№ 61
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001001000 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261022 от 25.06.2021г., постановено по т.д.№ 2189/2020г. по описа на
СГС „ЗАД Армеец“ АД е осъдено да заплати по предявения от Д. И. П. в качеството му на
ЕТ“СТАР-Д. И.“, гр.Враца на „БМ Лизинг“ ЕАД, гр.София на основание чл.405, ал.1 от КЗ
вр.чл.134 от ЗЗД сумата от 51 626 лв., представляваща застрахователно обезщетение,
дължимо по повод сключен застрахователен договор по имуществена застраховка “Каско и
Злополука“ от 04.07.2016г. за настъпила щета в периода 21.02.2017г.-22.02.2017г.,
изразяваща се в кражба на застрахования автомобил – марка BMW с рег.№********,
ползван от ищеца въз основа на договор за финансов лизинг, сключен на 03.07.2012г. с „БМ
Лизинг“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главното вземане от датата на подаване на
исковата молба – 18.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претенцията е
отхвърлена за разликата до пълния й предявен размер от 58600лв.
Недоволно от така постановеното решение останало ЗАД Армеец“ АД и в
законоустановения срок е подало въззивна жалба против същото в осъдителната му част. В
същата се правят оплаквания за недопустимост на атакувания съдебен акт поради липса на
защитим правен интерес за собственика на вещта. Последният бил удовлетворен за
вземането, което имал за цената на автомобила в резултат на сключено между него и
лизингополучателя споразумение от 27.03.2019г. и заплащане на сумите по същото.
Поддържа, че в случаите, в които кредиторът има няколко длъжника, при обезвъзмездяване
1
за загубата от единия от тях, той не може да иска плащане от друг длъжник. Обратното
означавало, че собственикът два пъти ще получи плащане и това ще доведе до
неоснователно обогатяване.
Не били налице предпоставките на чл.134 от ЗЗД. Обратно, не било налице
бездействие от страна на собственика и правата, които същиецът се домогвал да упражни
били погасени..
На следващо място се правят оплаквания, че неправилно в обжалваното решение било
прието, че е налице покрит застрахователен риск. Налице било проявление на изрично
изключен риск по т.14.5 от ОУ по застраховката, а именно“умишлени или с груба
небрежност действия на застрахования,член на неговото семейство, негов служител, трето
ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МС лица,чиито действия са
предизвикало застрахователно събитие. От представените по делото писмени доказателства
се установявало, че лизинговият договор е прекратен повече от осем месеца преди
противозаконното отнемане на автомобила. В изявлението за прекратяване, връчено на
ищеца чрез нотариус се съдържала покана да върне автомобила. Застрахованият не бил
осъществил контрол и дължимата грижа, която, предвид качеството му на търговец,
извършващ дейност по занятие за отдаване на автомобила на лизинг, е засилена
грижа.поведението на застрахования се характеризирало с липса на елементарно старание
да си върне владението на вещта. Вместо това оставил същата във владение на лице , което
не заплащало договорените суми за ползването й. Поради това било налице неизпълнение
на задължения на застрахования по договора за застраховка и това съществувало основание
за отказ за заплащане на застрахователното обезщетение. Възражението за неизпълнение
било противопоставимо на ищеца, тъй като той черпел права от правата на застрахования.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не са постъпили отговори на жалбата от въззиваемите
страни.
В съдебно заседание, проведено на 13.12.2021г. жалбоподателя поддържа жалбата, а
Д. И. П., упражняващ търговска дейност като ЕТ“СТАР-Д. И.“, гр.Враца чрез процесуалния
си представител я е оспорил и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Тези две страни претендират разноски за въззивното производство.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно трайната практика на ВКС допустимостта на иска се преценява с оглед
2
твърдените в исковата молба факти и заявения петитум. Нормата на чл. 134 ЗЗД урежда
непрекия иск на кредитора за защита на чужди права - имуществените права на неговия
длъжник, когато последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на
кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от изцяло
личната преценка на длъжника. За да бъде допустим иск по чл. 134 ЗЗД, е необходимо
ищецът да твърди, че е кредитор- има вземане към на титуляра на упражненото право на
иск, че неговият длъжник и носител на правата, които се защитават с предявения иск,
бездейства и не упражнява имуществените си права и по този начин заплашва
удовлетворяването на ищеца и претенцията да е насочена към защита на тези чужди за
ищеца права.
В случая такива твърдения са налице. Нещо повече- представено е писмено
доказателство - подписано между страните споразумение относно уреждане на отношенията
между тях. Съгласно чл.8 от същото „в случай на реализиране на права по чл.134 от ЗЗД от
страна на длъжника срещу ЗАД Армеец“ АД по застрахователна полица № ********** и
получаване на обезщетение при влязъл в сила съдебен акт, кредиторът /„БМ Лизинг“ ЕАД/
се е задължава да преведе в тридневен срок от заверяване на сметката с посочената сума, по
изрично указана от длъжника банкова сметка, сумата от полученото обезщетение.“ С оглед
на изложеното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се явява кредитор на
собственика на автомобила и има интерес искът против застрахователя за заплащане на
процесната сума да бъде уважен, а от друга страна титулярят на правото на иск бездейства,
доколкото същият не е предприел защита на правата си срещу постановения от
застрахователя отказ, а и в настоящия процес не изразява становище.
По отношение на основателността на същия, въззивният съд излага следните
съображения:
По делото не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
между „БМ Лизинг“ЕАД и „ЗАД Армеец“ е сключен валиден договор за застраховка
„Каско“ с обект за застраховане лек автомобил марка BMW“, модел 530d xDrive , с рег.№
******** за срок от 06.07.2016г. до 05.07.2017г. Застрахователната стойност на автомобила
е определена на 30 166 евро.
Съгласно Общите условия на договора за застраховка Каско – КЛАУЗА „К“-
КРАЖБА ,чл.11 застрахователят покрива следните рискове:11.1. Кражба на цяло МПС;
11.2. Грабеж на цяло МПС; 11.3.Противозаконно отнемане на цяло МПС с намерение за
ползване и др.
В раздел IV ИЗКЛЮЧЕНИ РИСКОВЕ, чл.14,т.5 е предвидено, че не се покриват
вреди от умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото
семейство или негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните в
МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователно събитие.
Застрахованият е поел задължение да пази и ползва застрахованото МПС с
грижата на добър стопанин и да го поддържа в добро техническо състояние/чл.50,т.2/ и да
3
предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване
на вещта от вреди /чл.50,т.3/. Съгласно чл.50,т.9 от ОУ при констатирано неспазване на
някое от посочените задължения застрахователят има възможност да намали или да откаже
изцяло да заплати застрахователното обезщетение.
От представения договор за покупко -продажба на МПС с дата 04.07.2012г. и
регистрационния талон на автомобила е видно, че негов собственик е „БМ Лизинг“ ЕАД. На
03.07.2012г. между собственика и лицето, подало исковата молба е сключен договор за
финансов лизинг на процесното МПС и владението върху автомобила е предадено на това
лице на 09.07.2012г.
С нотариална покана от 10.101.2016г.,връчена по реда на чл.47 от ГПК на
03.11.2016г. лизингодателят е развалил договора поради неизпълнение на задължението за
плащане на лизинговите вноски. Не е спорно, че владението върху автомобила не е върнато
на собственика.
От представеното по делото удостоверение от 18.08.2017г.,издадено от Пето
районно управление-Бургас се установява,че на 22.06.2017г. Д. И. П. е съобщил за
противозаконно отнемане на процесното МПС от неизвестен извършител и в тази връзка е
образувано досъдебно производство №3388-506/2017г. по описа на 05 РПУ-Бургас.
Застрахователят е уведомен за настъпило застрахователно събитие с уведомление
по щета от 22.06.2017г., копие от което е налично попделото.
С писмо изх.№ 100-7276 от 17.10.2017г. застрахователят е отказал да изплати
следващото се застрахователно обезщетение като се е позовал на неизпълнение на
задължението на собственика по чл.50,т.3 от ОУ на застраховка“Каско“ на МПС- че не е
предприел всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване
на застрахования автомобил от вреди и не е положил дължимата грижа да пази
застрахованото МПС с грижата на добрия стопанин. Според застрахователя, след като
лизинговия договор е бил прекратен в край на 2016г. собственикът е бил длъжен да
предприеме действия, с които да си върне владението на процесния автомобил от
недобросъвестния лизингополучател. Това поведение завишило риска от настъпване на
вреди и станало причина за конкретното събитие.
По делото е приета от съда и неоспорена от страните автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Й. Д. Й.. Съгласно същата действителната стойност на
автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие е в размер на
51 626лв.
От правна страна: Предявеният иск е с правно основание чл.405,ал.1 от КЗ. За да
бъде уважена такава претенция е необходимо са се установи, че е бил налице валидно
сключен застрахователен договор между страните по делото /в случая между собственика на
автомобила и застрахователя/ , че е настъпило застрахователно събитие, което попада в
рамките на покритите от застрахователната полица рискове и настъпила вреда, която е в
причинна връзка със събитието.
4
С оглед на събраните и описани по-горе доказателства тези предпоставки са
налице. Застрахователят противопоставя две възражения- че е налице изключен риск и че
има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение, тъй като застрахованият не е
предприел всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване
на застрахования автомобил от вреди, и не е положил дължимата грижа да пази
застрахованото МПС с грижата на добрия стопанин. Конкретно това се изразявало в
обстоятелството, че въпреки прекратяването на договора за лизинг не били предприети
действия за връщане на владението върху застрахования автомобил.
Съдът намира, че не може да се приеме да е налице изключен риск, тъй като
предвидената в чл.14.т.5 от ОУ хипотеза включва действия, извършени с умисъл или груба
небрежност от посочените в същия член лица. В случая дори не са изложени фактически
твърдения за такива действия, а позоваването на посочения тест е по-скоро бланкетно.
Застрахователя не ангажира доказателства в подкрепа на това свое възражение. С оглед на
тези съображения не е налице основание да се приеме, че искът е неоснователен по тази
причина.
По отношение на възражението за неизпълнение на договорните задължения на
застрахования по чл.50,т.3 от ОУ съдът намира следното: Съгласно чл.408, ал.1, т.3 от КЗ
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие.
С оглед на тази разпоредба следва да се приеме, че правото на застрахователя да
откаже плащане на обезщетение или да намали застрахователното обезщетение е обусловено
и поставено в зависимост от наличието на причинно-следствена връзка между
неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното
събитие. Само в случай, че конкретното поведение на застрахованото лице е причинило или
допринесло за настъпването на вредите, застрахователят може да откаже да заплати
обезщетение, в какъвто смисъл е и постоянната практика на ВКС като пряката причинно-
следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение и застрахователното
събитие следва да бъде доказана от застрахователя.
В случая такова доказване не беше проведено. Застрахователното покритие по
застраховка „Каско“ има действие и тогава когато автомобилът фактически се държи и
управлява от трето лице когато няма предвидена изрична забрана за това в договора между
страните. За интереса на застрахователя не е налице по-висок риск от кражба ако
автомобилът се управлява и държи от лице, различно от неговия собственик. Неоснователно
е възражението, че ако този автомобил се е намирал у собственика, то нямало да бъде
откраднат. Противозаконното отнемане на една вещ не е обусловено от мястото, на което
тя се намира. Не може да има гаранция, че ако автомобилът се е намирал, например в
гр.София, той не би станал обект на такава незаконно посегателство. Действия, които са
извършени в нарушение на всякакви норми и забрани не могат да бъдат предвидени и
5
поради това местоположението на автомобила само по себе си не е причина за настъпване
на конкретното застрахователно събитие.
Предвид на тези съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките да
бъде отказано изплащането на застрахователно обезщетение на това основание. Това от
своя страна води до извода, че искът е доказан по своето основание.
Неоснователно е възражението, че собственикът на автомобила не може да
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като е получил напълно сумата
по лизинговия договор. Двете суми имат различно основание. Лизинговите вноски има за
източник договор между собственика и ползващото автомобила лице, а застрахователното
обезщетение се дължи поради настъпило застрахователно събитие, което е причинило вреда
на собственика цели нейното обезщетяване. Ето защо оплакването, направено с въззивната
жалба, че собственикът два пъти ще получи плащане за едно и също нещо не могат да
бъдат възприети.
По отношение на размера: Предвид нормата на чл.386, ал.1 от КЗ
застрахователното обезщетение не може да надхвърля застрахователната сума. Ал.2
предвижда, че обезщетението трябва да е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
В конкретния случай застрахователя е направил възражение за прихващане с
изплатените по предходни щети обезщетения в размер на 3631,12лв.
Съдът приема, че с посочената сума следва да се намали уговореното
застрахователно покритие от 58999,57лв./ 30166 евро/, тъй като застрахователят отговаря
само до този размер. Предвид установената от приетата по делото експертиза действителна
стойност на автомобила- 51 626лв., то искът следва да се уважи до този размер и с него не
следва да се извършва прихващане, тъй като той е по-малък от намалената стойност на
максималното застрахователно обезщетение.
След като се приема, че искът е основателен, то следва да бъде обсъдено
направеното възражение за изтекла в полза на застрахователя погасителна давност.
В отговора на исковата молба ответното дружество е посочило,че давността за
предявяване на иска е тригодишна предвид нормата на чл.378,ал.1 от КЗ и с оглед датата
на настъпване на застрахователното събитие, е изтекла на 22.07.2020 г. Исковата молба е
подадена на 18.08.2020г., което след тригодишния срок и поради това се моли искът да
бъде отхвърлен на това основание. Въззивният съд намира, че така направеното възражение
е неоснователно. С приемането на ЗМДВИП за времето от 13 март 20202г. до отмяна на
извънредното положение спряха да текат сроковете, посочени в чл.3 от същия закон, в които
се включват и давностните срокове с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. С §13 от ПЗР на ЗЗдравето се предвижда,че сроковете,
които са спрели да текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат с изтичане на седем
дни от обнародване на закона /13.05.2020г./ Така давностният срок се продължава с 69 дни
6
и изтича на 30.08.2020г. Исковата молба е подадена преди тази дата, поради което и искът
не е погасен по давност.
По отношение на иска за присъждане на законна лихва: същият се явява
основателен и доказан до размера от 15 731,58лв. и за периода 17.10.2017г.-17.08.2020г. ,
както и от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Градският съд е изложил подробни съображения в тази връзка, които не е необходимо да
бъдат преповтаряни, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият състав препраща
към тях.
С оглед съвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение
в обжалваната му част ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото дружеството- жалбоподател следва да бъде осъдено да
заплати на въззиваемия направените разноски пред настоящата инстанция, които са в
размер на 2800лв.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261022 от 25.06.2021г., постановено по т.д.№
2189/2020г. по описа на СГС в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2 да заплати на Д. И. П. в качеството му на ЕТ“СТАР-Д.
И.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.“Арда“ №10, вх.А,
ет.1,ап.3 сумата от 2800лв. разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7