№ 292
гр. Велико Търново, 28.09.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Веска Георгиева,
изслуша докладваното от съдия Данаилова адм.
д. № 509 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/ и чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на М.П.Е. ***, чрез адв. Б.Б.,*** против Решение на Министерски
съвет на Република България № 211 от 07.04.2022г., с което се отчуждават имоти
и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект
„Автомагистрала Хемус“ в частта му по отношение на имот с идентификатор № 21244.5.9,
находящ се в землището на с. Дичин, местност „Между реките“.
Жалбоподателя
като собственик моли да бъде индивидуализиран като действителен собственик на
отчуждения имот въз основа на т. І 6 НА № № 2304 от 10.12.2018г. Моли решението
да бъде изменено като се впише той за собственик и увеличи и определения размер
на паричното обезщетение. Счита, че в настоящия случай размерът на определеното
с обжалваното решение обезщетение в размер на 953лв. не отговаря на
императивното изискване на ЗДС за равностойно обезщетение. Изготвеният
оценителски доклад, послужил като основание за определяне на този размер на
обезщетение, е необективен и не представя реалистична картина на пазарните цени
на сделките с имоти, имащи подобни характеристики. Неправилно била използвана
Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на
земеделски земи. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответната
страна – Министерски съвет на Република България не изпраща представител в
съдебно заседание. В писмени становища по делото оспорва жалбата като
неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената
част. При изготвянето на оценката административният орган бил спазил
изискването на § 1а, т. 4, б. „в“ ДР на ЗДС, като с оглед характеристиките на
отчуждения имот, а именно земеделска земя, е ползвал Наредбата за реда за
определяне на цени на земеделски земи. Развива подробни съображения за
неприложимост по аналогия на делото „Костов и други срещу България“. Претендира
присъждане на ***ско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството не се явява и не
се представлява в съдебно заседание. В писмена молба от пълномощник оспорва
жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на ***ско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна Министърът на финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. В представено писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Заинтересованата
страна Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София чрез своя пълномощник
излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност
на решението на МС в оспорената част.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
С Решение
№ 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет, републикански път А-2 "София -
Ботевград - Шумен - Девня - Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален
обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.
За
обекта, в процесния му участък (разположен в землищата на гр. Павликени, с.
Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с.
Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с. Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец,
общ. Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20/08.02.2021 г. на
заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила,
е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/.
С цел
теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл. 34 от ЗДС,
от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено
искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване
на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на
изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на обект
"Автомагистрала Хемус". Към
искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди,
одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията,
служби по вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях
информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от
отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова
обосновка и други.
По
възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на
отчуждаване е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне
на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия,
засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план.
Оценката
на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с
писмо от 11.03.2021 г., във връзка с договор между тези страни, изведен от
агенцията по изх. № Д-114 от 20.11.2019 г.
След
допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо
вх. № 104-13-28/29.03.2022г., министърът на регионалното развитие и
благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал.
1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за
отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към предложението е била
приложена и административната преписка от проведеното административно
производство по чл. 34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.
Въз основа
на предложението Министерският съвет на Република България е постановил Решение
№ 211/07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на
описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно
описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ,
местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към
решението, в землище с. Дичин, общ. В. Търново, земеделска територия, се
отчуждава от наследници на П.Г.Кр.поземлен
имот с идентификатор № 21244.5.9, представляващ "нива", с площ от 4,528
дка., засегната от отчуждаването площ 2,460 за сумата от 953лв., като
формираната цена за 1 дка е 387.50лв
Съгласно
представените от заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г.
МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на областния
управител на област Велико Търново, и кметовете на съответните общини и
кметства, като са изпратени и
уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти.
Ответникът
е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт,
включително експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на
отчуждените имоти. От жалбоподателите е представен нот. акт № 2304, т.12, рег.№ 13965,
н.д.№ 1484/2018г. на нотариус Т. Братванова.
