Р Е Ш
Е Н И Е № 260867
гр. Пловдив,02.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично
заседание на двадесет и първи април,през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Светлана
Станева
при секретар Петя Цонкова,като
разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№
521/21г.по описа на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба на „Чез
разпределение България” АД,ЕИК-*********,със седалище гр.София
против решение № 261698/15.12.20г.,постановено по гр.д.№ 5032/20г.по описа на ПдРС,14-ти
гр.с.,с което е признато за установено в отношенията между страните, че „Р. транс”
ЕООД,ЕИК-*********,не дължи на „Чез разпределение България” АД,ЕИК-
*********,сумата от 5079,31лв.за допълнително начислена ел.енергия, съгласно
констативен протокол по фактура № 3262574 от 25.03.2020г.
В жалбата се
излагат подробни оплаквания за неправилност,незаконосъобразност и
необоснованост на решението,като постановено в нарушение на материалния закон
по съображения в жалбата.Иска се от съда същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна- „Р. транс”
ЕООД,ЕИК-*********,със седалище гр.Пловдив изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба по подробни съображения,изложени в писмен отговор.Претендира
разноски пред въззивната инстанция.
ПдОС намира жалбата за процесуално
допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща
правен интерес от обжалване на атакувания съдебен акт.
При разглеждането на въззивната
жалба по същество ПдОС намира за установено следното:
Предявен е от „Р. *** против „Чез разпределение
България” АД отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 5079,31лв.,представляваща
стойност на допълнително начислена ел.енергия по фактура от 25.03.2020г.
Твърденията на ищеца са,че не купува ел.енергия от ответника.Въз основа
на съставен констативен протокол дружеството коригирало сметката му,като
начислило допълнително количество електрическа енергия,без да го уведоми за корекционната процедура,поради което оспорва
дължимостта на сумата.
Ответникът от своя
страна твърди,
че сумата е начислена правомерно на основание чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ
във вр.с чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ.Била извършена проверка
на обекта на ищеца от негови служители съобразно правилата в
присъствието на свидетел,като била констатирана промяна в схемата на свързване
чрез кабел присъединен преди СТИ и водещ до обекта на ищеца. Схемата на свързване била възстановена,а
съставеният протокол бил изпратен
на клиента,след което сметката му била коригирана с оспорената
сума за период от 90 дни преди проверката.Ответното дружество счита,че има правомощия за начисляването съгласно
ПИКЕЕ и предвид задължението му по закон да закупува
ел.енергия за балансиране на мрежата при технологични загуби.
По делото са представени писмени
доказателства,включително констативен протокол от извършената на
23.03.20г.проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
ел.енергия,изготвена е и е приета неоспорена СТЕ.Разпитани са и двама свидетели
на отв.дружество-Д. Т. и Б. С.,и двамата присъствали при проверката на обекта
на ищеца,първият в качеството му на свидетел,а вторият-като служебно
лице,извършило проверката.
При така установената
фактическа обстановка ПдРС е приел,че са налице нарушения,които
опорочават проведената процедура по начисляване на допълнителни количества
ел.енергия,при това до степен,че тя не може да
бъде приета за годно основание за дължимост на процесната сума.В тази връзка коментира показанията
на св.Т.,които не кредитира;констатира,че не са спазени изискванията на чл.49,ал.4 от ПИКЕЕ за изпращането на протокола от проверката на ищеца;не се
установявало в общите условия,действащи между страните за
процесния период, да е предвиден ред за уведомяване на клиента, съгласно чл.98а,ал.2,т.6 от ЗЕ.Общите условия не били
съобразени с новите законови изисквания,предвиждащи
задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ,не било налице и последващо съобщаване за коригираната сметка.Така стига до извода,че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.98а,ал.2,т.6 и по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.
Настоящата инстанция намира за правилно
като краен резултат решението на ПдРС,но по други съображения.
Във въззивната жалба се
посочва,че районният съд не разграничавал краен потребител („Чез Електро
България“АД) от мрежови оператор („Чез Разпределение България“АД),поради което
неправилно приложил нормативната уредба,съдържаща се в ЗЕ,като приемал,че
чл.98а,т.6 се отнасял до ответника,а той се отнасял само за крайния снабдител.
В тази връзка следва да се
отбележи,че именно качеството на ответника като оператор на
електроразпределителната мрежа е от съществено значение за неговата
материалноправна легитимация за процесното вземане за корекция.
От една страна,според
чл.56,ал.1,2 от ПИКЕЕ (2019г.)операторът на елекроразпределителната мрежа
предоставя на ползвателя фактура и справка за преизчислените количества ел.енергия,както
и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена на
достъп до електроразпределителната мрежа,формирана на база на предоставена
мощност) и за „задължения към обществото“.Ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на съответната мрежа дължимата сума,определена от същият този
оператор.
От друга страна,според чл.98а,ал.2,т.6,б.а
от ЗЕ общите условия на крайния снабдител съдържат задължително ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия в
случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена ел.енергия поради
неправомерно присъединяване,промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди,съоръжения или устройства по чл.120,ал.3 от ЗЕ.
От изложеното става ясно,че е налице
противоречие между чл.56,ал.1,2 от ПИКЕЕ (2019г.) и чл.98а,ал.2,т.6,б.а от
ЗЕ,защото според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител,докато
според ПИКЕЕ (2019г.) сумата се дължи на оператора на електроснабдителната
мрежа и той трябва да предвиди в общите си условия ред за уведомяване на
клиента за нея.
Съгласно чл.15,ал.3 от ЗНА съдът е
длъжен да приложи нормативният акт от по-висока степен,а това в случая е
чл.98а,ал.2,т.6,б.а от ЗЕ.Ответникът не е материалноправно легитимиран за
процесното вземане за корекция.Легитимиран е крайният снабдител.В полза на това
разбиране е и фактът,че цялата съдебна практика на ВКС по чл.50,51 от ПИКЕЕ (2013г.)
беше,че сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител,като именно поради
тази причина е издаден чл.98а,ал.2,т.6,б.а от ЗЕ във вр.с чл.83,ал.1,т.6 от
ЗЕ.В измененията на ЗЕ (ДВ,бр.41/21.05.19г.),с които е изменен чл.83,ал.1,т.6
от ЗЕ липсват други изменения на закона,от които да се заключи,че е налице
промяна на законодателството в полза на оператора на електроразпределителната
мрежа и чл.98а,ал.2,т.6,б.а от ЗЕ не трябва вече да се прилага.При наличието на
чл.98а,ал.2,т.6,б.а от ЗЕ не може да се приеме,че чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ делегира
компетентност на КЕВР да определи,че сумата по корекцията вече ще се дължи на
оператора на електроразпределителната мрежа вместо на крайния потребител.
Само на това основание-липса на
материалноправна легитимация на ответника да претендира процесната сума,искът
се явява основателен.
С оглед на гореизложеното решението на ПдРС следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на
делото жалбоподателят следва да заплати направените от въззиваемата страна
разноски.В тази връзка от въззиваемото дружество са представени два договора за
правна защита и съдействие.Единият е сключен с адв.Д.,с който страните са
договорили адв.възнаграждение в размер на 300лв.,но самият договор е без
дата,поради което не следва да се приема
като доказателство за платена сума от 300лв.за адв.възнаграждение.Другият
договор е от 08.03.21г.с адв.Ч. и договорено адв.възнаграждение от 600лв.,
платени изцяло в брой.При това положение съдът приема,че въззиваемото дружество
е заплатило 600лв.за адв.Ч. и тази сума следва да се осъди жалбоподателят да
заплати на въззиваемото дружество.
Водим от
горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261698/15.12.20г.,постановено по гр.д.№ 5032/20г.по описа на
ПдРС,14-ти гр.с.
ОСЪЖДА „Чез разпределение България” АД,ЕИК-*********,със седалище гр.София да заплати на „Р. транс”
ЕООД,ЕИК-*********,със седалище гр.Пловдив сумата от 600 (шестотин)лв.адв.възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: