Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 63
Гр.Н.,23.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Н. в публичното съдебно
заседание,проведено на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен съдия
:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:НЕЛА КОСТАДИНОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №143 по описа за 2019 година,за да
се произнесе,взе предвид:
Административно-наказателно производство с
правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН,по жалба,предявена от М.П.Д. с постоянен
адрес:*** против Наказателно постановление №РД-05-12/28.01.2019г-.,издадено от
Директора на Регионална здравна инспекция –гр.Ш..
Жалбоподателят намира атакуваното
наказателно постановление за
неправилно,поради допуснати нарушения на материалния закон,съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и липсата
на обоснованост.
Излага следните съображения:
Наказателното постановление не му било
връчено срещу подпис на посочения от него адрес.
В АУАН било посочено,че „нарушителят пушеше
цигара“,но липсвали безспорни доказателства,че тези цигари са такива по смисъла
на §.2 т.4 от ДР на ЗТТСТИ,т.е. ,че в тях се съдържа тютюн по смисъла на §1 т.1
от ДР на ЗТТСТИ,в който случай само щяло да има нарушение по чл.56 ал.1 от ЗЗдр.От АУАН и НП изобщо не ставало ясно дали се касае за
фабрично произведени и опаковани стоки и дали тази стока съдържа
тютюн.Фактическата обстановка ,отразена в АУАН и НП не била установена по
достатъчно категоричен начин,като в тази връзка била налице непълнота при
отразяването от страна на актосъставителя и
наказващия орган на обстоятелствата около възникване на нарушението ,които не
били разследвани в достатъчна степен.
Не били налице доказателства,обективиращи правомощията на актосъставителя
да съставя АУАН.Нарушението на императивните разпоредби,посочени в чл.37 от ЗАНН,водело до незаконосъобразност както на акта,така и на наказателното
постановление.
На следващо място,имало различие в номерата
на посочените АУАН.,което също представлявало съществено процесуално нарушение
на процесуалните правила,допуснато в административната фаза на производството.
В АУАН и НП липсвал посочен час на
вмененото нарушение.Часът на нарушението ,освен,че е елемент от обективната
страна на АУАН,очертавал и предмета на доказване,респ.фактическите
обстоятелства,срещу които наказания следва да се защитава.Липсата на отразен час на извършване на нарушението от
наказаното лице в АУАН и НП също представлявало съществено процесуално
нарушение,което било основание за отмяна на последното.
Жалбоподателят сочи още,че в АУАН не са
посочени ЕГН и точните адреси на свидетелите.Не било посочено и точното място
на извършване на нарушението.В АУАН от 14.01.2019г.за място на извършване на
нарушението бил посочен закрит обект,намиращ се в гр.П.,кв.33 от урегулиран
поземлен имот,като в акта нямало данни,с които да бъде индивидуализиран
въпросният УПИ,от което следвало че не могат да бъдат индивидуализирани нито
кв.33,нито закрития обект-място на извършване на нарушението.Не бил посочен
адреса на обекта,в който е извършено нарушението,за да може да се направи
преценка дали същият е закрит или не.
Предвид гореизложеното,жалбоподателят моли
съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като
неправилно-поради допуснати нарушения на материалния закон ,съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
и липса на обоснованост.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява.Представлява се от пълномощника си адв.Е.Й.от
АК-П.,която поддържа изцяло депозираната жалба.
За административно-наказващия орган се
явява гл.юристконсулт Р.К..Счита жалбата за
процесуално недопустима,евентуално –неоснователна и недоказана.Моли съдът да я
остави без уважение,като потвърди изцяло издаденото наказателно
постановление.Излага доводи в тази насока.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
От показанията на разпитаните по делото
свидетели Е.С.И.,Е.И.Г. ***/ и П.Г.Х. /младши полицейски инспектор в РУ Н./,предупредени
за наказателна отговорност при лъжесвидетелстване,се установи,че във връзка с
постъпил в РЗИ Ш. сигнал,че в закрит обект се пуши,на 14.01.2019г.,около обяд,предприели
проверка в комплекс „***“.В момента в който влезли в посоченото
заведение,видели нарушителя Д.,който бил седнал на една маса с още двама
души и пушел цигара.На проверяващите той
заявил,че е на бизнес среща,на която те пречели и никой не го предупредил,че не
трябва да се пуши в обекта.Пред него имало пепелник ,свидетелката И. видяла,че
в същия има фасове.Залата не била запушена.В това заведение имало и външна
зала-пейки,които са на открито.
И тримата свидетели заявяват със съответната
категоричност,че жалбоподателят е пушел,като твърденията на св.И. за налични фасове в намиращия се на масата пепелник,навежда
на извода ,че е пушел тютюнево изделие /цигара/.
Съставен е констативен протокол но
14.01.2019г.,както и Акт за установяване на административно нарушение
№0627/14.01.2019г.срещу М.П.Д. ,на длъжност –посетител в обект КС“***“,***,гр.П.,в
кв.33 от УПИ затова,че при извършена проверка на закрит обект КС“***“ ***,намиращ се в гр.П. ,в кв.33 от
УПИ,в присъствието на инсп.Е.И.Г. и мл.пол.инсп.П.Г.Х. е констатирано,че лицето М.П.Д. пуши цигара и
имало поставен пепелник пред него на първи ред-втора маса в ляво на входната
врата,масата до стената.Вменено му е адм.нарушение по
чл.56 ал.1 от Закона за здравето.
Въз основа на съставения АУАН,с
наказателно постановление №РД-05-12/28.01.2019г.,издадено от д-р П.Н.К.,директор
на РЗИ Ш.,на основание чл.218,ал.1 във вр.чл.56 ,ал.1
от ЗЗ,на Д. е наложено административно наказание „глоба“в размер на
300.00лв.Административно-наказващият орган е приел,че нарушението не е
маловажно,поради което не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Наказателното постановление е връчено лично
на посочения в него нарушител на 15.05.2019г. и в законоустановения
срок,той е обжалвал същото пред съда.
Жалбата е процесуално допустима,а разгледана
по същество- неоснователна,поради следните съображения:
Както АУАН,така и обжалваното наказателно
постановление са издадени от съответните длъжностни лица ,в рамките на тяхната
териториална,материална и функционална компетентност.В хода на
административно-наказателното производство не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила/изводимо от разпоредбата на чл.348 ал.3 от НПК,субсидиарно приложима към административно-наказателното
производство/,довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя.
Действително,нито в АУАН,нито в НП е
посочен точния час на твърдяното административно нарушение,но императивното
изискване на чл.42 ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е в акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление да бъдат посочени
датата и мястото на извършване на същото,като непосочването на точния час не е съставомерен елемент на деянието,който да рефлектира върху правото на защита на лицето до такава
степен,че да наруши правото му на
защита във връзка с привличането му към
административно-наказателна отговорност.
Достатъчно ясно е посочено и мястото на
нарушението – комплекс “***“,***,гр.П.,в кв.33 от УПИ ,както и,че обектът е
закрит.
Разпоредбите на чл.42 ал.1 т.7 и чл.57 ал.1
от ЗАНН предвижда,че в АУАН се посочват имената и точните адреси на
свидетелите,единен граждански номер,като непосочването на техните адресии единните им граждански номера /а само местоработата
им /,по арг.на чл.53 ал.2 от ЗАНН ,въпреки
допуснатата в акта неточност,позволяват индивидуализиране самоличността на
същите в рамките на административно-наказателното производство.
На жалбоподателя М.Д. е вменено
административно нарушение по чл.56 ал.1 от Закона за здравето,според която
правна норма „се забранява тютюнопушенето в закритите обществени места“.
В съдържанието на атакуваното наказателно
постановление,изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и
достатъчна степен и от фактическа и от правна страна,чрез точно словесно
описание на поведението ,с което се осъществява състава на нарушението.
Легалната дефиниция на термина „тютюнопушене“
може да се изведе от разпоредбите на §1 т.43 и т.44 от ДР към ЗЗдравето,които от своя страна препращат към §1 т.4 и §1
т.8 от допълнителните разпоредби на Закона за тютюна,тютюневите и свързаните с
тях изделия.
В раздел IV
от Закона за здравето са посочени дейностите за въздействие върху рисковите за
здравето фактори,каквото е тютюнопушенето.Именно с цел ограничаването му и
намаляване на вредното му въздействие,като един от рисковите фактори за
здравето на хората,са възведени в чл.56 и чл.56а от Закона за здравето,забрани
и ограничения,касаещи тютюнопушенето.Такава е и забраната за тютюнопушене в
закрити обществени места,разписана в чл.56 ал.1 от Закона за здравето.
И понеже законодателят не е разписал
изключения от тази законова забрана и не са посочени хипотези,при които с оглед
вида на цигарите/тютюневи изделия или изделия,свързани с тютюневите
изделия и т.н./,на тютюна в тях,устройството
за ползването им или по друг начин да се допуска употребата им в закрити
обществени места,без значение е какви цигари е пушил клиентът в обекта,след
като е нарушена забраната за тютюнопушене в закрития обект,която би трябвало да
е известна на жалбоподателя,тъй като незнанието на общодостъпни факти ,не го
извинява и не го освобождава от административно-наказателна отговорност,към
която е бил привлечен.
А както беше посочено по-горе,с оглед на
свидетелските показания най-вече на свидетелката И.,в съвкупността им с
показанията на свидетелите Г. и Х.,,съдът прие за доказано,че нарушителят Д. е
пушел тютюнева цигара.
Ето защо,съдът прие за установено по
несъмнен начин,че от обективна страна ,жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение,като от субективна страна същото е
извършено при наличието на пряк умисъл.
Предвид категорията обществени отношения
,които се засягат с извършеното административно нарушение,а именно –опазване на
жизнената среда от вредно въздействие на въздействащите върху здравето на
човека биологични,химични ,физични и социални фактори, факта,че проверката в
обекта е била извършена по постъпил в РЗИ сигнал,налагат извода за липса на
предпоставките,визирани в чл.28 от ЗАНН,поради което извършеното от жалбоподателя
нарушение не може да се квалифицира като маловажно.,както е приел
административно-наказващия орган.
Санкционната норма на чл.218 ал.1 от Закона за
здравето предвижда при нарушение на чл.56
ал.1 от ЗЗ –глоба в размер от 300 до 500 лева.
Отчитайки всички праворелевантни
факти,имащи отношение към вида и размера на наложеното наказание,
административно-наказващият орган е наложил такова в минималния
размер,предвиден в закона.Съдът счита,че наложеното наказание е справедливо
,поради което,издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено,а жалбата против него се остави без
уважение.
Водим от гореизложеното,на основание чл.63
ал.1 т.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно
постановление №РД-05-12/28.01.2019г.,издадено от д-р П.Н.К.,директор на РЗИ Ш./издадено
въз основа на АУАН от 14.01.2019г.,съставен от Е.С.И.,здравен инспектор ,отдел
„ППБЗ“при РЗИ –Ш./,с което,за извършено на 14.01.2019г.в закрит обект –комплекс
„***“-****,намираща се в гр.П.,нарушение по чл.56 ал.1 от ЗЗ,на основание
чл.218 ал.1 от ЗЗ във вр.чл.56 ал.1 от ЗЗ ,на М.П.Д. с ЕГН:**********,*** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300.00лв./триста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд-Ш. в 14-дневен срок от съобщаването до страните,че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: