РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
13.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 11 ноември през
двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4995
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.200 от KT.
Ищците Е.О.О., О.О.О. и М.М.О., в качеството им на законни наследници на О.О.С.
починал на 14.11.2017г. са предявили иск с правно основание
чл.200 от КТ срещу ответника „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр.Русе.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди „Булмаркет Автотранспорт“
ЕООД с ЕИК:*********, представлявано
от Николай Г. Петракиев, да им заплати, в качеството на законни наследници на починалия
при трудова злополука с летален изход - О.О.С.
с ЕГН:**********, обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от настъпилата мърт на наследодателя им, както следва:
- за Е.О.О. - сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 14.11.2017 г. до окончателното
изплащане на обезщетението;
- за О.О.О. - сумата от 100 000 леева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 14.11.2017 г. до
окончателното изплащане на обезщетението;
- за М.М.О. - сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 14.11.2017г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Направени са доказателствени
искания. Претендират се разноски.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК ответникът „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД, чрез процесуалния
си представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения
иск. В условията на евентуалност е релевирал правоизключващи
възражения с правно основание чл.201, ал.1 и ал.2 от КТ. В условията на евентуалност поддържа, че починалият е действал при груба небрежност
и допринесъл за настъпването на злополуката,
като моли обезщетението да бъде
определено към минимума.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД, чрез процесуалния си представител е
депозирал искане по реда на чл.219, ал.1 от ГПК за привличане на трето лице помагач на
страната на ответника – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.
С протоколно определение от 12.02.2020г. ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
с ЕИК:********** е конституирано в процесуалното качество – трето лице помагач
на страната на ответника - „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД.
С вх. N:10116 /04.03.2020г. от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, трето лице помагач на
страната на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с която е направено
оспорване на иска по основание и размер. Релевирани са доказателствени искания.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установена следната фактическа
обстановка:
По
делото няма спор, а и от доказателствата се установява, че починалият О.О.С. с ЕГН:********** е бил обвързан от трудово правоотношение с дружеството ответник. Това е така, тъй като на 17.03.2014г.
О.О.С., с ЕГН ********** е сключил Трудов договор №10 с работодателя
"Булмаркет автотранспорт" ЕООД, с ЕИК:********* със срок за изпитване от шест месеца на длъжност
"шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона с място на работа в
гр.Русе, с код по НКИД: 4941 - Товарен автомобилен транспорт, категория
персонал: 8 - машинни оператори и монтажници.
Работното време съгласно
договора било 5-дни в седмицата с дневно работно време от 8 часа. Размерът на отпуските му бил основен
платен годишен отпуск от 20 дни. Уговорен е срок за
прекратяване на договора със срок за предизвестие 30 дни в полза и на двете
страна. В т.9 от договора, наименована "Други условия" е посочено, че служителят има право
да получи допълнително възнаграждение според ВПРЗ.
Между О.О.С. и "Булмаркет
автотранспорт" ЕООД било
подписано Допълнително споразумение към трудов договор № 10/17.03.2014 г., с
което двете страни - служител и работодател се съгласяват, че считано от
01.03.2017г., променят част от клаузите на основния договор, а именно: -
променят разпоредбите относно работното
време, като се уговаря, че работното време се променя и вместо 5-дневна работна
седмица с 8-часов работен ден работното време се променя в става - "работа по график,
при сумирано отчитане на работното време".
На 13.11.2017г.
О.О.С. при изпълнение на служебните си задължения, като шофъор на товарен автомобил
марка "Мерцедес" с рег. №Р0938АТ /влекач с
полуремарке/ натоварил 26 000 литра биодизел от базата на работодателя в гр.Русе. По
същото време друг служител на "Булмаркет автотранспорт" ЕООД - М.П.Я., също натоварил своя
товарен автомобил марка "Мерцедес" с рег. № Р 0945
АТ. Двамата шофъори се разбрали на следващия
ден заедно да тръгнат от с.Лозарево,
обл.Бургас и да продължат в конвой до базата на "Лукойл" АД в гр.Пловдив.
Сутринта на
14.11.2017г. двамата
шофьори тръгнали от
с.Лозарево, обл.Бургас в посока към гр.Пловдив през автомагистрала "Тракия". Направили почивка на бензиностанция "ОМВ" при разклона за
гр.Сливен и гр.Ямбол и потеглили отново. При разклона за гр.Пловдив
на пътен възел "Пловдив - Запад" О.О.С. предприел завой надясно и
навлязъл в отбивката при пътния възел. В този момент
товарният автомобил с марка "Мерцедес" с рег. № Р0938 АТ влекач с полуремарке/ напуснал пътното платно за
движение отляво и се преобърнал. При така настъпилия
инцедент пострадалият О.О.С. получил тежки и несъвместими с живота травматични
увреждания, от което настъпила и смъртта му. На място
пристигнали екипи на ОДМВР - град Пловдив и Центъра за спешна медицинска помощ –
гр.Пловдив, а последните
констатирали смъртта на пострадалия.
По случая било образувано ДП № 458/2017
г. по описа на Районно управление - с.Труд, пр. пр.
№ 14878/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив, приключила с
Постановление за прекратяване от 15.03.2018г.
От представеното
по делото писмо от застрахователна компания "Граве
България Животозастраховане" ЕАД, с ЕИК:*********
с техен изх.№ 0335/26.02.2020г. се установява, че "Граве
България Животозастраховане" ЕАД е
имало сключен договор по застраховка "Живот" по полица
№11031736 със застраховащ "Булмаркет автотранспорт" ЕООД и
застраховано лице - пострадалия О.О.С., като ползващото лице при настъпване на
смърт е собственикът на "Булмаркет
Автотранспорт" ЕООД - Станко Добрев Станков, който е собственик на
дружеството посредством друго свое дружество "Булмаркет ДМ" ЕООД с
ЕИК:*********.
От представеното
заключение на автотехническа експертиза изготвено от вещото лице инж.О.Е.Д. се установява, че няма запазени данни
дали гумите на процесния товарен автомобил, управляван от починалия О.О.С. са
били с налягане съобразно с цолажа на гумите, каквото изследване следвало да бъде направено в проведеното досъдебно производство. Експертът
установява, че в протокола за оглед не са описани марката, модела,
размера на гумите и дълбочината на каналите на протекторите им. При огледа не било измерено
и налягането на всички гуми. Установява, че по настоящото дело и по проведеното досъдебно производство не са събрани
доказателства за извършен предпътен технически преглед на товарния автомобил.
Вещото лице установява, че по данни от тахошайбата към момента на настъпване на ПТП камионът се е движел с 90 км/ч. Установява, че причината за настъпване на произшествието е движението в
завой на състав от превозни средства – влекач и полуремарке-цистерна със
скорост по-висока от критичната, над която настъпва странично занасяне.
От представеното
заключение на СМЕ изготвено от вещото лице д-р П.Д. се установява, че при извършената аутопсия на О.О.С. е
установено: Съчетана травма: Тежка черепно-мозъчна
травма - многофрагментни счупвания на лицев и мозъчен череп; разкъсно-контузна
рана на главата; разкъсване на крайния мозък; кръвонасядания на лицето;
разкъсно-контузна рана на горната устна; Шия
- Тежка шийна травма - изкълчване на атланто-окципиталното съчленение; Гърди - кръвонасядане в дясна лопатъчна
област; кръвонасядания в дясна гръдна област и дясна поясна област; Корем - Тежка коремна травма - разкъсване
на черния дроб; разкъсване на слезката; колекция от кръв в коремната кухина -
около 1000мл; разкъсване на десния бъбрек;
ретроперитонеален кръвоизлив; Крайници
- разкъсно-контузна рана на лява предмишница; кръвонасядания на двете
предкитки; открито многофрагментно счупване на костите на лява подбедрица;
охлузвания на двете бедра и двете подбедрици; Оток
на белите дробове.
Вещото лице установява, че травматични увреждания са резултат на
действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да бъдат получени при ПТП
на 14.11.2017г. Твърди, че предвид аутопсионната находка
причината за настъпване на смъртта на Сюлейманов следва да се отдаде на
установената съчетана травма, довела до несъвместими с живота увреждания на
централната нервна система и вътрешни органи, с остра кръвозагуба. Установява, че смъртта на Сюлейманов е настъпила в края на
пътно-транспортното произшествие, когато са получени тежките, несъвместими с
живота травматични увреждания.
Вещото лице по СМЕ установява, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между смъртта на О.О.С. и установените травматични увреждания, които
добре отговарят да са получени при станалото ПТП на 14.11.2017г.
Видно
от представената справка от Изпълнителна агенция - Автомобилна администрация гр.Русе
по издаденото от съда удостоверение № 61128/29.09.2020г. са констатирани нарушения, извършени от "Булмаркет
автотранспорт" ЕООД, а именно -
от контролните органи са констататирани извършени нарушения по чл. 6 и чл.7,
точка 3, буква "а" от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТИТС - недоказана
в срок финансова
стабилност към претежавания
от дружеството лиценз на
Общността замеждународен автомобилен превоз на товари, нарушения по чл. 38, ал. 1, точка 1 от Наредба №Н-3/07.04.2009 г. на МТИТС -
превозвачът не е извличал данни отпаметта на дигиталните тахографи, монтирани в
МПС с рег. № Р 2951 АТ и Р4590ВТ съгласно законоустановения период -
по-малко от 90 дни, както и 4 броя други АУАН за неспазване на изискванията на
Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. - регламент, свързан с изискването към тахографите и
контролните органи, относими за товарните автомобили. Констатациите дали основание за
проверяващите, а впоследствие и на АНО, да приемат, че превозвачът не е организирал
работата на водача така, че да спазва изискванията на Регламент (ЕО) №
561/2006.
От показанията на св.М.П.Я.
и св.С.Й.А. се установява, че ответното
дружество е извършвало множество нарушения и не е спазвало установения законов
ред в сила на територията на Република България, като обективно не
е осигурявало дължимото им време за почивка - междудневна
и междуседмична.
От показанията на
св.З.Ш.Ю., зет в семейството, се установява, че ищецът Е.О. е преживял тежко
смъртта на своя баща и дори припаднал на летището
в Букурещ при завръщането си в България. Установява, че между
починалия и ищеца
Е.О. е имало много силна връзка. Твърди, че след смъртта на баща си Е. вече
не бил същият човек, като преди баща, им да почине двамата с брат му
- О.О. били весели, усмихнати, жизнени момчета, а сега не. Установява, че грижата за двамата му синове О. и Е. се осъществява от пострадалия и от неговата
майка - М.О..
От показанията на св.А.З.Ю., племенница на починалия О. О. се установява, че той е бил грижовен към синовете и семейството си.
От показанията на св.Н.Р.М., съпруга на втори братовчед на починалия О.О.С.
се установява, че майка му М.М.О. била съкрушена от смъртта на сина си. Дълго време не можела да повярва, че
това се е случило. Била срината емоционално, получила високо кръвно, което
налагало нейни близки да са с нея за да не получи инфаркт. Спряла да говори,
затворила се в себе си, не искала да излиза от дома си.
От показанията на св.Н.А.А., съседка на ищцата М.М.О.
се установява, че когато разбрала за смъртта на сина си М.
тичала по улицата ужасена, безмълвна. След погребението кръвното й започнало да
се вдига, станала затворена, не общувала.
От
показанията на св.Б.Ш. Ю. , втори
братовчед на починалия О.О.С. се установява, че Е.
бил съкрушен от смъртта на баща си. Трудно се възстановили и двамата му сина и майка му. Установява, че
отношенията между баща и синове и между майка и син били прекрасни, уважавали
се взаимно, помагали си, били привързани един към друг.
Видно от подадената декларация с вх. № 121 от 16.11.2017г. работодателят "Булмаркет
автотранспорт" ЕООД
декларирал злополуката в ТП на НОИ, вследствие на което Териториално поделение –
гр.Русе /длъжностно лице - Росен
Митев/ издал Разпореждане № 121 от 28.11.2017
г., влязло в законна сила на 16.12.2017 г., с което
признава настъпилата злополука за трудова. Следователно от фактическа страна от приетите
писмени доказателства - Разпореждане № 121/28.11.2017г.
на ТП на НОИ-Русе се установява, че наследодателят на
ищците е починал при трудова злополука.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Е.О.О. и О.О.О. са синове и законни наследници на починалия служител, а
М.М.О. е негова майка и законен наследник, поради
което в това им качество, тримата ищци разполагат с правото на иск за обезщетение за
вреди от трудова злополука.
Безспорно ответникът
"Булмаркет автотранспорт" ЕООД, в качеството си на
работодател носи
безвиновната отговорност по иска с правно основание чл.200 от КТ.
Трудовата
злополука се изразява в претърпяно ПТП с управлявания от наследодателя товарен
автомобил. Произшествието е настъпило на 13.11.2017г.,
а съгласно Постановление от 15.03.2018г. на Окръжна
прокуратура-Пловдив, основната причина за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка е, че водачът се е движил с технически несъобразена скорост.
Предмет
на делото е направено възражение от ответника за
съпричиняване от страна на починалия водач и възражение относно размера на
обезщетенията претендирани от ищците.
Въпреки липсата на възражения в тази насока, съдът само пунктуално посочва,
че при
умишленото самоувреждане от страна на работника, въобще не е налице трудова
злополука / чл.55, ал.3 от КСО /.
Обстоятелството дали е налице самоувреждане или се касае за
трудова злополука е включено в предмета на проверката, извършвана в рамките на
административното производство по Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки по установяването на
злополуката. Страна в това административно производство
по установяването на злополуката е и работодателя / виж чл.12, ал.4 от НУРРОТЗ
вр. чл.117 от КСО/,
като в случая последния не е обжалвал Разпореждане № 121 от 28.11.2017 г., влязло в законна сила на
16.12.2017г., поради което per argumentum a contrario
от чл.17, ал.1, изр.2 от ГПК е обвързан от постановения административен акт.
При това положение съдът намира, че щом с влязло в сила разпореждане на
длъжностното лице от ТП на НОИ Русе е прието, че се касае именно за
трудова злополука, а не до самоувреждане от страна на работника, то този въпрос
не може да бъде пререшаван в настоящото гражданско производство.
Съдът с
решението си следва да определи вида, интензитета и обема на вредите, които
всеки от ищците търпи и съобразно правилата на ЗЗД - чл.52 да определи по
справедливост дължимото обезщетение, както и да се произнесе по възражението за съпричиняване, като при уважаването
му следва да намали с приетия процент размера на обезщетението.
В съдебната практика е посочено, че отговорността
на работадателя е безвиновна, т.е. законодателят
е дефинирал, че във всички случаи на призната трудова злополука носи
отговорност и не е необходимо да се доказва виновно непозволено действие /
както е в хипотезите на чл.45 и сл. От ЗЗД/. Предмет на исковете по
чл.200 от КТ е да се
установят действителните вреди и при направено възражение за съпричиняване, да
се установи налице ли е или не такова, като ако е налице съда следва да
определи неговия размер.
Механизмът
за настъпване на ПТП има правно значение за действията на водача на автомобила
и дали тези действия са били съобразени с нормите на
ЗДвП. От писмените материали, находящи се в ДП,
които имат качеството на доказателство в настоящия процес,
а именно - протоколи за оглед, както и от приетата автотехническа експертиза се
установява по безспорен начин, че причина за настъпването на ПТП е нарушаване
на правилата за движение по пътищата от страна на загиналия водач. Установените данни и експертни заключения сочат, че тежкотоварния
автомобил се е движил със скорост над разрешената за движение в пътния участък
и над критичната за преминаване през пътния участък, което е причинило
преобръщането му и получените от водача травми са били несъвместими с живота.
По безспорен начин е установено, че ако загиналият водач
се е движил със съобразена скорост за пътната обстановка и спазвайки
ограниченията, то катастрофата би била избегната. Това се потвърждава и от отговора на вещото лице по САТЕ, който е
категоричен, че единствената причина за ПТП е
скоростта и установената критична скорост не може да се компенсира от
техническото състояние на автомобила. От
събраните по делото доказателствата не се установяват други причини за настъпване на пътния
инцидент. Товарният автомобил
е бил технически изправен, превозваният товар - биодизел не е опасен товар
съгласно класификацията за опасни товари дадени в Европейската спогодба за
международен превоз на опасни товари по шосе /А 2003 /- приложение А и В. Видно
от информационният лист за безопасност на продукта - биодизел, същият не представлява
опасен товар.
При
пътния инцидент не е настъпило запалване на превозвания товар, няма пожар,
травмите причинили смъртта на работника са от механичните удари, при
преобръщане на цистерната и смачкване на кабината на водача.
По
отношение на неимуществените вреди
За
установяване на преживените страдания от ищците, свързани със загубана на баща,
съответно син, по делото са събрани гласни
доказателства. Разпитаните по делото
свидетели са роднини на ищците, поради което показанията им следва да се
преценяват съобразно нормата на чл.172 от ГПК. Исковете са предявени по отделно, като
претърпените вреди следва да се установят
индивидуално за всеки един от тях.
Съгласно
Решение № 55 от 14.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 362/2011 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Бонка Йонкова „Критериите, които следва да бъдат съблюдавани
и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, са изяснени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. В т. II от
постановлението са изброени примерните критерии, чиято преценка е от значение
за справедливия размер на обезщетението и за правилното приложение на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Като
такива са посочени възрастта на пострадалото лице; обстоятелствата, при които е
настъпила смъртта му; степента на родствена близост между него и лицето, което
претендира обезщетение; действителното съдържание на отношенията между
пострадалия и търсещия обезщетение. Изрично е указано,
че справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързана с оценка на посочените общи критерии и на всички специфични за
конкретното дело обстоятелства, от които зависи справедливия паричен еквивалент
на понесените от увредения морални болки и страдания от загубата на негов
близък.". По аналогичен начин е
дадено разрешение за приложението на чл.52 ЗЗД и в Решение № 85 от 29.04.2014
г. на ВКС по гр. д. № 7182/2013 г., III г. о.,
ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова „При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на
трудова злополука при смърт на пострадалия работник съдът следва да вземе
предвид всички установени по делото обстоятелства на конкретния случай, които
са от значение за определяне справедлив размер по смисъла
на чл. 52 ЗЗД. Такъв характер имат обстоятелствата,
при които е настъпила злополуката, възрастта на работника, стреса на близките
му от внезапното настъпване на смъртта, отношенията в семейството на
пострадалия, грижите които той е полагал за семейството си, страданията на
неговите близки от загубата на близкия човек, загубата на морална, емоционална
и материална подкрепа в особено завишена степен, когато ищци по делото са
ненавършили пълнолетие деца на починалия" и в Решение № 140 от 24.07.2013
г. на ВКС по гр. д. № 1328/2012 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Светла Димитрова „Обезщетението за неимуществени вреди от
смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата
на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. При смърт на пострадалия поради непозволено увреждане кръгът на
лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и
съпруга. Имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от
тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да
е бил сключен брак.
Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Затова справедливостта
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя
се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът справедливост изисква в
най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди,
причинени поотделно за всеки един от ищците, като се имат предвид множество
обстоятелства и взаимовръзки."
Относно
страданията на Е.О.О., син на починалия служител.
По отношение на този ищец се установи, че е живял в Германия, като
свидетелите сочат период от около 6-7 години.
Основната група свидетели сочат, че там е живял заедно със своята майка,
с изключение на св.Ю., който твърди, че е живял
отделно. Конкретни факти за страданията на Е. изнасят св.Ю., който твърди, че
го е посрещнал на летището в Букурещ, бил е много разстроен, припаднал, останал е да живее в България. Свидетелят твърди, че
бащата и сина са се чували редовно по телефон. Заявява, че
животът им не се променил съществено, продължават да се събират и да празнуват
празници, но вероятно травмата за Е. е останала. Св. Ю.
също твърди, че Е. е живял дълго в
Германия, помагал е финансово на баща си, сега е останал в България. Майката
също е помагала финансово и са направили ремонт на къщата в България, а след
смъртта на О. няма съществени промени в бита им.
При тези тези обективни доказателства относно начина
по който ищецът Е.О. е преживял смъртта на
баща си, съдът приема, че той е имал
самостоятелно и отделно устроен живот в Германия и финансово е помагал на баща
си и брат си. Безспорно, житейски нормално е синът да преживее тежко смъртта на своя баща, което обстоятелство се възприема изцяло от съда. От друга страна свидетелите
сочат, че вече се е възстановил, има нормален живот, участва в семейни
събирания, празници, честват заедно ритуали, т.е. няма
установени неблагоприятни факти в ежедневия живот на ищеца. Обстоятелството, че дълъг период от време не са живели
заедно, не само в едно домакинство, но и в различни държави и това, че е успял
да преживее трагичното събитие, налагат извода, че в конкретния случай не са настъпили вреди по-големи от
обичайните при подобни злополуки.
