РЕШЕНИЕ
№ 3225
гр. Варна, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Д.Ст. И.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223110115817 по описа за 2022 година
Производството образуването по искова молба от М. Т. Р. с ЕГН **********, с адрес
гр.***, бул.“***“ № ***, ап.*** срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***, бул.“***“ № ***
В исковата молба се твърди, че на 28.05.2021 г. ищецът излязъл от дома си към 10.50
ч.-12.00 ч. и тръгнал към пазара, като на кръстовището на бул. „***" и ул. „***" срещнал
брат си и двамата заедно продължили по ул. „***". Твърди, че към 12.00-12.15 ч. преминал
през неоформена пешеходна зона с разбити тротоари на ул. „***" № ***, пред паркинга на
блока. Там видял корен на дърво, който нямало как да се заобиколи без да се слезе на
пътното платно, поради което се опитал да го прескочи и стъпил на неравностите на
тротоара, спънал се поради счупените и липсващи тротоарни плочки и паднал, като си извил
лявата глезенна става, в която усетил силна болка. Сочи, че брат му се притекъл на помощ и
му помогнал да се изправи и да се прибере вкъщи. Излага, че междувременно глезенът му се
бил подул, а следващите два дни не можел да стъпва на крака си. Твърди, че на 31.05.2021 г.
посетил ортопед-травматолог, който установил навяхване и разтягане на ставните връзки на
глезена.
Поддържа, че заради травмата се наложило да ползва отпуск поради временна
работоспособност в периода от 31.05.2021 г. до 03.07.2021 г. и за този период получил
обезщетение от *** в общ размер на 1696,17 лв., което било със 747,35 лв. по-ниско от
трудовото му възнаграждение, което би получил на заеманата от него длъжност като
държавен служител на изпълнителска длъжност с висше образование в Отдел „***" при ОД
на МВР-***
Поддържа, че вследствие на инцидента претърпял и неимуществени вреди, изразяващи
се във физически болки и душевни страдания, уплаха, стрес, социални и битови неудобства.
Изпаднал в депресия, чувствал се подтиснат, не можел да се обслужва сам и изгубил
нормалния си ритъм на живот. Твърди, че възстановителният период продължил около 2
1
месеца, през които било проведено медикаментозно лечение и рехабилитация. Сочи, че все
още усеща болки в мястото при промяна на времето и обикновено натоварване.
Счита, че ответната община носи отговорност за така претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди, тъй като същите са настъпили в резултат от
действието или бездействието на служителите, на които е възложена работата по поддръжка
и контрол на състоянието на тротоара -собственост на ***. Позовава се на § 1, т. 3 ЗП, чл.
19, ал. 2, т. 2 и чл. 31 от ЗП.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и
претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва сочения механизъм на
увреждането поради спъване на неравен участък. Изтъква, че такива травми може да
настъпят от стъпване накриво поради невнимание на пешеходеца. Отделно намира, че се
касае до леко увреждане, предвид обстоятелството, че ищецът не е потърсил спешна помощ,
а е отишъл на лекар едва след няколко дни. Оспорва интензитета на болките и страдания и
тяхната продължителност. Оспорва също размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на исковете, евентуално - за
присъждане на обезщетение в намален размер. Претендира и разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалният си представител прави изменение на
размера на иска относно пропуснатите ползи като го намалява на 472,82 лева, поддържа
предявените искове и моли за тяхното уважаване. Ответникът не изпраща представител и не
изразява становище.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
От служебна бележка с УРИ ***/*** г., сметка на М.Р. от“***“, медицинско
удостоверение № ***/*** г. от МБАЛ „***“ АД, амбулаторен лист № ***/*** г.,
амбулаторен лист № ***/*** г., амбулаторен лист № ***/*** г. се установява, че през
периода 01.04.2021г. – 31.08.2021г. ищецът е получил бруто трудово възнаграждение в
размер на 8358,06 лева, като за м.06.2023г. не е получил никакво трудово възнаграждение.
На 17.06.2021г. ищецът е получил обезщетение от *** в размер на 539,69 лева.
На 20.07.2021г. ищецът е получил обезщетение от *** в размер на 1156,48 лева.
На 24.08.2021г. ищецът е получил обезщетение от *** в размер на 152,60 лева.
На 31.05.2021г. на ищецът е издадено медицинско удостоверение съобразно, което
ищецът е съобщил, че на 28.05.2021г. на ул.“***“ в гр.*** при опит да прескочи корен на
дърво се спъва и извива лявата си глезенна става. Заключението на д-р Д. е, че се касае за
навяхване на лявата глезенна става, травматичен оток и кръвснабдяване в областта на
лявото стъпало, които са резултат на внезапно, форсирано извиване на глезенната става по
тежестта на тялово при фиксирано стъпало.
Описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота, изразяващо се в известно затруднение в движенията на левия долен
2
крайник за период от около 2-3 седмици.
На 31.05.2021г., 14.06.2021г. – два пъти, ищецът е посетил лекар с поставена основна
диагноза изкълчване на глезенната става и с обективно състояния временна
неработоспособност.
От приетата по делото СМЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че механизмът на причиняване на уврежданията на ищеца е
извиване в глезенната става с ъгъл отворен навътре към тибиалния малеол при фиксирано
стъпало и прилагане на сила по оста на крайника. При това движение се разтягат и частично
разкъсват връзките отговарящи за стабилността на глезенната става от външна страна.
Възможно е травматичното увреждане да се получи по начина и времето описано в исковата
молба
В резултат на падането ищеца е получил навяхване на лявата глезенна става,
травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявото стъпало. Проведено е лечение с
покой, локално прилагане на лек.средства и физиолечение с ЛФК., движенията и
стабилноста на лявата глезенна става са възстановени за нормално ходене, останал е
дефицит в дорзалното свиване, което затруднява бързото бягане и пълното клякане. Това
състояние най вероятно ще остане така. Възможно е да има болки при рязка промяна на
метеорологичните условия и след по-големи физически натоварвания.
Полученото травматично увреждане обуславя временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Продължителността на лечението е около 25 дни, пълно
възстановяването е около 45-60 дни. Последиците са заместване на увредените структури на
връзковия апарат на ставата с по-твърда съединителна тъкан, това води до намаляване на
фукционалната годност на ставата.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение, което ищецът би
получил в процесния период от 31.05.2021 г. до 03.07.2021 г. на заеманата от него длъжност
като държавен служител на изпълнителска длъжност с висше образование в Отдел „ ***"
при ОД на МВР-*** е следният: за м.май, м.юни и м.юли 2021г. брутното трудово
възнаграждение, което М. Т. Р. би получил, ако не се беше случил процесния инцидент
включва:
- Основна заплата - 1 492,00 лв.
- Доп. възнаграждение пр. вр. 40% - 596,80 лв.
- Доп. възнаграждение А-О. из. д. 70% върху 190,00 лв. - 133,00 лв.
- Общо: 2 221,80 лв. месечно.
Размерът на полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност за
същия период възлиза на 2 081,65 лв. общо.
От 31.05.2021г. на ищеца е начислен от работодателя обезщетение за временна
неработоспособност.
3
Неполучените трудови възнаграждения от ищеца в резултат на процесния инцидент и
издадените болнични листи по месеци общо са в размер на 2 554,47 лв. общо.
Пропуснатия доход, формиран като разлика между неполученото брутно трудово
възнаграждение и изплатеното обезщетение от работодателя и НОИ за процесния период е в
размер на 472,82 лв. (2 554,47лв.- 2 081,65 лв. = 472,82 лв.)
От показанията на св.Р. – брат на ищеца, които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че на
28.05.2021г. около обяд той се срещнал с ищеца на кръстовището на бул.*** и ул.“***“.
