№ 35910
гр. София, 05.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110121719 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
С Разпореждане № 89134/21.06.2024 г. производството по делото е оставено
без уважение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на
нередовности в подадената искова молба. В изпълнение на същите е
постъпила уточняваща молба с вх. № 254483/07.08.2024 г., но със същата
констатираните нередовности не са отстранени. Следователно са налице
основания за връщане на исковата молба и прекратяване на производството на
основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК, поради следното:
Правният интерес от търсена с иск съдебна защита представлява положителна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която
съдът е задължен да следи служебно. При липса на правен интерес образуваното
съдебно производство се явява недопустимо. Преценката за наличие на правен
интерес съдът следва да извърши въз основа на изложените от ищеца в исковата
молба фактически твърдения. Настоящият съдебен състав намира, че ищецът по
делото не е релевирал фактически твърдения, въз основа на които да се приеме, че
за него съществува правно защитим по реда на чл. 71 ЗЗДискр. интерес.
Законът за защита от дискриминация урежда защитата срещу всички форми
на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. В разпоредбата на чл.
4 ЗЗДискр. е дадено определение за пряка и непряка дискриминация, като е
постановена и тяхната забрана. Съгласно посочената законова разпоредба
забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
1
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Соченото от ищеца по делото като проявено спрямо него от ответника
дискриминационно отношение, изразяващо се в несвоевременно заплащане на
дължими на ответника вземания, не съдържа описание на конкретни действия,
основани на неравноправно третиране по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., т. е. не са
релевирани фактически твърдения за осъществено дискриминационно отношение,
които да обосноват правен интерес от търсената по съдебен ред защита.
Липсват конкретно заявени от ищеца твърдения и относно обстоятелствата
по какъв начин твърдяното по-неблагоприятното третиране е основано на
принадлежността му към определена група и въз основа на какви белези е
обособена тази група. Посоченото в уточнителната молба, че се касае за групата на
„лицата, направили ремонт на общинска собственост“ не описва конкретна
обществена група по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр.
На следващо място следва да се съобрази, че съгласно Решение № 546 от
19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 828/2012 г., IV г. о., в случай че правото на равно
третиране е засегнато от действие на физическо лице, извършено при изпълнение
на функциите на държавен или обществен орган, орган на местно самоуправление
(както се твърди от ищеца в разглеждания казус) или юридическо лице, искът не
може да бъде предявен срещу прекия нарушител. Горното е обусловено от факта,
че преустановяването на нарушението и бъдещото му невъзпроизвеждане не може
да бъде искано от прекия нарушител, чието участие в структурата на съответния
орган или лице е временно. Пострадалият има интерес по този иск да обвърже със
сила на пресъдено нещо не лицето, пряко нарушило правата му, а организацията,
при чиято дейност е извършено това нарушение.
Като съобрази изложеното, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца
липсва правен интерес от така предявения иск, тъй като твърденията му не
обуславят защита по реда на ЗЗДискр. (в този смисъл вж. Определение № 442 от
13.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3427/2020 г., III г. о. и Определение № 396 от
9.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2958/2020 г., III г. о.).
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената от Т. Д. П. срещу М. И. Ч. искова молба с вх. №
124169/15.04.2024 г. по описа на Софийски районен съд и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 21719/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като недопустимо.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3