Присъда по дело №16/2025 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 18
Дата: 17 април 2025 г.
Съдия: Даниел Псалтиров
Дело: 20251630200016
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. Монтана, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
и прокурора Р. Й. П.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Наказателно дело от
общ характер № 20251630200016 по описа за 2025 година


ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия П. С. Т., роден на ХХХХХ год. в град М.,
българин, български гражданин, живущ в гр. М., ул. „С.“ № ХХ, със средно
образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, за
НЕВИНОВЕН в това, че на 18.12.2023 година в язовир ,,Огоста“, землището
на гр. М., при условията на повторност - след като е осъден с влязла в сила на
18.01.2023 год. присъда по НОХД № 8/2023 год. на РС - Враца за
престъпление по чл. 238, ал.2, т.2, т.4, и т. 5 вр. с ал. 1 от НК и след
предварителен сговор с Т. Д. Б. от гр. М., с 3 бр. хрилни мрежи уловил:
- 4 бр. риби от вида „Бяла риба“ с тегло 10,100 килограма на стойност
18ХХ.88 лева;
- 1. бр. есетрова риба с тегло 4.900 килограма на стойност 117.60 лева;
- 1 бр. риба от вида „Щука“ с тегло 3,950 килограма на стойност 74.26
лева;
- 3 бр. риби от вида „Бяла риба“ с тегло 10.750 кг. на стойност 202.10
лева;
1
- 14 бр. риби от вида „Сребриста каракуда“ с общо тегло 20.550
килограма на стойност 143.75 лева;
-1 бр. риба от вида „Клен“ с тегло 2,450 килограма на стойност 17.15
лева;
- 1 бр. риба от вида ,,Платика“ с тегло 1,200 килограма на стойност 8.40
лева;
- 1 бр. риба от вида „Шаран“ с тегло 15.950 килограма на стойност
175.45 лева;
- 10 бр. риби от вида „Шаран“ с общо тегло 22.550 килограма на
стойност 248.05 лева;
- 8 бр. риби от вида „Шаран“ с общо тегло 14.350 килограма на стойност
157.85 лева;
- 1 бр. риба от вида ,,Моруна“ с тегло 16.900 килограма на стойност
405.60 лева;
- 13 бр. риби от вида „Сребриста каракуда“ с общо тегло 18.150
килограма на стойност 127.05 лева
или всичко уловени риби с общо тегло 141,800 кг. на обща стойност
1867.24 лева, като улова е извършен в обект, различен от Черно море, река
Дунав и обекти, за които лицето има регистрация по чл. 25 от Закона за
рибарството и аквакултурите и има повече от две влезли в сила Наказателни
постановления за нарушаване на Закона за рибарството и аквакултурите, както
следва:
НП № 12/05.10.2017 година, влязло в законна сила на 03.04.2018 година;
НП № 22/09.11.2017 год., влязло в законна сила на 03.04.2018 година;
НП № 23-11/29.11.2017 год., влязло в законна сила на 14.12.2017 година;
НП № 29/28.02.2018 година, влязло в законна сила на 23.04.2019 година;
НП № 30/23.03.2018 година, влязло в законна сила на 03.04.2018 година;
НП № 31/23.03.2018 година, влязло в законна сила на 03.04.2018 година;
НП № 33/23.03.2018 година, влязло в законна сила на 03.04.2018 година;
НП № 53/10.12.2018 година, влязло в законна сила на 22.04.2019 година;
НП № 45/01.04.2020 година, влязло в законна сила на 29.09.2020 година;
НП № 46/01.04.2020 година, влязло в законна сила на 21.09.2020 година;
НП № 47/21.04.2020 година, влязло в законна сила на 29.09.2020 година;
НП № 121/23.03.2021 година, влязло в законна сила на 12.04.2021
година;
НП № 122/23.03.2021 година, влязло в законна сила на 12.04.2021
година;
НП № 139/13.12.2021 година, влязло в законна сила на 30.12.2021
година;
2
НП № 140/13.12.2021 година, влязло в законна сила на 30.12.2021
година;
НП № 152/17.03.2023 година, влязло в законна сила на 06.12.2023
година;
НП № 153/17.03.2023 година, влязло в законна сила на 06.12.2023 година
- всички издадени от Началника отдел „Рибарство и контрол - Западна
България“ - гр. София към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури ( ИАРА) със седалище гр.
Бургас, поради което и на основание чл. 305,ал.6 в вр. с чл. 301,ал.4 от НПК го
оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 238, ал. 3, т. 1 и
т. 3 във вр. ал. 2 ,т. 2 от НК.

На основание чл.305,ал.6 в вр. с чл. 301, ал.4 от НПК за нарушение на
член 17,ал.1,т.1 от ЗРА, на основание член 56,ал.1 от ЗРА, налага на П. С. Т.
ЕГН ********** от град М., ул. „С.“ № ХХ, глоба в размер на 3000,00 лева, за
това че на 18.12.2023 година в язовир ,,Огоста“, землището на гр. М. - обект,
различен от Черно море и река Дунав, извършил стопански риболов с 3 броя
хрилни мрежи на: 4 бр. риби от вида „Бяла риба“ с тегло 10,100 килограма на
стойност 189.88 лева; 1. бр. есетрова риба с тегло 4.900 килограма на
стойност 117.60 лева; 1 бр. риба от вида „Щука“ с тегло 3,950 килограма на
стойност 74.26 лева; 3 бр. риби от вида „Бяла риба“ с тегло 10.750 кг. на
стойност 202.10 лева; 14 бр. риби от вида „Сребриста каракуда“ с общо тегло
20.550 килограма на стойност 143.75 лева; 1 бр. риба от вида „Клен“ с тегло
2,450 килограма на стойност 17.15 лева; 1 бр. риба от вида ,,Платика“ с тегло
1,200 килограма на стойност 8.40 лева; 1 бр. риба от вида „Шаран“ с тегло
15.950 килограма на стойност 175.45 лева; 10 бр. риби от вида „Шаран“ с
общо тегло 22.550 килограма на стойност 248.05 лева; 8 бр. риби от вида
„Шаран“ с общо тегло 14.350 килограма на стойност 157.85 лева; 1 бр. риба
от вида ,,Моруна“ с тегло 16.900 килограма на стойност 405.60 лева; 13 бр.
риби от вида „Сребриста каракуда“ с общо тегло 18.150 килограма на
стойност 127.05 лева или всичко уловени риби с общо тегло 141,800 кг. на
обща стойност 1867.24 лева.

ОСЪЖДА подсъдимия П. С. Т., с установена по делото самоличност, да
заплати разноските по делото в размер на 242.33 лева за експертизи както
следва: за съдебно - оценъчна експертиза - 46,80 лева и за почеркова
експертиза - 195,53 лева, вносими в полза на ОДМВР - Монтана, както и 5,00
лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист,
вносима в полза на РС – Монтана.
На основание член 90,ал.1 в вр. с чл. 56,ал.1 в вр. с чл. 17,ал.1,т.1 от ЗРА
веществените доказателства: 1 бр. надуваема гумена лодка, бяла на цвят с
черен кант; 2 бр. дървени гребла и 2 бр. дъски; 1 бр. помпа за лодка; 1 бр.
хрилна мрежа с дължина 20 метра и ширина на окото 80 мм. и 2 бр. хрилни
3
мрежи с дължина 40 метра и ширина на окото 80 мм.; 3 бр. хрилни мрежи с
широчина на окото съответно 70мм, 80мм и 110 мм и дължина по 40 метра, се
отнемат в полза на държавата.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред ОС - Монтана в
15 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 18/17.04.2025 г. по НОХД № 16 по описа на
Районен съд град Монтана за 2025 година, четвърти наказателен състав.

С обвинителен акт на Районна прокуратура град Монтана, подсъдимият
П.С.Т., ЕГН **********, с местоживеене в гр. М., ул. „С.“ № 9 е обвинен за
това, че: на 18.12.2023 година в язовир ,,Огоста“, землището на гр. М., при
условията на повторност - след като е осъден с влязла в сила на 18.01.2023 год.
присъда по НОХД № 8/2023 год. на РС - Враца за престъпление по чл. 238,
ал.2, т.2, т.4, и т. 5 вр. с ал. 1 от НК и след предварителен сговор с Т.Д.Б. от гр.
М., с 3 бр. хрилни мрежи уловил: 4 бр. риби от вида „Бяла риба“ с тегло
10,100 килограма на стойност 189.88 лева; 1. бр. есетрова риба с тегло 4.900
килограма на стойност 117.60 лева; 1 бр. риба от вида „Щука“ с тегло 3,950
килограма на стойност 74.26 лева; 3 бр. риби от вида „Бяла риба“ с тегло
10.750 кг. на стойност 202.10 лева; 14 бр. риби от вида „Сребриста каракуда“ с
общо тегло 20.550 килограма на стойност 143.75 лева; 1 бр. риба от вида
„Клен“ с тегло 2,450 килограма на стойност 17.15 лева; 1 бр. риба от вида
,,Платика“ с тегло 1,200 килограма на стойност 8.40 лева; 1 бр. риба от вида
„Шаран“ с тегло 15.950 килограма на стойност 175.45 лева; 10 бр. риби от
вида „Шаран“ с общо тегло 22.550 килограма на стойност 248.05 лева; 8 бр.
риби от вида „Шаран“ с общо тегло 14.350 килограма на стойност 157.85
лева; 1 бр. риба от вида ,,Моруна“ с тегло 16.900 килограма на стойност
405.60 лева; 13 бр. риби от вида „Сребриста каракуда“ с общо тегло 18,150
килограма на стойност 127.05 лева или всичко уловени риби с общо тегло
141,800 кг. на обща стойност 1 867.24 лева, като уловът е извършен в обект,
различен от Черно море, река Дунав и обекти, за които лицето има
регистрация по чл. 25 от Закона за рибарството и аквакултурите и има повече
от две влезли в сила Наказателни постановления за нарушаване на Закона за
рибарството и аквакултурите, както следва:
НП № 12/05.10.2017 година, влязло в законна сила на 03.04.2018 година;
НП № 22/09.1 1.2017 год., влязло в законна сила на 03.04.2018 година;
НП № 23-11/29.11.2017 год., влязло в законна сила на 14.12.2017 година;
НП № 29/28.02.2018 година, влязло в законна сила на 23.04.2019 година;
НП № 30/23.03.2018 година, влязло в законна сила на 03.04.2018 година;
НП № 31/23.03.2018 година, влязло в законна сила на 03.04.2018 година;
НП № 33/23.03.2018 година, влязло в законна сила на 03.04.2018 година;
НП № 53/10.12.2018 година, влязло в законна сила на 22.04.2019 година;
НП № 45/01.04.2020 година, влязло в законна сила на 29.09.2020 година;
НП № 46/01.04.2020 година, влязло в законна сила на 21.09.2020 година;
НП № 47/21.04.2020 година, влязло в законна сила на 29.09.2020 година;
НП № 121/23.03.2021 година, влязло в законна сила на 12.04.2021
1
година;
НП № 122/23.03.2021 година, влязло в законна сила на 12.04.2021
година;
НП № 139/13.12.2021 година, влязло в законна сила на 30.12.2021
година;
НП № 140/13.12.2021 година, влязло в законна сила на 30.12.2021
година;
НП № 152/17.03.2023 година, влязло в законна сила на 06.12.2023
година;
НП № 153/17.03.2023 година, влязло в законна сила на 06.12.2023 година
- всички издадени от Началника отдел „Рибарство и контрол - Западна
България“ - гр. София към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури ( ИАРА) със седалище гр.
Бургас в престъплениe по чл. 238, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. ал. 2 ,т. 2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Моли съда да признае подсъдимия
за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода, което да се
изтърпи ефективно, при първоначален „общ режим“.
Подсъдимият П.С.Т., ЕГН **********, не се признава за виновен, дава
частични обяснения относно обстоятелства, изложени в обвинителния акт.
Явява се с упълномощен защитник в лицето на адв. Исай Станков от АК
Монтана.
Производството се разви по общия ред – бяха разпитани всички
свидетели, посочени в обвинителния акт на РП Монтана. Доказателствата по
делото са писмени и гласни.
Съдът, като взе предвид събрания и проверен в хода на съдебното
следствие доказателствен материал, приема за безспорно установено
следното:

І. По фактите:
Язовир „Огоста“ се намира в землището на град М. и като обект не е
част от водите на Черно море и река Дунав по смисъла на чл. 238, ал. 2, т. 2 от
НК. Същият е държавна собственост, т.е. стопанисва се от държавата.
Съгласно Закона за рибарството и аквакултурите / ЗРА / и издадената на
основание чл. 3, ал. 1 от същия Наредба № 37 от 10 ноември 2008 год. за
ползването на язовирите - държавна собственост, в рибарностопанско
отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и
аквакултурите в обектите - държавна собственост, както и Приложение № 1
към чл. 2, ал. 1, неговото предназначение е само за любителски риболов -
посочен под № 20 в приложението.
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗРА, любителски риболов се извършва с 2
броя въдици /пръчки/ с монтирани до 2 броя куки /единични или двойни/ при
2
риболов в реките, старите речни корита, крайморските, крайдунавските и
вътрешните езера и блата.
Според чл. 24, ал. 3 от ЗРА, след еднодневен риболовен излет, при
осъществяване на риболов в събота, неделя и на празнични дни, риболовците
запазват за себе си до 2 кг пъстървови риби, но не повече от 6 бройки. В
делнични дни риболовците са длъжни да пускат обратно всяка уловена
пъстървова риба. За всички останали видове риба риболовците запазват до 3
кг, с изключение на единични екземпляр с по-голямо тегло.
Съгласно § 1, т. 28 от ДР на ЗРА риболов, извършван с уреди, различни
от тези по чл. 24, ал. 1 и/или при който уловената риба или други водни
организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества, се
смята за стопански. В границите на язовир „Огоста“ стопанският риболов е
забранен.
Подсъдимият П.С.Т. по прякор ,,Видрата“ е безработен, със средно
образование, многократно са му съставяни АУАН и издавани НП за
нарушения на Закона за рибарството и аквакултурите. Осъждан е 5 пъти,
включително за деяние по член 238 от НК. Подсъдимият Т. имал издаден
валиден билет за любителски риболов с № 2863780, валиден за времето от
11.04.2023 год. до 11.04.2024 год., но нямал издадено разрешително за
стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и
други водни организми за съответната календарна 2023 година съгласно чл. 17
от ЗРА.
Същият нямал и регистрация по чл. 25 от същия закон, съгласно който
„Развъждането и отглеждането на риба и други водни организми и
производството на носители на генетичен материал от хидробионти се
осъществява от еднолични търговци и юридически лица, регистрирани в
ИАРА.
Свидетелят Р.Й.В., М.И.Т. и В.К.С. са служители на ИАРА, отдел
„Рибарство и контрол - западна България“ - гр. Монтана. В края на 2023 год.
при тях започнали да постъпват сигнали за незаконен лов на риба от лицето
П.С.Т. във водите на яз. „Огоста“. Поради тази причина започнали да
наблюдават района на язовира през тъмната част на денонощието.
На 17.12.2023 год. тримата служители на ИАРА наблюдавали яз.
,,Огоста“, в района на село Горно Церовене, обл. Монтана и землището на
бившето село Живовци. Около 20:30 часа в района на язовира установили две
лица от мъжки пол, които пресичали гористата местност до язовира и се
насочвали към един от ръкавите на язовира - ,,Бистрилишки ръкав“. След като
стигнали до водата, двамата мъже надули гумена лодка, която носели със себе
си, сложили в нея хрилни мрежи и влезли в язовира, където заложили мрежите
в работно положение от единия бряг на ръкава до другия бряг. Служителите
на ИАРА осъществявали наблюдението чрез уреди за нощно виждане и
термокамера. Към този момент не били сигурни в самоличността на двете
лица, но докато траело наблюдението, свидетелят В.С. обходил района и в
3
гористата местност открил скрит лек автомобил „Ф.Г.“ с видинска
регистрация, за който знаел, че се управлява от подсъдимият Т. и е негова
собственост.
Около 22:00 часа, двете лица, които поставяли мрежите във водите на
язовир „Огоста“ излезли с лодката на брега, не носели нищо в себе си, т.е.
нямало мрежи, нито пък улов на риба. Носели само лодката с греблата и
дървените пейки.
На място към този момент били пристигнали и служители да ОДМВР
Монтана – свидетелят Б.Т. и негови колеги, които били готови да задържат
двете лица, при вадене на мрежите с риба. Тъй като двете лица, излизащи от
язовира, били без риба и след съгласуване със служителите на ИАРА, се
започнало непрекъснато наблюдение на района, тъй като във водата имало
поставели мрежи за улов на риба.
На 18.12.2023 год. около 19:00 часа на мястото, както и предната вечер –
при ,,Бистрилишкия ръкав“ отново се появили две лица, като дошли от
същото място, откъдето и предната вечер. Носели надуваема лодка с гребла и
пейки. Като стигнали брега, те надули лодката и навлезли във водите на
язовира. Докато ги наблюдавали установили, че едновременно с изтеглянето
на мрежите, единият от двамата сортира улова и го поставя в зеблени чували.
Докато изчаквали да излязат от язовира нарушителите, свидетелят В.С.
отново обходил района, откъдето преди това дошли двете лица, като наблизо в
гористата местност открил укрит лек автомобил „Ф.Г.“, червен на цвят и с ДК
№ ХХХХХХ За същия С. знаел, че е собственост на близка роднина на
подсъдимия Т., бил отнет с присъда на РС - Враца за престъпление, извършено
от подсъдимия Т. отново за незаконен улов на риба и наскоро, преди деянието
по настоящето производство, му бил върнат. След това се върнал при колегите
и изчакал нарушителите да излязат от водата.
Около 22:00 часа на 18.12.2023 година, двете лица излезли на брега на
язовира. В този момент били задържани от служителите на РУ Монтана и
била установена тяхната самоличност – подсъдимият П.С.Т. и свидетелят Т.Б..
Към момента на задържането, след като служителите на ОДМВР
Монтана извикали „Полиция“, подсъдимият Т. взел един камък и го хвърлил
по тях, но не успял да удари никого, а свидетелят Б. се качил обратно в лодката
и се опитал да се отдалечи навътре в язовира. Двама служители на полицията
се наложило да влязат във водата и да го задържат.
За случая бил уведомен дежурният на ОДЧ при ОДМВР - Монтана и на
място била изпратена следствено - оперативна група, която извършила оглед
на местопроизшествие, находящо се в чашката /брега/ на яз. ,,Огоста“, в
землището на бившето село Живовци, обл. Монтана, на около 100 – 150 метра
западно от бившата църква на селото. Мястото е с координати по
GРЅ43.3889409.23.1511196. При огледа, в лодката били открити и иззети, като
веществени доказателства – 3 бр. хрилни мрежи с различни размери, 1 бр.
надуваема лодка, 2 бр. дъски /пейки/, 2 бр. дървени гребла за лодка и
4
уловената риба, която била в общо 7 бр. зеблени, черни чували.
При направения оглед, рибата била извадена от чувалите, описана
подробно по видове, фотографирана и премерена. Намерената и иззета риба
била с общо тегло 141,800 кг и от видовете, както следва: 4 бр. риби от вида
,,Бяла риба“ с тегло 10,100 кг; 1 бр. есетрова риба с тегло 4.900 килограма; 1
бр. риба от вида „Щука“ с тегло 3,950 килограма; 3 бр. риби от вида ,,Бяла
риба“ с тегло 10.750 кг.; 14 бр. риби от вида „Сребриста каракуда“ с общо
тегло 20.550 килограма; 1 бр. риба от вида „Клен“ с тегло 2,450 килограма; 1
бр. риба от вида ,,Платика“ с тегло 1,200 килограма; 1 бр. риба от вида
„Шаран“ с тегло 15.950 килограма; 10 бр. риби от вида „Шаран“ с общо тегло
22.550 килограма; 8 бр. риби от вида „Шаран“ с общо тегло 14.350 килограма;
1 бр. риба от вида ,,Моруна“ с тегло 16.900 килограма; 13 бр. риби от вида
„Сребриста каракуда“ с общо тегло 18.150 килограма.
След извършения оглед, намерената и иззета риба е предадена с приемо
- предавателен протокол на свидетеля В.К.С. - служител на ИАРА - гр.
Монтана и заедно с колегите си я върнал във водите на язовира, тъй като все
още била жива и жизнена.
В огледния протокол били подробно описани и веществените
доказателства, иззети при извършения оглед - 6 бр. хрилни мрежи, 1 бр.
надуваема лодка с две дървени гребла и две дървени дъски, 1 бр. помпа за
лодка. Същите били предани да се съхраняват на домакина при РУ на МВР -
гр. Монтана, Б.Б. с протокол от дата 19.12.2023 год. /л. 39 от ДП/.
При извършения оглед, на около 70 метра от мястото, където бил
извършен огледа на лодката и рибата, бил открит лек автомобил „Ф.Г.“,
червен на цвят и с ДК № ХХХХХХ С протокола за оглед бил иззет и
посочения автомобил. МПС-то е предадено за съхранение в база ,,Палековото“
към ОДМВР - Монтана, на А.Д. - домакин ОДМВР - Монтана, ведно с
контактния ключ, контролен талон част ІІ (малък талон) и гражданска
отговорност - л. 35 -л. 36 от ДП.
Видно от приложената справка за собственост по делото, процесния
автомобил е собственост на свидетелката П. Б.а П. от град М.. П. заявява, че е
предоставила колата си за ползване на братовчед си П.С.Т., с когото живеят в
една къща. Впоследствие, този автомобил ведно с прилежащите му документи
е върнат на собственика му с постановление на наблюдаващия прокурор.
Освен това, в близост до този автомобил, в гората бил намерен още един
автомобил, собственост на свидетелят Т.Б. - „А.“, с ДК № ХХХХХ, тъмносин
на цвят. С друг протокол за оглед същият е иззет. Впоследствие, в хода на
разследването по ДП и този автомобил е върнат на собственика му с
постановление на наблюдаващия прокурор.
Двамата извършители на деянието били задържани в РУ Монтана,
съответно подсъдимият Т. със заповед № 30135-71/18.12.2023 год., а
свидетелят Б. – със заповед № 30135-70/18.12.2023 год., като на 19.12.2023
год. в 19:00 часа и 19:15 часа били освободени.
5
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно – оценъчна
експертиза на незаконно уловената риба. Видно от заключението, стойността
на същата, която е с общо тегло 141,800 кг., възлиза на 1 867.24 лева.
По делото е изискана и приложена информация относно извършени от
подсъдимия Т. и свидетеля Б. нарушения на Закона за рибарство и
аквакултури. Относно свидетеля Б. се установява, че спрямо него не са
налагани наказания по този закон. Спрямо подсъдимия Т. се установява, че са
издадени 19 бр. наказателни постановления за извършени от него нарушения
на ЗРА, издадени от Началник отдел „Рибарство и контрол - Западна
България“ - гр. София към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) със седалище гр.
Бургас. Видно от справката на ИАРА, изготвена в хода на досъдебното
производство и приложена към материалите по разследването, подсъдимият Т.
има издадени и влезли в сила НП по ЗРА, както следва:
НП № 120233/25.03.2010 г., влязло в сила на 15.04.2010 г.
НП № 01-05/17.07.2012 г., влязло в сила на 17.08.2012 г.
НП № 12/05.10.2017 година, влязло в законна сила на 07.03.2018 година;
НП № 22/09.1 1.2017 год., влязло в законна сила на 03.04.2018 година;
НП № 23-11/29.11.2017 год., влязло в законна сила на 14.12.2017 година;
НП № 29/28.02.2018 година, влязло в законна сила на 23.04.2019 година;
НП № 30/23.03.2018 година, влязло в законна сила на 03.04.2018 година;
НП № 31/23.03.2018 година, влязло в законна сила на 03.04.2018 година;
НП № 33/23.03.2018 година, влязло в законна сила на 03.04.2018 година;
НП № 53/10.12.2018 година, влязло в законна сила на 22.04.2019 година;
НП № 45/01.04.2020 година, влязло в законна сила на 29.09.2020 година;
НП № 46/01.04.2020 година, влязло в законна сила на 21.09.2020 година;
НП № 47/21.04.2020 година, влязло в законна сила на 29.09.2020 година;
НП № 121/23.03.2021 година, влязло в законна сила на 12.04.2021
година;
НП № 122/23.03.2021 година, влязло в законна сила на 12.04.2021
година;
НП № 139/13.12.2021 година, влязло в законна сила на 30.12.2021
година;
НП № 140/13.12.2021 година, влязло в законна сила на 30.12.2021
година;
НП № 152/17.03.2023 година, влязло в законна сила на 06.12.2023
година;
НП № 153/17.03.2023 година, влязло в законна сила на 06.12.2023
година;
Така издадените наказателни постановления са влезли в сила, като по-
6
голямата част от тях Т. е отказвал да ги получи, но отказът му е удостоверяван
с подписите на свидетели. Част от наказателните постановления е получил
лично - НП № 12/05.10.2017 год. е получил на 25.10.2017 год., обжалвал го
пред РС - Монтана и Адм.С - Монтана, но същото било потвърдено като
законосъобразно. НП № 152/17.03.2023 год. и НП № 153/17.03.2023 год.
получил на 23.11.2023 год., не ги обжалвал и същите са влезли в сила.
При предявяване материалите от разследването, подсъдимият Т. и
неговият адвокат - Исай Станков са оспорили достоверността на подписите,
положени в обратните разписки от дата 23.11.2023 год., с които са му връчени
НП № 152/ 17.03.2023 год. и НП № 153/17.03.2023 год. По делото са изискани
и изследвани оригиналите на обратните разписки чрез съдебно - почеркова
експертиза относно положените подписи за получил. Видно от заключението
по тази експертиза, подписите за получател в оригиналите на обратните
разписки от дата 23.11.2023 год., с които са връчени НП № 152/17.03.2023 год.
и НП № 153/17.03.2023 год. съответно с № ООТСХZ 1 и № ООТСХХZ са
изпълнени от подсъдимия П.С.Т..
От приложената справка за съдимост по делото е видно, че подсъдимият
П.С.Т. е осъждан до момента на деянието по настоящето производство общо 5
/пет/ пъти за извършвани в миналото престъпления от общ характер, като за
част от тях е реабилитиран.
Релевантни за настоящето деяние са:
1. По НОХД № 377/2020 год. по описа на РС - Берковица, в сила от
05.11.2021 год., наложено адм. наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева
по реда на чл.78а от НК за извършено престъпление по чл. 238, ал. 2, т. 2 от
НК;
2. По НОХД № 8/2023 год. по описа на РС - Враца, в сила от 18.01.2023
год. е осъден за престъпление по чл. 238, ал. 2, т. 2, т. 4 и т. 5 вр. с ал. 1 вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 3 (три) месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяване на
наказанието е отложено за срок от три години. Конкретно извършеното
деяние, за което е осъден подсъдимият Т. от РС Враца е както следва: На
28.04.2022 г. около 05:00 часа в язовир „Дъбника“, землището на гр. Враца, в
съучастие като извършител с Р.Л.Л. от гр. М., е уловил 35 бр. риба от вида
„шаран“ с общо тегло 156,550 кг., на обща стойност 1 487,23 лв., 6 бр. риба от
вида „сребриста каракуда“ с общо тегло 7,650 кг., на обща стойност 38,25 лв.,
2 бр. риба от вида „бяла риба“ с общо тегло 5,400 кг., на обща стойност 156,60
лв., 4 бр. риба от вида „сом“ с общо тегло 19,850 кг., на обща стойност 236,22
лв., 10 бр. риба от вида „платика“ с общо тегло 149,350 кг., на обща стойност 1
344,15 лв. и 13 бр. раци с общо тегло 0,950 кг., на обща стойност 30,88 лв.,
като общото количество риба е с тегло 338,800 кг., на обща стойност 3 293,33
лв., като уловът е извършен с риболовни мрежи в обект различен от Черно
море, река Дунав и обекти, за които лицето има регистрация по чл. 25 от
Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и има повече от две влезли в сила
7
наказателни постановления за нарушения на ЗРА, както следва: НП №12 от
05.10.2017г., НП №22 от 09.11.2017г., НП №23-11 от 29.11.2017г., НП №29 от
28.02.2018г., НП №30 от 23.03.2018Г., НП №32 от 23.03.2018г., НП №33 от
23.03.2018г., НП №53 от 10.12.2018г., НП №45 от 01.04.2020г., НП №46 от
01.04.2020г., НП №47 от 21.04.2020г., НП №121 от 23.03.2021Г., НП №122 от
23.03.2021г., НП №139 от 13.12.2021 г., и НП №140 от 13.12.2021г., и е
извършен в непромишлени води през размножителния период на рибата и от
видове, забранен за улов, а именно - вид „бяла риба“ - престъпление по чл.
238, ал. 2, т. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

ІІ. По доказателствата

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели – Р.Й.В., В.К.С., М.И.Т., Б.Г.Т., Т.Д.Б. и П. Б.а П., както и
от приетите писмени доказателства.
Съдът кредитира с доверие показанията на всички свидетели, като
ги оцени като последователни и непротиворечиви. Всички разпитани
свидетели дават показания относно факти, които са възприели лично.
Разпитите им са в логическа връзка, съпоставени едни с други. По делото не е
налице спор по отношение на установената фактическа обстановка, касаеща
конкретното деяние на 18.12.2023 година. Противоречията между свидетелите
- служители на ИАРА и подсъдимия касаещи връчването на НП по ЗРА по
същество не влияят на установеното по делото, дотолкова доколкото със
свидетелски показания е недопустимо да се оборват отразеното в протоколите
за връчване на издадените НП.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
почеркова експертиза, касаеща достоверността на подписите, положени в
обратните разписки от дата 23.11.2023 год., с които са връчени на подсъдимия
НП № 152/ 17.03.2023 год. и НП № 153/17.03.2023 год. Видно от заключението
по тази експертиза, подписите за получател в оригиналите на обратните
разписки от дата 23.11.2023 год., с които са връчени НП № 152/17.03.2023 год.
и НП № 153/17.03.2023 год. съответно с № ООТСХZ 1 и № ООТСХХZ, са
изпълнени от подсъдимия П.С.Т.. Съдът прие и изслуша същата и в съдебно
заседание и я кредитира с доверие поради безспорно установената
квалификация на вещото лице да изготвя подобен вид експертизи, както и въз
основа на изчерпателността и обосноваността на отговорите по поставените
въпроси.
Съдът кредитира с доверие и изготвената съдебно-оценъчна експертиза
на стойността на уловените риби. Същата е пълна и обоснована и като такава
не бе оспорена от страните в съдебно заседание.

8
ІІІ. По правото

Анализът на фактическата обстановка води до извода, че не се събраха
доказателства за виновността на подсъдимия по така предявеното му
обвинение по член чл. 238, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. ал. 2 ,т. 2 от НК.
По отношение на конкретния фактически състав, включен в обема на
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Т. по настоящето производство,
на първо място следва да се разгледа правната конструкция на разпоредбата на
член 238 от НК в нейните основни и съответно квалифициращи състави.
Видно от избраната законодателна техника при конструкцията на състава са
създадени няколко основни състава на изпълнителното деяние по член 238 от
НК. Един по-тежко наказуем по ал. 1 и пет по-леко наказуеми по ал. 2, без
разпоредбите на основните състави по двете алинеи да имат общо помежду
си. Квалифициращите обстоятелства по ал. 3 се отнасят поотделно за
различните основни състави по ал. 1 и ал. 2, като предвиденото наказание при
наличие на квалифициращо обстоятелство е едно и също, независимо дали
основното деяние е по ал. 1 или ал. 2 на член 238 от НК /въпреки различните
наказания посочените в самите тях, когато са осъществени без квалифициращ
признак по ал.3/.
След анализ на фактическата обстановка, правната конструкция избрана
от законодателя при създаване на разпоредбата на член 238 от НК, съдебното
минало на подсъдимия, справката за извършени от него нарушения по ЗРА и
диспозитива на обвинителния акт, настоящият съд достигна до следните
изводи:
На първо място е налице нарушаване на принципа „ne bis in idem“ по
отношение на повдигнатото обвинение за деяние. съставомерно по член чл.
238, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. ал. 2 ,т. 2 от НК. Този порок безспорно касае по-
голяма част от изложеното в диспозитива на обвинението. Същевременно
съдия-докладчикът, тълкувайки наказателноправната норма от особената част
на НК, след спазване на теоретичните принципи, правила и забрани, съгласно
които следва да се извърши тълкуването, достигна до еднозначен извод за
недопустимост на обвинението в частта му, която не е засегната от първия
порок.
По отношение нарушаването на принципа „ne bis in idem“ следва да се
отбележи, че то забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само
да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да
подлежи на риск от наказателно преследване въобще.
За спазването на този принцип стриктно следи и СЕС, който изрично
признава правилото за „фундаментален принцип на общностното право“,
интерпретирайки го като същностна гаранция за недопустимостта едно и
също лице да бъде санкционирано повече от веднъж „за единствен
фактически състав на незаконно поведение, предназначен да защити същия
правен актив“.
9
Видно от повдигнатото обвинение с обвинителния акт, подсъдимият Т. е
привлечен към наказателна отговорност за деяние по член чл. 238, ал. 3, т. 1 и
т. 3 във вр. ал. 2 ,т. 2 от НК. Основният състав на деянието е по член, 238, ал.
2,т. 2 от НК, т.е. улов на риба с риболовни мрежи в обекти, различни от Черно
море, река Дунав и обектите, за които лицето има регистрация по чл. 25 от
Закона за рибарството и аквакултурите и има влезли в сила две или повече
наказателни постановления за административни нарушения по Закона за
рибарството и аквакултурите. С диспозитива на обвинителния акт са изброени
следните влезли в сила наказателни постановления - НП № 12/05.10.2017
година, влязло в законна сила на 03.04.2018 година; НП № 22/09.11.2017 год.,
влязло в законна сила на 03.04.2018 година; НП № 23-11/29.11.2017 год.,
влязло в законна сила на 14.12.2017 година; НП № 29/28.02.2018 година,
влязло в законна сила на 23.04.2019 година; НП № 30/23.03.2018 година,
влязло в законна сила на 03.04.2018 година; НП № 31/23.03.2018 година,
влязло в законна сила на 03.04.2018 година; НП № 33/23.03.2018 година,
влязло в законна сила на 03.04.2018 година; НП № 53/10.12.2018 година,
влязло в законна сила на 22.04.2019 година; НП № 45/01.04.2020 година,
влязло в законна сила на 29.09.2020 година; НП № 46/01.04.2020 година,
влязло в законна сила на 21.09.2020 година; НП № 47/21.04.2020 година,
влязло в законна сила на 29.09.2020 година; НП № 121/23.03.2021 година,
влязло в законна сила на 12.04.2021 година; НП № 122/23.03.2021 година,
влязло в законна сила на 12.04.2021 година; НП № 139/13.12.2021 година,
влязло в законна сила на 30.12.2021 година; НП № 140/13.12.2021 година,
влязло в законна сила на 30.12.2021 година; НП № 152/17.03.2023 година,
влязло в законна сила на 06.12.2023 година; НП № 153/17.03.2023 година,
влязло в законна сила на 06.12.2023 година;
Квалифициращите обстоятелства на цитирания по-горе основен състав
са посочени в разпоредбата на член 238, ал. 3, т. 1 и т. 3 от НК, а именно
деянието по член 238, ал. 2, т. 2 от НК е извършено след предварителен сговор
с Т.Д.Б. от гр. М. и в условията на повторност, след като е осъден с влязла в
сила на 18.01.2023 год. присъда по НОХД № 8/2023 год. на РС - Враца за
престъпление по чл. 238, ал. 2, т. 2, т. 4, и т. 5 вр. с ал. 1 от НК.
Съгласно обвинителния акт, въз основа на който е образувано
настоящото дело, правните основания, изрично посочени в присъдата на РС
Враца по НОХД № 8/2023 год, включват всички посочени в основния състав
на настоящето обвинение влезли в сила НП, без НП № 31/23.03.2018 година,
влязло в законна сила на 03.04.2018 година;НП № 152/17.03.2023 година,
влязло в законна сила на 06.12.2023 година; НП № 153/17.03.2023 година,
влязло в законна сила на 06.12.2023 година
Следователно в диспозитива на обвинителния акт, внесен от РП Монтана
са посочени като правни основания, включени в законовия състав на правната
конструкция „влезли в сила две или повече наказателни постановления за
административни нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите“,
почти всички НП, които са обусловили постановяването на влязлата в сила
10
присъда на РС Враца, която е посочена като квалифициращо обстоятелство от
държавното обвинение по същото обвинение и съответно тези НП са част и от
законовия състав на „извършено повторно“ съгласно член 238, ал. 3, т. 3 от
НК.
Изричното изброяване на влезли сила НП по ЗРА като част от законовия
състав на вмененото престъпно деяние по член 238, ал. 2, т. 2 от НК, при
положение, че същите са част от обстоятелствата /основния състав на
деянието/, въз основа на които е влязла в сила присъда по НОХД № 8/2023 год.
на РС – Враца, обуславяща и квалифициращото обстоятелство „повторност“
във всички случаи се явява нарушение на принципа „ne bis in idem“.
Държавното обвинение е посочило едни и същи факти, които обуславят както
съставомерност по основния състав на престъплението, така и
квалифициращо обстоятелство „повторност“ за същото престъпление, като е
отправено искане до съда едно и също лице да бъде санкционирано повече от
веднъж за един и същ фактически състав на незаконно поведение. Поради тази
причина настоящият съд приема, че с включването в диспозитива на
обвинителния акт на тези НП, е нарушен основополагащ принцип на
наказателното преследване, поради което предявеното обвинение в тази му
част се явява незаконосъобразно поради нарушаване на принципа „ne bis in
idem“ и подсъдимият следва да бъде оправдан по отношение на тази негова
част.
Що се касае до фактическия състав на повдигнатото обвинение,
незасегнат от порока посочен по-горе, се установява следното: Невключени
във фактическия състав на влязлата в сила присъда на РС Враца и посочени в
диспозитива на настоящето обвинение са: НП № 31/23.03.2018 година, влязло
в законна сила на 03.04.2018 година;НП № 152/17.03.2023 година, влязло в
законна сила на 06.12.2023 година; НП № 153/17.03.2023 година, влязло в
законна сила на 06.12.2023 година. Без да се спира излишно на посоченото НП
№ 32/23.03.2018 година в присъдата на РС Враца, за което се установи, че не е
издадено на подсъдимия Т., след като бе изискано в оригинал, настоящият съд
ще изложи мотивите си защо не приема, че тези три наказателни
постановления обуславят съставомерност по член 238, ал. 2, т. 2 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата и
защитника на подсъдимя застъпват две противоположни становища, касаещи
тълкуването на законовата разпоредба на член 238,ал.2,т.2 от НК, свързани с
естеството на двете или повече влезли в сила НП по ЗРА. От страна на
защитника на подсъдимия бе направено и основателно възражение относно
посочените дати, в диспозитива на обвинителния акт, касаещи влизането в
сила на НП № 152/17.03.2023 година и НП № 153/17.03.2023 година. Макар и
основателни, настоящият съд не намира за необходимо да се спира на тях, тъй
като приема тези НП за изначално негодни да обусловят наказателна
отговорност по член 238, ал.2, т.2 от НК по следните съображения:
НП № 31/23.03.2018 година, влязло в законна сила на 03.04.2018 година
11
е издадено за нарушение по член 50, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗРА, за това че на
02.10.2017 година подсъдимият Т. е превозвал риба в хрилни мрежи с лек
автомобил, марка „А.“, модел 80, рег. № ХХХХХ, който не е лицензирано
транспортно средство за превоз на риба и други водни организми. НП №
152/17.03.2023 година, е издадено за административно нарушение по член 17,
ал. 1, т. 1 от ЗРА, за това че на 30.09.2022 година подсъдимият Т. е извършвал
стопански риболов с хрилни мрежи на яз. „Огоста“ в град Монтана. НП №
153/17.03.2023 година, е издадено за нарушение на член 88 от ЗРА, за това че
на 30.09.2022 година при опит да бъде заловен, след като е наблюдаван да
извършва нарушение във водите на язовир „Огоста“ град Монтана,
подсъдимият бяга, като с тези си действия възпрепятства проверка на
контролните органи на ИАРА. Видно е, че тези НП са за различни по своето
естество нарушения на ЗРА.
За да направи извод дали същите са съотносими към законовия състав на
разпоредбата на член 238, ал. 2, т. 2 от НК, а именно „влезли в сила две или
повече наказателни постановления за административни нарушения по Закона
за рибарството и аквакултурите“ при липсата на практика на съдилищата по
този въпрос, съдия докладчикът изходи от основните принципи за тълкуване
на закона при неговото прилагане. Основополагащ принцип при тълкуването
на законови разпоредби е, че „когато се прилага един закон, прилагат се, не
неговите думи, а изразената в тях мисъл на законодателя, която образува
действителното съдържание на задължителните за гражданите повели на
закона“ /проф. Д./. Отново според теорията на наказателното право /проф. Д.,
проф. Н. и проф. С./, в зависимост от това, кой извършва тълкуването, то бива:
законодателно (автентично), съдебно и научно. Законодателното тълкуване се
прави от самия законодател и то има задължителната сила на закон, съдебното
тълкуване е задължително само за конкретното дело, за което е направено, а
научното тълкуване е несъотносимо към конкретния случай. Законодателно
тълкуване на разпоредбата на член 238 от НК не е направена от законодателя,
поради което настоящият съд извърши съдебно тълкуване на посочената
разпоредба. Поради липсата на съдебна практика и законодателно тълкуване
съдия-докладчикът намира за уместно по-подробно да изложи мотивите въз
основа, на които постанови присъдата си в конкретния случай на основа на
извършеното съдебно тълкуване на разпоредбата на член 238, ал. 2, т. 2 от НК.
Задачата на тълкуването е да разкрие действителното съдържание на
наказателните норми, поради което при осъществяване на съдебното
граматично и логично тълкуване първоинстанционният съд се запозна
подробно със сегашната редакция на разпоредбата на член 238 от НК, която бе
подробно разгледана по-горе в настоящите мотиви. Установи се, че
действащата редакция на закона /НК/ е приета със закона за изменение и
допълнение на ЗРА, гласуван от 44-то НС на Република България, като в
преходните и заключителните разпоредби на промените в този закон е
гласувана и изцяло нова редакция на член 238 от НК, съществено различаваща
се от предишните такива. Промените и в ЗРА и в НК са приети и обнародвани
12
в ДВ бр. 55 от 2018 година. Тъй като действащата редакцията на член 238 от
НК изцяло се различава от предишните съдия-докладчика се запозна с
мотивите на законодателя при внасяне и разглеждане на законопроекта в
Комисията по земеделието и храните на 44-то НС, както и с дебатите в
пленарна зала при неговото гласуване. Конкретни мотиви, както и съществени
дебати, които да разкриват действителната воля на законодателя и правния
смисъл, вложен в действащата редакция на разпоредбата на член 238 от НК,
не се откриха. При липсата на мотиви и конкретно изразена законодателна
воля първоинстанционният съд по настоящето дело извърши тълкуване на
процесната разпоредба, при спазване на теоретичните правила за неговото
осъществяване, при което достигна до следните изводи: Граматическото
тълкуване на разпоредбата на член 238, ал. 2, т. 2 от НК налага извода, че
наказателна отговорност за улов на риба с риболовни мрежи в обекти,
различни от Черно море, река Дунав и обектите, за които лицето има
регистрация по чл. 25 от Закона за рибарството и аквакултурите, се носи при
положение, че същото лице има преди това влезли в сила две или повече
наказателни постановления за административни нарушения по Закона за
рибарството и аквакултурите. Основен неизяснен въпрос в текста на член 238,
ал. 2, т. 2 от НК касае вложената законодателна воля в израза „и има влезли в
сила две или повече наказателни постановления за административни
нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите“, а именно дали
влезлите в сила две или повече НП по ЗРА, следва да са за улов на риба с
риболовни мрежи в посочените обекти или може да са за каквито и да било
нарушения по ЗРА, извършени от същото лице. Конкретният въпрос, предмет
на тълкуване, е дали волята на законодателя е да се криминализира третото
поред деяние, изразяващо се в улов на риба с риболовни мрежи, след като
първите две са се приемали за административни нарушения, а трето за
престъпление. Или волята на законодателя е била да се криминализира улов на
риба с риболовни мрежи, след като деецът е имал каквито и да било две
предишни административни нарушения по ЗРА, за които има влезли в сила
НП. Ако се приеме, че смисълът на закона и съответно волята на законодателя
е двете или повече влезли в сила наказателни постановления за
административни нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите,
следва да са за улов на риба с мрежи, то в процесния случай е налице само
едно такова НП – НП № 152/17.03.2023 година, т.е. не е осъществен законовия
състав на разпоредбата на член 238, ал. 2, т. 2 от НК. Ако се приеме, че
смисълът на закона е, че двете или повече влезли в сила наказателни
постановления за административни нарушения по Закона за рибарството и
аквакултурите е допустимо да бъдат за каквито и да било нарушения по ЗРА, в
конкретния случай, подсъдимият би осъществил законовия състав на
разпоредбата на член 238, ал. 2, т. 2 от НК.
Посочените две възможности за тълкуване на действителния смисъл на
разпоредбата на текста, по който е привлечен към наказателна отговорност
подсъдимия Т. е характерен случай, при който важи правило за тълкуване на
13
наказателноматериалното право, съдържащо се в принципа „in dubio mutis“,
който отговаря на процесуалния принцип „in dubio pro reo“. Това правило има
следният смисъл – ако са налице две или повече възможности за тълкуване,
които са еднакво обосновани, трябва да се предпочете тази, която води до по-
благоприятен резултат за подсъдимия. Неблагоприятните и отегчителните
разпоредби, в случай на съмнение, не трябва никога да се тълкуват
разширително, а ограничително. В тясна връзка с този принцип е и принципа
„без закон няма престъпление, нито наказание“, от който следва, че е
недопустимо разширителното тълкуване на наказателния закон, когато е
въпрос да се установи наказуемост или по-строгата наказуемост на едно
деяние.
При наличие на неясна разпоредба на закона, касаеща действителната
воля от законодателя, обективирана в разпоредбата на член 238, ал. 2, т. 2 от
НК и при спазване на основните принципи досежно правилното формиране на
логическите изводи при извършване на тълкувателна дейност от страна на
съда на разпоредбите на закона, настоящият съд намира, че следва да приеме,
че в случая не е осъществен състав на престъпление от страна на подсъдимия
по отношение на незасегната от нарушения принцип „ne bis in idem“ част от
диспозитива на обвинението, съгласно внесения в РС Монтана настоящ
обвинителен акт.
По изложените по-горе мотиви настоящият първоинстанционен съд
достигна еднозначно до извода, че в диспозитива на повдигнатото обвинение е
налице нарушаване на принципа „ne bis in idem“, по отношение на посочените
като основания за осъществено деяние по член 238, ал. 2, т. 2 от НК от
подсъдимия Т., влезли в сила НП по ЗРА, които същевременно са включени и в
обхвата на осъдителната присъда на РС Враца по НОХД № 8/2023 год.
Досежно невключените в обхвата на присъдата на РС Враца по НОХД №
8/2023 год. наказателни постановления - НП № 31/23.03.2018 година, влязло в
законна сила на 03.04.2018 година;НП № 152/17.03.2023 година и НП №
153/17.03.2023 година, настоящият съд намира, че същите не са основание
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпно деяние по член 238, ал. 2, т. 2 от НК.
При липса на осъществен основен състав на престъпното деяние,
наличието на квалифициращото обстоятелство по член 238, ал. 3, т. 1 от НК,
което е във връзка с член 238, ал. 2 от НК не е необходимо да се обсъжда.
Мотивиран от горното и прилагайки разпоредбата на член 304 от НПК,
настоящият съд призна подсъдимия за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
С оглед безспорно установената фактическа обстановка настоящият съд
намира, че подсъдимият Т., макар и оправдан по повдигнатото му обвинение е
осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение
по смисъла на по член 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА, а именно за това че на 18.12.2023
година в язовир ,,Огоста“, землището на гр. М., обект, различен от Черно
14
море, река Дунав, извършил стопански риболов с 3 броя хрилни мрежи на: 4
бр. риби от вида „Бяла риба“ с тегло 10,100 килограма на стойност 189.88
лева; 1. бр. есетрова риба с тегло 4.900 килограма на стойност 117.60 лева; 1
бр. риба от вида „Щука“ с тегло 3,950 килограма на стойност 74.26 лева; 3 бр.
риби от вида „Бяла риба“ с тегло 10.750 кг. на стойност 202.10 лева; 14 бр.
риби от вида „Сребриста каракуда“ с общо тегло 20.550 килограма на
стойност 143.75 лева; 1 бр. риба от вида „Клен“ с тегло 2,450 килограма на
стойност 17.15 лева; 1 бр. риба от вида ,,Платика“ с тегло 1,200 килограма на
стойност 8.40 лева; 1 бр. риба от вида „Шаран“ с тегло 15.950 килограма на
стойност 175.45 лева; 10 бр. риби от вида „Шаран“ с общо тегло 22.550
килограма на стойност 248.05 лева; 8 бр. риби от вида „Шаран“ с общо тегло
14.350 килограма на стойност 157.85 лева; 1 бр. риба от вида ,,Моруна“ с
тегло 16.900 килограма на стойност 405.60 лева; 13 бр. риби от вида
„Сребриста каракуда“ с общо тегло 18.150 килограма на стойност 127.05 лева
или всичко уловени риби с общо тегло 141,800 кг. на обща стойност 1 867.24
лева.
Легално определение за стопански риболов е дадено в § 28 от
Допълнителните разпоредба на ЗРА, съгласно който „Риболов – стопански“ е
риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и
други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и
средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това,
дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански
риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди,
различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други
водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3
количества.
В конкретния случай безспорно е установено, че подсъдимият по
настоящето производство е извършвал риболов с 3 броя хрилни мрежи, които
са различно от посочените член 24, ал. 1 от ЗРА, както и че количеството
уловена по тази начин риба надхвърля определените в член 24, ал.3 от ЗРА
количества.
Нарушението е доказано и от субективна страна – подсъдимият Т. е
действал при пряк умисъл по смисъла на член 11, ал. 2 от НК, като е съзнавал
общественопасния характер на деянието си и пряко е целял настъпване на
общественоопасните последици от него.
Така извършеното и безспорно установено от обективна и субективна
страна нарушение се наказва съгласно разпоредбата на член 56, ал. 1 от ЗРА с
административно наказание глоба в размер от 1 500 до 3 000 лева.
Настоящият съд като взе предвид стойността на незаконно уловената
риба и обстоятелството, че спрямо нарушителя са издадени 19 броя НП за
нарушения на ЗРА, веднъж е освободен от наказателна отговорност по реда на
член 78а от НК за престъпление по член 238 от НК и веднъж е осъден с влязла
в сила присъда за същото престъпление, наказанието за което е отложено по
15
реда на член 66 от НК и настоящето макар и административно нарушение е
извършено в изпитателния срок на това осъждане, намира че не само е
неприложима разпоредбата на член 28 от ЗАНН, но и конкретно
индивидуализираното наказание за извършеното нарушение следва да бъде в
максималния предвиден за това размер от 3 000,00 лева.
На основание член 90, ал. 1 във вр. с чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 1, т.
1 от ЗРА веществените доказателства: 1 бр. надуваема гумена лодка, бяла на
цвят с черен кант; 2 бр. дървени гребла и 2 бр. дъски; 1 бр. помпа за лодка; 1
бр. хрилна мрежа с дължина 20 метра и ширина на окото 80 мм. и 2 бр. хрилни
мрежи с дължина 40 метра и ширина на окото 80 мм.; 3 бр. хрилни мрежи с
широчина на окото съответно 70 мм, 80 мм и 110 мм и дължина по 40 метра,
се отнемат в полза на държавата.
При този изход на производството направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 242.33 лева за експертизи както следва: за
съдебно - оценъчна експертиза - 46,80 лева и за почеркова експертиза - 195,53
лева, вносими в полза на ОДМВР – Монтана, следва да се присъдят на
нарушителя Т..
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.


Съдия при районен съд Монтана:
16
Съобщи за изтекли лични данни