Решение по дело №828/2020 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  15.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на  петнадесети февруари  през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

 

Предявен е иск от А.М.А. ЕГН********** *** против С.К.Г. с ЕГН **** ***-*** с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че с договор от 08.08.2001г. ищецът е закупил К.Б. К. с ЕГН********** следния недвижим имот: Къща с дворно място находящи се в с.Тянево, Община Симеоновград. При подписване на договора собственикът и продавач се легитимира като собственик с нот. акт №877/1993г. на PC Харманли. Така закупения имот се идентифицира като УПИ XI-41 в кв.10 по плана на с.Тянево, Хасковска област, одобрен със заповеди №3702/1941г., №13755/1943г. и №485/2019г., целия с площ от 3 816 кв.м., от които 87 кв.м. общинско място и 37 кв.м. предвидени по плана за общинско мероприятие, ведно с построените в имота жилищна сграда на 118 кв.м., навес с оградни стени на 12 кв.м. и навес без оградни стени на 16 кв.м., при граници на имота: от две страни улица, УПИ XII-118, УПИ III -117, УПИ IV-116 и УПИ Х-116. При подписване на договора броих на продавача сумата от 2 000 лева. Остатъкът от договорената сума в размер на 200 лева заплатих на продавача през 2003г. Няколко дни след подписване на договора влезнах във владение на имота, тъй като моята къща беше изгоряла и нямаше къде да живея и от тогава и до сега живея в него ведно със семейството си и необезпокояван от никого. Всички суми за ток и вода се заплащат от мене, ако и да бяха на името на стария собственик. Извършил съм основни ремонти на жилищната сграда, подмяна на дограми и поставяне на хидрофор. С действията си считам, че съм осъществил изискванията на чл.79 от ЗС и съм придобил имота по давностно владение. В началото на тази година ответникът по иска и един от наследниците на продавача започна да ме изнудва за пари, като ми искаше сумата от 5 000 лева, за да ми прехвърли имота с нотариален акт. Съвсем наскоро разбрах, че с нот. акт №19, том 2, per.3795, дело №118/2020г. от 27.07.2020г. на Нотариус №463 А. Пр. Харманли ответницата по иска е закупила от останалите наследници на Колю Бонев Камбуров 2/3 идеални части от така описания имот, като пред нотариуса продавачите са се легитимирали като собственици на имота с нот.акт №877, том 1, дело №1368/1993г. на PC Харманли и с удостоверение за наследниците на К. К.. С действията си ответницата по иска фактически оспорва правото ми на собственост, поради което и намирам, че е налице правен интерес от моя страна за завеждане на настоящия иск.

Предвид горното  моли съда да постановите съдебно решение с което да приеме по отношение на ответницата, че е собственик на следния недвижим имот: УПИ XI-41 в кв.10 по плана на с.Тянево, Хасковска област, одобрен със заповеди №3702/1941г., №13755/1943г. и №485/2019г., целия с площ от 3 816 кв.м., от които 87 кв.м. общинско място и 37 кв.м. предвидени по плана за общинско мероприятие, ведно с построените в имота Жилищна сграда на 118 кв.м., Навес с оградни стени на 12 кв.м. и Навес без оградни стени на 16 кв.м., при граници на имота: от две страни улица, УПИ XII-118, УПИ III -117, УПИ IV-116 и УПИ Х-116, както и да ми присъдите направените съдебно деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника по делото,чрез Дружество „К. и Леман Хайри", ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.Димитровград, ул."*** представлявано от адв.Г.С.К.. Ответникът счита, че предявения иск е допустим, а по същество е неоснователен. Оспорва обстоятелството, че наследодателят му е сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.08.2001г., както и че е подписал посочениядоговор.Оспорва документа, както относно неговото съдържание, така и относно неговата автентичност относно подписа на продавача.

Правят се следните възражения: възразява, че е сключен договор за покупко-продажба от 08.08.2001г. и че е заплатена посочената в него цена като покупна цена, както и че е заплатена сумата от 200 лв. в последствие; възразява, че ищецът е владял необезпокоявано, непрекъснато, трайно и с намерението да е собственик посочения имот в продължение на повече от 10 години. Владението многократно било смущавано и са предявявани претенции към ищеца да напусне имота. Владението било не въз основа на договор за покупко-продажба, а въз основа на уговорка за наем; възразява, че ищецът  е направил подобрения в имота без  знание и съгласие на ищеца. Ответникът твърди, че многократно през посочения период от 2001г. до 2017г.,баща му, а от 2017г. до 2020г. ответникът многократно е молил ищеца да напусне имота или да си уредят отношенията във връзка със собствеността, като изповядат сделка за покупко-продажба, но той  отказвал под предлог, че няма пари, които да плати. Твърди, че наследодателят на ответникът  е пускал жалби по РПУ-Харманли и РП-Харманли заради желанието си ищеца и семейството му да бъдат изведени от имота, тъй като доброволно не искали да го напускат. Ответникът твърди, че преди да придобие имота и след това многократно е молила ищеца и семейството му да напуснат имота, но той отказвал. Предлагал му е да му продаде имота, но той отказвал, защото нямал пари, както и, че многократно приживе баща и, а след неговата смърт ответникът и неговите наследници са смущавали и прекъсвали владението на ищеца и са заявявали категорично претенциите по отношение на имота като негови собственици, вкл. и чрез сезиране на държавни органи за съдействие за това, поради което неговото владение не било непрекъснато, несмущавано и необезпокоявано от нас.

Претендираните права произтичат от твърденията на ищецът, че е собственик на процесния имот.

От своя страна процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание прави искане съдът да се произнесе с решение съобразно признанието на иска от страна на ответника. 

С оглед гореизложените съображения съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. От страна на ответника е направено признание на предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1   от ГПК, а ищецът съответно прави искане в тази връзка съдът да се произнесе съобразно направеното признание по реда на  чл.237 от ГПК. Валидно е направеното признание на иска представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. В ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС е постановено, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, поради което съдът няма основание да прилага чл. 537, ал. 2 ГПК. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в изключващите го хипотези на чл. 237, ал.3 от ГПК, съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявения иск.

Ищецът не претендира направените съдебни разноски, включително държавна такса, адвокатско възнаграждение и такси за вписване на исковата молба, то съдът не  рисъжда разноски на ищеца.

 Предвид гореизложените съображения и на основание чл. 237, ал.1 вр. ал.2 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на С.К.Г. с ЕГН ********** ***, че А.М.А. ЕГН ********** *** е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: урегулиран позамлен имот УПИ XI-41 в кв.10 по плана за регулация и застрояване на с.Тянево, община Симеоновград, Хасковска област, одобрен със заповеди № 3702/20.05.1941г., № 13755/ 02.09.1943г. и № 485/ 29.08.2019г., застроен и незастроен целия с площ съгласно скица  от 3 816 кв.м., от които 87 кв.м. общинско място и 37 кв.м. предвидени по плана за общинско мероприятие, ведно с Жилищна сграда с площ  118 кв.м.,  Навес с оградни стени с площ 12 кв.м. и Навес без оградни стени с площ 16 кв.м., при граници на урегулирания поземлен имот: от две страни улица, УПИ XII-118, УПИ III -117, УПИ IV-116 и УПИ Х-116.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ: