Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №78
гр. ВРАЦА, 07.03.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 22.02.2017
г. в състав:
Председател: Татяна Александрова
Членове: Мария Аджемова
Светозар Георгиев мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Х.Ц.
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело
N`34 по описа за 2017 год., зма да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на
основание чл. 158 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на К.И.И., подадена чрез
пълномощника на същия адв. С.Г., срещу решение на районен съд гр. Козлодуй №
265/24.10.16 г., постановено по гр. д. № 1365/15 г. по описа на същия съд, с
което районен съд е отхвърлил предявените с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК обективно съединени искове от жалбоподателя по отношение на малолетния му
син М. И. относно упражняване на родителските права, местоживеене, личните
отношения с другия родител и издръжката на детето, като е уважил насрещните
обективно съединени искове на майката И.П.П., като е определил, че родителските
права ще се упражняват от нея, местоживеенето на детето ще бъда при нея в гр.
София, определил е режим на лични отношения с бащата и е осъдил същия да
заплаща на майката ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. считано то 28.12.15
г. до настъпване основания за нейното прекратяване.
Според жалбоподателя, атакуваното решение е
постановено в нарушения на процесуални правила и е необосновано. Изводът на
районен съд за по-добри родителски качества за майката, са направени след
тенденциозен анализ на част от събраните доказателства и при игнориране на други
- разпита на соц. работник изготвил социалния доклад на Д "СП" гр.
Козлодуй и документите за броя на живущите в жилището обитавано от майката на
детето в гр. Козлодуй. Според жалбоподателя, изводът на районен съд, че майката
не страда от психично заболяване е необоснован. Навежда се и оплакване, че
първостепенният съд е направил необоснован и неправилен извод, че е в интерес
на малолетното дете М. да напусне обичайната среда, в която е живяло до момента
в гр. Козлодуй и да заживее при майка си в гр. София. Жалбоподателят намира
още, че районен съд е определил неясен режим на лични отношения с детето М.. На
последно място, той счита, че неправилно районен съд е определил той да заплаща
ежемесечна издръжка за детето от 28.12.15 г., тъй като и към момента на
подаване на въззивната жалба на 11.11.16 г. детето продължава да живее при
него, при което издръжка се дължи на него, а не обратното.
Жалбоподателят И. моли за отмяна на обжалваното
решение на районен съд и решаване спора по същество, като което бъдат уважени
от окръжен предявените от него искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от ГПК.
Претендира съдебни разноски за две инстанции.
Ответницата И.П., майка на процесното дете, чрез
адв. Н.С., представя отговор, в който мотивира становище за неоснователност на
жалбата. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на съдебни разноски
за въззивна инстанция.
След самостоятелна преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срок, от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от
категорията на обжалваемите.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и
допустимо.
Разгледана по същество окръжен съд намира жалбата
за ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Районен съд гр. Козлодуй е сезиран от К.И.И. с
молба с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за разрешаване спор между ищеца и ответницата И.П.П. в качеството
им на родители на малолетното дете М.К. И. относно местоживеене на детето,
упражняване родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
Ищецът твърди, че с ответницата са живели на
съпружески начала от м. май 2013 г. до м. март 2014 г. От съвместното им съжителство
на 05.09.2013 г. се родило детето М.К. И.. Ответницата направила опит за
самоубийство, била лекувана в тази връзка, след което отказала да се прибере в
общото им жилище в гр. Козлодуй, като детето останало да живее при ищеца. Той
завел дело по чл. 127, ал. 2 от СК пред районен съд гр. Козлодуй, като с
определение от 09.04.14 г. съдът определил привременни мерки според които
детето следва да живее при баща си. Делото било спряно по общо съгласие на
страните, които направили опит отново да заживеят, отново се разделили през м.
октомври 2015 г. Ответницата напуснала семейното жилище, като детето отново
останало да живее при ищеца, който с помощна на свои близки поел
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. Според изложеното
в исковата молба, докато живеели заедно ответницата не се грижела добре за
детето, била безотговорна, оставяла детето при свои познати, не му създала
нужния режим, детето отслабнало и било нервно. Ответницата създавала пречки в
контактите между детето и близките на ищеца. Ищецът твърди, че основно той е
полагал грижи за детето, подпомаган от своите роднини, то е привързано към
него. Намира, че има нужните родителски качества и материални възможности и
моли съдът да му предостави родителските права по отношение на малолетния М.,
като определи режим на лични отношения с ответницата, също определи
местоживеене на детето при него и осъди
ответницата да заплаща ежемесечна издръжка от 150 лв. от момента на раздялата
им м. 1.11.15 г. заедно със законна лихва върху всяка просрочена до
окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата И.П. е
подала писмен отговор, в който оспорва основателността на исковите претенции.
Поддържа, че съвместното им съжителство с ищеца е продължило от май 2013 г. до
началото на м. март 2104 г. След раждане на детето М., около 7 месеца тя се
грижела сама за него, като успявала да поддържа и нужната хигиена в общия им
дом с ищеца. Той бил този, който не полагал грижи за детето, тъй като рядко се
прибирал в къщи, излизал след работа с приятели, често употребявал и злоупотребявал
с алкохол и предизвиквал скандали между тях. Ответницата твърди, че в началото
на м. март. 2014 г. изпаднала в безсъзнание, била лекувана, ответникът не
проявил загриженост и завел дело за родителките права за детето им. По негово
настояване делото било спряно и те отново заживели заедно, като ответницата
отново започнала да се грижи за детето си, но отношенията им се влошили и в
края на м. октомври 2014 г. отново се разделили.
Ответницата оспорва твърдението на ищеца, че
страда от психично заболяване, както и твърденията му че докато били заедно не
се грижела добре на детето им. Според нея, ищецът не може да се грижи за
детето, тъй като злоупотребява с алкохол. Тя възразява срещу размера на
издръжката, която претендира ищеца. Твърди, че има ниски доходи, плаща наем за
жилището, в което живее, консумативи, а разполага само с заплатата си. Моли да
й бъде определен разширен режим на лични отношения.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата И.П. е
предявила и насрещни искове също с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
Излага обстоятелства, идентични с тези изложени в отговора на исковата молба.
Намира, че притежава необходимия родителски капацитет да се грижи за детето си
и с оглед ниската му възраст, като майка да му предостави грижите, от които то
се нуждае. Твърди, че работи, има доходи, а също и жилище в гр. Козлодуй,
където е обособила стая за детето. Моли съдът да предостави на нея упражняване
родителските права по отношение на детето М., да определи местоживеенето му при
нея, да осъди ответника да й заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на
300 лв. начиная от 1.11.15 г., като му определи режим на лични отношения.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и
гласни доказателства. Приети са социални доклади от ДСП гр. Козлодуй и ДСП
гр.София. Пред въззивния съд майката на процесното дете е представила писмени
доказателства - трудов договор от 04.11.16 г. и дл. характеристика. След като
обсъди доказателствата, окръжен съд приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен акт за раждане № 0126 от
09.09.13 г. от който е видно, че детето М.К. И. е родено на 05.09.13 г. от
родители И.П.П. и К.И.И..
По делото не се спори между страните, че са живели
на съпружески начала от м. май 2013 г. до м. март. 2014 г. в гр. Козлодуй, след
което се разделили и детето останало да живее при бащата. Отново заживели
заедно в гр. Козлодуй през лятото на 2015 г. и до края на м. октомври 2015 г.,
след което се разделили и детето отново останало да живее при бащата в гр.
Козлодуй, където живее и към момента.
Пред районен съд е представен социален доклад на
ДСП гр. Козлодуй, в който е отразено, че при разделите между страните детето М.
оставало да живее при баща си в гр. Козлодуй, като майката живеела на квартира
при свои роднини - чичо и леля. Грижи за детето полагал ищеца с помощта на своята
майка, която живеела при него. Помощ оказвал и бащата на ищеца и втората му съпруга.
Констатациите на соц. работник са, че детето се отглежда в тристаен апартамент
собственост на ищеца. За детето имало устроен кът в спалнята на бащата. Посочва
се, че в жилището има всичко необходимо за модерно домакинство, а в стаята в
която спи детето М. имало обособен кът за игри с много играчки, както и детско
легло. Впечатленията на социалния работник са, че М. се развива нормално за
възрастта си, посещава детска градина, има личен лекар. Потребностите на детето
са изцяло задоволени в средата осигурена от неговия баща. Според соц. работник,
от начина на общуване личи голяма емоционална привързаност между детето и
неговия баща, а също и към неговия роднински кръг. Соц. работник е посетил и
апартамента, в който живее майката на детето в гр. Козолдуй. Жилището
представлявало едностаен апартамент, в който живеят и роднините на ответницата.
Тя ползвала една стая, в която нямало пригоден кът за дете. Тя твърдяла, че ако
съдът й предостави род. права, ще си търси друга квартира. В отглеждането щял
да й помага баща й, който към момента живеел в гр. Чипровци, обл. Монтана, но
соц. работник не е провел среща с него за да потвърди желанието си да помага на
ответницата. При срещата присъствала и майката на ответницата, който живее и
работи в гр. София, тя потвърдила, че ще й помага финансово. По данни от
бащата, при разделите на страните, майката не пожелавала да вземе със себе си
детето, а по нейни твърдения била възпрепятствана от бащата. Соц. работник е
провел разговор и с персонала на посещаваната от процесното дете детска
градина. По техни твърдения, докато живеели заедно детето било водено и двамата
родители, след раздялата бащата водел сутрин детето, а след обяд то било
взимано от неговата майка и баба на детето и от други роднини. След раздялата на
родителите, майката идвала да вижда детето в детската градина, без да се посочи
кога и колко пъти, но само през прозореца за да не го тревожи. В доклада е
отразено, че бащата желае да се грижи за детето си и е категоричен, че може да
му осигури нормално бъдещо развитие. Желание и възможност на се грижи за детето
заявявала и ответницата.
Бащата на детето работи в ЕАД "АЕЦ
Козлодуй" гр. Козлодуй на едносменен
режима на работа, работния му ден е до 17 часа и получава заплата в
размер на 1100 лв., а също и ваучери за храна. Към момента на изготвяне на соц.
доклад, майката на детето И.П. работела като продавач консултант в хранителен
магазин в гр. Козлодуй на двусменен режим на работа, от 7 часа до 15 часа и от
13 часа до 20 часа. Получавала заплата от 400 лв. с ваучери за храна за 60 лв.
От представения в първата инстанция социален
доклад на ДСП район "Връбница" гр. София се установява, че след раздялата между страните, ответницата се
установила в гр. София, където е и новото й работно място. Живее в дома на
своята майка - гр. София, ж. к. "Вр*****" №, бл. 601, вх. А, ет. *,
ап. 8. Жилището е под наем и представлява тристаен апартамент, в който живеят
майката на ответницата, мъжът, с когото съжителства на съпружески начала и
техния 8 годишен син. Жилището било посетено от соц. работник през м. май 2016
г. Проведени били разговори с ответницата и нейната майка. Ответницата не се
оспорвала, че детето се отглежда в гр. Козлодуй от баща му и неговите роднини.
Но твърдяла, че ищеца и роднините му й пречели да контактува с детето. Несправедливо
според нея я набедили, че е психически нестабилна и направила опит да се
самоубие чрез обесване, всъщност тя самата била жертва на насилие и опит за
убийство от лице, което не познава в дома където са живели с ищеца. Пред соц.
работник ответницата не отрича, че детето е отчуждено от нея, то било
"приоритет" на ищеца и роднините му, които не я приемали и често я
критикували. Соц. работник установява, че жилищните условия при ответницата
били добри, апартамента отговарял на критерия за чистота и уют. Жилището било
оборудване на нужните мебели ел. уреди нужни за едно домакинство, предстоял
ремонт на кухнята. Майката имала отделна стая с легло за малко дете. Жилището
се намирало в близост до парк в гр. София. Според соц. работник в жилището няма
рискови фактори, които да застрашават здравето и живота на дете, което би се
отглеждало там.
Към момента на изготвяне на соц. доклад майката
работела като крупие в игрални зали "ЕФбет" на смени по дванадесет
часа, с възнаграждение то 420 лв. Според соц. работник тя била във видимо добро
здравословно състояние.
Пред въззивната инстанция, майката на
процесното дете е представила трудов
договор от 04.11.16 г. сключен между нея и търговско дружество със седалище в
гр. София за длъжността "оператор, център за обаждания" с месторабота
гр. София. Договорът е сключен със срок за изпитване 6 месеца уговорен в полза
на работодател, с месечно възнаграждение 750 лв.
По делото е представено свидетелство за съдимост на
бащата от което се установява, че той е осъждан. Признат за виновен за това, че
на 05.07.14 г. около 20.35 часа в гр. Козлодуй управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - 2.6 на хиляда, установено по надлежния
ред. За престъпление по чл. по чл. 343б ал. 1 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 2 б.
"б" му е определено наказания пробация с конкретни пробационни мерки.
По делото е приложено заключително мнение от
01.01.15 г. за прекратяване на наказателно производство срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК - досъдебно производство № 122/14 г. по
описа РУП гр. Козлодуй, № 114/14 г. по описа на РП гр. Козлодуй, на разследващ
полицай Иванов. От представения документ
се установява, че на 01.03.14 г. ответницата направила опит да се обеси в хола
на жилището в което съжителствали с ищеца. Той я намерил и успял да я спаси като
срязал въжето и повикал помощ. По мнение на разследващите органи не става дума
да извършено престъпление и пострадалата И.П. не е била по какъвто и да било
начин подпомогната или склонена към самоубийство.
От приложените гр. дело № 316/14 г. и № 333/14 г.
по описа на районен съд гр. Козлодуй се установява, че на 21.03.14 г. ищецът К.И.
е предявил срещу И.П. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за с искане
съдът да определи той да упражнява родителските права по отношение на детето М.,
местоживеенето на детето да бъде при него и да се определи от съда издръжка. На
свой ред, на 26.03.14 г. и майката на детето И.П. също предявила срещу К.И. иск
по чл. 127, ал. 2 от СК с идентични искания по отношение на детето М.. По-късно
заведеното от И.П. дело е прекратено от районен съд с определение от 27.05.14
г., като е продължило е производството по по-рано заведеното дело - гр. д. №
316/14 г. По същото дело, с протоколно определение от 09.04.14 г. районен съд е
определил привременни мерки, като е предоставил упражняването на род. права по
отношение на процесното дете на бащата, на майката е определен режим на лични
отношения и тя е осъдена да заплаща на бащата ежемесечна издръжка в размер на
85 лв. считано от завеждане на делото 21.03.14 г. По-късно
производството по гр. д. № 316/14 г. е спряно с протоколно определение
на районен съд от 11.06.14 г. на основание чл. 229, ал. 1 т. 1 от ГПК - по
съгласие на страните.
Пред първостепенния съд са събрани гласни
доказателства.
В с. з. на 24.03.16 г. е разпитана свидетелката В.И.
втора съпруга на бащата на ищеца. Тя твърди, че има наблюдения върху живота на
страните от раждане на детето М.. Свидетелката не отрича, че майката се грижела
за детето, но била много неопитна и се нуждаела и търсела съветите помощна на свидетелката. Твърди, че бащата на детето К.
също участвал много активно в отглеждането на детето и не отказвал ангажименти
в тази връзка, дори той къпел малкия. Свидетелката осъжда поведението на
ответницата, който пушела, не се хранела и й спряла кърмата. Тя не разчитала на
помощ от близките си, които не я потърсили. Майка й я посетила само два пъти.
Свидетелката осъжда и опита за самоубийство на ответницата, като казва, че
"това не е майчина постъпка". Намира, че бащата К. е полага много добри
грижи за детето М., като разчита и на помощна на цялото семейство - на майка
си, с която живее в едно жилище, на новото семейство на баща си, част от което
е и свидетелката. Свидетелката намира, че при
повторното заживяване заедно, ответницата не се грижела добре за детето,
то било отслабнало и унило. След втората раздяла, бащата водел сутрин М. на
детска градина, а след обяд детето взимала неговата майка, тъй като той бил на
работа до 17 часа. Според свидетелката, финансовата издръжка на дето била
изцяло поета от бащата, който заплащал детската градина и всички други нужди на
детето. След раздялата, не уточнява коя, майката идвала да вижда детето два
пъти седмично в дома на бащата. Носела му дребни лакомства. След това срещите
между майка и дете се осъществявали извън дома на ищеца. Според свидетелката
никой не създавал пречки за контактите между майка и дете. Свидетелката твърди,
че ответницата имал неморално поведение, но това научила от други хора.
Свидетелката М.К. съученичка и приятелка на Ищеца К.
не отрича, че след раждане на детето за него се грижела ответницата, но според
свидетелката тя следяла детето да е нахранено и приспано, докато бащата му
обръщал повече внимание и когато са с приятели той непрекъснато го "държал
под око". Свидетелката твърди, че не е виждала за отглеждане на детето да
помагат близки на ответницата.От ищеца К. знае, че ответницата не спряла да
употребява алкохол дори по време на бременността, а също и че имала връзки с
други мъже.
Свидетелят П.Х. близък с мащехата на ищеца К.,
твърди, че докато работела в кафене на "Еврофутбол" в гр. Козолдуй ответницата
открито флиртувала с него, дори след като й казал, че познава ищеца К..
Свидетелят има наблюдения, че ответницата пушела и пиела по заведения и съмнения
за връзки с други мъже, тъй като веднъж я видял да си тръгва от работа друг
мъж. Твърди, че не се грижела добре за детето си, тъй като не се интересувала и
не знаела какво е яде детето в детската градина.
В с. з. на 28.04.16 г. са разпитани сочените от
ответницата свидетели. А.П. нейна майка
свидетелства, че ответницата забременяла докато била ученичка. Намира,
че тя е "страхотна" майка и "обожава" детето си защото била
плътно до нея /до свидетелката/ и знаела как се гледа дете. Кърмата й спряла
защото имало скандали в къщи.Успоредно с това твърди, че ищеца я изгонил от
дома си и тя контактувала с дъщеря си по телефона и по скайп. Свидетелката
твърди, че след раздялата с К. ответницата живяла известно време в Козлодуй за
да е близо до детето. След това, по неин съвет, заживяла в нейния дом, в гр.
София. Свидетелката обяснява, че живее под наем в тристаен апартамент в гр.
София, заедно с мъж, с който съжителства на съпружески начала, неговата майка и
осемгодишното им дете. За ответницата имало отделена стая. В София тя работела в
казино с нощни смени, ако детето й бъде дадено, имала уговорка с работодателя
да мине на дневни смени. Свидетелката декларира готовност да помага при
отглеждането на М., а също и финансово. Работела като продавач-консултант със
заплата 900 лв.
Свидетелката Б.Г. е приятелка на майката на ответницата
и сестра на мъжа, с който тя живее на
съпружески начала. Твърди, че докато са живели заедно в гр. Козлодуй не е
ходила в дома на страните. С ответницата се виждала когато тя разхожда детето.
От нея знаела, че тя се грижи за детето, но с К. не се разбират и той пие. След
раздялата, ответницата споделяла, че вижда детето за малко, тъй като ответника
не й го дава за повече. Според свидетелката ответницата си обича детето и ще
бъде добра майка. Тя й имала доверие, тъй като се налагало да гледа нейния
внук. След раздялата на страните, свидетелката виждала детето с неговите дядо и
баба, а докато страните живеели заедно, детето разхождала ответницата.
Свидетелката работела като управител на механа "Сани" в гр. Козлодуй.
Виждала ищеца в нетрезво състояние в заведението, последния път направил
скандал с нейния шеф. Познавала свидетеля П.Х. и от сервитьорките знаела, че
той често се "закача" с тях.
Свидетеля Р.Н. е познат и колега на ответницата,
работи в игрална зала "Сезам" в гр. Козлодуй. Докато страните били
заедно, посетил дома им само веднъж. Намира, че ответницата се грижи за детето,
тъй като основно нея виждал до го разхожда, а бащата видял само веднъж. Ищеца
много рядко го виждал дори по улиците. Често виждал детето да се разхожда от
роднини на ищеца. Ответницата работела на смени в игрална зала
"Еврофутбол" в гр. Козлодуй, като работното й време приключвало в 10
и половина вечерта. Свидетеля работел в съседната игрална зала нощна смяна.
Пред районен съд са изслушани и двамата родители
по чл. 59, ал. 6 от СК.
Бащата на делото заявява, че първоначално след
раждане на детето ответницата се грижела за него, като след един, два месеца и
той започнал активно да се включва, като дори къпел М., но след опита за самоубийство
на ответницата грижите за детето останали изцяло на него. След като се събрали
да живея като семейство втори път, според К.И. отново основно той се грижел за
детето, тъй като ответницата работела на смени и втората й смяна приключвала
след 22 часа. Помагали му неговите роднини. Издръжката на детето била поета
изцяло от него. И. не можела да разчита на своите близки, тъй като майка й
живеела в София и имала семейство, а баща й в Чипровци. След раздялата,
ответницата идвала само да вижда М., не го вземала при себе си, тъй като
живеела при нейни чичо и леля в гр. Козлодуй и условията не били подходящи.
Повторната раздяла между тях настъпила, тъй като И. употребявала алкохол и
цигари, а освен това К.И. разбрал, че има връзка в друг мъж.
Майката И.П. заявява, че забременяла в 12 клас.
Проблемите започнали след раждане на детето. Ищецът препятствал достъпа на
родителите й. За детето основно се грижела тя. Втората съпруга на бащата на
ищеца я тормозела. Непрекъснато й давала съвети как да си гледа детето и твърдяла,
че не се справя, а ищеца нехаел. Основната причина за лошите им отношения била,
че той злоупотребява с алкохол и ставал агресивен. Тя не търсела помощ в името
на запазване на семейството. В момента на изслушването И.П. ***, при майка си и
втория й съпруг, където се обзавеждала стая за нея и детето. Работела в игрална
зала в София и получавала минимална заплата, но реално изкарвала повече пари. Имала
морална и финансова подкрепа от майка си и втория й съпруг. Според ответницата,
след раздялата основно за детето се грижат роднините на ищеца, а той дава само
финансови средства. Тя не отрича, че след радялата, без да уточнява кога и с
каква честота, поддържала лични отношения с детето, което я обичало. Но преди
няколко месеца ищецът престанал да отговаря на телефонните й обаждания, а в
детската градина й казали, че бащата е забранил контактите й с детето. Виждала
го рядко в присъствие на мащехата на ищеца, която пречела на пълноценния й
контакт с М.. Пред окръжен съд, в о. с. з. на 22.02.17 г. И.П. заявява, че от
раздялата им детето живее при бащата и тя не плаща издръжка. Давала пари, но
нямала доказателства за това.
При така възприетата от съда фактическа
обстановка, въззивният съд прави следните правни
изводи:
При решаване на въпроса по чл. 27, ал. 2 СК кому
да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
родените ненавършили пълнолетие деца, съдът преценява всички обстоятелства, с
оглед интересите на децата, като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности. Тези обстоятелства, взети в съвкупност,
формират комплексния критерии, въз основа на който се извършва преценката при
кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права. Под
"интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито
указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г., следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и
развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждане на всяко дете като личност.
Обстоятелствата, които са от значение при решаването на този въпрос са от
най-разнообразно естество - възпитателски качества на родителите; грижи и
отношение на родителите към децата, като под грижи за децата се има предвид
личните усилия на родителите във връзка с отглеждането им, надзора и
възпитателските похвати по изграждане личността на детето; желанието на
родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата;
помощ на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални
условия на живот. Изброяването на обстоятелствата в чл. 59, ал. 4 СК, намиращ
приложение и при преценката на чл. 127, ал. 2 СК, е примерно, а не изчерпателно.
Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г. Изброените в
постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид
при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на параграф 1, т. 5
от ДР на Закон за закрила на детето.
Затова и съобразявайки всички предвидени в
цитираното ППВС и чл. 59, ал. 4 СК критерии, Окръжен съд намира, че интересът
на детето М. налага упражняването на родителските права по отношение на него да
бъде предоставено на бащата К.И.. Тези изводи се налага поради следното: По
делото не се спори, че страните заживели като семейство в гр. Козлодуй в жилище
на ищеца. От раждане на детето М. до около 6/7 месечна възраст грижи за него
полагала основно майката, което е нормално с оглед възрастта на детето, като тя
била подпомагана активно от бащата на детето и негови роднини. Оказана от
роднините помощ, макар и нужна с оглед възрастта на 19 годишната млада майка, не
била предоставена по подходящ начин,
ответницата била по-често критикувана, отколкото окуражавана. По делото остават
неясни причините, но през м. март 2014 г. ответницата изпаднала в стресово
състояние, което е довело до опита й за самоубийство. След лечение тя се е
възстановила и по делото няма данни това да се е отразило трайно върху
личността й или да е свързано с нейно психично заболяване. По делото не са
представени доказателства тя да се води на учет в психиатрична клиника. Твърденията
за обратното на ищеца не се споделят от окръжен съд. Но все пак, случилото се
през м. март 2014 г. е индиция, че майката е емоционално и психически лесно
ранима. Инциденът се отразил негативно в отношенията между страните и те се
разделили. Окръжен намира за недоказани твърденията на ответницата, че
причината за лошите им отношения е системната злоупотреба с алкохол на К. И. и
агресивното му поведение по отношение на нея, доколкото по делото не са събрани
доказателства в тази връзка. А осъждането на ищеца през лятото на 2014 г. за
управление на МПС след употреба на алкохол, е деяние с висока степен на
обществена опасност, но е изолиран случай. По делото не са събрани други
доказателства, от които да се установи, че ищецът системно злоупотребява с
алкохол и в пияно състояние тормози семейството си и проявява агресия. По
делото не се спори, че след раздялата детето останало под грижите на своя баща.
Окръжен съд намира, че с оглед възрастта на детето, което е било на около 6/7
месеца, бащата естествено е бил подпомаган от своята майка и роднински кръг.
Ответницата заживяла при свои чичо и леля
в гр. Козлодуй, но не взела детето при себе си. Тя не оспорва, че ответникът
не й пречел да вижда детето. След като делото между страните с правно основание
чл. 127, ал. 2 от СК било спряно по взаимно съгласие, те отново направили опит
да заживеят заедно за три/четири месеца през 2015 г. От началото м. ноември
2015 г. страните се разделили окончателно, като детето отново останало да живее
при баща си в гр. Козлодуй. Всички свидетели твърдят, че ищеца е добър и
грижовен баща, детето е в добро здраве, посещава детска градина в гр. Козлодуй
и се развива много добре. Майката не оспорва, че от раждането си детето винаги
е живяло в гр. Козлодуй при своя баща, който го издържал. А пред соц. работник от
ДСП гр. София, район "Връбница" изготвил социален доклад по случая,
ответницата споделила, че детето е отчуждено от нея. Тя твърди, че също давала средства за него, но
не уточнява колко и кога. По делото остава недоказано от ответницата колко
често, след първата раздала между страните, когато детето е било само на 7
месеца и след това, тя е търсила контакти с него. Колко време е прекарвала с М..
При изслушването по чл. 59 ал. 6 от СК, обясненията й в тази връзка са
противоречиви, но все пак няма твърдения от нейна страна детето да е преспивало
при нея. Окръжен съд намира че недоказано заявеното от ответницата, че ищецът
възпрепятства контактите й с детето, доколкото те са в противоречие с част от
обясненията й, а свидетелите, които депозират показания в тази връзка, нямат
преки впечатления, а възпроизвеждат нейното становище. Данните по делото се, че
след 7 месечната възраст на М. до момента, когато той е вече на три години и
пет месеца, с прекъсване от около три/четири месеца през 2015 г., грижи по
неговото отглеждане и възпитание е полагал само неговия баща К.И. и между тях
има изградена емоционално доверителна връзка. Доколкото в този период контактите
с майката са били инцидентни, окръжен съд намира, че изградената с нея синовна
връзка не е достатъчно силна. Тъй като раздялата на страните е настъпила в
твърде ранен етап от развитието на детето, то е било само на около 6/7 месеца, окръжен
съд намира за нормално, че бащата при когото детето е останало, е бил
подпомаган в грижите по детето от своите роднини. И в този смисъл не споделя
становището на ответницата, че детето се отглежда само от майката и мащехата на
ищеца. Това е в противоречие и със събраните по делото доказателства, че бащата
полага лични грижи по отглеждане на детето и се основава само на показанията на
свидетели, които не са близки на ищеца, а само са виждали, че на разходка
детето често е придружено от негови роднини.
Макар и двамата родители да заявяват желание да се
грижат за малолетния М., независимо от неговата ниска възраст, окръжен съд
намира, че по-пригодния родител, както се посочи по-горе, е неговия баща. В
процеса на израстване детето е отглеждано основно от баща си и естествено
чувството на привързаност и синовна любов е трайно изградено у него. Освен
това, семейната и социалана среда създадена от бащата създава повече сигурност
и предвидимост, което е в интерес на детето. С тази среда то е свикнало да
живее от раждането си и се развива много добре. С майката детето няма трайно
изградена емоционална връзка. С изключение на ранната си бебешка възраст, то не
е живяло с нея и контактите им са били инцидентни. Ответницата не е успяла да
докаже в процеса колко често е търсила детето, за колко време е успяла да
контактува с него, къде, при какви обстоятелства, за да бъде възможно за съда
да направи обосновани изводи за това колко силна и трайна е създадената между
тях връзка. Процесното дете е на ниска възраст и изграждането на емоционална
привързаност към родителя е изцяло негово задължение и плод на усилията му.
Ответницата декларира, че обича детето си, а водените от нея свидетели твърдят,
че е "страхотна" майка без да подкрепят тази си оценка с конкретни
факти. При изложените обстоятелства, заживяване на детето М. при майка му в гр.
София и откъсването му от ищеца, който трайно се е грижил за него и от
обичайната за него среда в гр. Козлодуй, с която е свикнало, би било стресиращо
за детето, което не е в негов интерес. По преценка на окръжен съд, установените
в процеса обстоятелства за майката на процесното дете - забременяването й в
ученическа възраст, инцидента през м. март 2014 г., честата смяна на работа и
местоживеене, говорят за това, че тя като личност все още не е изградена и е в
процес на израстване и оформяне, което прави бащата по-уравновесения родител, с
повече авторитет и родителски капацитет, който да създаде закриляща и сигурна
семейна среда на малолетното дете. Следва също да се посочи, че окръжен съд
дава превес на материално битовите условия за отглеждане на детето, които има
бащата. Той живее в собственото жилище в гр. Козлодуй, което представлява тристаен
апартамент мебелиран функционално и за М. има отделен детски кът с всичко
необходимо. В апартамента живее бащата, детето и неговата баба по майчина
линия, която му помага. Майката живее в гр. София и обитава стая в нает от
нейната майка тристаен апартамент, в който живее майка й, мъжът, с който
съжителства, неговата майка и общото им дете на 8 години. Доколкото окръжен съд
не отрича възпитателския капацитет и на майката и необходимостта за емоционалното
и психическо съзряване на детето да общува и с нея намира, че следва да й бъде
определен един по-разширен режим на лични отношения с детето.
Предвид изложените съображения съставът намира, че
упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата, при
който следва да бъде определено и местоживеенето на детето.
Между майката и детето следва да бъде определен
режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца
от 17 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване, като майката следва да
взема детето от бащата и го връща, също така втората половина от ваканциите,
които детето ще ползва, когато стане ученик, като и за четна година на
Коледните празници, за нечетна година на Великденските и Новогодишните празници
от 10 часа на първия празничен ден до 18 часа на последния и един месец
непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата.
Настоящия състав намира за нужно да посочи, че при
промяна на обстоятелствата този режим на лични контакти може да бъде променян
/по арг. от чл. 59, ал. 9 от СК/.
Съгласно чл.143, ал.2 от СК "родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си", като според
чл.142, ал.1 от СК "размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, която я
дължи", но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от МРЗ,
която към настоящия момент е 460,00 лв. /чл.142, ал.2 от СК/. Всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условие
на живот, необходими за развитие на детето. Всеки от родителите дължи издръжка
съобразно с това какви са възможностите му да я плаща. Счита се, че възможност
да дава издръжка има лицето, което разполага със свободни средства след
задоволяване на собствената си необходима издръжка. В невъзможност да дава
издръжка се намира лицето, което с доставянето на издръжка другиму би накърнило
собствената си необходима издръжка.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители,
независимо при кого то живее, но отглеждащият родител следва да поеме по
принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в
натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите в домакинството,
част от които са в полза на детето; следователно, майката следва да поеме
по-висок размер на паричната издръжка на детето. В конкретния случай, доходите
на бащата с в размер на 1100 лв., а на майката 750 лв. В тази връзка и след
като съобрази и нуждите на детето - обичайни за неговата възраст, окръжен съд
намира, че исковата претенция за издръжка дължаща се от родителя, който няма да
упражнява родителските права над детето М. следва да бъде уважена до пълния
предявен от другия родител /бащата/ размер от 150 лв.
Тъй като по делото не се спори, че страните са
разделени от началото на м. ноември 2015 г., като бащата се е грижил за детето,
на осн. 143, ал. 2 и във вр. с чл. 149 от СК издръжката е дължима считано от
01.11.15 г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
Поради несъвпадение на крайните изводи на
първоинстанционния съд с изводите на въззивния съд, следва да се приеме, че са
налице посочените във въззивната жалба отменителни основания, поради което,
въззивният съд намира, че въззивната жалба следва да бъде уважена. Атакуваното
решение следва да се отмени, като предявените от бащата на процесното дете
искове по чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143
ал. 2 и чл. 149 от СК и чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат уважени по изложените
по-горе правни съображения, а предявените от ответницата И.П. насрещни искове
на същото правно основание следва да се отхвърлят.
По разноските:
При изхода от спора, на ищеца следва да се
присъдят направените пред районен съд съдебни разноски в размер на 530 лв. / т.
д. от 30 лв. и адв. хонорар от 500 лв./ и направените пред въззивна инстанция
разноски в размер на 515 лв. /15 лв. д. т. и 500 лв. адв. възнаграждение/
За присъдения размер ежемесечна издръжка в размер
на 150 лв., който следва да се заплаща от майката, тя следва да заплати държавна
такса по см. на окръжен съд гр. Враца в размер на 216 лв.
По изложените съображения окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Козлодуй №
265/24.10.2016 г. по гр. дело № 1365/15 г. по описа на същия съд и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над
детето М.К. И. родено на *** г., с ЕГН ********** на бащата К.И.И. с ЕГН **********
и определя местоживеене на детето при бащата К.И.И..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката И.П.П.
с ЕГН ********** с детето М.К. И. родено на *** г., както следва: майката да
вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 17 часа в петък
до 18 часа в неделя с преспиване, като майката следва да взема детето от бащата
и да го връща, също така втората половина от ваканциите, които детето ще
ползва, когато стане ученик, както и за четна година на Коледните празници, за
нечетна година Великденските и Новогодишните празници от 10 часа на първия
празничен ден до 18 часа на последния и един месец непрекъснато през лятото,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Вземането и връщането
на детето да става в дома на бащата.
ОСЪЖДА И.П.П. с ЕГН ********** да заплаща на
малолетното дете М.К. И. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител К.И.И. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 150 лв.,
считано от 01.11.2015 г. до настъпване на промяна в обстоятелствата при които е
била определена настоящата издръжка, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.П.П. с ЕГН **********
срещу К.И.И. с ЕГН ********** насрещни искове с правно основание чл. 127, ал.
2, чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК и чл. 86 от ЗЗД, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА И.П.П. с ЕГН ********** да заплати на К.И.И.
с ЕГН ********** сумата 530 лв. представляваща съдебни разноски направени пред
районен съд гр.Козлодуй и сумата 515 лв. представляваща съдебни разноски
направени пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА И.П.П. с ЕГН ********** и адрес ***, ж. к. "Връбъница" № 2,
бл. 601, вх. А, ет 2, ап. 8 да заплати по см. на окръжен съд гр. Враца държавна
такса в размера на сумата 216 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател ...... Членове 1..... 2.......