РЕШЕНИЕ
№……./6.06.2017г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Р. Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1910 по описа за 2017 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Р.Е.Л., ЕГН ********** *** срещу
К.Д.В., ЕГН ********** *** обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
брачен
иск
с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на брака на страните с
развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия, и
небрачни
искове:
за предоставяне
родителските права по отношение на детето Емил Красимиров В., роден на *** год.
на майката;
за определяне режим на лични отношения на
бащата с детето, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00ч.
до 19.00ч, и всякога по споразумение между страните;
за осъждане на ответника да заплаща на
роденото от брака дете, чрез неговата майка ежемесечна издръжка в размер на 200
лева месечно, дължима на първо число от месеца, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска;
за осъждане на
ответника да заплати на роденото от брака дете, чрез неговата майка издръжка за
минало време, а именно за периода от 14.02.2016 до 13.02.2017г. в размер на
1920 лева (12 месеца х 160 лева);
за възстановяван
на предбрачното фамилно име на съпругата.
В
исковата молба ищцата Р.Е.Л., твърди че с ответника К.Д.В., са сключили
граждански брак на 23.07.2005 год., от който страните имат родено и ненавършило
към настоящия момент пълнолетие дете – Емил Красимиров В., роден на *** год.
Твърди се, че страните са във фактическа раздяла от няколко години и не живеят
заедно. Сочи се, че не са правили опити да заздравят брака си и че същият е
дълбоко и непоправимо разстроен. След раздялата ищцата твърди, че полага
преките грижи за отглеждането и възпитанието на детето, поради което желае да й
се предоставят родителските права. Навежда, че ответникът има възможност да
общува с детето и тези контакти са насърчавани от майката. Иска да се определи
режим на лични отношения на бащата с детето, който да е съобразен с режима на
живот на детето. Навежда, че от момента на раздялата между страните ответникът
не е заплащал издръжка в полза на детето, а разходите за издръжката му са
поемани от майката. Претендира ответникът да заплаща издръжка в полза на детето
в размер на 200 лева месечно, като сочи, че в момента детето е на 11 години и е
в пети клас на ОУ „П.Р.Славейков”.
Същевременно се сочи, че ищцата работи по трудово правоотношение, като
получава трудово възнаграждение в размер на 1200 месечно. Ищецът предявява искане
за заплащане на издръжка за минало време в полза на детето в размер на 160 лева
месечно за период от една година преди завеждане на настоящата искова молба.
Изразява желание за възстановяван на предбрачното си фамилно име.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът К.Д.В. депозира отговор на исковата молба. Не спори, че
страните са във фактическа раздяла от няколко години. Същевременно твърди, че
през времето на раздялата им не е спирал да полага грижи за детето и че Емил
посещава всеки уикенд дома му. Ответникът не възразява родителските права да се
възложат на майката. Оспорва размера на претендираната издръжка за бъдещ
период. Като сочи, че понастоящем е
безработен, ответникът счита, че може да заплаща издръжка в размер не
по-висок от 120 месечно. Оспорва претенцията за заплащане не издръжка за минал
период, тъй като е давал средства за издръжката на детето за този период.
Счита, че предложеният режим на лични отношения е силно ограничен и настоява да
бъде определен следния режим: всяка първа и трета събота и неделя от 09.00 часа
на съботния ден до 19.00 часа в неделя с преспиване и един месец от лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и на Коледните
празници всяка четна календарна година, а на новогодишни- всяка нечетна година,
в деня след рождения му яван на предбрачното фамилно име на съпругата.
В съдебно
заседание ищцата се явява лично, заедно с адв.
Маринова.
Ответникът се явява
лично и чрез адв. Н..
Контролираща
страна Дирекция „Социално подпомагане”- Варна, редовно уведомена не е изпратила
представител.
В съдебно заседание
страните постигнаха споразумение, уреждащо въпросите относно упражняването на родителски права и режима на лични отношение
между роденото от брака дете Емил В. и родителя, който няма да упражнява
родителските права – бащата.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа страна:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 23.07.2005г., за което е издадено удостоверение за сключен граждански брак от 08.02.2017г., въз основа на акт
за сключен граждански брак № 972/23.07.2005г.
Липсва спор по
делото, че страните са във фактическа раздяла от няколко години и не са правили
опити да възстановяват връзката си.
От представеното удостоверение за раждане от ***г. се установява, че от
брака на страните е родено детето Емил Красимиров В., ЕГН **********.
Не е спорно между страните, че Емил К.В. е ученик в ОУ „Пенчо Р.Славейков”.
От представените два броя служебни бележки от 18.04.2017г. от „СМБ
Ваена”ЕООД, разходни ордери и касови бонове към тях се установява, че Емил В.
през учебните 2015/2016 и 2016/2017г. е посещавал редовно курс по математика,
за което са заплатени по 200 лева за всеки курс.
От представените фактури, издадени от ТРЕА и касови бонове се установява,
че ищцата е закупила училищни униформи на сина си.
От представения по делото нотариален акт № 110, том IV, рег.№
8004, дело № 555/2002г. се установява, че ищцата притежава в собственост жилище
– апартамент в гр.Варна.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът
притежава идеални части от имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Чайка“,
индивидуализиран в нот. акт № 170/1972 г., който НА е
представен по делото.
Приложено е по
делото извлечение от банкова сметка ***, видно от което на 01.03.2016г.
ответникът е наредил в полза на ищцата Р. Васева сумата от 1359.36 лева.
По делото е
приложена справка от Националната Агенция по приходите, за получаваните от
ответника К.В. доходи, от която е видно, че има данни за осигуряването му за
периода от 12.2015г. до 3.2016, както и за м. 1 и м 2- 2017г.
Видно от служебна
бележка от 10.02.2017г. ищцата е реализирала облагаеми доходи в размер на
16240.61 лева. за предходната година.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели. Воденият от
ищцата свидетел Венина Костова споделя, че от 6 години страните са във
фактическа раздяла и не са правили опити да се съберат. Споделя, че издръжката
на детето Емил В. се поема единствено от майка. К. нямал постоянна работа, през
сезона свирел на Златни пясъци и в зимните курорти. Според Костова за всички
нужди на детето- дрехи, храна, учебници се грижи майката.
Свидетелката Дияна
Димитрова също знае, че страните не живеят заедно от няколко години. Споделя,
че ответникът няма постоянна работа и работи инцидентно по курортите. Сочи, че Р.
полага непосредствени грижи детето, както и че дава около 120 лева седмично за
частни уроци на Емил, купува дрехи и необходимите пособия на сина си.
Воденият от
ответника свидетел Стефан Стоянов познава К. от 20 години, съседи са, освен
това децата им играят заедно. Свидетелят знае, че детето разполага с „добри”
суми. Това разбрал, тъй като двете деца ходели заедно до магазина и Емил черпел
сина на свидетеля. Св. Стоянов предполага, че К. купува дрехи и обувки за
детето. Сигурен е, че бащата праща пари на детето, когато е извън България и че
ответникът разполага със средства.
От така
установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
По
иска за прекратяване на гражданския брак с развод:
Изхождайки от установената по делото фактическа
обстановка и изявленията
на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. От събраните по делото гласни доказателства по недвусмислен и категоричен начин се установява настъпилата между
съпрузите фактическа раздяла.
Установи се по безспорен начин, че съпрузите са разделени от около 5- 6 години
и не са правили опити да заздравят брачната връзка помежду си. Съдът приема, че продължителната раздяла между
съпрузите е довела до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност,
уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, като съществуващата
между тях брачна връзка е останала запазена само формална и несъответна по
съдържание на уредената в закона брачна връзка. Запазването на брака
не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото, което означава, че е
дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49 от СК и трябва да бъде
прекратен.
По отношение иска
за възстановяване на предбрачното име:
Предвид
изрично направеното искане в тази насока след развода ищцата следва да носи
предбрачното си фамилно име – Л.. Възстановяането на предбрачното име зависи
изцяло от волята на страната, титуляр на правото да възстанови името си.
Относно
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете и
режима на лично отношения::
В рамките на
настоящото производство страните постигнаха споразумение по всички тези
въпроси. То обхваща минималното задължително съдържание по чл.49, ал.4
СК, не противоречи на закона и морала, защитава по надлежен начин интересите на
детето при съблюдаване на заложените в ППВС
№1/74г. критерии, поради което следва да бъде утвърдено, по арг.
от указанията, дадени със соченото Постановление и нормата на чл.330, ал.3 ГПК-
с решение.
Тук е мястото да се
отбележи, че в депозираните от ответника писмени бележки е изложен вариант на
споразумението, който се различава от постигнатия от страните в съдебно
заседание. В случая никоя от страните не е поискала да се извърши поправка на
протокол по реда на чл. 151, ал.1 ГПК в предвидения от закона срок. Ето защо
съдът приема, че съдържанието на споразумението съответства на възпроизведеното
в протокола от открито съдебно заседание, по арг. от разпоредбата на чл. 152 ГПК.