В хода на
съдебното производство е назначена съдебно-оценителска експертиза, която е дала
заключение в различни варианти.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен
съд по местонахождение на отчуждавания имот, поради което е процесуално
допустима. Доколкото жалбоподателят не е бил уведомявам за решението поради
липса за данни за собствеността му по НА, то жалбата се явява подадена в срок.
Разгледана
по същество е основателна, предвид следните съображения:
Предмет
на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 211 от
07.04.2022г., с което се отчуждават имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус“,
участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път
ІІІ-303) ≡ км 190+771,67 по технически проект от 2020г. до км 222+000 от
идейния проект на НКСИП ≡ км 223+426,75 по технически проект от 2020
(след пресичането с път І-5), на територията на област Велико Търново, намиращи
се в землището на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, община
Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, община Велико Търново, с. Куцина, с.
Стефан Стамболово, с. Полски Сеновец, община Полски Тръмбеш, област Велико
Търново, в частта с която е определен размерът на парично обезщетение за
отчуждаване на имот № 21244.5.9, в землището на с. Дичин, община Велико
Търново.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти
– частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се
извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Според § 1 от ДР на
ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както
и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с
решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение № 250/25.04.2013 г.
на Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по
смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно Министерският съвет.
Оспореното
решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С него са
отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за
изграждането на национален обект-автомагистрала. По изложените съображения
съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито
режим за издаване е регламентиран със Закона за
държавната собственост.
Съдът не
констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено
нарушение на административно- производствените правила, като са спазени
процедурните изисквания за вземане на решението, регламентирани в чл. 34,
чл. 34а
и чл. 34б, ал.
2 от ЗДС.
Решението
е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието
на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и
размерът им, стойността на дължимото обезщетение, с което е изпълнил
изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.
По
отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
В колона
собственици на имот идентификатор № 21244.5.9, представляващ "нива" в
с. Дичин, с площ от 4,528 кв.м., засегната от отчуждаването площ 2,460 за
сумата от 953лв., са неправилно записани наследници на П.Г.Кр.. В настоящото
производство жалбоподателят надлежно - с нот.акт № 2304, т.12, рег.№ 13965, н.д.№
1484/2018г. на нотариус Т.Братванова се легитимира като собственик на процесния
имот.
Съгласно чл. 32, ал. 1
от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или
юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното
парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в
съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния
устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е
налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз
основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2
от ЗДС.
В § 1а, т. 1 от
ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно
парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от
имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота
или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този
имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от
ДР на ЗДС, "пазарни цени" са „осреднените цени от всички
сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или
прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека –
обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота.
Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в
службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20
сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани
20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими
сделки. Целта на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично
обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици
като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха
получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на
каквато и да било принуда. Нормативните изменения на ЗДС в ДВ брой 105/2014 г.
стесняват още повече кръга на правните сделки, които могат да бъдат използвани
като пазарни аналози, като целта е да бъдат ползвани само такива които
установяват действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите
имоти.
Съгласно § 1а, т. 4,
б. „в“ от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2
от ЗДС "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са
имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии.
Видно е
от изготвената в хода на административното производство експертна оценка, въз
основа на чието заключение е определено обезщетението в оспореното решение по
реда на определянето на цени на земеделски земи по Наредбата по чл. 36 от ЗСПЗЗ
(Нередбата за реда за определяне на цени на земеделски земи чл. 32, ал. 3, т. 2
от ЗДС, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998г., посл. изм. ДВ бр. 55 от 07 юли
2017г. Формираната цена за един декар е 387.50лв.
В конкретния
случай според приложения по делото оценителски доклад паричното обезщетение за
одържавения участък от ПИ е с площ 2,460дка и възлиза на 953лв. при 387.50лв.
на дка.
Във връзка с оспорването на размера
на обезщетението съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде
заключение за равностойното парично обезщетение, определено в два варианта:
Вариант 1 - по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на
ЗДС; Вариант 2 – съобразно актуалните пазарни цени след проучване на
съответните пазарни аналози, като се вземат предвид и доказателства за сделки
след 11.03.2021 г. с ниви в землището на с. Дичин. По вариант 1а вещото лице е
установило осреднена цена от продажба на 1 дка земеделска земя в землището на с.
Дичин в размер на 1486.28 лв./дка, а по Приложение 1б осреднена цена от
продажба на 1 дка земеделска земя в
землището на с. Дичин в размер на 1481.59 лв. за един декар, при което
стойността на засегнатата част за отчуждаване от процесния поземлен имот
възлиза в първия вариант на 3655.56 лв. Приложение 2 поради липса на пазарни
аналози – извършени по-малко от две сделки по предоставените от СВ Велико
Търново документи за собственост – нотариални актове е по Наредбата за реда за
определяне на цени на земеделски земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998г.
Използвана е формула съгласно чл. 7б от Наредбата.
При това е определена коригирана
начална цена в размер на 1343.75лв., при което сумата за обезщетяване на
отчуждената част се определя на 3305.62лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в Приложение 1а е средната
цена по сделките, разделена на броя на сделките, а в Приложение 1б се сумира
материалният интерес на сделките и се разделя на декарите. Съответно това важи
и за Приложение 2.
Възраженията на ответника
и на заинтересованата страна срещу това заключение са двупосочни. На първо
място се поддържа, че изобщо не следва да се прилага начина на оценка по чл.32,
ал.2 от ЗДС във връзка с §1а, т.2 от ДР на ЗДС, тъй като за сравнение е налична
една сделка със земеделски земи, а обективираните в НА от 02.02.2021 година
включват и зеленчукова градина и лозе, като е налице предпоставката на чл. 32,
ал.3 от ЗДС. Възражението не може да се сподели. В Решение от 14.05.2020 г. на
ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България, с което тази юридсикция се
произнася по съответствието на анализирана национална уредба с чл. 6, §1 от
КЗПЧОС и чл.1 от ДПКЗПЧОС, като то е задължително за настоящата инстанция с
аргумент от чл. 46 на самата Конвенция. Видно от т.91 на съображенията към това
решение, разгледана в контекста и във връзка със съображенията, посочени в т.86
и т.87, начинът на определяне на обезщетението по този ред не гарантира
присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на
отчуждаваната земя според изискването на чл.1 от Протокол 1, като при това
отчуждаване, обезщетяването на което се основава на така направена оценка на
собствеността на имота на жалбоподателя, му налага непропорционална и
прекомерна тежест, нарушаваща изискванията за баланс /пропорционалност/ между
защитата на собствеността и изискванията от общ интерес. Съдът, като се
позовава на изложеното непосредствено по-горе, отхвърля възражението на
ответника и заинтересованите страни в тази насока.
Второто възражение касае
неправилното определяне на ВЛ на пазарната цена на отчуждената част от
процесния имот за несъответен на закона период и с оглед липсата на стриктно
спазване на изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, тъй като втората сделка,
съобразена от ВЛ касае имоти с различни предназначения и не може да се впише в
изискването на чл. 32, ал.2 от ЗДС за имоти с подобни характеристики.
Действително, в мотивите към ТР №3 от 23.03.2015 г. на ВАС по т. д. № 6/2014 г.
има тълкуване на този термин, но липсва диспозитив, който да дава задължителен
тълкувателен отговор. От друга страна, видно например от съображенията на ЕСПЧ
изложени в т.107 от цитираното решение на Съда, подходящото обезщетение следва
да се присъди към момента на отчуждаването, което разбиране е в разрез с
изискването на нормата на §1а, т.2, изречение първо от ДР на ЗДС.
При това положение с
оглед проявлението на принципа на пропорционалност следва да се приеме, че
оценяването на съответния имот следва да се извършва максимално близо до
момента на отчуждаването му по правилата на чл.32, ал.2 от ЗДС във връзка с
§1а, 2 от ДР на ЗДС, като посочения в тази допълнителна разпоредба 12 месечен
срок, който е приложим преди датата на възлагането на оценката е несъобразим, а
понятието „подобни характеристики“ следва да се тълкува в съответствие с целта
на закона и при съобразяване на разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗДС, без да се
стига до абсолютизирането му чрез аргумента, че имотите по чл.32, ал.2 от ЗДС
следва да имат напълно идентични характеристики.
Настоящата инстанция
намира, че ВЛ правилно съобразява изискванията, формулирани в разпоредбата на
чл.32, ал.2 от ЗДС, определяйки пазарната цена на отчуждения имот по
критериите, посочени в тази норма във връзка с разпоредбите на §1а, т.2 и 4 от
ДР на ЗДС. На практика преобладаващата част от имотите, които са посочени са
ниви, като тяхната площ е преобладаваща.
Опитните правила сочат, че стойността на тези имоти не може да бъде определяща
за стойността на тази сделка.
Тези причини мотивират
съда да кредитира заключението на ВЛ Приложение 1 Б, с което е определена
парична равностойност за отчуждената част от имота на лицето в размер от 3644.71
лв. Изложеното дотук води до извод, че оспорената част от Решение на МС е
незаконосъобразна, тъй като определеното парично обезщетение за него е
неравностойно по смисъла на чл.32 от ЗДС, като приложеният метод за
остойностяването му нарушава принципите по чл.1 от Протокол към КЗПЧОС. При материален интерес по тези 2бр нотариални актове в общ размер от 62501.00лв.,
разделени на площта от 42.185 се получава осреднена цена 1481.59лв. за дка, при
която следва да бъде определено равностойно парично обезщетение 3644.71лв.
Посоченото налага
процесната част от решението да се измени, като за отчуждената част на ПИ с
идентификатор № 21244.5.9 цената на обезщетяване се увеличи от 953 лева на 3644.71
лева. Този вариант съдът кредитира като обективен и компетентно изготвен, отговарящ
на целите на закона.
Неоснователно
съдът намира позоваването на ответника за неприложимост на Решение
от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото „Костов и други срещу България“. Всъщност, с оглед
проявлението на принципа на пропорционалност, следва да се приеме, че
оценяването на съответния имот следва да се извършва максимално близо до
момента на отчуждаването му по правилата на чл.32, ал. 2 от ЗДС във връзка с
§1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Още повече, че в кредитирания вариант ВЛ е използвало НА от 10.09.2020г. и
02.02.2021г., който период е 12 месеца преди датата на възлагане на оценката –
11.03.2021г.
Предвид изложеното решението на МС в оспорената част е
незаконосъобразно, тъй като не е вписан действителния собственик и определеното
обезщетение за този имот е неравностойно по смисъла на ЗДС. Това налага
решението на МС в тази част да бъде изменено, като за отчуждената част от ПИ с
идентификатор 21244.5.9, находящ се в землището на с. Дичив, общ. Велико
Търново, представляващ нива, с площ за отчуждаване от 2,460 дка бъде вписан за
собственик М.П.Е. и цената на обезщетението в размер на 953лв., се
увеличи на 3644.71 лв.
При този изход на делото, с оглед уважаване на жалбата, на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в общ размер на 210 лв., от които 10 лв. внесена
държавна такса; депозит за вещо лице 200лв. Няма данни и доказателства за
заплатено адвокатско възнагржаждение.
Водим от горното и на
основание АПК във връзка с чл. 38, ал. 8
от ЗДС, Административен съд велико Търново, пети състав,
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски
съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала
"Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП /след
пресичането на път III-303/=км 190+771, 67 по технически проект от 2020 година
до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426, 75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново, в частта му, касаеща
определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на площ от имот с
идентификатор № 21244.5.9, нива, местност „Между реките“, находящ се в
землището на с. Дичин с обща площ от 4,528 дка и засегната от
отчуждаването площ в размер от 2,460 дка, за която е определено парично
обезщетение в размер от 953 лв., като УВЕЛИЧАВА
размера на паричното обезщетение на 3644.71 (три хиляди шестстотин
четиридесет и четири лева и седемдесет и една стотинки) лв. и ВПИСВА СОБСТВЕНИК М.П.Е.,
ЕГН: ********** ***.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати
на М.П.Е., ЕГН: ********** *** сумата от 210 (двеста и десет) лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл. 38, ал. 8
от ЗДС.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: