№ 32778
гр. София, 02.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110136825 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Б. В. С. срещу Д. В. П..
Ищецът твърди, че на 10.06.2021г., в новините на БНР, ответникът, в
качеството на служебен зам.-министър на здравеопазването, изнесъл следната
невярна и клеветническа информация спрямо него, а именно: „Националната
специализирана болница за лечение на хематологични заболявания в София е
в тежко финансово състояние. Дълговете й възлизат на 10 млн. лв., съобщи
зам.-министърът на здравеопазването Д. П.. Според него, това се дължи на
лошо управление през последните години. В бъдеще може да бъдат слети
хематологичната и онкологичната болница, допусна Д. П.. Д. П.: Тя е под
заплаха от декапитализация. Въпреки това, на конкурса досегашният
директор е назначен пак. Ще бъде проверено състоянието, ще видим как ще
се развият нещата с Агенцията по вписванията, защото ако продължават
така, ние можем да стигнем до извода, че тази агенция управлява всичко в
държавата“.
Ищецът поддържа, че макар в изявленията името му да не е изрично
посочено, от цялостния смисъл се разбира, че ответникът визира именно него.
Счита, че с изнесената информация спрямо него са разпространени неверни и
унизителни факти, чрез които му се приписва извършването на престъпление
по НК в качеството му на изп. директор на болницата, доколкото в резултат
от „лошото му управление“ били натрупани дългове от 10 млн. лв. Бил му
изграден образ на човек, който стои в основата на огромна злоупотреба с
публични средства, че е злоупотребил с финансовото състояние на болницата
и реално я е поставил в риск от съществуване. Посочва, че към момента на
изявленията ответникът е заемал отговорно служебно положение, а именно
зам.-министър на здравеопазването, с оглед на което отговорността му била
изключително голяма, тъй като заеманият пост предполагал да е снабден с
достоверна информация за фактите.
Ищецът твърди, че в резултат от горните изявления, които били
неверни, са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на
1
личния и професионалния му авторитет, уронване на честта и достойнството
му, в дискредитирането му пред обществото и в публичното му злепоставяне.
Посочва, че изречените клеветнически твърдения са достигнали до
неограничен кръг от лица, което му причинило допълнително стрес,
притеснения, нарушения в съня, загуба на концентрация, чувство на
омерзеност и потиснатост. Оценява тези вреди на стойност от 10 000лв.
С оглед изложеното, моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени в резултат от изявленията на ответника
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на излъчване на
интервюто – 10.06.2021г. до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок. Твърди, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност,
както и че предявеният иск е недопустим, тъй като цели сплашване и
заглушаване на критични гласове – т. нар. „SLAAP” дела. Евентуално излага
съображения за неоснователност на иска. Оспорва наличието на подобно
изказване от негова страна, както и същото да има клеветнически характер.
Посочва, че никъде в изявлението не е посочен персонално ищецът, нито че
лошото управление е свързано лично с него, както и че самата болница имала
колективен орган на управление – съвет на директорите. Поддържа, че през
последните години болницата имала различни лица както в съвета на
директорите, така и за изп. директори. Счита, че изложеното относно лошото
управление на болницата, натрупаните загуби и декапитализацията отговаря
на действителните факти съобразно официални счетоводни отчети и справки
от МЗ. Оспорва да е приписвал извършването на престъпление на ищеца,
както и да му е изградил негативен образ на човек, който стои в основата на
огромна злоупотреба с публични средства. Посочва, че изявленията му
представляват мнения и израз на правото на свободно изразяване, които са
закрепени като основополагащи в националното и международното право.
Отделно от това, ищецът бил публична личност, която следвало да търпи по-
широки граници на критика. Счита, че не са налице елементите на
фактическия състав на деликта, както и ищецът да е претърпял сочените
неимуществени вреди, които да се намират в причинно-следствена връзка с
изказаното.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като се запозна с твърденията, доводите и възраженията на
страните и материалите по делото, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл.
45 вр. чл. 52 ЗЗД.
Доводите на ответника за нередовност на исковата молба са
неоснователни, тъй като същата отговаря на изискванията по ГПК. Ищецът
ясно е посочил кои изявления на ответника счита за неправомерни и
клеветнически, а именно в тъмния курсив в края на страница 1 и в началото
на страница 2. Посочена е и дата и място на извършване, което е достатъчно.
Ясно е посочено, че вредите се претендират от излъчените в БНР изявления, а
2
не от приложените последващи публикации, като ищецът е уточнил в каква
връзка ги представя. По отношение на законната лихва, в съдебната практика
не съществува противоречие, че при деликтите същата може да се претендира
директно от датата на деликта (както е направено в случая) и не е необходимо
разграничението и от датата на деликта до датата на исковата молба.
Предявеният иск е допустим, като не са налице положителни или
отрицателни процесуални предпоставки/пречки, които да водят до неговата
недопустимост.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи чрез пълно и главно доказване, че на сочената дата по БНР са
излъчени изявления, принадлежащи на ответника, със соченото в исковата
молба съдържание, които са достигнали до неограничен кръг слушатели, с
които изявления се разгласяват позорни обстоятелства за ищеца или му се
приписва извършване на престъпление по НК; че в резултат от тези изявления
за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на
личния и професионалния му авторитет, уронване на честта и достойнството
му, дискредитирането му пред обществото, публичното му злепоставяне,
стрес, притеснения, нарушения в съня, загуба на концентрация, чувство на
омерзеност и потиснатост.
Ответникът следва да докаже обстоятелствата, от които произтичат
възражения му, включително, че процесните изявления имат характер на
мнение, както и че отговарят на действително настъпилите факти – че
болницата е имала задължения в размер от 10 млн. лв., които са натрупани в
резултат от управлението на ищеца.
Представените от страните писмени доказателства и ел. носител са
допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.
С оглед оспорването от ответника на автентичността на представения на
ел. носител запис, в тежест на ищеца е да докаже, че същият отговаря на
реално излъчените по БНР на 10.06.2021г. изявления на ответника.
По отношение оспорването от ответника на приложените към исковата
молба публикации, съдът счита, че не са налице предпоставките за откриване
на производство по чл. 193 ГПК, но в тежест на ищеца е да установи, че на
сочените дати в посочените електронни издания са публикувани статии с
описаното съдържание. По отношение на оспорената стенограма, ищецът
следва да установи, че същата съответства на звукозаписа, излъчен по БНР.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане събирането на
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на
емоционално-психическото му състояние след излъчване на процесните
изявления и за отражението им в отношенията му с хора от близкото
обкръжение.
Допустими, относими и необходими се явяват и исканията на ответника
за издаването в негова полза на съдебно удостоверение, което да му послужи
пред МЗ за снабдяване с отчетите на болницата /т. V, „Б“ от отговора/, както
и за изискване от МЗ на документите, свързани с преписката по
освобождаването на ищеца през 2022г. като изп. директор на болницата.
3
Искането на ответника за допускане събирането на гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели „с оглед твърденията в отговора“ следва да
бъде оставено без уважение. Чл. 131, ал. 3 ГПК изисква ответникът да посочи
конкретните обстоятелства, които ще доказва с поисканото доказателствено
средство, което в случая не е сторено, а искането е бланкетно.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
31.01.2022г. от 15:20ч ., за която дата и час да се призоват страните на
посочените съдебни адреси.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба, както и представения ел.
носител.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от страна на ищеца в насроченото
открито съдебно заседание за установяване на емоционално-психическото му
състояние след излъчване на процесните изявления и за отражението им в
отношенията му с хора от близкото обкръжение.
УКАЗВА на ищеца да води допуснатите му свидетели в откритото
съдебно заседание, като в случай че същите не се явят без наличие на
обективна и уважителна причина за това, доказана по надлежния ред,
определението, с което са допуснати, ще бъде отменено.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, което да му
послужи пред Министерство на здравеопазването за снабдяване с
документите, посочени на стр. 16, т. V, „Б“ от отговора на исковата молба.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от Министерство на здравеопазването документите,
свързани с преписката по освобождаването на Б. В. С. през 2022г. като изп.
директор на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА
ХЕМАТОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ“ ЕАД. Същите следва да бъдат
предоставени в 2-седмичен срок от уведомяването.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4