Тротоарът по улицата бил с много неравности от излезли коренища на дървета и се налагало
в части от него пешеходецът да слиза на пътното платно, за да преминава. Ищецът
опитвайки се прескочи корен на едно дърво на тротоара се спънал в него, паднал, обърнал
си глезена като изпитал силна болка. Св.Р. му помогнал да се прибере у дома си.Глезенът на
ищеца се подул много и се оказало, че е изкълчен. След лекарски преглед се констатирало
навяхване на крака на ищеца. Лечението му продължило около 2 месеца, по време на които
ищецът трудно се придвижвал. В началото ищецът не можел да си пазари като дъщерята на
св.Р. му помагала. Св.Р. му купувал лекарства. В първите 10 дена ищецът имал нужда от
повече помощ. Ищецът работил като полицай в икономическа полиция и приел тежко
инцидента.
Ищецът все още усеща болки в глезена при смяна на времето, при натоварване на
крака, при дълго ходене.
От показанията на св.А., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че ищецът претърпял инцидент,
след като се спънал в резултат, на който имал проблем с глезена на крака. Св.А. няколко
пъти го е карал да изпълнява служебните си задължения, тъй като не можел да управлява
служебните автомобили. След като получил травмата ищецът не ходел на работа, св.А. му
помагал като му носел необходимите продукти, храна, болнични листи до работа. Ищецът
не бил на работа около два месеца, бил отпаднал, без настроение, нямал желание за работа.
Ищецът имал болки около 2-3 месеца, не можел да ходи продължително време.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и
по чл.49 във вр. чл. 45, ал. 1 вр. с чл.52 ЗЗД от М. Т. Р. срещу Община *** за осъждане на
община *** да заплати на ищеца следните суми: сумата от 472,82 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, формирани като
разлика между неполучените от ищеца трудови възнаграждения за периода от 31.05.2021 г.
до 03.07.2021 г. и изплатеното му обезщетение за временна неработоспособност за същия
период, както и сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от навяхване и разтягане на ставните връзки на левия глезен, които
имуществени и неимуществени вреди са претърпени в резултат от настъпил на 28.05.2021 г.
ок. 12.00-12.15 часа инцидент, изразяващ се в спъване от корен на дърво и падане на
неоформена пешеходна зона с разбит тротоар на ул. „***" № *** в гр. ***, ведно със
законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от датата на увреждането -
28.05.2021 г., до окончателното им изплащане.
4
В тежест на ищеца е да установи спорните факти, от които произтичат претендираните
от него права, а именно: 1.) че на 28.05.2021 г. в гр. ***, на ул. „***" № *** е претърпял
инцидент при описания в исковата молба негов механизъм, в резултат от който е получил
навяхване и разтягане на ставните връзки на левия глезен; 2.) че е ползвал отпуск поради
временна неработоспособност в периода от 31.05.2021 г. до 03.07.2021 г., респ. че е
претърпял сочените имуществени вреди във вид на пропуснати ползи; 3.) че е претърпял
сочените неимуществени вреди; 4.) че вредите са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на задълженията на трети лица при или по повод възложената им от ***
работа по поддържане на тротоара в изправно състояние, както и 5.) размер на
претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да установи твърдените факти, на които основава
релевираните правоизключващи и правопогасяващи възражения.
На основание чл.49 ЗЗД, възложилият на друго лице да извърши някаква работа
отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорността в случая обхваща чуждо поведение, носи се заради направения избор –
възлагане на конкретното лице на дадената работа, недостатъчно добре упражнения контрол
върху него.
Фактическия състав на деликта включва следните елементи - деяние, което може да се
е осъществило с действие или бездействие, противоправност на деянието, настъпили
имуществени и/или неимуществени вреди в резултат на деянието, причинна връзка между
деянието и настъпилите вреди и вина, която по силата на оборимата презумпция,
предвидена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Деянието е
противоправно, когато нарушава общата забрана да не се вреди другиму. Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и
психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущаване,
накърняване или унищожаване на посочените блага. Вредите могат да бъдат
имуществени, под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи, и неимуществени,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, но и в двата случая следва да бъдат пряка и
непосредствена последица от извършения деликт. Отговорността обхваща всичките вреди,
които са настъпили или със сигурност могат да настъпят в бъдеще за пострадалия от
противоправното деяние.
Съгласно пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване, както и всички прилежащи към тях терени,
имат статут на публична общинска собственост. Съгласно чл.19, ал.1, т.2 и
чл.31 ЗП стопанисването, ремонтът поддържането и другите дейности по
управление на пътищата и прилежащите им пътни банкети и тротоари, се
осъществяват от общините. А съобразно чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват тези участъци, следва да ги поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват възможно
най – бързо. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на чл.48, т.2, б.„б” от
ППЗП, че общината отговоря за поддържането на тротоарите, дори и на тези,
5
които се намират извън платната за движение в границите на селата и селищните
образувания, както и на чл.30, ал. 4 от ЗП, че изграждането,
ремонтът и поддържането на тротоарите се организират от съответните
общини. Следователно, доказано в случая се явява противоправното
бездействие по неизпълнение на нормативно установени задължения на
община Варна, чрез нейни служители, да осигурява безпрепятствено
придвижване на хора по тротоарите на общината, с оглед на установеното по
делото произшествие на ищеца на такова място - тротоар.
От показанията на св.Р., които са кредитирани от съда се установява, че тротоарът по
ул.“***“ в гр.*** в близост до кръстовището с бул.“***“ е бил с много неравности и
нарушения на повърхността си, имало е корени на дървета по тротоара, които са
нарушавали целостта му и са съставлявали препятствия за пешеходците, които на места е
следвало да слязат на пътното плато, за да преминат. Ищецът е проявил нужното внимание,
за да премине по тротоара, но въпреки това не е успял, спънал се е в корен на дърво, паднал
е, в резултат, на което е получил навяхване на лявата глезенна става, травматичен оток и
кръвонасядане в областта на лявото стъпало. Проведено е лечение с покой, локално
прилагане на лек.средства и физиолечение с ЛФК. Полученото травматично увреждане
обуславя временно разстройство на здравето неопасно за живота. Продължителността на
лечението е около 25 дни, пълно възстановяването е около 45-60 дни. По време на
възстановяването си ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. За периода
на ползваните болнични ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи по отношение на получаваното от ищеца трудово възнаграждение.
Ищецът през периода на ползваните от него болнични - 31.05.2021 г. до 03.07.2021 г. на
заеманата от него длъжност като държавен служител на изпълнителска длъжност с висше
образование в Отдел „ ***" при ОД на МВР-*** е следвало да получи трудови
възнаграждения в размер на 2 554,47 лв. общо, а е получил обезщетение от работодателя и
НОИ за процесния период в размер на 2 081,65 лв.
Пропуснатия доход, формиран като разлика между неполученото брутно трудово
възнаграждение и изплатеното обезщетение от работодателя и НОИ за процесния период е в
размер на 472,82 лв. (2 554,47лв.- = 472,82 лв.) съобразно приетата и кредитирана от съда
ССчЕ.
Предвид гореизложеното се доказа, че в резултат на противоправното поведение –
бездействие на служители на ответника, ищецът е претърпял имуществени вреди
изразяващи се в пропуснати ползи – получил е обезщетение от НОИ за временна
нетрудоспособност в размер по-малък от трудовото възнаграждение, което би получил в
случай, че е полагал труд и е получавал трудово възнаграждение за него. Поради това
предявения иск за пропуснати ползи следва да бъде уважен като ответника бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 472,82 лв. Ищецът претендира обезщетение за забава, в
размер на законната лихва от датата на настъпване на деликта. В случая обезщетението за
забава не се дължи от датата на настъпване на деликта, а от датата, на която в патримониума
6
на ищеца не са постъпили очакваните, сигурни блага от получаваната в пълен размер
работна заплата. Видно от приетата по делото ССчЕ от 31.05.2021г. на ищеца е начислено
обезщетение за сметка на работодателя и от този ден той е получил по-малко доход
съответно има пропусната полза. Поради това обезщетението за забава следва да се присъди
от 31.05.2021г., а не както е поискано от деня на деликта 28.05.2021г. Предвид горното
следва да се отхвърли искането за присъждане на обезщетение за забава от 28.05.2021г. и да
се присъди обезщетение за забава от 31.05.2021г.
В резултат на противоправното поведение на служители на ответника, ищецът е
получил навяхване на глезена. Продължителността на лечението е около 25 дни, пълно
възстановяването е около 45-60 дни. В първите 10 дни след инцидента ищецът е имал нужда
от повече помощ от страна на близки и роднини. Видно от показанията на св. Р. той и
дъщеря му са помагали на ищеца за закупуване на лекарствата му. Св.А. също е помагал на
ищеца като го е транспортирал с автомобила си, носил му е храна и други необходими неща,
болничните листи до работа. Ищецът е изпитвал болки в крака, притеснения и срам от
случилото се, бил е подтиснат, отпаднал, нямал е хъс за работа, не е можел да изпълнява
трудовите си задължения. Дори след като се върнал на работа ищецът е имал затруднения в
изпълняване на работните си задължения, тъй като е изпитвал дискомфорт заради болките в
глезена, които са се появявали при продължително ходене, натоварване на крака. Видно от
показанията на св.Р. и от кредитираната от съда СМЕ ищецът изпитва болки в глезена при
промяна на времето, при продължително натоварване. Останал е дефицит в дорзалното
свиване, което затруднява бързото бягане и пълното клякане. Това състояние най вероятно
ще остане така според СМЕ.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на ВКС, при
определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че
понятието ”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие
на обществото в Държавата.
Предвид обсъдените по-горе претърпени от ищцата неимуществени вреди част, от
които продължават и към момента на приключване на устните състезания –съдът намира за
справедливо обезщетение сума в размер на 2000 лева. Предвид на това предявеният иск по
чл.52 ЗЗД следва да бъде уважен за сума в размер на 2000 лева ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от деня на предявяване на исковата молба – 28.05.2021г.
до момент на изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца, според направеното от него искане, следва
да бъдат присъдени сторените от него съдебно-деловодни разноски. Съобразно
доказателствата за сторените по делото разноски от ищеца те са в размер на: 130 лева
държавна такса, 550 лева – адвокатско възнаграждение, 300 лева възнаграждение за вещо
7
лице по СМЕ и 300 лева възнаграждение за вещо лице по ССчЕ. На ищеца следа да се
присъдят разноски в общ размер на 1280 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненския районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД ***, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.***, бул.“***“ № *** да заплати на М. Т. Р. с ЕГН **********, с адрес гр.***,
бул.“***“ № *** ап.*** сума в размер на сумата от 472,82 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, формирани като разлика между
неполучените от ищеца трудови възнаграждения за периода от 31.05.2021 г. до 03.07.2021 г.
и изплатеното му обезщетение за временна неработоспособност за същия период, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 31.05.2021 г. – датата на
настъпване на пропусната полза до окончателното изплащане на обезщетеното, като
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на обезщетение за забава считано от 28.05.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.49 вр. с чл.45 вр. с чл.52 ЗЗД ЗЗД ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.*** бул.“***“ № *** да заплати на М. Т. Р. с ЕГН
**********, с адрес гр.*** бул.“***“ № ***, ап.***сума в размер на сумата от 2000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
навяхване и разтягане на ставните връзки на левия глезен, които имуществени и
неимуществени вреди са претърпени в резултат от настъпил на 28.05.2021 г. инцидент,
изразяващ се в спъване от корен на дърво и падане на неоформена пешеходна зона с разбит
тротоар на ул. „***" № ** в гр. ***, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на увреждането - 28.05.2021 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, бул.“***“ №
***да заплати на М. Т. Р. с ЕГН **********, с адрес гр.*** бул.“***“ № *** ап*** сумата
от 1280 лева, представляваща сторените по делото съдебно деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8