Съдът
като съобрази степента, интензитета и продължителността на претърпените от Е.О.О.
душевни страдания,
вследствие смъртта на неговия баща – О.О.С. намира,
че за справедливото репариране на неимуществените му вреди
следва да се присъди обезщетение в размер на 70 000 лева,
като за горницата до пълния размер от 100 000 лева,
искът следва да бъде отхвърлен.
Относно
страданията на О.О.О., син на починалия служител.
От
показанията на свидетелите се установи, че този ищец е живеел в България, много
тежко е приел новината за смъртта на баща си. Според
св.Е. след съмртта на бащата и до сега не е
имало нужда ищецът да търси и да получава медицинска помощ за състоянието си,
възстановил се е след първоначалната трагедия, но е по-тъжен от преди. Според св.Ю. „Отношенията между баща и син
бяха приятелски, бяха сплотени, бяха щастливи, когато са заедно, макар че вуйчо
отсъстваше доста често и беше далеч от семейството си заради работата си и
повечето време с мен той по телефона водеше разговори". Показанията на свидетелите са свързани с периода непосредствено
след смъртта на бащата, когато ищецът тежко е приел новината.
Съдът
като съобрази степента, интензитета и продължителността на претърпените от О.О.О. душевни
страдания,
вследствие смъртта на неговия баща – О.О.С. и това, че е
живял в България, при своя баща, което определя и по-виска по степен
привързаност между баща и син намира, че за справедливото репариране на
неимуществените му вреди следва да се присъди обезщетение в
размер на 80 000 лева, като за
горницата до пълния размер от 100 000 лева,
искът следва да бъде отхвърлен.
Относно
страданията на М.М.О. -
майка на починалия служител.
Доказателства
за това се извеждат от показанията на св.М. и
св.А.. Установи се по
безспорен начин, че майката е приела изключително тежко
новината за смъртта на сина си, имала е високо кръвно, но не
се е налагало да се търси лекарска помощ. След смъртта на сина й,
внуците не й давали да работи в градината, както е
правила преди, но тя е искала и продължава да се грижи за градината си, за да избяга
от лошите мисли.
Съдът
като съобрази степента, интензитета и продължителността на претърпените от М.М.О. душевни
страдания,
вследствие смъртта на нейния син – О.О.С., приема че в конкретния случай са настъпили вреди по-големи от
обичайните при подобни злополуки. Това се обуславя от факта, че именно родител се е наложило да преживее
смъртта на своето дете. При тези обективни обстоятелства съдът намира, че за
справедливото репариране на неимуществените му вреди
следва да се присъди обезщетение в пълният му претендиран
размер от 50 000 лева.
По
възражението за съпричиняване:
Съпричиняването
се изразява в проявена груба небрежност, при управление на автомобила,
нарушаване на нормативно установените правила за движение в ЗДвП
и ППЗДвП и вътрешните правила за полагане на труд
в дружеството.
По
отношение на дефиниране на деяние, което следва да се квалифицира като
съпричиняване от значение е Решение № 135 от 8.05.2014 г. на ВКС
по гр.
д. № 4075/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик Борислав
Белазелков „При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.
Съзнаваната
небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в
гражданското право са несъотносими.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с
оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност
не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по
степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според
различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Всяко съпричиняване обаче не
може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност.
В конкретния случай неспазването на правилата за безопасност е
нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените
правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно
уволнение, но груба небрежност е налице и когато неспазването на правилата за
безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и
съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени (степен на
съпричиняване)." Налице е съпричиняване
от страна на пострадалия работник, като действията му се изразяват в
пренебрегване на нормативно установените правила за движение по пътищата -
спазване на пътните знаци, пътната маркировка и управление със скорост
съобразена с пътните условия. Тези задължения на работника
произтичат, както от задълженията му по трудов договор и длъжностната
характеристика, така също и от задължението да спазва ЗДП в качеството си на
водач на моторно превозно средство.
Единствената
установена по безспорен начин причина за
настъпване на ПТП е управление на автомобила с несъобразена скорост, над
критичната, което е довело до преобръщане на цистерната и смъртта на водача О.О.С.. Установено е,
че за пътния участък има ограничение от 40 км/ч, а критичната скорост, с която
може да бъде преминат и с напълно технически изправен автомобил е 57 км/ч., като водачът
преминал със скорост от 90 км/ч, при което
практически било невъзможно да не настъпи ПТП.
Установена е причината
за смъртта на водача О.О.С. - травмите, получени от ПТП, които са
несъвместими с живота, което дава основание на съда да
формулира извод, че е налице пряка причинна връзка между нарушаване на
правилата за движение и настъпилата смърт.
Нарушението
на правилата в описания вид представлява груба небрежност по смисъла на чл.201
от КТ. В тази насока са и показанията на св. А., който твърди, че
завоят е опасен и не може да се премине със скорост по-голяма от 40 км/ч, както
и че този участък от пътя е познат на загиналия водач, тъй като те постоянно са
преминавали през него.
Следва извод, че ако водачът е бил проявил
елементарното старание при управление на автомобила и е спазвал правилата за движението по пътищата съобрано поставените пътни
знаци е нямало да настъпи фаталното ПТП.
Събраните по делото доказателства, включително техническата експертиза и
Постановлението на ОП-Пловдив налагат извода, че работникът е действал
самонадеяно, не е проявил елементарно внимание и старание да спази правилата за
движение по пътищата и това е довело по ПТП, което е причинило смъртта му. Като допълнителен аргумент относно
поведението на работника и проявата на елементарно старание, следва да се
съобразят показанията на св.А., че О. е имал и друга катастрофа, както и
справката за наложени административни наказания на водача, за нарушаване на
правилата за движение по ЗДвП, а именно - пет Наказателни постановления и три
глоби с фиш, като видно от основанието на нарушението, те основно са свързани с
превишена скорост.
По изложените съображения съдът приема, че конкретното
поведение на работника, довело до ПТП и начина му на управление на автомобила,
свързан с нарушение на правилата за движение сочат на груба
небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ, която е основание за намаляване на
размера на обезщетението.
От друга страна, като принос за констатираното поведение на работника
следва да се отчетат лошите практики на работодателя изразяващи се в констатирани
нарушения, извършени от "Булмаркет автотранспорт" ЕООД, а именно - от контролните органи са
констататирани извършени нарушения по чл. 6 и чл.7, точка 3, буква
"а" от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТИТС - недоказана в срок
финансова стабилност към претежавания от дружеството лиценз
на Общността замеждународен
автомобилен превоз на товари, нарушения по чл. 38, ал.
1, точка 1 от Наредба
№Н-3/07.04.2009 г. на МТИТС - превозвачът не е извличал данни отпаметта на
дигиталните тахографи, монтирани в МПС с рег. № Р 2951 АТ и Р4590ВТ
съгласно законоустановения период - по-малко от 90 дни, както и 4 броя други
АУАН за неспазване на изискванията на Регламент /ЕО/ № 561/2006 г.
- регламент,
свързан с изискването към тахографите и контролните органи, относими за
товарните автомобили. Констатациите дали
основание за проверяващите, а впоследствие и на АНО, да приемат, че превозвачът
не е организирал работата на водача така, че да спазва изискванията на
Регламент (ЕО) № 561/2006.
Като принос за констатираното поведение на работника следва да се отчетат и
показанията на св.М.П.Я.
и св.С.Й.А. от които се
установява, че ответното дружество е извършвало множество нарушения и
не е спазвало установения законов ред в сила на територията на Република
България, като обективно не е осигурявало дължимото им време за
почивка - междудневна и междуседмична.
Съдът приема, че изключителното натоварване на служителите от страна на
работодателя и от друга, стремежа на пострадалия Сюлейманов да изпълнява в срок
трудовите си задължения за да не бъде уволнен и/или дисциплинарно наказан е
допринесло за действията му по неспазване на ограничителните скоростта на
движение знаци и впоследствие довели до фаталното ПТП.
При тези обстоятелства съдът определя размер на
съпричиняване от страна на О.О.С. от 50% и намалява определените
обезщетения за неимуществени вреди както следва:
-
За Е.О.О. от 70 000 лева на 35 000 лева;
-
За О.О.О. от 80 000 лева на 40 000 лева;
-
За М.М.О. от 50 000 лева на 25 000 лева;
При този изход на делото съобразно уважената част от исковете ищците
имат право на разноски, както следва:
-
за Е.О.О. – 503,50 лева
-
за О.О.О. - 576,00 лева
-
за М.М.О. – 480,00 лева
Ответникът
„Булмаркет Автотранспорт“ЕООД има право на разноски в общ размер от 3780,00 лева от общо 6300,00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят на всеки един от ищците, съобразно
отхвърлената част на иска му.
На
осн.
чл.78, ал.6 вр. чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, съобразно
уважената част от исковете, в тежест на ответника са направените
разноски по производството от бюджета на съда за
възнаграждение на вещи лица в общ размер на 1000,00 лева и държавната
такса в размер на 4000,00 лева, от които ищците са
освободени. Посочените суми
следва да бъдат внесени от ответника в полза на Русенски районен съд.
Мотивиран
така, Русенският районен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.Русе, представлявано
от Николай Г. Петракиев да заплати на Е.О.О. с ЕГН:**********, в качеството му на законен
наследник на О.О.С. с ЕГН:**********, починал при ПТП от 14.11.2017г. с т.а. „Мерцедес“
влекач с полуремарке цистерна с рег.N:Р0938АТ, сумата от 35 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от настъпилата смърт
на наследодателя им, обявена с Разпореждане
№121/28.11.2017г. на ТП на
НОИ-Русе, като трудова злополука с летален изход, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
- 14.11.2017г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.О.О. с ЕГН:**********
против „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК:*********, иск за
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за горницата над 35 000,00 лева до пълния предявен размер на иска от 100 000,00 лева.
ОСЪЖДА „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.Русе, представлявано
от Николай Г. Петракиев да заплати на О.О.О. с ЕГН:**********, в качеството му на законен
наследник на О.О.С. с ЕГН:**********, починал при ПТП от 14.11.2017г. с т.а. „Мерцедес“
влекач с полуремарке цистерна с рег.N:Р0938АТ, сумата от 40 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от настъпилата смърт
на наследодателя им, обявена с Разпореждане
№121/28.11.2017г. на ТП на
НОИ-Русе, като трудова злополука с летален изход, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
- 14.11.2017г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.О.О. с ЕГН:**********
против „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК:*********, иск за
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за горницата над 40 000,00 лева до пълния предявен размер на иска от 100 000,00 лева.
ОСЪЖДА „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.Русе, представлявано
от Николай Г. Петракиев да заплати на М.М.О. с ЕГН:**********, в качеството й на законен
наследник на О.О.С. с ЕГН:**********, починал при ПТП от 14.11.2017г. с т.а. „Мерцедес“
влекач с полуремарке цистерна с рег.N:Р0938АТ, сумата от 25 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от настъпилата смърт
на наследодателя им, обявена с Разпореждане
№121/28.11.2017г. на ТП на
НОИ-Русе, като трудова злополука с летален изход, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
- 14.11.2017г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.О. с ЕГН:**********
против „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК:*********, иск за
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за горницата над 25 000,00 лева до пълния предявен размер на иска от 50 000,00 лева.
ОСЪЖДА „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.Русе, представлявано
от Николай Г. Петракиев да заплати на Е.О.О. с ЕГН:********** сумата от 503,50 лева разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.Русе, представлявано
от Николай Г. Петракиев да заплати на О.О.О. с ЕГН:********** сумата от 576,00 лева разноски по
делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.Русе, представлявано
от Николай Г. Петракиев да заплати на М.М.О. с ЕГН:********** сумата от 400,00 лева разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от Николай Г.
Петракиев да заплати в
полза на Русенски районен сумата от 1000,00 лева платени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица,
както и сумата от 4000,00 лева държавна
такса.
ОСЪЖДА Е.О.О. с ЕГН:**********,
да заплати на „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК:********* сумата от 1380,00 лева разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА О.О.О. с ЕГН:**********
да заплати на „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК:********* сумата от 1500,00 лева разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА М.М.О. с ЕГН:**********
да заплати на „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК:********* сумата от 900,00 лева разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
с ЕИК:********** в качеството на трето лице помагач на страната на ответника –
„Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК:*********.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: