Р Е Ш Е Н И Е
град София, 08.07.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 17 състав в публично съдебно
заседание на седемнадесети април април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА
при секретаря В.С. като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева гр.д.№ 16496/2013г., по описа на Софийски градски съд, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците М.Й.Р. с ЕГН **********, Г.С.Р. с
ЕГН **********, С.Й.М. с ЕГН **********, Ж.Й.М. с ЕГН **********, М.Й.М. с ЕГН **********,
С.Й.М. с ЕГН **********, действащ чрез законен представител Р.А.Й. с ЕГН **********,
всички чрез адв. Ч. предявяват иск срещу ответника З. „Л.И.” АД с ЕИК ********,
чрез юрк. В., процесуален представител на ответника, с който молят съда да
осъди ответника да заплати на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени
вреди в размер на по
В срока за отговор ответникът подава
отговор, в който изразява становище, че оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани, подробни съображения в тази насока излагат в
отговора, респективно в допълнителното становище към него. В отговора се
навежда довод за прекомерност на претендирания размер на исковите претенции.
Моли съда да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Съдът въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и на цялостната им преценка в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото е безспорно
наличието на сключена и действаща към момента на настъпване на ПТП-то от
07.09.2013 г. застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със
застрахователна полица № 22113002055775 от 16.08.2013 г. със срок на действие
от 16.08.2013 г. до 15.08.2014 г., която покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на
трети лица, настъпили във връЗ.а с притежаването и ползването на МПС.
Застраховката е била в сила за лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. № *******,
собственост на Ю.Ю., с който автомобил е осъществено ПТП-то.
На 07.09.2013 г., връщайки се от празненство в гр.
Девня, Ю.Ю., управлявайки застрахования си автомобил марка „Мерцедес” с рег. № *******,
причинява ПТП, което се дължи на забавената реакция на водача, поради наличието
на алкохолно съдържание в кръвта му от 1,93 промила (средна степен на алкохолно
опиянение), както и поради превишаване на позволената скорост за този участък
от пътя. Причините за настъпването на ПТП-то, състоянието на водача, механизма
на осъществяване на ПТП-то се потвърждават от назначената съдебна
автотехническа експертиза, от назначената съдебномедицИ.ка експертиза, както и
от разпитите на свидетелите, за които са съставени протоколи, включени в
материалите от досъдебното производство. В горепосоченото моторно превозно
средство, освен водача, са се возили още Й. М.Й. и Т.Т.Р.. Последният остава
жив след ПТП-то и дава информация от ключово значение по настоящото дело. И
тримата в МПС-то са употребили алкохол като алкохолното съдържание в кръвта на
лицето Й. е било над 2,5 промила, което съответства на средна до тежка степен
на алкохолно опиянение. Според показанията на свидетелите Р., Д. и А. лицата,
които са станали участници в ПТП са употребили алкохол на празненството и са си
тръгнали от него преди останалите гости около полунощ. По данни от показанията
на едИ.твения очевидец и едИ.твен оцелял от ПТП-то, Р.: „От „Извора” (заведението, където е било празненството) тръгнахме около 00.00 – 00.30 ч. някъде.
Беше към края на сватбата, когато се дават парите на булката. Ние дадохме по 50
лв. и тръгнахме. Мисля, че нямаше друга кола след нас, защото другите пътуваха
с микробус и с един автобус... Ю. пак караше и на връщане. Й. също беше много
пиян. Даже му казах, ако иска да сяда на задната седалка. Й. не искаше и ми
каза: „не, аз ще се кача отпред”. Оставих го и седнах на задната седалка. На тръгване казах на Ю. да кара полека,
щого сме „на глави” и тримата, да не стане беля... Ю. каза само: „добре, ще
карам бавно”. И тръгнахме. Ю. наистина караше полека. Минахме Девня и той
караше много бавно. Когато излязохме от Девня по пътя за село П. Й. каза на Ю.
да засили малко, защото много бавно кара. И Ю. настъпа... Бях седнал по средата
на седалката, но не гледах скоростта. Усетих обаче, че много засили колата. По
едно време изпреварихме един микробус, но много бързо го изпреварихме и аз
казах на Ю. да кара бавно и леко, казах му „много бързо караш, намали”... След
това Ю. пак намали. След това чух Й. пак да казва на Ю. да засили малко, че
кара бавно. Не бързахме за никъде, ние се прибирахме към вкъщи и не знам защо Й.
така искаше да се кара бързо. А това е Мерцедес, като го настъпиш и върви. Ю.
пак засили и, докато засилваше, нещо стана.” От показанията на
свидетеля Р. е очевидна причинната връЗ.а между поведението на пострадалия Й. и
управлението с несъобразена скорост от страна на водача Ю.ов. Твърдението, че Ю.ов
е бил длъжен да избира сам скоростта като водач на МПС-то е напълно вярно, но в
конкретния случай безспорно преценката и действията му са се влияли от
действията (изразяващи се във вербални искания) на Й.. Високото алкохолно
съдържание в кръвта на водача Ю.ов отговаря на средна степен на алкохолно
опиянение, което съответства на забавени реакции, но по-същественото е липсата
на критичност и самоконтрол при тази степен алкохолно опиянение, което означава
и по-голяма зависимост от външните фактори, какъвто фактор се явяват
поведението на свидетеля Р. (след неговите молби скоростта е била намалявана) и
на пострадалия Й. (след неговите молби скоростта е била увеличавана). Тъй като
вещото лице Х.И.И. посочва сред причините за настъпване на ПТП-то несъобразената
скорост, то предизвикването на водача да кара с такава от страна на лицето Й.
се явява съпричиняване на вредоносния резултат. Тъй като не може да се определи
коя от причините за предизвикване на ПТП-то е решаваща за настъпването му, а
всички трябва да се разгледат в тяхната съвкупност, съдът приема, че
несъобразената скорост се явява conditio sine qua non по отношение настъпването на
ПТП-то, а следователно съпричиняването на вредоносния резултат е съпричиняване
и на самото ПТП. С оглед на това имуществената отговорност на водача Ю.ов и
съответно на застрахователя, от който се претендира, следва да бъде намалена
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това, да бъде определено съответното
претендирано обезщетение за всеки един от ищците.
Установи се, че пострадалият Й. е
живеел с родителите си. За отношенията с родителите съдът кредитира показанията
на горепосочените двама свидетели Петкова и Мустафов, тъй като същите почиват
на преки впечатления, последователни са и не са налице данни за
заинтересованост на свидетелите от изхода на спора.
С оглед изложените по – горе съображения, съдът
намира за основателни и доказани предявените
искове за неимуществени вреди по чл.226, ал.1 КЗ, в размери на по 100 000Л.а за всеки един от тях,
като в останалата им част за всеки един
от тях, за горниците им над по 100 000Л.а
до първоначално предявените размери от по 150 000лв./сто и петдесет хиляди Л.а/, следва да бъдат отхвърлени.
При определяне размера на
обезщетението за всеки един от исковете по
чл.226, ал.1 КЗ, посочени по – горе, съдът взе предвид, характера и степента на
телесните увреждания от процесното ПТП/касае се за смърт/, в резултат на която
ищците са претърпели болки и страдания, наличие на съпричиняване от страна на пострадалия и починал Й. М.Й.,
досежно причиняване на процесното ПТП и съобразявайки принципа на
справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Относно претенцията по чл.86, ал.1
от ЗЗД, съдът намира същата за основателна, поради основателността на главните
искове за неимуществени по чл.226, ал.1 КЗ, поради което същата следва да бъде уважена за всеки един от исковете върху
главниците от по 100 000Л.а, считано от 07.09.2013г., до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и тъй
като ищците са освободени от внасянето на
държавна такса, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Държавния бюджет по сметка на
Софийски градски съд, държавна такса в размер на 24 000Л.а/ двадесет и четири
хиляди Л.а/ и сумата от
400лв./четиристотин/Л.а – депозити за САТЕ и СМЕ.
С оглед изхода на спора, следва ответникът да бъде
осъден да заплати на адвокат С.Ч. от САК, със съдебен адрес ***, сумата от 22
236лв./двадесет и две хиляди
двеста и тридесет и шест/ Л.а – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищците М.Й.Р. с ЕГН **********, Г.С.Р. с ЕГН **********, С.Й.М. с ЕГН **********, Ж.Й.М. с ЕГН **********, М.Й.М.
с ЕГН ********** и С.Й.М. с ЕГН **********, действащ чрез законен представител Р.А.Й. с
ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.,
определено съгласно чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/в редакцията й към бр.28 от 28.03.2014г./, която е действаща към
настоящия момент/ с ДДС.
С оглед изхода на спора, следва ищците да бъдат
осъдени да заплатят на ответника - сумата от 9 530лв./девет хиляди
петстотин и тридесет/лева - за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „ Л. И. ”
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Й.Р.
с ЕГН **********, със
съдебен адрес посочен в исковата молба, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, сумата от 100 000 лв./сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
- болки и
страдания от смъртта на Й.
М.Й., настъпила
вследствие на ПТП, извършено от виновния водач Ю. Хасанов Ю.ов на 07.09.2013 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата
от
100 000 лв./сто хиляди лева/, считано
от 07.09.2013 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.
226, ал. 1 от КЗ за горницата над 100 000лв./сто хиляди/лева до първоначално предявения размер от 150 000лева/сто и петдесет
хиляди лева/.
ОСЪЖДА З. „ Л. И. ”
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.С.Р.
с ЕГН **********, със съдебен
адрес посочен в исковата молба, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ, сумата
от 100 000 лв./сто хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Й. М.Й., настъпила вследствие на ПТП,
извършено от
виновния водач Ю. Х. Ю.ов на 07.09.2013 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата
от
100 000 лв./сто хиляди лева/, считано
от 07.09.2013 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.
226, ал. 1 от КЗ за горницата над 100 000лв./сто хиляди/лева до първоначално предявения размер от 150 000лева/сто и петдесет
хиляди лева/.
ОСЪЖДА З. „ Л. И. ”
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Й.М.
с ЕГН **********, със съдебен
адрес посочен в исковата молба, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ, сумата
от 100 000 лв./сто хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Й. М.Й., настъпила вследствие на ПТП,
извършено от
виновния водач Ю. Х. Ю.ов на 07.09.2013 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата
от
100 000 лв./сто хиляди лева/, считано
от 07.09.2013 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.
226, ал. 1 от КЗ за горницата над 100 000лв./сто хиляди/лева до първоначално предявения размер от 150 000лева/сто и петдесет
хиляди лева/.
ОСЪЖДА З. „ Л. И. ”
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ж.Й.М. с ЕГН **********, със съдебен адрес посочен в
исковата молба, на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ, сумата от 100
000 лв./сто хиляди
лева/, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Й. М.Й., настъпила вследствие на ПТП,
извършено от
виновния водач Ю. Х. Ю.ов на 07.09.2013 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата
от
100 000 лв./сто хиляди лева/, считано
от 07.09.2013 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.
226, ал. 1 от КЗ за горницата над 100 000лв./сто хиляди/лева до първоначално предявения размер от 150 000лева/сто и петдесет
хиляди лева/.
ОСЪЖДА З. „ Л. И. ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.М. с ЕГН **********, със съдебен адрес посочен в
исковата молба, на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ, сумата от 100
000 лв./сто хиляди
лева/, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Й. М.Й., настъпила вследствие на ПТП,
извършено от
виновния водач Ю. Х. Ю.ов на 07.09.2013 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата
от
100 000 лв./сто хиляди лева/, считано
от 07.09.2013 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.
226, ал. 1 от КЗ за горницата над 100 000лв./сто хиляди/лева до първоначално предявения размер от 150 000лева/сто и петдесет
хиляди лева/.
ОСЪЖДА З. „ Л. И. ”
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Й.М.
с ЕГН **********, действащ чрез законен представител Р.А.Й. с ЕГН **********, със съдебен адрес посочен в
исковата молба, на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ, сумата от 100
000 лв./сто хиляди
лева/, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на Й. М.Й., настъпила вследствие на ПТП,
извършено от
виновния водач Ю. Х. Ю.ов на 07.09.2013 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата
от
100 000 лв./сто хиляди лева/, считано
от 07.09.2013 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.
226, ал. 1 от КЗ за горницата над 100 000лв./сто хиляди/лева до първоначално предявения размер от 150 000лева/сто и петдесет
хиляди лева/.
ОСЪЖДА З. „ Л.И. ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавния бюджет по сметка на Софийски градски
съд, държавна такса в размер на 24 000лева/ двадесет и четири хиляди лева/ и сумата от 400лв./четиристотин/лева –
депозити за САТЕ и СМЕ.
ОСЪЖДА ЗК „ Л.И. ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Ч. от САК, със съдебен адрес ***, сумата от 22
236лв./двадесет и две хиляди двеста
и тридесет и шест/ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищците М.Й.Р.
с ЕГН **********, Г.С.Р. с ЕГН **********, С.Й.М. с ЕГН **********, Ж.Й.М. с ЕГН **********, М.Й.М.
с ЕГН ********** и С.Й.М. с ЕГН **********, действащ чрез законен представител Р.А.Й. с
ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.,
определено съгласно чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/в редакцията й към бр.28 от 28.03.2014г./, която е действаща към
настоящия момент/ с ДДС.
ОСЪЖДА М.Й.Р. с ЕГН **********, Г.С.Р. с ЕГН **********, С.Й.М. с ЕГН **********, Ж.Й.М.
с ЕГН **********, М.Й.М. с ЕГН ********** и С.Й.М. с ЕГН **********,
действащ чрез законен представител Р.А.Й. с ЕГН **********, всички с адреси, посочени в
исковата молба, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗК „ Л.И. ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 9 530лв./девет
хиляди петстотин и тридесет/лева - за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – София в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ : ...............................
/Теодора Нейчева/