Р Е Ш Е Н И Е
№172 01.10.2018г. гр.
Несебър
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав на трети септември през
две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Районен съдия: Евгени Узунов Районен съдия: Евгени
Узунов
при секретаря Мая Деянова
като разгледа докладваното от
съдията Е.Узунов
гражданско дело № 827 по описа за
2017 година,
Производството е образувано по повод
постъпила искова молба с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС от В.В.Ц. ЕГН **********
С.И.Ц. ЕГН ********** Двамата с постоянен адрес *** и В.С.И. ЕГН ********** *** Всичките с адрес за
призоваване Гр. Бургас, ул. „Оборище“ №90 ет.1-2 Чрез адв. Е.М. против В.С.П.
ЕГН **********,*** Т.С.К. ЕГН **********
и Ц.Я.К. ЕГН **********,двете с постоянен адрес ***.
Твърди се в обстоятелствената част на
исковата молба, че с нот.акт №82, т.1, н.д. 177/1991 на съдия при PC Несебър, В.Ц.
и С.Ц. са придобили в съпружеска общност
недвижим имот- самостоятелно еднофамилно жилище, южен близнак от изградена
двуфамилна жилищна сграда с площ от 70 кв.м. , както и 218/573 кв.м. ид.ч. от
дворното място на тогавашен парцел 1-510 кв. 71 по плана на град Несебър, което
дворно място сега е имот с идент. ***************., а собственото им
жилище-южен близнак от двуфамиланата сграда е с идент. ***************.
С последващ нот.акт №111 т.5, н.д.
862/2006 год. на нотариус Стоян Ангелов peг. 208 на НК, В.Ц. и С.Ц. прехвърлили чрез дарение на В.С.И. ид.ч. от
собственото им жилище и част от дворното място. Така към настоящия момент В.Ц.
и С.Ц. притежават общо като съпружеска
общност 109/573 кв.м., а В.И. също
109/573 кв.м. ид.ч. от дворното място, обособено като имот с идент. ***************
и равни дялове по ½ ид.ч. в сградата южен близнак с идент. ***************.
Първата ответница В.С.П. е собственик и е
придобила по силата на договор за дарение, извършено с нот.акт №153 н.д.
2251/2006 на нотариус Стоян Ангелов рег.№208 на НК с район на действие PC
Несебър, на други 230/537 кв.м. ид.ч. от дворното място с площ по документи от
578 кв.м., а по кадастралната карто от 537 кв.м., представляващо имот с идент. ***************,
ведно с ¾ ид.ч. от жилищната
сграда-северен близнак в имота.
Първата ответница В.С.П., заедно със
своята дарителка и майка е изградила по силата на издадено разрешение за строеж
№24/24.03.2005 год. „за преустройство на приземен етаж от съществуваща жилищна
сграда / кафене / в пицария, пристройка-навес в дворното място откъм улица „Отец
Паисий“ пред тяхната собствена сграда с идент. ***************.1.
Твърди се, че навесът не е отразен на
кадастралната карта и поради това е извън обхвата на строителните книжа и е
изграден като преместваем обект по смисъла на чл.57 във връзка с пар.5 т.80 от
на ДР на ЗУТ.
Последните двама ответника Т.С.К. и Ц.Я.К.
са наследници по закон-чл.5 ал., и чл.9 ал. 1 ЗН от общия им
наследодател-съпруг и баща Я.В.К.. Последният бил собственик на останалата част
от дворното място, както и жилищната сграда от южната страна на имота с идент. ***************.3
и пристройката към нея ***************.4.
Приживе на наследодателят на последните
двама ответника-Я.В.К. и преди даренията в полза на първата ответница, през
1998 год., по съдебен ред, по реда на чл.32 ал.2 ЗС, с решение по гр.д.
144/1997 год. на НРС страните разпределили ползването на дворното място.
Ползването било разпределено в три дяла по скица, приложена към исковата молба.
От така извършеното предходно
разпределение на ползването са изминали близо 20 години.
Заедно с промени в дворното място,
изразяващи се в изграждане на навеса, премахване на сградите с идент.***************и
***************, откъм ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ и премахване на оградата,
налице са промени и в собствеността и участието в съсобственото дворно място.
Сега съсобствениците не могат да се споразумеят за ползването на дворното
място. Ищците изрично заявяват, че не желаят да ползват преди отредената им
част като дял Втори, с излаз откъм ул. „Св.Св. Кирил и Методий“, а желаят да
имат и достъп от тази улица до задната част на двора зад собствения им южен близнак с идент. ***************.
Моли се да бъде постановено решение, по
силата на което съдът да разпредели реалното ползване върху съсобствеността
между страните съобразно квотите на собственост върху незастроено дворно място
в УПИ 1-510, кв.71 по ПУП на гр.Несебър, по действащата кадастрална карта.,
представляващо имот с идентификатор ***************. Представят писмени
доказателства.
В исковата молба е инкрпорирано
доказателствено искане за задължаване ответниците да представят, намиращи се у
тях документи за собственост, различни от тези, които се сочат в исковата
молба.
Предявеният иск е с правно основание чл.32
от ЗС.
В срока то чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника В.С.П., с ЕГН **********, с адрес: *** - чрез адвокат Х.Ц.К.
- САК, със служебен адрес за призоваване и получаване на книжа и документи: гр.
София, п.к.1303, ул. „********тел. ********, електронен адрес: ********, с
който посочените в исковата молба факти относно това, че страните са
съсобственици на процесния имот. Моли се претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна, тъй като вече е резпределено законосъобразноправото на
собственост и не са настъпили твъредните от ищците промени.
Твърди се, че е незаконосъобразно да се
твърди, че релевантните промени на обстоятелствата, които налагат ново
разпределение съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗС са свързани с избора на всеки от
съсобствениците как да организира своя дял по отношение на незастроената част
от предоставените му идеални части.
Възразява се срещу твърдението на ищците,
че разрушаването или изграждането на намиращи се в съсобственото място
постройки променя квотите в съсобствеността, както и че променя площа на
разпределеното за ползване на дворно място, и следователно е необходимо ново
разпределение на ползването.
Ирелевантно е и искането и желанието на
ищците откъде да бъде излаза им към съответните улици, тъй като това
противоречи на размера на квотите и разпределението на процесния недвижим имот.
Обособените входове към жилищните постройки са съобразени както с размера на
квотите на всеки от съсобствениците, така и с незастроените части на имота, попадащи
в съответните дялове.
Претендират се разноски. Представят се
писмени доказателства.
В месечния срок от страна на ответниците Т.К.
и Ц.К. не са постъпили отговори.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, а това се
установява от представените нотариални актове, че страните, са съсобственици на
имот с идентификатор *************** по кадастралната карта на гр. Несебър.
Видно от приложеното по делото решение №101 от 12.05.1999г. по гр.д. № 144/1997
г. по описа на РС- Несебър, потвърдено с Решение по в.гр.д.№ 786/1999г. на БОС,
между посочените в него лица е водено и приключило производство с правно
основание чл.32, ал.2 от ЗС.
Съгласно заключението на вещото лице по
изготвената по делото експертиза, съставляващо неразделна част към него,
частта, находяща се пред жилищната сграда на Ангелина В. Станоева /праводател
на ответницата В.П./ е постановено да се ползва в този дял. В тази част е
изграден и навес. В дворното място е изградена жилищна сграда, като страните са
съсобственици на самостоятелни обекти в сградата. Ищецът твърди, че е лишен от
възможността да упражнява в пълен обем правото си на собственост, в частност
правото на ползване върху незастроеното дворно място.
С оглед изложеното до тук предявения иск по
чл.32 от ЗС е допустим, тъй като се иска разпределението на съсобствен имот,
който може да се ползва от всички съсобственици и се търси начин
ползването да се разпредели, след като съсобствениците не са се
споразумели. Властно да направи такова разпределение е мнозинството от
съсобствениците, т.е. притежателите на повече от половината от общата вещ.
Съдът съобразно чл. 32 ЗС се намесва само
когато не може да се вземе решение по управлението на общата вещ, респективно
нейното ползуване, или когато взетото решение води до увреждане на вещта,
включително накърняване субективните права на съсобствениците.
В конкретния случай въпреки, че
мнозинство може да се формира, то същото не се е произнесло по този въпрос и
след предявяването на иска, поради което според съда производството
е допустимо. Производството е допустимо и тъй като единият от съсобствениците
твърди, че правото му на ползване е ограничено.
При
съсобственост съгласно разпоредбата на чл.31 ЗС, всеки от съсобствениците
следва да си служи с общата вещ, без да възпрепятства правото на другите
собственици. В това производство на установяване подлежат правото на
собственост и съответните квоти за всяка една от страните, фактическото
положение при ползването на съсобствената вещ.
За да бъде уважен иска за разпределяне
на правото на ползване даден обект, следва да е налице възможност с оглед на
фактическото положение, да се разпредели ползването съобразно правото на
собственост. Не се спори между страните, че такова е извършено с посоченото
по-горе влязло в сила съдебно решение.
Твърди се, че са настъпили промени в дворното място, изразяващи
се в изграждане на навес, премахване на сградите с идент.***************и ***************,
откъм ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ и премахване на оградата.Твърде си, че са налице
промени и в собствеността и участието в съсобственото дворно място.
Видно от заключението на вещото лице
по гр.д. № 144/1997 г., по което е било разпределено ползването на дворното
място, въпросният проход още тогава е бил заложен в този му вид, тъй като на А.С.
е било определено да ползва частта от дворното място, на която, като граница с частта
на В.Ц., е посочено продължението на калканната стена на двете сгради.
Видно от представеният по делото нотариален
акт, В.П. е била надарена от своята майка- А.С., като последната е прехвърлила
цялата си собственост както от дворното място, така и от сградата, в която се
помещава заведението- пицария, като в нотариалния акт е посочено и самото
заведение в завършен вид. Въпросният навес съставлява залата за посетители на
заведението, поради което съдът приема, че същата съставлява неразделна част от
пицарията, което налага извода, че и процесния навес е бил предмет на
дарението.Същият е въведен в експлоатация,
видно от удостоверение /стр.100 от делото/ и не внася промени в структурата и
вида на дворното място и определения към момента начин на разпределение на
ползването.
Премахването на на сгради с идент.***************и ***************,
откъм ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ и премахване на оградата, съдът намира за
надлежно предявено основание за извършване на ново разпределение на ползването,
тъй като представлява нов факт и обуславя правния интерес от иска., тъй като се
променят параметрите на незастроената част от имота.По тези факти не се спори
между страните.
Видно от заключението на СТЕ, Процесния
имот е застроен с три жилищни сгради, две сгради за търговия, както и навес
пицария. Имота по документи се води 578м2, а по КК е 538м2.Ползването е дадено
в общ дял със застрояването, като освен котировки са дадени и координати на
ъгловите точки.. В скицата са отразени съществуващите към момента преградни
стени между ползванията. Заради начина на застрояване и собствеността на
сградите, вещото лице твърди, че е възможен само един вариант за ползване на
площите, който е идентичен с разпределеното
ползване с решение №101 от 12.05.1999г.
по гр.д. № 144/1997 г. по описа на РС- Несебър, потвърдено с Решение по
в.гр.д.№ 786/1999г. на БОС и приложената към него като неразделна част скица.
По предложение на ищцовата страна,
вещото лице разработи два варианта с изрично отбелязване, че същото е възможно
осъществимо при изрично постигане на съгласие между страните, тъй като видно и
от представените варианти се опосредствява достъпа, чрез прекъсване ползването
на площи, което би създавало затруднения в значителен обем.Такова принципно
съгласие е изразено по делото, поради което съдът намира, че следва да се
извърши ново разпределение на ползването.
Съдът
възприема представения с допълнителното заключение вариант, обозначен от вещото
лице като скица Приложение 2, вариант 2, тъй като по този начин се отразява и
запазва създаденото към момента индивидуално ползване от страните, като се
осигурява достъп за паркиране на два автомобила-дял с лице 5.50 кв.м. към ул.“Кирил
и Методий“.
В конкретния случай като взе в предвид изцяло заключението на
в.л., съдът преценя, че предложеният вариант скица Приложение 2, вариант 2 е най-удачен.Същият в
максимална степен избягва съществуването на допирни конфликтни точки с оглед
съществуващото фактическо положение. Предложения вариант създава компактност на
определените за ползване пространства и осигурява достъп до общите части и
гарантира сравнителна независимост при ползването.Поради горното, съдът намира
за удачно да одобри варианта скица Приложение 2, вариант 2
Вариант № 3,в допълнителното заключение
предоставя излаз на ищците към ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ с дължина 7,50
м./седем метра и петдесет сантиметра/ като същият е неприложим, тъй като би
попречил на спокойния достъп до входа на къщата на ответника В.П., което е от
съществена важност за ползването й, тъй като на ул. „Св.Св.Кирил и Методий“ се
намира главният вход към жилищната сграда.
Мотивиран от гореизложеното и на
осн.чл.32,ал.2 от ЗС съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на следния
съсобствен имот: незастроено дворно място в УПИ 1-510, кв.71 по ПУП на
гр.Несебър, по действащата кадастрална карта., представляващо имот с
идентификатор *************** по плана на гр.Несебър с адм.адрес: гр.Несебър,
ул.“*************, който е идентичен с парцел І-89, кв.71, по стария план на
гр.Несебър при граници: имот *************; *************; *************; *************и *************; между съсобствениците В.В.Ц. ЕГН ********** С.И.Ц.
ЕГН ********** Двамата с постоянен адрес *** и
В.С.И. ЕГН ********** *** от една страна и В.С.П. ЕГН **********,*** от втора страна и Т.С.К.
ЕГН ********** и Ц.Я.К. ЕГН **********,двете с постоянен адрес ***.-трета
страна както следва:
В ДЯЛ
на В.В.Ц. ЕГН ********** С.И.Ц. ЕГН ********** и В.С.И. ЕГН ********** *** се поставя за
реално ползване общо 203 кв.м./двеста и три/ кв.м. от съсобственият им им имот с идентификатор *************** по
плана на гр.Несебър с адм.адрес: гр.Несебър, ул.“*************, оцветен в СИН
цвят в скица Приложение 2 /две/, вариант 2 /втори/,ДЯЛ 2 /втори/ в представената
скица към допълнителното заключение на вещото лице М.М./.
В ДЯЛ
на В.С.П. ЕГН ********** се поставя за реално ползване общо 214 кв.м./двеста
и четиринадесет/ кв.м. от съсобственият им
им имот с идентификатор *************** по плана на гр.Несебър с
адм.адрес: гр.Несебър, ул.“*************, оцветен в ЗЕЛЕН цвят в скица
Приложение 2 /две/, вариант 2 /втори/,ДЯЛ 1 /ПЪРВИ/ в представената скица към
допълнителното заключение на вещото лице М.М./.
В ДЯЛ на Т.С.К. ЕГН ********** и Ц.Я.К.
ЕГН ********** се поставя за реално ползване общо 121 кв.м./сто двадесет и един
/ кв.м. от съсобственият им им имот с
идентификатор *************** по плана на гр.Несебър с адм.адрес: гр.Несебър,
ул.“*************, оцветен в ЖЪЛТ цвят в скица Приложение 2 /две/, вариант 2
/втори/,ДЯЛ 3 /ТРЕТИ/ в представената скица към допълнителното заключение на
вещото лице М.М./.
ОБЯВЯВА скица Приложение 2 /две/, вариант 2
/втори/, от ДОПЪЛНИТЕЛНОТО заключение на вещото лице М.М. по извършената
съдебно-техническа експертиза за неразделна част от настоящото решение.
Разноските остават в тежест на
страните, както са понесени.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: