РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110201664 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Й. Ц. срещу наказателно
постановление/НП/ № 21-4332-025973/16.12.2021г., издадено от началник
сектор към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателката е наложена
глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. С., който моли
жалбата да бъде уважена и НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно по съображенията, изложени в жалбата, и тези,
установени от съда.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 03.12.2021г. около 17.30 часа жалбоподателката П. Й. Ц.
управлявала лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № в гр. София по бул. „Акад.
Иван Евстатиев Гешов“ с посока на движение от бул. „България“ към ул.
„Охридско езеро“. Движението било интензивно, като жалбоподателката не
се намирала на достатъчна дистанция от предното МПС. Преди
бензиностанция OMV водачът на л.а. „Рено“ с ДК № СВ 4303 ВН св. Т. Т
предприела спиране заради задръстването. Жалбоподателката Ц-Й., която не
се движела на достатъчно разстояние зад л.а. „Рено“, не успяла да спре
навреме и реализирала ПТП в спрелия пред нея л.а. „Рено“, който от своя
страна отскочил напред от удара и ударил от своя страна намиращия се пред
него л.а. „Фиат Пунто“ с ДК № , който на свой ред се ударил в спрелия пред
него л.а. „Опел Мерива“ с ДК №.
Във връзка с ПТП на място бил извикан екип на ОПП-СДВР, като
пристигналите на място свидетели В. К. и Г. Т. разпитали водачите на МПС,
участници във верижното ПТП. Водачите попълнили декларации,
полицейските служители огледали щетите по МПС, след което били
съставени 3 бр. протоколи за ПТП и скица.
Св. В. К. съставил на П. Й. Ц. АУАН № 177560/03.12.2021г. за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № 21-4332-
025973/16.12.2021г., с което на жалбоподателката на основание чл. 179, ал. 2,
пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е наложена глоба от 200 лева.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св. Т. Т, В. К. и Г. Т., както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по
делото.
Доказателствата по делото единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Показанията на св. Т. Тасева, която е очевидец и
участник в процесното ПТП, изясняват механизма на настъпване на ПТП.
Показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта – В. К. и Г. Т., макар и
да не помнеха съществени подробности по случая, потвърждават отразеното в
АУАН и в протоколите за ПТП. Писмените доказателства, преценени в
2
съвкупност с гласните, спомагат за изясняване на фактическата обстановка по
случая.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Видно от приобщената по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи АУАН и НП са издадени от компетентни
органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Както в акта, така и в
наказателното постановление изрично е посочена законовата разпоредба,
която се твърди, че е била нарушена от жалбоподателката, като по този начин
е изпълнено изискването на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква
съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава са
изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на
жалбоподателката е гарантирано.
Съдът намира обаче, че е налице нарушение на материалния закон.
Видно е от словесното описание в АУАН и издаденото НП, че както органът,
установил нарушението, така и наказващият орган са приели, че от
фактическа страна водачът на л.а. „Опел Зафира” при управление на МПС с
несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, е
реализирал пътно-транспортно произшествие в спрелия пред него л.а. „Рено“
с ДК № С, който от своя страна е отскочил и е ударил спрялото пред него
МПС, което от своя страна е ударило намиращото се пред него спряло МПС.
Така очертаната деятелност е субсумирана под фактическия състав на
административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП. Съдът счита, че неправилно е бил приложен материалният закон.
Горепосоченият законов текст визира общо задължение на водачите, свързано
с избора на съобразена с редица обстоятелства скорост, включително с
характера и интензивността на движението. Настоящият случай обаче не е
такъв. Предвид наличието на категорични данни за движение на два
автомобила един след друг и несъобразяване от страна на водача на л.а. „Опел
Зафира” с обстоятелството, че първият водач- св. Т. Тасева, предприема
3
спиране, очевидно е, че се касае до неспазване на дистанция, което навежда
на нарушение по смисъла на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
Неправилното квалифициране на установените от контролните органи
факти от своя страна е довело и до определяне на административното
наказание с оглед санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.
Действително последната има отношение както към нарушението по смисъла
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, така и към нарушението по смисъла на чл. 23, ал. 1
ЗДвП. Съдът обаче не би могъл да подменя волята на наказващия орган и да
преквалифицира поведението на нарушителя и да потвърди наказателното
постановление, дори и ако наложената санция е адекватна. Подобен
процесуален подход би ограничил правото на защита на нарушителя и би го
поставил в положението на изненада едва с настоящия съдебен акт да научи
какъв фактически състав е осъществил. Жалбоподателката се е защитавала
само срещу вмененото й с наказателното постановление административно
нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
С оглед горното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото жалбоподателката има право на присъждане
на разноски. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие
между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3000
лева. Липсва обаче отразяване в съответната графа, че сумата или част от нея
е заплатена. Въззиваемата страна не е изпратила процесуален представител и
не е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, но съдът
намира, че не са ангажирани доказателства, че същият е заплатен,
респективно че жалбоподателката е направила разноски за адвокатско
възнаграждение. С оглед на това съдът не присъди разноски в полза на
жалбоподателката.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-025973/16.12.2021г., с
което на П. Й. Ц. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5