Относно издръжката:
Родителят, който не упражнява родителските права спрямо детето, дължи издръжка в пари. При определяне размера на издръжката, съдът съобразява нуждите на детето и материалните възможности на двамата родители. Съобразно константната съдебна практика, възможността на родителя, дължащ издръжка
е обективен показател и се определя от неговите доходи, квалификация,
имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен
да се грижи, отчитайки, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно
дете е задължение и за двамата родители, съобразно възможностите на всеки от
тях поотделно, като релевантно е и кой от тях полага непосредствените грижи за
детето.
Задължението на
родителите за издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т.е то не държи
сметка дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
При определяне на конкретния размер на издръжката, законът държи сметка за
баланс в интересите на задължения и правоимащия за издръжка, като въвежда
изискване отчитане от една страна нуждите на детето, а от друга възможностите
на родителите, които я дължат- чл. 142, ал.1 СК. Нуждите на детето пък се предпоставят от обективните условия на живот,
като се отчитат възрастта, индивидуални потребности на детето, здравословното
му състояние и други конкретни обстоятелства.
В случая детето
е навършило 12 години, същото е учени в основен курс на образование,
като видно от ангажираните писмени и гласни доказателства детето посещава
извънкласни форми на образование- курсове по математика, за което майката е
заплащала годишна такса в размер на 200 лева. Отделното от това детето взема и
частни уроци всяка седмица. Следва да се съобразят и присъщите разходи за
облекло, учебни материали и храна и т.н.
В съдебно заседание
ответникът заяви несъгласие детето да посещава курсове по математика, считайки,
„експериментът” с курсовете за неуспешен. Практически този довод представлява
възражения срещу обоснования от ищеца размера необходимата издръжка. Съдът
намира, че разходът за тези курсове не е необоснован, а тъкмо напротив -
осигуряването на допълнително образование на детето кореспондира с неговия
интерес да придобие знания, които ще са му полезни в бъдеще.
Разходите са
образование могат да се счетат за необосновани единствено в случай, че същите
надхвърлят и то значително материалните възможности на родителите или надвишават
по размер обичайната цена. Настоящия случай не е такъв. От събраните по делото
доказателства се установява, че ищцата е заплащала разноски за допълнително
обучение в обичаен за случая размер. Така свидетелката Димитрова е споделила,
че плаща същата сума на час за урок.
По отношение
възможностите на всеки родител да осигурява издръжка на детето, съдът
съобразява следното: И двамата родители са в трудоспособна възраст, без данни
за заболявания, които препятстват осъществяване на трудова дейност, и двамата
имат собствени жилища, тоест нямат разходи за наем.Никой от родителите няма
алиментни задължения към трети лица.
Ответникът е
възразил, че не получава редовно трудови доходи.
На това възражение
следва да се отговори, че задължението за заплащане на издръжка е безусловно и
същото не зависи само от моментната трудова ангажираност на дължащия издръжка
родител. След като бащата е в трудоспособна възраст и без данни за здравословни
проблеми, то следва да положи усилия да обезпечи издръжката на детето си. От
друга страна възражението, че ответникът не разполага средства се опровергава
от показанията на свидетеля Стоянов. Съдът кредитира изложеното от последния за
материалните възможности на ответника, като счита, че впечатленията на
свидетеля са преки и непосредствени- двамата се познават от години, съседи са,
децата им играят заедно.
В заключение, съдът
като съобрази доходите на ищцата, но и обстоятелството, че тя е родителят,
който полага непосредствени грижи за детето, намира, че майката следва да
осигури издръжка в размер на 120 лева, а бащата - 200 лева.
По иска за издръжка
за минало време, с правно осн.чл. 149 СК.
Тук важи казаното
по-горе относно безусловното задължение на родителя за заплащане на издръжка и
за обстоятелствата, имащи значение за определяне на дължимата издръжка.
Претендираният размер от 160 лева, съдът намира за обоснован и съответен на
нуждите на детето и възможностите на бащата, съобразно изложените по-горе мотиви.
Бащата е възразил,
че е заплащал издръжка за процесния минал период. Твърденията се подкрепят от
събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Стоянов, който е
чувал, че ответникът изпраща пари на детето, чрез неговата майка. Тези показания
съдът кредитира като достоверни, но непълни относно размера на заплатената
издръжка за минал период. Показанията се допълват от представеното банково
извлечение / л. 28/, от което е видно, че ответникът е превел на ищцата сумата
от 1359.36 лева на 1.03.2016г., без обаче да са налице данни за основанието на
извършената транзакция. Ищцата е възразила, че плащането не е за издръжка, без
да е оспорила получаването на сумата. Не твърди на какво основание е извършено
плащането.
По принцип, за да
съставлява доказателство за плащане, удостоверителният документ следва да сочи основанието на задължението.
При непълнота на съдържанието, и ако между страните са налице няколко
правоотношения и кредитора възрази, че извършеното плащане не е по спорното
правоотношение, а по друго правоотношение, то той/ кредиторът/ е този, който
следва да установи по кое правоотношение е извършено плащането ( така Решение
150/25.06.2012г. по гр.д.№ 574/2011г. на ВКС, IV ГО, докладчик съдия Албена Бонева).
Този извод не се
променя от факта, че ищецът е получил сумата не за себе си, а за непълнолетно
си дете, макар и по собствената си банкова сметка.
***о вземане е
погасено чрез процесното плащане, поради което същото следва да се зачете като
заплатена издръжка за минал период. Така от дължимата издръжка в размер на 1920
лева следва да се приспадне сумата от 1359.36 лева и ответникът да се осъди да
заплати допълнително сумата от 560.64 лева, на осн.чл. 149 СК.
Относно семейното
жилище
Между страните няма
спор, че семейното жилище следва да се предостави на съпруга.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на осн.чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на
пълномощника на ищеца разноски за адв. хонорар, съобразно уважената част от
иска - 255.28 лева.
На основание чл. 6,
т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се определят от съдилищата по ГПК,
съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, като всеки от съпрузите следва да
бъде осъден да заплати сумата от 25лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата по делото държавна такса върху определения размер на
издръжката за бъдещ и минал период или 310.42 лева.
Мотивиран от
горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА брака между Р.Е.Л.,
ЕГН
********** *** и К.Д.В., ЕГН ********** ***, сключен на 23.07.2005г. в Община Варна, за което е съставен акт за сключен граждански брак № 972/23.07.2005г. от длъжностното лице по гражданско състояние в община Варна, на осн.чл. 49 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода
съпругата да носи пред брачното си фамилно име Л..
УТВЪРЖДАВА на основание чл.49, ал.4 СК споразумението, с което съпрузите уреждат част от последиците от развода, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето Емил Красимиров В., ЕГН **********
на майката Р.Е.Л., ЕГН
**********, като
определя местоживеенето на детето при нея на адрес
гр. Варна, ул.”Разлог” бл. 705, вх.4,
ет.1, ап. 38
ОПРЕДЕЛЯ
режим на личен контакт на бащата К.Д.В., ЕГН ********** *** с детето Емил Красимиров В., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа седмица от месеца, с преспиване от 16.00ч.(шестнадесет часа) в събота
до 18.00ч. (осемнадесет часа) в неделя;
- всяка трета и
четвърта седмица от месеца, без
преспиване от 09.00ч.(девет часа) до 18.00ч. (осемнадесет часа) в неделя;
- по една
седмица от м. юни, м. юли и м. август, когато
майката не ползва платен годишен отпуск;
- два дни от Коледните и Новогодишни празници
на всяка година, с преспиване;
- първият ден от Великденските празници на всяка година.
ОСЪЖДА К.Д.В., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАЩА на детето Емил
Красимиров В., ЕГН **********, чрез
неговата майка Р.Е.Л., ЕГН ********** *** сумата от 200
(двеста ) лева месечно, платима
с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи,
считано от подаване на исковата молба в съда – 13.02.2017г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, на осн.чл. 143 СК.
ОСЪЖДА К.Д.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на детето Емил
Красимиров В., ЕГН **********, чрез
неговата майка Р.Е.Л., ЕГН ********** *** сумата от 560.64 (петстотин и шестдесет лева и 64 ст.)– издръжка за минало време за периода
14.02.2016
до 13.02.2017г., на осн.чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 560.64
лева до претендираните 1920 лева.
ПРЕДОСТАВЯ семейното жилище, находящо се в гр.Варна,
ул.”Авксентий Велешки” № 15, ет.1, ап. 1 на съпруга К.Д.В., ЕГН **********
ОСЪЖДА К.Д.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Кремена Маринова от ВАК сумата от 255.28 ( двеста петдесет и пет
лева и 28 ст.) за оказана безплатна правна помощ, на осн.чл. 38, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА К.Д.В.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата, по сметка на
Варненски районен съд, сумата от 310.42
(триста и десет лева и 42 ст.),
представляваща държавна такса по исковете за издръжка, на основание чл.78, ал.6
от ГПК и окончателна държавна такса по иска за развод в размер
на 25 (двадесет и пет лева), на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Р.Е.Л.,
ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Варна в полза на бюджета на съдебната власт,
окончателна държавна такса в размер на 25.00
лева, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: