№ 165
гр. Варна, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20233100900184 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
„ПЛАНЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез
пълномощника му адв. П. Г., с която срещу „БРЪНЧЕВ“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна е предявен иск за осъждане на ответното дружество да
върне на ищеца заплатените от него суми в общ размер на 102 896.10 лева по
развален Договор за възлагане, сключен между страните на 02.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл.
трето, вр. чл. 87, ал. 1, вр. чл. 265, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че между ищцовото дружество и
дружеството „Брънчев“ ЕООД е подписан договор за възлагане от 02.11.2018
г. за изработване на проекти във фаза технически проект за обект „Жилищна
сграда в УПИ III – 1122 в кв. 20, 4-ти м.р. по плана на кв. „Виница“, гр.
Варна“ /за краткост - Договора/. Ищецът счита, че е допуснато неизпълнение
на задълженията по процесния договор от страна на ответника – изпълнител
по договора за възлагане, като последният не отстранил нередовности по
техническия проект в срок. В подкрепа на твърдението си сочи, че в т. 5.5 от
конкретния договор е било уговорено, че на изпълнителя е предоставена
възможността да съобрази горепосочените забележки и да коригира
инвестиционния проект. Твърди се от ищеца, че с писмо с изх. №
21/22.02.2023 г. указанията били съобщени на ответното дружество,
съобразно цитираната клауза на договора, като ответникът бил предупреден,
че договорът с него ще бъде развален, в случай, че не се съобрази с дадения
му срок за отстраняване на нередовностите. Излага се в исковата молба, че с
писмо от 02.03.2023 г. арх. О.Б. отказал да измени инвестиционния проект,
като го съобрази с указанията на главния архитект, поради което със Заповед
1
№ 142/08.03.2023 г. на Главен архитект на Община Варна производството по
Заявление рег. № АУ009331ВН-001/27.01.2023 г. било прекратено.
С оглед гореизложеното, ищецът на основание чл. 87 от ЗЗД, вр. с чл.
265 от ЗЗД е обосновал разваляне на договора за възлагане поради
неизпълнение от страна на изпълнителя, което обуславя и правния му интерес
от осъждане на ответника да върне заплатеното от възложителя по договора в
размер на 102 896.10 лева.
С допълнителна искова молба вх.№ 16123/27.06.2023 г. се навеждат
твърдения, че извършените от ищеца плащания на 4 транша, както следва: в
размер на 47 977.29 лева /на 05.11.2018 г./, 18 936 лева /на 02.05.2019г./,
15 819.54 лева /на 02.06.2022 г./ и 20 163.28 лева /на 07.12.2022 г./ или общо
102 896.10 лева са в изпълнение на задълженията по договора, уговорено като
разсрочено между страните, което не изразявало отношение на възложителя
относно качеството на проекта, изготвен по договора. Ищецът излага
съображения, че съгласно чл. 5.18 от Договора, именно водещият проектант
следва да приведе проекта, който му е възложен, в унисон с изискванията на
компетентните държавни органи, за което в допълнителната искова молба се
твърди, че отговорността е изцяло за изпълнителя. На следващо място,
посочва се от ищеца, че дори да се приеме, че виза с указан начин на
застрояване не е предоставена на ответника, същото било мотивирало в още
по-голяма степен неизпълнение от последния на указанията на компетентните
органи по проекта. Изрично е заявено в допълнителната искова молба, че
договорът се счита прекратен поради неизпълнение.
В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки
ищецът, чрез процесуалния си представител адв. П. Г., поддържа предявените
искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с
който изразява становище за неоснователност на претенциите. Излага
съображения, че издаването на Заповед № 142/08.03.2023 г. на Главен
архитект на Община Варна за прекратяване на производството по Заявление
рег. № АУ009331ВН-001/27.01.2023 г. не следва да се вменява във вина на
ответното дружество. Признава се в отговора наличието на валидно
облигационно правоотношение между двете дружества за изработване на
проекти във фаза технически проект. Признават се и извършените от
„ПЛАНЕКС“ ЕООД плащания към ответника в общ размер от 102 896.10
лева, както следва: на 05.11.2018 г. била заплатена сумата от 47 977.29 лева,
на 02.05.2019 г. била заплатена сумата от 18 936 лева, на 02.06.2022 г. - сумата
от 15 819.54 лева и на 07.12.2022 г. била преведена сумата от 20 163.28 лева.
В отговора не се оспорва обстоятелството, че ответникът изготвил и предал
на възложителя инвестиционни проекти по част „Архитектура“, част
„Строителни конструкции“, част „Електроинсталации“, част „ВиК“, част
„ПБЗ“, част „Паркоустройство и благоустройство“, част „ОВК“, част
„Геодезия“, част „Геология“, част „Енергийна ефективност“, част „Пожарна
безопасност“, част „Временна организация и безопасност на движението“,
част „План за управление на строителните отпадъци“.
Ответното дружество оспорва твърденията на ищеца за наличие на
неизпълнение по процесния договор. Излага съображения, че на 02.11.2018 г.
между страните бил подписан договор за изработване на проект за обект:
2
„Жилищна сграда в УПИ III - 1122 в кв.20, 4-ти микрорайон по плана на кв.
Виница“, гр. Варна“. На 07.12.2022 г. се твърди от ответника, че били
предадени на възложителя инвестиционни проекти в следните части:
архитектурен проект, конструктивен проект, съгласуван с технически
контрол, в т. ч. статистически изчисления и спецификация на армировките,
проект вътрешни ВиК инсталации, проект вътрешни ел. инсталации, проект
за озеленяване, проект безопасност и здраве, вертикална планировка и CD,
трасировъчен план, ОВК проект и СD проект по топлосъхранение икономия
на енергията, проект за пожарна безопасност, проект ВОД, доклад за
енергийна ефективност, проект за управление на отпадъците, количествени
сметки, 3D визуализация в 5 изгледа, тахиметрична снимка и CD. С оглед
изложеното, твърди, че на ищцовото дружество били предадени всички
съгласувани с договора проекти, като посочва приемо-предавателен протокол
от 07.12.2022 г. като доказателство. Счита се в отговора, че процесният
договор не бил развален поради липса на изявление от възложителя до
изпълнителя в този смисъл. Оспорва се ищецът да е бил изправна страна по
Договора, поради което не били налице предпоставките за едностранното му
разваляне.
Твърди се в отговора, че на 22.02.2023 г. от възложителя било
изпратено писмо, с което последният известил изпълнителя за уведомление
от Главния архитект на Община Варна с рег. № АУ009331ВН-
001ВН/15.02.2023 г., с което били дадени указания за отстраняване на
констатирани нередовности по проекта. Сочи, че ищецът оттеглил проекта от
Община Варна на 14.03.2023 г., след като бил изтекъл срокът за отстраняване
на нередовностите от изпълнителя, а именно – 03.03.2023 г., към който
момент корекции следвало да се нанесат по проекта. Посоченото се
квалифицира като договорно неизпълнение от страна на възложителя,
изразяващо се в лишаване от възможност на изпълнителя да нанесе
необходимите корекции по проекта. Твърди наличието на извършени
допълнителни работи с оглед настъпили нормативни промени, за които не
било заплатено допълнително възнаграждение, като се позовава на т. 5.4. от
процесния договор. Ответникът излага, че на 05.01.2023 г., на 12.01.2023 г. и
на 19.01.2023 г. били проведени срещи между двете страни в офиса на
възложителя, на които било договорено извършването от изпълнителя на
промени по проекта. След извършените корекции по проекта на 27.01.2023 г.
възложителят входирал искане в район „Приморски“ на Община Варна за
издаване на виза за проектиране. Сочи, че на срещата от 12.01.2023 г. бил
променен моделирания терен към съседните имоти в източна, южна и западна
посоки, с което бил създаден нов вид каскадно озеленяване. Изпълнителят
твърди, че съобразил промените. Посочва, че визата за проектиране, както и
набор от необходими документи, били получени от „ПЛАНЕКС“ ЕООД и
впоследствие не били предоставени на изпълнителя за сведение и корекции.
Излага, че заявлението за съгласуване и одобряване на инвестиционни
проекти и издаване на разрешение за строеж с вх.№ АУ009311ВН и
заявлението за издаване на виза с указан начин на застрояване били подадени
на 27.01.2023 г., което обусловило невъзможност за съгласуване и одобряване
на инвестиционните проекти и издаване разрешение за строеж, като посочва,
че тези действия на изпълнителя били с цел да доведат административното
3
производство до прекратяване. Оспорва твърдението на ищеца за отказ от
страна на изпълнителя да изпълни указанията на главния архитект. Навежда
доводи, че възложителят по договора не бил предоставил необходимата
документация на изпълнителя, с което го поставил в невъзможност да
съобрази указанията на административния орган. С отговор на писмо изх.№
21 от 22.02.2023 г. ответникът твърди, че е дал аргументирано становище по
всяка една от корекциите, указани от главния архитект, като посочил, че бил
възпрепятстван да изпълни указанията по зависещите от него корекции.
На подробно изложени в отговора съображения за неоснователност на
предявената искова молба се отправя искане за постановяване на решение, с
което да бъде отхвърлена.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът депозирал допълнителен
отговор на исковата молба, в който се поддържа изложеното в първоначалния
отговор, като се доразвиват изложените в него твърдения.
В съдебно заседание и в представени писмени бележки ответникът, чрез
пълномощниците адв. Х. Б. и адв. Д. С., моли за отхвърляне на предявените
искове като неоснователни. Подробни доводи развива в подадена в срок
писмена защита. Обективира искане за разноските.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
и от правна страни:
Установи се безспорно по делото наличието на валидно сключен
договор от 02.11.2018 г. между „ПЛАНЕКС“ ЕООД като възложител и
„БРЪНЧЕВ“ ЕООД като изпълнител, по който последният поел задължение
да изработи проекти във фаза технически проект за обект „Жилищна сграда в
УПИ III – 1122 в кв. 20, 4-ти микрорайон по плана на кв. „Виница“, гр.
Варна“.
Не се спори от страните, че възложителят по договора е заплатил
сумата от 102 896.80 лева в изпълнение на договорните си задължения, както
следва: на 05.11.2018 г. била заплатена сумата от 47 977.29 лева, на 02.05.2019
г. била заплатена сумата от 18 936 лева, на 02.06.2022 г. - сумата от 15 819.54
лева и на 07.12.2022 г. била преведена сумата от 20 163.28 лева.
Прието бе за установено, че изпълнителят е изготвил и предал на
възложителя инвестиционни проекти по част „Архитектура“, част
„Строителни конструкции“, част „Електроинсталации“, част „ВиК“, част
„ПБЗ“, част „Паркоустройство и благоустройство“, част „ОВК“, част
„Геодезия“, част „Геология“, част „Енергийна ефективност“, част „Пожарна
безопасност“, част „Временна организация и безопасност на движението“,
част „План за управление на строителните отпадъци“, видно от приложен по
делото приемо-предавателен протокол /л. 67/. Не се спори по делото относно
обстоятелството, че изпълнителят е предал на възложителя визуализации в 5
изгледа проект за подпорни стени, доклад за енергийна ефективност,
количествени сметки, съгласувани с технически контрол, проект част
„конструкции“, съгласуван с технически контрол.
Съдът приема за безспорно и че ищецът-възложител е депозирал
изготвените от „Брънчев“ ЕООД проекти пред Община Варна със заявление
рег. № АУ009331ВН001/27.01.2023 г., производството по което било
4
прекратено със Заповед № 142/08.03.2023 г. на Главен архитект на Община
Варна. Не се оспорва от ответника, че „ПЛАНЕКС“ ЕООД е предоставил на
ответника указанията на Главен архитект на Община Варна с рег.№
АУ009331ВН-001/15.02.2023 г.
При така изложените факти съдът възприема следните правни изводи:
Сключеният между страните на 02.11.2018 г. договор за възлагане носи
белезите на договор за изработка, с оглед което приложение намират
разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД. От текста на приложения по делото
договор от 02.11.2018 г. се установява, че е сключен за изработване на проект
за жилищна сграда в УПИ III-1122, кв. 20, 4-ти микрорайон, по плана на кв.
„Виница“, гр. Варна. Срокът за изготвяне на проекта е предвиден в Раздел II
от процесния договор, както следва: в срок от 45 работни дни след плащането
на аванс в размер на 50 % от договорената цена изпълнителят предоставя на
възложителя разпределения на етажите по т.1.1 за разглеждане и съгласуване,
като времето за съгласуване е извън срока за проектиране; след датата на
съгласуване на чертежите в чернови вид от възложителя в срок от 50 работни
дни след плащането по т.4.2. от договора изпълнителят завършва
проектирането. Няма спор по делото относно изпълнението на чл.2.1. от
договора - ответното дружество да предостави на възложителя разпределения
на етажите, съгласувано от възложителя.
Настоящата искова претенция е обусловена от твърдения за настъпило
разваляне на договора, вследствие неизпълнение от страна на ответника,
изразяващо се в неотстраняване в срок на корекции по проекта, въпреки че
договорената сума била изплатена изцяло от възложителя.
Няма спор между страните по факта, че с приемо-предавателен
протокол от 07.12.2022 г. изпълнителят е предал на възложителя
инвестиционни проекти в съответните части, като ищецът депозирал
предадените му проекти пред Община Варна със заявление вх. №
АУ009331ВН/27.01.2023 г. за съгласуване и одобрение по реда на чл. 142
ЗУТ. Впоследствие, с писмо изх. № 21/22.02.2023 г., адресирано от ищеца
към ответника, са дадени указания на последния да отстрани забележки по
проектната документация, като бил посочен 7-дневен срок за изпълнение, а
именно - до 03.03.2023 г. Ответникът е бил предупреден, че при неизпълнение
възложителят ще счита договора за развален от тази дата. В рамките на
дадения срок (на 02.03.2023 г.) ответното дружество изпратило до
възложителя писмо /л.32-39/, с което е дало становище по исканите корекции
на проекта и e поискало от възложителя да му бъде предоставена проектната
документация, както и виза за проектиране с указан начин на застрояване, с
цел изпълнение на указанията.
Основният спорен въпрос е доколко поведението на ответника в
периода 22.02.2023г. - 03.03.2023г. се е оказало единствената причина за
прекратяването на производството по заявление с вх.№ АУ009331ВН от
27.01.2023 г. за съгласуване и одобрение по реда на чл.142 ЗУТ от страна на
главния архитект на Община Варна. Друг спорен въпрос е дали тежестта на
подобно неизпълнение е достатъчна, съотнесено към всички други изпълнени
задължения на ответника по договора и дали е основание за разваляне изцяло
на същия и връщане всички заплатени суми?
5
Видно е от възраженията на ответника в подаденият отговор по спора
(л.57), че същият е поставил условие на проведените срещи с представителя
на ищеца, че му е необходима виза с указан начин на застрояване за частта от
подземния етаж. Доказа се от показанията на свидетеля А.Р.П., че на
уговорената среща между страните по договора от 19.01.2023 г. не била
представена виза за подземното застрояване, като свидетелят потвърди, че
такава е била необходима.
От анализа на свидетелските показания и доказателствата по делото и
становищата на ищцовата страна, съдът приема, че към 03.03.2023 г. – датата,
на която изтича срокът, даден от „ПЛАНЕКС“ ЕООД на изпълнителя, на
последния не е била предоставена виза за проектиране с указан начин на
застрояване. Това е при условие, че по делото несъмнено се установи
необходимостта от предоставянето и за извършване на желаните от
̀
възложителя корекции по проектната документация. Ищцовото дружество не
ангажира доказателства да е изпълнило задължението си по предоставяне
процесната виза за проектиране на изпълнителя, а и не се твърди такъв факт.
Съгласно чл. 140, ал. 5 ЗУТ в населени места и части от тях с действащ
регулационен план, определени за ниско жилищно застрояване,
инвестиционното проектиране може да започне въз основа на виза, в която се
указват изискванията за застрояване съобразно действащите нормативи, ако
не се променя характерът на застрояване и само при свободно и свързано
застрояване между два имота. След като се установи от свидетелските
показания, че още на преговорите между страните през м.януари 2023 г. е бил
поставен въпрос от ответника за издадена виза, с която да се съобрази по-
нататъшното проектиране, то в тежест на ищеца е да докаже, че е
предоставил исканите от ответника документи, за да може същият да изпълни
указанията, дадени с писмо изх. № 21/22.02.2023 г.
При тези факти съдът намира, че ищецът не доказа, да е дал
необходимото съдействие, за което е бил предупреден, по аргумент от чл.
260, ал. 1 от ЗЗД, за да може ответникът да изпълни работата си. При тези
факти ответникът не е изпаднал в забава от кредитора - ищец, а даденият с
писмо изх.№ 21/22.02.2023 г. седемдневен срок за изпълнение на указанията
би започнал да тече едва след като възложителят е съдействал на изпълнителя
с предоставянето му на гореспоменатата виза за застрояване. При липсата на
забавено изпълнение от ответника, не може да му се вменява във вина
прекратяването на преписката от главния архитект. Допълнителен аргумент е,
че ответникът е реагирал в дадения му срок и с горецитираното писмо от
02.03.2023г. (л. 38 първи абзац) изрично е аргументирал причините да не
може да изпълни дадените му указания, с което възложителят е бил уведомен
за същите.
В разглеждания случай ищецът не доказа виновно неизпълнение от
страна ответника по посоченото в иска основание, поради което остава без
правна опора и съответстващото му потестативно право да развали договора,
с оглед което съдът прецени твърдението за разваляне на разглеждания
договор, на основание чл.87, ал. 1 ЗЗД като недоказано.
Относно предявения иск за връщане на платените суми поради
отпаднало основание, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД полученото на
6
отпаднало основание подлежи на връщане. За успешното провеждане на иск с
посоченото основание ищецът следва да докаже факта на имуществено
разместване между него и ответника, което в процесния случай означава
плащане на процесната сума на основание, което впоследствие е отпаднало.
Както бе посочено и прието за безспорно по делото, възложителят по
договора е заплатил сумата от 102 896.80 лева в изпълнение на договорните
си задължения.
Съдът отчита, че поради липсата на установено неизпълнение на
договорно задължение като предпоставка за разваляне на договора и след
като изявлението в писмен вид на ищцовото дружество не е произвело ефект
и не е настъпило целеното разваляне на облигационното правоотношение, то
се налага извод за неоснователност и на претенцията за връщане на авансово
платените суми по договора, като дадени на отпаднало основание.
В допълнение на горното, следва да се има предвид, че дори да беше
възникнало право на ищеца да развали договора от 02.11.2018г. и същото да
беше надлежно сторено, именно поради естеството на същия би следвало да
се преценява степента на неизпълнение от страна на ответника, с оглед
ограничението по чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Това е поради факта, че ответникът е
престирал по договора, поддържал е комуникация с възложителя (видно от
приобщената кореспонденция и свидетелските показания), а до входирането
на заявление с вх.№ АУ009331ВН/27.01.2023 г. за съгласуване и одобрение
по реда на чл. 142 ЗУТ от страна на главния архитект на Община Варна, няма
данни за възражения за лошо изпълнение от негова страна. Последното
поставя въпроса доколко основателно би било да се претендира връщане на
всичко заплатено от ищеца по процесния договор, на единствено посоченото
в исковата молба основание - чл. 5.5, доколкото не се касае за неизпълнение
на основното задължение на ответника по процесния договор, а за
ангажимент по безплатно отстраняване на нередовности по свършената
работа, на основание чл. 265, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Предвид приетата по-горе
пълна неоснователност на претенцията, преценката по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД е
ирелевантна.
Поради изложеното, предявената искова претенция се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 8770 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно представеното
доказателство за реалното му заплащане - Договор за правна защита и
съдействие /л. 250/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПЛАНЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Д. Икономов“ № 21, срещу
„БРЪНЧЕВ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Сливница“ № 52, ет. 2,
ат. 3 - 4, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 1,
вр. чл. 265, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
7
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 102 896.10 лева,
претендирани като подлежащи на връщане суми на отпаднало основание по
договор за проектиране от 02.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ПЛАНЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Д. Икономов“ № 21 да заплати на „БРЪНЧЕВ“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Сливница“ № 52, ет. 2, ат. 3 - 4
сумата от 8770 /осем хиляди седемстотин и седемдесет/ лева,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8