РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Радомир, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20211730200340 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./03.11.2021 г., на началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР- П., упълномощен със заповед № ./14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, на жалбоподателя ИВ. ИВ. П. ЕГН **********, с постоянен адрес с.К.е,
общ.К., обл.Перник, са наложени следните административни наказания:
- По чл.175, ал.1, т.З от ЗДвП- Глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца
- По чл.174, ал.3 от ЗДвП- Глоба в размер на 2 000 лв. лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца и
- По чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП- глоба в размер на 10 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален
представител- адв.Г.Б. от АК- Перник обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени
изцяло.
Наказващият орган- началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- П., редовно
призован не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е
изразил писмено становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие.
Районна прокуратура- Перник, редовно уведомена, не е изпратила представител в
съдебно заседание и не е изразила становище по жалбата.
1
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и като такава е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е частично основателна, по следните съображения:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № ./10.10.2021 г. на
К.В.- мл. Автоконтрольор, сектор „П. п.“ към ОДМВР- П.. Според констатациите в същия,
на 10.10.2021 г., в 20:40 часа, като водач на лек автомобил - БМВ . И с per № СВ.А, на път .,
над село К., община К., в посока към село Л., преди разклона за язовирната стена,
жалбоподателят И.П. е управлявал лек автомобил БМВ . И собственост на Г. Х. Хр. ЕГН .,
без табели с регистрационен номер, поставен на определените за това места, като същият се
насочва към центъра на село К.и спира автомобила в началото на улица преди площада на
жп гарата. Жалбоподателят бил видян и последван от лицето Б. В. Б.- служител на МВР РУ-
Р., свидетел очевидец в АУАН. Един брой регистрациона табела с номер СВ 8815 АА се
намирала в багажника отзад на автомобила. Водачът П. в 21.30 часа в село К. под жп гарата
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр
номер ARBB-.. Бил му издаден талон за изследване с номер 075404, със комплект стикери
А031074 и бил насочен към ФСМП град Радомир за вземане на кръв за изследване. Водачът
не представил СУМПС на управлявания от него автомобил.
Актът бил подписан от актосъставителя К.В. и от свидетелите Б.Б. и Г. Х..
Жалбоподателят П. отказал да подпише акта и издадения талон за изследване № . Отказът
бил удостоверен с подписа на свидетеля А. Я.ърху двата документа.
По делото са разпитани като свидетели актосъставителя К.В. и свидетеля по акта
Б.Б.. Според актосъставителя К. Ив. Вл., на длъжност „младши автоконтрольор“, сектор
„Пътна полиция“ гр.П., бил назначен с колегата Владимир В. като дежурен в РУ-Р. да
обслужва територията. Свидетелят не си спомня датата, Били извикани за съдействие от
колегите в с.К., за да изпробват водач с техническо средство за употреба на алкохол.
Обяснили, че се намират в района на ж.п.гарата. Отишли на място и установили
жалбоподателя И.П.. По данни на свидетеля, същият го е видял да управлява лек автомобил
„БМВ“ без номер. Служителите видяли номерата в багажника на автомобила, който
жалбоподателят отворил. По негови данни бил оставил колата да я ремонтира друго лице.
Същият отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол и бил съставен АУАН
по свидетелки показания на свидетел- очевидец. Свидетелят не може да каже след колко
време са се отзовали на местопроизшествието. Когато отишли И.П. не е бил в автомобила.
Според свидетеля по акта- очевидец на нарушенията, Б. В. Б., на длъжност
„полицай“ в РУ-Радомир, на 10.10.2021 г., около 20.40 ч., над с.Калище по главния път,
имало спряно МПС. Било в тъмната час на денонощието. Автомобилът бил на пътното
платно и той погледнал да види какво се случва. Когато спрял, слязъл и видял, че
автомобилът няма предна броня и регистрационен номер. Отзад също нямало табели. От
2
автомобила слязъл жалбоподателя- мъж на около 50 год., който му поискал цигара. Лъхал на
алкохол и имал видимо нестабилна стойка. Представил се на лицето като полицай Б. и го
попитал какво се случва. Същият казал: “Нищо. Прибирам се“. Свидетелят отишъл до
автомобила, за да си вземе телефона и да сигнализира на колегите от нощната смята на
автопатрул 442. Докато говорел по телефона, жалбоподателят се качил в автомобила и
потеглил. Свидетелят се качил в неговия автомобил и го последвал. По посока гр.Земен
жалбоподателят завил на ляво, влязъл в с.Калище и отбил вдясно на една пряка, до
заведение с дървени пейки и маси, където го чакала една госпожа. През това време докато
дойдат служителите от автопатрула с двамата провели разговор. Свидетелят говморил на
жалбоподателя извън автомобила, с цел да го задържи, да не се прибира в къщи. По- късно
разбрал, че къщата му е до заведението от другата страна на пътя. През цялото време
жалбоподателят бил при свидетеля, госпожата също била там. При пристигане на
служителите от КАТ жалбоподателят отказал да му бъде взета проба за алкохол. Бил му
предложен „Дрегер“ от служителите на КАТ, но той отказал.
По делото са разпитани като свидетели и посочените от жалбоподателя Д. С. Ф.и
И. С. П.. Според първата свидетелка, която живее на семейни начала с жалбоподателя,
случаят бил през есента, И.П. по принцип се занимавал с боядисвене на коли. Когато
излязла навън, вече било тъмно. Видяла човек и П.. Твърди, че когато П. се ядосва пие и
тогава й казал да му свали от къщи ракия и цигари. Тя му изнесла и той ги взел. Дръпнала го
за ръката да влезе, но другият човек го хванал на ръцете и П. паднал на земята. Тя казала:
„Какво правите, стига спрете?“. Другият човек го пуснал, а жалбоподателят казал: „Какъв си
ти?. Представи се, защо ме нападаш?“. Другият човек казал: „Ти на интересен ли се правиш?
Искаш ли да сте оставя без капачки?“. Започнал да се пипа на страни. Свидетелката
разбрала, че е полицай. Не бил с жилетка, нямал полицейски автомобил. След това той
извадил телефона и се обадил на Полицията, като автопатрулът се отзовал след 20 минути.
П. се разхождал докато другия човек го задържал да не се прибира вкъщи, П. нервничел.
Дошли два полицейски автомобила. През деня И.П. не бил употребявал алкохол. Тя му
изнесла алкохола когато станал проблема. Не си спомня какво количество алкохол е изпил
тогава П..
Свидетелят И.С. П. твърди, че е минал от там с автомобила си и П. говорел с
някакъв човек отвън. Било сумрак и не можал да го огледа. На отиване нямало полиция,
просто говорели двама души на пътя, докато той си бил с автомобила. На връщане от
съседното село, след около половин час, имаше два автомобила на полицията. Свидетелят не
е спирал.
Въз основа на съставения АУАН началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
Перник, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи издал обжалваното наказателно постановление № 21-1158-003616/03.11.2021 г., с
което на жалбоподателя ИВ. ИВ. П. ЕГН **********, с постоянен адрес с.Калище,
общ.Ковачевци, обл.Перник, са наложени следните административни наказания:
- По чл.175, ал.1, т.З от ЗДвП- Глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
3
управлява МПС за 6 месеца
- По чл.174, ал.3 от ЗДвП- Глоба в размер на 2 000 лв. лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца и
- По чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП- глоба в размер на 10 лв.
От правна страна.
В преценката си дали да се издаде НП административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От
друга страна, по силата на чл.16 НПК, във връзка с чл.84 ЗАНН, в съдебното производство
тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, което не е изгубило
актуалност. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи
чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение
и обстоятелствата, при които е извършено. В настоящия казус, наличните доказателства
изцяло подкрепят отразеното в акта относно извършването на деянията.
По първото нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Това нарушение е
установено безспорно от събраните по делото доказателства. Видно от показанията на
актосъставителя К.В. и свидетеля по акта, установил нарушението- Б.Б., регистрационните
табели са се намирали в багажника на автомобила, като свидетелят- очевидец е установил
това по време на управлението на автомобила от П., а актосъставителят твърди, че при
извършената проверка, именно жалбоподателят му е показал мястото, където стоят
регистрационните табели.
Като законни норми, които са били нарушени в АУАН и НП е посочен текстът на
чл.140, ал.1 ЗДвП, според който, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени
в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Видно от цитирания законов текст, същият се припокрива
с описанието на нарушението, осъществяването на което се установи по безспорен начин
чрез посочените по- горе доказателства.
По второто нарушение.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвижда наказания лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години
4
и глоба 2000 лв., за водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, Видно от свидетелските показания на свидетеля-
очевидец Б.Б., жалбоподателят е управлявал въпросното МПС и е спрял на пътя. След това
се е качил на автомобила и е потеглил до с.К., като е бил следван непосредствено от
свидетеля. Свидетелят подробно дава информация за времето, през което е следвал
автомобила и за спирането му, както и за периода след това. През цялото време, чак до
пристигането на патрулните автомобили, не е изпускал от погледа си жалбоподателя.
Последният е бил поканен да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест- Дрегер“., с
фабричен № ., но е отказал. Бил му издаден талон за изследване с номер ., със комплект
стикери А., но жалбоподателят отказал да го получи.
По третото нарушение.
Като законни норми, които са били нарушени в АУАН и НП е посочен текстът на
чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, според който, водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за
тегленото от него ремарке. От свидетелските показания не се установи по време на
извършената проверка да е искано от жалбоподателя да представи документи на автомобила.
В този смисъл съдът намира, че не се установи от събраните по делото доказателства
осъществяването на нарушението по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП, който текст предвижда
наказание глоба от 10 лв. за водач, който не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство. В този смисъл наказателното постановление в тази му част следва да
бъде отменено като неправилно.
Възраженията на жалбоподателя са свързани преди всичко с това, че същият е
употребил алкохол след като е пристигнал пред дома си, като в този смисъл са и
показанията на свидетелката Ф.. Съдът не дава вяра на нейните показания в тази им част,
тъй като същите не кореспондират с останалия доказателствен материал. Свидетелят-
очевидец на нарушенията Б.Б. е имал преки впечатления от случилото се и през цялото
време е имал наблюдения върху жалбоподателя. Освен това консумацията на алкохол след
спирането на автомобила не влияе върху осъществяването на състава на нарушението и не
би могла да бъде третирана като обстоятелство изключващо отговорността.
Друго възражението на жалбоподателя е свързано с това, че в АУАН и НП не
кореспондират словесното и текстовото описание на второто нарушение. Както бе
отбелязано по- горе, жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. Същият е отказал да получи и издадения талон за медицинско изследване, като в
този смисъл не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че са налице и двете
5
хипотези от текста и в този смисъл правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.
По определяне на наказанията.
Относно първото нарушение наказващият орган не се е съобразил с разпоредбите
на чл.27 от ЗАНН. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Текстът на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда наказания
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба
от 50 до 200 лв. В горния смисъл настоящият съдебен състав намира, че наложените
наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца
следва да бъдат намалени към предвидените минимуми, а именно- лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец и глоба от 50 лв.
По второто нарушение наказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата
на чл.27 ЗАНН, като е наложил единствените по вид и размер наказания, предвидени за
подобен род нарушения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предлож.І-во, ІІ-ро и ІІІ-то от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./03.11.2021 г., на началник сектор „П.
п.“ към ОДМВР- П., упълномощен със заповед № ./14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, В ЧАСТТА, с която на жалбоподателя ИВ. ИВ. П. ЕГН **********, с
постоянен адрес с.К., общ.К., обл.П., е наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП-
глоба в размер на 10 лв.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-1158-003616/03.11.2021 г., на
началник сектор „П. п.“ към ОДМВР- П., упълномощен със заповед № ./14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, В ЧАСТТА, с която на жалбоподателя ИВ. ИВ. П. ЕГН
**********, с постоянен адрес с.Калище, общ.К., обл.П., е наложено наказание по чл.175,
ал.1, т.З от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, като НАМАЛЯВА наказанията, както следва: глоба в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- Перник на
основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6