Решение по дело №1692/2018 на Районен съд - Ловеч

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                                                   №                                                                                                                     гр. Ловеч,  18.07.2019 г.      

                                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

при секретар Румяна Баева като разгледа докладваното от съдията   гр. дело № 1692 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:             

             Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

             Цена на иска:1305,40лв.

            Производството е образувано по искова молба на ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски”№114, етаж Мецанин, чрез юрисконсулт Н.А.С. против Й.С.Н., с пост.адрес: ***. Заявената искова претенция е с посочено правно основание по чл.422 от ГПК вр.чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД и цена на иска:1305.40 лв.

             Ищецът излага в ИМ, че  е подал Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което за „Агенция контрол на просрочени задължения”ЕООД е налице правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

             Твърди, че между „ Фератум България” ЕООД и ответника е подписан Договор за кредит № 353156 от 27.02.2016 г. , сключен чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Излага, че конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между  „Фератум България „ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Ищецът твърди, че със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят е удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД и Общите условия, неразделна част от същия. Сочи, че по силата на сключения договор за кредит на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1346.99 лв., който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 128,51лв, за срок от 90 дни.

             Наведени са твърдения, че с цел повишаване кредитоспособността на Кредитополучателя, на 27.02.2016 г. между ответника и „Фератум Банк”ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 353156, по силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Посочва се, че съгласно чл.5.8 от Общите условия, при неизпълнение на задълженията на Кредитополучателя, Дружеството – кредитор има право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Ищецът твърди, че съгласно чл.5 от Общите условия, приложими към Договора за гаранция, ответникът се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер на 316,24 лв.

             Твърди се, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество – гарант „Фератум Банк”ЕООД. Вследствие на това,Дружеството – гарант е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България”ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес от предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.

             Ищецът изтъква, че датата на последна вноска по кредита е била на 26.06.2016 г., поради което вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата. Твърди, че на основание чл.10/ т.1 – т.8 / от Общите условия , поради изпадане на Кредитополучателя в забава, е начислена административна такса за събиране на вземането в размер на 100.00 лв.

             Посочва се, че по силата на договор за цесия от 01.12.2017 г. и Приложение Г от същата дата вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за което длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД на 14.12.2017 г. от „Фератум Банк”ЕООД посредством писмо с обратна разписка.

             В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД има следните вземания срещу Й.С.Н. по Договор за кредит № 353156 от 27.02.2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 27.02.2016 г.: 800.00 лв. – главница, 67.76 лв. – договорна лихва за периода от датата на първа вноска 28.03.2016 г. до 26.06.2016 г. – датата на последната вноска;  100.00 лв. – административна такса за събиране на вземането; 316.24 лв. – такса за гаранция; 21,40 лв. – мораторна лихва върху непогасена главница за периода от датата на настъпване на забавата – 27.06.2016 г. до 22.03.2018 г. – датата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендирани са и разноските по делото. 

             В законоустановения едномесечен срок по делото е депозиран писмен отговор  от адв.С.Т. – назначена за особен представител на ответника. Намира искът за допустим, но оспорва същият като неоснователен. Възразява, че в случая не е налице валидна цесия спрямо ответника, тъй като не е спазено изискването за съобщаване по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Твърди, че по делото не е приложена обратна разписка за доставяне на уведомлението за цесия, като нито предишния кредитор, нито ищеца е съобщил на ответника за цедирането. Излага довод, че с връчването на исковата молба и приложенията към нея на особен представител, не може да се приеме, че е извършено валидно уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД.

             В о.с.з. ищeцът – „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД не изпраща представител.

             Ответникът  Й.С.Н. не взема лично участие в процеса.  Представлява се от особен представител адв.Ст.Т.. По същество оспорва иска като неоснователен, като поддържа съображенията, изложени в отговора на ИМ.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

               От приложеното ч.гр. д №544/2018 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД е издадена Заповед №299 от 29.3.2018 г., с която е разпоредено  длъжникът Й.С.Н. да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД,  следните суми: главница – 800.00лв/ осемстотин / лева,  67.76лв. /шестдесет и седем лева и 76ст/ - договорна лихва за периода от 28.03.2016 г. до 26.06.2016 г., 100.00 лв/ сто/лева – такси, 316.24 лв./ триста и шестнадесет лева и 24 ст/ - гаранция по кредитната карта, 21.40 лв/ двадесет и един лева и 40ст/ - мораторна лихва за периода от 27.06.2016 г. до 22.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –28.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 26.11лв /двадесет и шест лева и 11ст/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв /петдесет/ лева, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК/ в редакцията на ДВ, бр.8/ 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

             Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане №1034 от 28.06.2018  г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

             Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на  18.07.2018 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.

             От представеното извлечение от информационна система относно информация за заявка за кредит № 353156 от27.02.2016 г. е видно, че същата е подадена от ответника  в електронна форма чрез средствата за комуникация от разстояние, с посочен IP адрес, от който е подадена заявката, размер на отпуснатия кредит – 1346.99 лв; срок на кредита – 120 дни; лихва по кредита – 67,76 %, гаранция по кредита – 316.24 лв. От заявителя е посочена  информация относно начина на получаване на заема – EasyPay , потвърждение за получаване на заема – WEB, дата и час на потвърждението – 27.02.2016 г., падежна дата  - 28.03.2016 г., дата и час на изпращане на SMS към клиента  - 27.02.2016 г., дата и час на превод към клиента – 27.02.2016 г. и дата на трансфер към „Фератум Банк” – 16.12.2016 г.

              По делото е представен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 353156 от 27.02.2016 г., сключен между „Фератум България”ЕООД /Кредитор/ и ответника Й.С.Н. / Кредитополучател/, съгласно който Кредиторът е отпуснал кредит в размер на 1346.99 лв, който Кредитполучателят се е задължил за върне на 4  вноски, всяка в размер на 353.69 лв. с първа падежна дата: 28.03.2016 г. Договорено е, че за целия период на кредита Кредитополучателят следва да върне общо сума в размер на 1414,75 лв., включваща договорена лихва в размер на 67.76 лв. при лихвен процент 40,56%.  Съгласно клаузата на чл.5 от договора, Кредитът се обезпечава с Поръчителство от Фератум Банк в полза на  Кредитора. В общите разпоредби е предвидено, че извън индивидуално договорените условия, за уреждане на взаимоотношенията между страните  са приложими Общите условия за предоставяне на потребителски кредити от разстояние на Фератум България ЕООД, приети на 01.11.2014 г. Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България”ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити са приложени към договора.

             Установява се, че в деня на сключване на горепосочения договор за предоставяне на потребителски кредит е сключен и Договор за гаранция/поръчителство/  между „Фератум Банк” /Гарант/ и ответника, по силата на който Гарантът се е задължил  да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит, вкл. и от Общите условия, като отговаря спрямо Кредитора солидарно с Клиента . От своя страна, ответникът се е задължил  да заплати Такса за предоставяне на гаранция/поръчителство/ в размер на 316,24 лв, платима на равни месечни вноски, в размерите, условията и падежите, уговорени в договора: на 4 –ри вноски, всяка от по 79.06 лв., с дата на първо плащане – 28.03.2016 г. и падеж на вноската – 30-то число, при краен срок на издължаване на таксата – 26.06.2016 г. Съгласно чл.2.3 от Договора за гаранция, ако клиентът не изпълни задължението си да върне получения от Кредитора потребителски кредит, Гарантът ще заплати дължимата сума на Кредитора при първо негово поискване, като с изпълнение на паричното задължение Гарантът встъпва във всички права на кредитора срещу Клиента и може да иска от Клиента изпълнение на цялото парично задължение, вкл. заплащане на допълнителните разходи, произтичащи от Договора за потребителски кредит и платени от Гаранта.

             Представено е Потвърждение от „Фератум България”ЕООД, с което изрично потвърждава, че поръчителят „Фератум Банк”ЕАД му е изплатил всички дължими от кредитополучателя – ответник суми по Договор за потребителски кредит № 353156 и на основание чл.146 от ЗЗД „Фератум Банк”ЕАД е встъпил в правата на кредитора „Фератум България”ЕООД.

             На 01.12.2017 г. между „ „Фератум Банк”, като продавач, и „Агенция за контрол на просрочени задължения”“ ООД, като купувач, е сключен Договор за придобиване – покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити, по силата на който  Продавачът е прехвърлил на Купувача Портфей от 1965 кредитни отписвания – всички дългове в Потрфейла и свързаните с тях права, като вземанията са индивидуализирани в Приложение, явяващо се неразделна част от договора. По силата на т.3.2 от договора за цесия Купувачът се е задължил от името на Продавача да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за сключения договор за цесия, както и че плащанията трябва да се правят по банкова сметка *** „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, а не на „Фератум..

 В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД  цедентът Фератум Банк е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от „ Фератум Банк” на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, съгласно Договора за прехвърляне на вземания от 01.12.2017 г. и индивидуализирани в Приложение Г/  01.12.2017 г.

  По силата на писмено пълномощно/ л.21/ Фератум Банк, чрез свой представител, е овластил “Агенция за контнол на просрочени задължения“ ООД с правата да уведоми от името на  Фератум Банк всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно Договор за придобиване / цесия/ от 01.12.2017 г. и включени в Приложение Г между страните.

   В препис извлечение от приложението към Договор за прехвърляне на вземания между Фератум Банк и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД се посочва вземане към длъжника   Й.С.Н.  по кредит №353156 с дата на договора 27.02.2016 г., с отпусната главница 800.00лв. и остатък в същия размер, остатък  договорна лихва -  57.76лв., Такса – 316.24 лв. и общ остатък на дължимата сума към датата на продажбата 1284.00 лв.

             Към исковата молба е приложено писмо, адресирано до ответника Й.С.Н., с което ищецът, действайки като пълномощник на „Фератум Банк” ЕООД, е направил изявление, че на основание сключен  Договор за покупко-продажба и Приложение Г от 01.12.2017 г., сключен между цедента „Фератум Банк” и цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД задължението му по Договор за кредит  № 353156 от 27.02.2016 г.е било изкупено от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, което Дружество е новият кредитор. Ответникът е уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението, кредитор спрямо него е „Агенция за контрол на просрочени задължения и всички дължими суми по Договора трябва да бъдат превеждани по негова сметка.

             На основание чл.195 от ГПК по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че по процесния Договор за кредит № 353156 с „Фератум България”ЕООД кредитополучателят не е погасил част от главницата в размер на 800.00лв. и договорна лихва в размер на 67.76 лв. и по Договор за гаранция № 353156 с „Фератум Банк”ЕООД такса за гаранция сумата в размер на 316.24 лв. Експертът е установил, че с извършените плащания за 546.99 лв. е погасена част  от главницата, като размерът на задълженията на кредитополучателя към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение / 22.03.2018 г./ е 1305.40 лв, в т.ч.: главница – 800.00лв., договорна лихва – 67.76 лв, административна такса – 100.00 лв., Такса за гаранция – 316.24 лв. и мораторна лихва за забава – 21,40 лв. за периода от 27.06.2016 г. до 22.03.2018 г.

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД– частен правоприемник /цесионер/ на „”Фератум Банк”ЕООД, съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповед № 299 от 29.03.2018 г , издадена по ч.гр.д.№544/2018 г.

Съдът намира, че приложения договор за цесия/ от 01.12.2017 г. е валидно сключен между „Фератум Банк”ЕООД- кредитор по процесния договор за кредит, в качеството му на продавач/цедент/ и  „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, в качеството му на купувач /цесионер/. По делото са ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се явява материално правно легитимиран да претендира заплащането му. Към исковата молба е представено извлечение от Приложение Г/01.12.2017 г. към Договора за /цесия/ от 01.12.2017 г., в което вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника, размера на вземането, в т.ч. и начислената лихва към датата на продажбата.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има  действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В хода на процеса ответната страна наличието на валидна цесия спрямо ответника, като се твърди, че не е спазено изискването по чл.99, ал.3 от ЗЗД за съобщаване. От своя страна ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват, че преди предявяване на иска ответникът е получил уведомление за цесията. Горните обстоятелства обаче не променя извода на съда, че цесията на процесното вземане е породила своето  действие по отношение на ответника. В тази връзка съдът съобразява утвърдената непротиворечива практика, която приема, че няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от  стария кредитор – в случая „”Фератум Банк”ЕООД, действащ чрез цесионера „ Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, като пълномощник. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК./ Съгласно второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление, приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото  уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера  - „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор. При тези съображения намира възражението на ответната страна за ненадлежно съобщаване на цесията за неоснователно, като приема, че цесията на процесното вземане е породила своето  действие по отношение на ответника, като последният е уведомен надлежно за същата чрез назначения му особен представител/по арг. чл.45 от ГПК/. В решение №137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№5759/2014 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК е указано, че няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да уведоми длъжника за цесията като негов пълномощник./ в същия смисъл са и Определение №602 от 29.10.2015 г. по т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и Определение №213 от 16.03.2016 г. по т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.

             След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че, че между „Фератум България”ЕООД и ответника е постигнато съгласие за сключване на договор за кредит, сключен чрез средства за комуникация от разстояние. По такъв начин е сключен и приложения по делото Договор за гаранция  от 27.02.2016 г. с гаранта „Фератум Банк”ЕООД. С оглед начина на сключване на договорите приложение следва да намери Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. В случая договорите са сключени по реда на чл.6 от ЗПФУР, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът е сключен съгласно разписаната в Общите условия процедура, като комуникацията между страните е осъществена на WEB страница на Дружеството. Съставен е електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл.3 вр.чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, който по делото е представен възпроизведен на хартиен носител като е в заверен препис. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора се счита за спазена, като в хода на процеса електронният документ, съдържащ изявлението на страните по Договора за кредит, не е оспорен от ответната страна.

             Ангажираните по делото доказателства, вкл. изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза по безспорен начин установяват, че Кредиторът е изпълнил поетите с договора задължения, като е превел в полза на ответника сумата по кредита в заявения от ответника размер  1346.99 лв. С получаването на сумата за ответника е възникнало задължение за връщане на сумите съгласно условията на Договора за кредит – на 4 вноски, с първа падежна дата: 28.03.2016 г. Видно от заключението на вещото лице, по договора е извършено погасяване от кредитополучателя към „Фератум България”ЕООД в размер на 546,99 лв., като е погасена част от главницата по кредита, като останалото задължение в размер на 800.00 лв. за главница и договорни лихви от 67.76 лв. са останали непогасени. Установява се, че след преустановяване на плащанията по кредита, Гарантът – „Фератум Банк”ЕООД е изплатил всички дължими от кредитополучателя суми по Договор за кредит № 353156 от 27.02.2016 г. и е встъпил в правата на кредитора „Фератум България”ЕООД. От страна на ответника не се твърди, а и не са представени доказателства да е предложил изпълнение на задълженията си по договора, за което с оглед твърдения от ищеца отрицателен факт носи доказателствената тежест в процеса.

             При тези съображения претенцията за заплащане на сумата от 800.00 лв. – главница, 67.76 лв. – договорна лихва за периода от 28.03.2016 г. до 26.06.2016 г.п и 21.40 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 27.06.2016 г. до 22.03.2018 г.  по Договор за кредит № 353156 от 27.02.2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 27.02.2016 г. се явява основателна и доказана и следва да се уважи.

   Ищецът е заявил претенция за заплащане на сумата от 100.00лв. – административна такса за събиране на вземането. В случая съдът съобразява, че процесният договор за кредит              е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и тъй като длъжникът има качеството „потребител”, задължение на съда е да извърши проверка дали договорът не нарушава императивните разпоредби на закона. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва  върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В конкретния казус, в клаузата на чл.10 / т.1-т.8/ от Общите условия е предвидено, че в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса в зависимост от просрочието, като в конкретния казус е начислена административна такса за събиране на вземането в размер на 100 лв. Съдът счита, че отговорността за разноски, предвидена с клаузите на чл.10 от Общите условия по същество представляват  такси, дължими при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. Ето защо, съдът приема, че с въвеждането на посочените клаузи в договора се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат  заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При тези съображения настоящият състав приема, че посочените клаузи, на които ищецът основава претенциията си за административна такса, като нищожни не пораждат права и задължения за страните по процесния договор за кредит. Следователно, като неоснователен искът за заплащане на сумата от 100.00лв. – административна такса за събиране на вземането, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.

             За неоснователна съдът намира и претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 316.24 лв. – такса гаранция. Основанието за начисляване на тази такса се съдържа в чл.5 от Общите условия, които се прилагат към  договора за гаранция, според който Клиентът е длъжен да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, чиито точен размер е определен в Индивидуалния договор за предоставяне на гаранция. Съгласно т.1.6 от Договора за гаранция /поръчителство/  таксата за гаранция е в общ размер на 316.24 лв. Съдът намира, че в случая с уговарянето на допълнително възнаграждение в посочения размер  на 316.24лв. се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, който поставя ограничение в размера на ГПР и предвижда, че същият не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. По силата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. 

             Наред с изложеното по-горе, съдът намира, че договорената клауза относно дължимостта на таксата за предоставяне на гаранция в претендирания размер, се явява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите. По силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправната клауза се явява нищожна, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета/чл.3/, според която не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Безспорно установено е в настоящия случай, че клаузата за заплащане на такса за предоставяне на гаранция в размер на 316.24лв е част от съдържанието на сключения между страните  Договор за гаранция/поръчителство/. Това обаче, не е достатъчно същата да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, тъй като  нормата на чл.146, ал.2 от ЗЗП изрично прокламира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай договорът е бланков, като с оглед начина на попълване на договора от представител на Кредитора съдът намира, че на потребителя не е осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по отношение на клаузата за заплащане на такса за предоставяне на гаранция. Оттук следва извод, че тази клауза от договора не е индивидуално уговорена и доколкото съдът я определя като неравноправна, то тя се явява и нищожна. Налице е уговорка, която е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В конкретния казус,  размерът на неизплатената главница е 800.00лв, а размерът на уговореното възнаграждение за такса за гаранция е в общ размер  на 316.24 лв. Това дава основание на съда да направи извод, че допълнително уговореното възнаграждение е в противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка. Начисляването на такса гаранция в посочения размер значително увеличава поетото задължение за плащане по договора за кредит и  се явява несъвместимо с добрите нрави, като създава предпоставки за облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото лице – потребител, който е икономически по-слабата страна.

             При така изложените съображения съдът намира, че педявеният иск за заплащане на  сумата от 316.24 лв. – такса за гаранция, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

             Съобразявайки всичко изложено дотук, съдът намира, че претенцията на ищеца следва да се уважи частично, като се признае за установено, че «Агенция за контрол на просрочени задължения»ООД има следните вземания следните  вземания срещу Кредитополучателя Й.С.Н. по Договор за кредит № 353156 ог 27.02.2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 27.02.2016 г. суми: главница – 800.00 лв., 67.76 лв. – договорна лихва за периода от 28.03.2016 г. до 26.06.2016 г.п и 21.40 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 27.06.2016 г. до 22.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /28.03.2018 г./ до изплащане на вземането. В останалата част, по отношение на претендираните вземания за административна такса в размер на 100.00лв. и такса за гаранция в размер на 316.24 лв., исковете на ищеца следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.

             По разноските:

             С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.

             От страна на ищеца са претендирани разноски, както следва: разноски по заповедното производство за заплатена държавна такса в размер на 26.11 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. Претендирано е и присъждане на разноски за исковото производство за доплатената държавна такса в размер на 26.11 лв., 300.00 лв. – внесен депозит за особен представител, 120.00лв. – депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв., от които 50.00 лв. по чл.13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи  и 300.00 лв. по чл.25 от НЗПП. Съдът намира, че размерът на претендираното  юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на 100.00 лв., като след редуциране на неговия размер бщият размер на сторените по делото разноски възлиза на сумата от  546.11лв

               Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 75.00 лв., включващи 25.00 лв. – внесена д.т. и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в настоящото производство в размер на 371.98лв.  

             На адвокат С.Т. от ЛАК следва да се изплати сумата от 300.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

             Мотивиран от горните съображения, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

                       

                 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1,т.1 от ГПК вр.чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, по отношение на  Й.С.Н., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, че  по Договор  за кредит № 353156 от 27.02.2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 27.02.2016 г. същият дължи на «АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски”№114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, следните суми: главница – 800.00лв /осемстотин/лева, 67.76 лв./ шестдесет и седем лева и 76 ст/ – договорна лихва за периода от 28.03.2016 г. до 26.06.2016 г. и 21.40 лв./ двадесет и един лева и 40ст/ –мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 27.06.2016 г. до 22.03.2018 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /28.03.2018 г./ до изплащане на вземането - предмет на Заповед  № 299 от 29.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 544/2018 г. по описа на PC – Ловеч.

             ОТХВЪРЛЯ, предявения от «АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски”№114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев против Й.С.Н., ЕГН **********, с пост.адрес: *** установителен иск с основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК – с искане да се признае за установено по отношение на ответника Й.С.Н., че в полза на «Агенция за контрол на просрочени задължения»ООД  съществуват следните вземания: 100.00 лв. – административна такса за събиране на вземането и 316.24 лв. – такса за предоставяне на гаранция, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Й.С.Н., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на «АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски”№114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев сумата от 371.98лв / триста седемдесет и един лева и 98ст/-разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, както и разноски в заповедното производство в общ размер на 75.00 лв/ седемдесет и пет/лева.

             ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. С.Т. сумата от 300.00лв. /триста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

             Присъдените суми могат да се заплатят от ответника по следната банкова сметка ***: IBAN : ***, BIC: *** – „Юробанк България”АД

             Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано поотделно от изп.директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

             Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№544/ 2018 г. по описа на Ловешки РС, V състав.

 

            

                                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: