,
следва да се приеме, че вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е
за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което
е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на
електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране
на електромера. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на
исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли, поради което моли да
се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Чрез депозирания писмен отговор, Д. Д. К. оспорва жалбата. Счита, че
решението е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдените от
въззивника пороци. Твърди, че жалбата е неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде
потвърдено обжалваното решение, както и да и бъдат присъдени направените
разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството е образувано по искове с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК,
предявени от Д. Д. К., срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“,
№ 258, Варна Тауърс – Г, активно субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 5757,28лв, представляваща допълнително начислена
стойност на електроенергия за периода от 15.11.2017г. до 14.11.2018г. за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, м-ст „Свети Никола“ №82,
ап.4, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за което вземане
е издадена фактура от 15.10.2019г. Ищцата излага, че е потребител на
доставяна от ответника ел. енергия, в посочения обект. Узнала, че е била
извършена проверка на електромера отчитащ потребяваната в обекта
ел.енергия, при която е съставен констативен протокол. В резултат на
проверката е начислено допълнително количество електроенергия за минал
период в размер на процесната сума, за която е издадена и фактура. Оспорва
това количество да е било реално потребено от нея, както и да е налице
основание за плащане на неговата цена. Оспорва процедурата, по която е
извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в съставения при
проверката протокол. Твърди, че не са налице основания за извършване на
2
корекцията на сметката, поради отмяна на разпоредбите на ПИКЕЕ. По
изложените съображения моли предявеният от него отрицателен
установителен иск да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено да
му заплати направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника "Енерго-Про Продажби" АД, в който се оспорва предявеният
иск като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че
между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на ел. енергия. Ответното дружество изпълнява задълженията си
добросъвестно и точно. Твърди, че е извършена проверка на средството за
измерване, при която са спазени задълженията на ответника, посочени в
общите условия. За проверката е съставен констативен протокол, на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ. При техническата проверка относно
изправността на СТИ, обективирана в съставен констативен протокол, са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено натрупано
количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение за
софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е
установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала
енергия в регистър 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Абонатът е
потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което
дължи заплащането му, на основание чл.200 вр.чл.183 от ЗЗД. Моли се за
отхвърляне на предявения иск по тези съображения и претендира сторените
по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид
събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Между страните липсва, че ищците са потребители на електрическа
енергия, доставяна и продавана от ответника срещу определена цена за обект,
находящ се в гр. Варна, м-ст „Свети Никола“ №82, с абонатен №**********
и клиентски №**********.
От приетия по делото КП №1202528/14.11.2018г., се установява, че на
посочената дата на адреса на потребление, служители „Електроразпределение
Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ и са отчели
стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3 и 1.8.0. Електромерът е демонтиран, а
на негово място е монтиран нов.
От Констативен протокол за техническа проверка №2344/07.10.2019г.
на БИМ – РО Варна, се установява, че при осъществяване на метеорологична
експертиза на процесното СТИ е констатирано наличие на преминала ел.
3
енергия в тарифа Т3 -03237.1 кВч. В протокола е посочено, че електромерът
съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията
за точност при измерване на ел. енергия.
На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД
е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 14.10.2019
г., от което се установява, че е начислена общо 30237кВТч енергия за периода
15.11.2017 г. – 30.06.2018 г.
Стойността на така посочената електроенергия е изчислена и посочена
във Фактура 15.10.2019 г. на стойност 5757,28лв.
Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е
заплатена от абоната на дружеството.
От заключението на приетата в хода на първоинстанционното
производство Съдебно-техническа експертиза, се установява, че към датата
на извършване на контролната проверка, процесният електромер е бил в срок
на метрологична годност, изтичаща през 2021г. Вещото лице посочва, че
съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния
СТИ, извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри чрез
въздействие по отделните регистри и по-конкретно в тарифната схема, тъй
като при монтажа електромерът е настроен да отчита консумираното
количество ел. енергия само по две тарифи. Установява се, че схемата на
свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена. В о.с.з.
експертът сочи, че електромерът не е свързан със системата за дистанционен
отчет и не е смарт. Изказва предположение, че е монтиран с нулеви
показания.
В производството пред настоящата инстанция съобразно указанията на
ВКС е допусната съдебно-техническа експертиза. Според изложеното в
заключението, в настоящия случай е налице неправомерно вмешателство в
параметризацията на СТИ, тъй като наличието на показания в регистър 1.8.3,
който не е предвиден за битови абонати означава, че съществуват данни за
неправомерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ.
Констатирано е, че процесният електромер е параметризиран да отчита
консумираната ел.енергия в обект по две тарифи - ДТ /дневна тарифа/ и НТ
/нощна тарифа/. Електромерът е преминал първоначална метрологична
проверка през 2015г. Точният начин на въздействие и кога е извършена
интервенцията няма как да се установи, но не предполага софтуерна грешка и
е човешко дело. Според заключението към момент на изготвянето на СТЕ не
е възможно да се определи кога точно е извършено неправомерното
вмешателство в програмата за параметризация на процесния електромер
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
4
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
С влязло в сила определение от о.с.з., проведено на 13.10.2021г.,
производството по делото по предявения отрицателен установителен иск е
прекратено за горницата над 5000лв. до предявените 5757.28 лв., като в тази
част първоинстанционното решене е обезсилено.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Предвид указанията, съдържащи се в Решение №60132/04.06.2021г.,
постановено по касационно гражданско дело №3355/2020г. по описа на ВКС,
въз основа на фактическата обстановка по делото следва да се приеме, че в
случая не е налице хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), а приложение
следва да намери нормата на чл. 183 от ЗЗД, доколкото реално доставеното
количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо
измерване, поради което абонатът отговоря по общите правила за продажба
на стоки.
Според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за
заплащане на цената на доставената електрическа енергия е сключеният при
общи условия договор за продажба на ел. енергия и предвид обстоятелството,
че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на общите правила
на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената
стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено определено
количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-
малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В
тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно
доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на
5
потребление на клиента в процесния период, както и разликата между
заплатеното и действително дължимото.
Анализът на доказателствата по делото не дава основание да се изведе
извод, че начисленото количество ел. енергия, макар и преминало през
конкретния електромер, е действително доставено от ответника и потребено в
обекта на ищеца по следните съображения:
По делото не се установи, че при монтажа на електромера на обекта на
ищцата на дата 11.01.2015 г., регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания, поради
което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при
метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски
отчет регистър е действително доставена от доставчика и потребена в обекта
на абоната, а не в по-ранен момент, преди дата на монтажа на средството за
търговско измерване. Както се изясни от заключението по изслушаната пред
настоящия състав СТЕ, не може да се установи кога точно е извършено
претарифирането на електромера, както и от кога е започнало да се отчита
количество ел. енергия в невизуализирания регистър. Установи се обаче, че е
напълно технически възможно да бъде зададена настройка на електромера,
съгласно която същият да отчита преминалата през него електроенергия само
и единствено в регистър 1.8.3. Следва да се посочи, че в Протокола за монтаж
№1014306/стр. 37 от първ. дело/ не са посочени дори нулеви показания по
дневна и нощна тарифа, а отразяване на показанията по други тарифи липсва.
Действително, натрупаните количества по видимите тарифи са минимални, но
от това не може да се направи несъмнен извод, че по скритите регистри няма
натрупани количества в друг по-голям размер. отделно от това следва да се
отбележи, че последната параметризация на СТИ според експертизата е била
извършена през 2015г., е то е монтирано на обекта на ищец в началото на
2016г. с натрупани показания по видимите тарифи
Предвид така установените технически характеристики на процесното
СТИ, не би могло да се приеме с категоричност, че начислената
електроенергия в регистър 1.8.3 е преминало през електромера именно след
датата на монтажа на му на адреса на потребление на ищеца. Това
обстоятелство не може да се установи и от протокола за монтаж на СТИ, в
който са посочени показанията само на визуализираните тарифи – дневна и
нощна. Без данни за показанията на електромера по всички регистри при
неговия монтаж (например в протокола за монтаж от служителите на
"Електроразпределение – Север" АД-Варна или в протокола от
първоначалната метрологична проверка, извършена преди пускането на
електромера в експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен
извод е необоснован. Тоест, по делото липсват безспорни доказателства, от
които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били
показанията на електромера по отчетния регистър 1.8.3 при монтажа му.
Очевидно ответното дружество е разполагало с необходимия софтуер за
прочитане показанията на всички тарифи на СТИ при монтираното, след като
в последващия/към датата на проверката/ момент показанията на тези т. нар.
6
"скрити" или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри са били
"прочетени" от служителите на "Електроразпределение Север" АД-Варна.
При горните констатации неизяснен въпросът защо всички тарифи и
показанията по тях не са посочени в протокола за монтаж от 2016г., което
обстоятелство в още по-голяма степен засилва съмнението в това, дали и при
монтирането на процесния електромер, същият е бил с нулеви показатели във
всички тарифи, при положение че служителите на ЕРП са го монтирали, но не
са посочили показанията на тарифа 1.8.3.
По тези съображения, съдът намира, че по делото не се установява по
безспорен начин, че допълнително начисленото количество ел. енергия е било
реално доставено в обекта на ищеца, поради което и според настоящият
състав за последния не е възникнало задължение да заплати нейната цена на
осн. чл. 189 ЗЗД. Предвид липсата на данни, не може да бъде направен и
извод за точния период, в който евентуално е било доставено претендираното
количество ел. енергия.
С оглед изложеното, настоящият състав намира предявеният
отрицателен установителен иск за основателен и като такъв същият следва да
се уважи за сумата от 5000лв/ за горницата до 5757.28 лв. производството е
прекратено, а първ. решение -обезсилено/
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди за сумата
от 5000лв.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемите за компенсация
на разноските, направени за защита във въззивното производство и в
производството пред ВКС, водени по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Те претендират разноски в размер на 580лв. за
производството пред настоящата инстанция, представляващи заплатени в
брой адвокатски възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от
ГПК и договор за правна защита и съдействие. Съгласно указанията на ВКС,
на въззиваемия следва да бъдат присъдени и разноските за производството
пред ВКС и предходното разглеждане на делото във въззивната инстанция в
размер на 1100лв. С оглед на което съдът намира, че следва да му бъде
присъдена сумата в общ размер на 1680лв., включваща адв. хонорар за двете
въззивни производства и по касационното дело.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1110/04.03.2020г., постановено по гр. дело
№17414 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 50-ти състав В ЧАСТТА,
с която се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
7
Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***************, не дължи на
„Енерго – Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г,
сумата от 5000 лева (пет хиляди), представляваща начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за
обект, находящ се в гр. Варна, *************, за периода от 15.11.2017г. до
14.11.2018г., с аб. №********** и кл. № **********, за която е издадена
фактура № ********** от 15.10.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Решение № 1110/04.03.2020г., постановено по гр.д.№ 17414/2019г. по
описа на ВРС, 50 с-в, Е ОБЕЗСИЛЕНО в частта, с която е прието за
установено в отношенията между страните, че Д.К. не дължи на „Енерго- про
продажби“ АД разликата над 5000 до 5757.28 лева, посочена като начислена в
резултат на извършена корекционна процедура стойност за ел. енергия за
обект, находящ се в местност „Св. Никола“ № 82, ап.4 за периода 15.11.2017г.
до 14.11.2018г., с влязло в сила определение от о.с.з., проведено на
13.10.2021. на осн. чл. 233 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ
на Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***************, сумата от
1680.00лв./хиляди шестстотин и осемдесет лв./, представляваща съдебни
разноски за производството по в. гр. дело №1013/2020г. на ВОС, к. гр. д.
№3355/2020г. на ВКС и за настоящото въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8