№ 9
гр. гр. Елена, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Гражданско дело №
20204130100369 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. ЛЮБ. СТ.,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител Н. Й. М.,
против „Бул Инс” АД, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 7
000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпило на
27.05.2020 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху претендираното обезщетение, считано от 27.05.2020 г.
Ищцата твърди, че на 27.05.2020 г., около 19:30 часа, на ПП III-53, км.
55+900 К.С.Ч., като водач на лек автомобил „Х.”, рег. № *****, е допуснал
настъпването на ПТП, в резултат на което са й причинени множество травми,
включително мозъчно сътресение. Заявява, че и към настоящия момент не се
е възстановила и продължава медикаментозно лечение, като периодично има
главоболие, чести кръвотечения от носа и страда от постоянен дискомфорт.
Сочи, че освен претъпените болки и страдания при нея и до момента е налице
посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня и апетита,
главоболие, фобиен страх, тревожност и рецидивиращо депресивно
разстройство. Твърди, че вина за ПТП има застрахования при ответното
дружество водач на лек автомобил „Х.”, рег. № *****, че до същото е
1
отправена претенция за извънсъдебно плащане, която не е уважена.
Ответникът оспорва да е налице деликт от страна на водача на лек
автомобил „Х.”, рег. № *****, като заявява, че представеният констативен
протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта
относно обстоятелствата и причините за инцидента. Оспорва иска по размер,
като счита, че същият не отговаря на причинената вреда и икономическата
конюнктура в страната. Оспорва и претенцията за лихва.
В проведените открити заседания процесуалният представител на
ищцата поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване, като счита,
че са налице всички елементи от състава на деликтната отговорност. Прави
изменение на предявения иск чрез увеличаване на неговия размер до сумата
от 15 000.00 (петнадесет хиляди) лева.
Ответникът не изпраща представител в проведените открити заседания,
като с писмени молби поддържа заявеното оспорване на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че на 27.05.2020 г.,
около 19:30 часа, на ПП III-53, км. 55+900 е настъпило ПТП с лек автомобил
„Х.”, рег. № *****, управляван от К.С.Ч., като по делото не е спорно, че към
датата на процесното ПТП за посочения лек автомобил при ответното
дружество е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”. По
повод процесното ПТП срещу К.С.Ч. е съставен АУАН и е издадено НП, с
което последният е наказан за това, че като водач на лекия автомобил не е
контролирал непрекъснато управляваното МПС, изгубил е контрол над
автомобила, в резултат на което е излязъл извън пътното платно и се е ударил
странично в крайпътно дърво.
Според заключението на допуснатата в настоящото производство авто-
техническата експертиза, основната причина за настъпване на ПТП е
управлението на МПС без водачът да контролира непрекъснато движението
му по платното за движение, което е довело до напускането на последното.
Заключено е, че водачът на автомобила е имал възможност да предприеме
спиране от достатъчно разстояние преди мястото на удара и преди да напусне
платното за движение, с което да предотврати произшествието.
2
От заключението на допуснатата медицинска експертиза се установява,
че в резултат от процесното ПТП ищцата е претъпяла мозъчно сътресение с
частична загуба на съзнанието и липса на част от спомена за случилото се,
която амнезия е проявена във времето от представената медицинска
документация, като е налице изявен и проявен във времето клинично
наблюдаващ се посткомоционен синдром. Отразени са субективните
оплаквания от персистиращо главоболие, трудно повлияващо се от
обезболяващи, болки в тилната област и врата при движение на главата
настрани. Заключено е, че получените увреждания са довели до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота на ищцата, като същите са
причинени при настъпилото ПТП и се дължат на внезапно притискане/удари,
натиск със или върху предмети с ограничена площ и заоблени ръбове от
детайли в купето на автомобила, изключвайки друго време, място и начин на
получаване. Отразено е, че клиничното възстановяване здравето на ищцата
като процес е приключило, но остават персистиращите болки и страдания
като субективен характер от претърпяната закрита черепномозъчна травма,
които ще носят белезите в неопределено дълъг период от време. Сочи се, че е
обичайно да се наблюдават промени в психоемоционалния статус на
пострадалата, като проява на остатъчните явления във времето, които
промени носят белезите на повишена чувствителност и ускорена реакция на
възникващи екстремни състояния.
В съдебно заседание вещото лице по медицинската експертиза допълва,
че направената енцефалограма доказва по категоричен начин претърпяната
черепномозъчна травма, представляваща клинически посткомоционен
церебрателен синдром и довела до постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Заявява, че е трудно да се каже до кога ще са налице
субективните оплаквания от главоболие, както и че дори ищцата да е била с
поставен предпазен колан, черепномозъчната травма е нямало да бъде
предотвратена.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45,
вр. чл. 52 ЗЗД, за основателността на който ищцата следваше да докаже, че в
причинна връзка с противоправно деяние на лицето, чиято гражданска
3
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпяла сочените неимуществени вреди и техния интензитет.
Предвид събраните доказателства, съдът намира за безспорно
установено настъпилото на 27.05.2020 г. ПТП с лек автомобил „Х.”, рег. №
*****, чиято „Гражданско отговорност” е застрахована при ответника, както
и че по време на инцидента в автомобила е пътувала ищцата. От
заключението на допуснатата автотехническа експертиза се установява, че
причината за настъпването на ПТП са действията водача на лекия автомобил,
който е имал възможност да предприеме спиране преди мястото на удара и
преди да напусне платното за движение, с което да предотврати
произшествието.
Видът и размерът на неимуществените вреди се установява от
събраните писмени доказателства, както и от заключението по допуснатата
медицинска експертиза, като гласни доказателства в тази насока не са
ангажирани.
От събраните доказателства се установява, че в резултат от настъпилия
инцидент ищцата е претъпяла мозъчно сътресение с частична загуба на
съзнанието и липса на част от спомена за случилото се, като е налице изявен
и проявен във времето клинично наблюдаващ се посткомоционен синдром. В
резултат от инцидента при ищцата са налице субективните оплаквания от
персистиращо главоболие, трудно повлияващо се от обезболяващи, болки в
тилната област и врата при движение на главата настрани. Налице са и данни
за промени в психоемоционалния статус на ищцата, носещи белезите на
повишена чувствителност и ускорена реакция на възникващи екстремни
състояния.
Съдът съобразява изложените факти относно вида на получените
увреждания и свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за
установено и при условията на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив размер за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди се явява сумата от
8 000.00 (осем хиляди) лева. За да определи размера на обезщетението, съдът
съобрази както претърпените физически увреждания, наличните и
понастоящем субективни оплаквания от главоболие и претърпяната
психическа травма, така и фактът, че физическото възстановяването на
ищцата все пак е завършено в пълен обем и спрямо същото не се очакват
4
бъдещи негативни последствия. В случая конкретно възражение за
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат не е направено от страна
на ответника, поради което и съдът не следва да намалява така определеното
обезщетение.
Ищцата търси и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
като от писмените доказателства е видно, че същата е предявила претенцията
си пред застрахователя на 13.08.2020 година. В отговор на претенцията
ответникът е поискал представянето на допълнителни документи, описани в
адресирано до ищцата, чрез нейния пълномощник, писмо от 02.09.2021
година. По реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ обаче, застрахователят може да
изисква само доказателства за обстоятелствата, относими към основанието и
размера на претенцията. В конкретния случай, застрахователят е изискал
документи, касаещи представителната власт на упълномощения адвокат,
които не са относими към основанието и размера на претенцията. С оглед
това, забавата на ответника е настъпвала съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ с
изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ за произнасяне по
претенцията, като ответникът е изпаднал в забава на 14.11.2020 г., след
изтичане на 13.11.2020 г. на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл.
496, ал. 1 КЗ. Поради това акцесорната претенция на ищцата за заплащане на
законна лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение за
периода от 27.05.2020 г. до 13.11.2020 г. се явява неоснователна.
По разноските.
Предвид изхода на делото ищцата има право на сторените от нея
разноски съразмерно с уважената част от предявения иск. От представения
договор за правна защита и съдействие се установява, че от страна на ищцата
не е било заплатено възнаграждение за адвокат, тъй като същото е уговорено
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го
заплати. Предпоставките на посочената разпоредба са налице, тъй като видно
от представения договор не е било уговорено възнаграждение, а безплатна
правна помощ на материално затруднено лице. Следователно адвокатът има
право на възнаграждение, като според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. в полза на адв. Х.Р. К. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 750.00 лева.
Ответникът има право на сторените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част на предявения иск, а именно сумата от 560.00 лева,
5
представляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Елена държавна
такса в размер на 320.00 лева, както и разноските за вещите лица по
допуснатите експертизи в размер на 600.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ********* да заплати на Р. ЛЮБ.
СТ., ЕГН ********** сумата от 8 000.00 (осем хиляди) лева - обезщетение за
неимуществени вреди вследствие настъпило на 27.05.2020 г. пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 14.11.2020 г. до окончателното му изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 15000.00 лева,
както и претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 27.5.2020
г. до 13.11.2020 г.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата в размер на
750.00 (седемстотин и петдесет) лева, като ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК
********* да заплати на адвокат Х.Р. К. от ВТАК сумата от 750.00
(седемстотин и петдесет) лева - възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата по гр. д. № 369/2020 г. на Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА Р. ЛЮБ. СТ., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс”
АД, ЕИК ********* сумата от 560.00 (петстотин и шестдесет) лева – разноски
за производството съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Елена сумата от
320.00 (триста и двадесет) лева – държавна такса за производството, както и
сумата от 600.00 (шестстотин) лева – разноски за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
6
7