МОТИВИ към присъда № 24 /26.05.2015
год. по НОХД № 155/ 2015 год. по описа на Старозагорския окръжен съд
Производството е на
основание чл. 371 т.1 от НПК, във
връзка с чл.343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал.1 и чл. 54
от НК.
Обвинителният акт,
внесен на 15.04.2015г. в ОС- гр. Стара Загора, е против подсъдимия А.Д.К., с ЕГН **********
и е за това, че на 05.10.2014г., на ул.„М.С.”, пред магазин „М.-М.", находящ се на ул.„М.С.” № . (гл. път III - 554, км. 23+ 900) в гр.Р., обл.Стара Загора, при управление на
моторно превозно средство -
лек автомобил „…", рег.№ …., лична
собственост нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.2 от ЗДвП: „Водачът на ППС е длъжен: 1. да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни ППС" - като не се е съобразил с тези изисквания; чл.6, ал.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение с: "...пътните знаци и пътната
маркировка" - като водачът К. не
се е съобразил с пътен знак А13/В24 („изкуствени неравности върху платното за движение" в комбинация с
„забранено изпреварването на автомобили
и мотоциклети с кош"), като не се съобразил с тези изисквания; чл.20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП: "(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
превозните средства, които управляват. (2) Водачите на превозните средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, превозния товар, с характера и интензивността на движението и с всички други
обстоятелства, които имат значение за
безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да
спрат превозното средство във всички
случаи, когато възникне опасност за движението.” - като при възникналата
опасност за движението не е намалил и не е спрял управлявания от него
автомобил; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП:
"При избиране скоростта на движение на водачът на ППС е забранено да превишава следните (стойности на скоростта в
км/ч: за пътни превозни средства от категория „В'\ в населено място 50
км/час", като превишил стойността на
скоростта, като се е движил със скорост
50,91 км/ч.; чл.116 от ЗДвП: -
„Водачът на пътно-превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата...", като
не се е съобразил поведението си с появата на велосипедиста /малолетно
дете/ С.Н.; чл.117 от ЗДвП: „При приближаване към мястото,
където на пътя или в близост до него се намират деца,
водачът на пътно-превозно средство е длъжен да намали
скоростта, а при необходимост и да спре" - в близост до участъка на пътя, където е настъпило ПТП е карал велосипед пострадалият и в резултат на това, по
непредпазливост причинил смъртта на Слави Цонков Николов ЕГН ********** *** Загора (същата е
настъпила на 21.11.2014г.) -
престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. "в" от НК, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт се описва механизма на ПТП като
се приема за установена описаната в него фактическа обстановка, почиваща изцяло
върху изводите на назначената по ДП автотехническа експертиза. С оглед
заключението на АТЕ и съответните извършени от нея изчисления при отговора на
въпросите относно мястото на удара, скоростите на движение на двата автомобила,
опасната им зона и видимостта на водачите, държавното обвинение приема, че техническите причини за
настъпване на ПТП са: късно предприетата
„спасителна” маневра от водача на лекия автомобил - завъртане на волана надясно
и внезапното навлизане на пострадалия велосипедист по платното за движение на
лекия автомобил в западната/ насрещна/ лента за движение срещу управлявания от
подсъдимия автомобил.
От правна страна обвинението приема, че от страна
на подсъдимия К. причина за настъпване на произшествието е неадекватната реакция на
подсъдимия като водач при нарушаване на всички цитирани от него разпоредби на
ЗДвП - непредприемането на спиране, за което е имало техническа възможност, тъй като скоростта на
движение на лекия автомобил непосредствено
преди възникване на ПТП е била 50,91 км/ч., което обуславя опасна зона за спиране 32,7 м /с оглед
заключението на АТЕ/, което означава, че пострадалия
велосипедист не е попадал в опасната му зона за спиране, и ударът е бил
предотвратим. Незадействането навреме на
спирачната система на управлявания автомобил/ и предприетата от него „спасителна”
маневра - завъртане на волана надясно, предвид движението на велосипеда срещу
лявата предна страница на автомобила, е
била явно недостатъчна, за да бъде
заобиколен движещия се велосипед, и
ударът да бъде предотвратен. Именно неадекватната
реакция на подсъдимия като водач при нарушаване на всички цитирани от него
разпоредби на ЗДвП, е в причинна връзка с настъпилия неправомерен резултат-
смъртта на малолетния велосипедист.
В с.з. представителят на ОП - гр.Стара Загора поддържа изцяло така предявеното и внесено с обвинителния акт в
съда обвинение. Заявява, че при проведеното съдебно следствие е потвърдена изцяло описаната в ОА
фактическа обстановка, установена от заключението на назначената по ДП АТЕ.
Счита че липсват основания да се приеме, че това експертно заключение е
неправилно и не почива на обективната действителност. Като безспорни
нарушения на правилата за безопасно движение по пътищата намира управлението от
водача на товарния автомобил с несъобразена и превишена скорост - над
ограничението на пътния знак. Като
допълнително нарушение, довело до настъпването на ПТП приема извършената от подсъдимия водач на „спасителна”
маневра-навиване на кормилния лост надясно/ с оглед установеното от АТЕ място
на удара в лентата обозначена за завиване надясно в посока юг-север. Не взема отношение досежно допуснатото
от пострадалия водач виновно поведение, допринесло в голяма степен за
настъпване на конкретното ПТП, а именно - несъобразяването с пътния знак А13 /В24.
С оглед на което счита, че подсъдимият К. с
неправомерното си поведение като водач е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението, за което е предаден на съд, а също така безспорно
е налице посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието. Предвид
което моли същия да бъде признат за
виновен по предявеното му обвинение като му се наложи наказание към
минималния размер, предвиден в закона, а именно две години “Лишаване от
свобода”, което обаче да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно при “общ режим” в „закрит” тип, тъй като счита, че само по такъв начин ще бъдат постигнати целите на
наказанието по чл.36 от НК и ще бъде дадена възможност подсъдимия да се поправи
и превъзпита, ще бъде въздействано предупредително и възпитателно спрямо него и
останалите членове на обществото. Освен това счита, че подсъдимия К. следва да
бъде лишен и от правото да управлява МПС за срок две години, какъвто е
размера на основното наказание лишаване
от свобода. Взема отношение по въпроса с разноските и взетата по отношение на
подсъдимия МН като счита, че няма основание същата да бъде променяна.
В съдебно заседание е конституирана
като частен обвинител по делото майката
на пострадалото дете Слави Цонков Николов Ц.А.Н..
В пледоарията си по същество повереникът и адв.А.Б. от САК поддържа
заявеното от представителя на държавното обвинение, че фактическите обстоятелства, изложени в
обвинителния акт, са изцяло потвърдени при проведеното съдебно следствие като
също счита, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено извършването
на деянието и неговото авторство и липсват оневиняващи вината и отговорността обстоятелства.
Предвид категорично установеното от АТЕ, че ударът е бил предотвратим от водача на лекия автомобил, както и
обстоятелството, че според съдебната практика във всички случаи винаги пешеходец,
велосипедист и дете, което има намерение да навлезе в движението, без да се
съобразява с правилата за движение, представлява винаги опасност за движението.
Намира, че в случая реално и обективно е установено, че със скоростта, с която
се е движел автомобила, е било възможно извършването като единствена и своевременна реакция преустановяване на движението на
автомобила, но такова въобще не е предприето от подсъдимия. Налице е само
една неправилна маневра, т.нар. „спасителна” маневра, която в случая не е
довела до спасяване на живот, а напротив, ако не е била извършена, сблъсък е
нямало да настъпи. По отношение обясненията на подсъдимия за внезапността на
навлизането на детето на пътното платно пред него прави довод, че реално
пострадалото дете е представлявало опасност за него в един по-ранен момент. Присъединява
се към казаното от представителя на държавното обвинение относно високата обществена опасност за този вид
деяние и счита, че макар и непредпазливи, тези деяния са изключително тежки, поради което намира за правилно наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно. По отношение на размера на наказанието за
разлика от прокурора счита, че същото следва да бъде определено при превес на отегчаващите вината и
отговорността обстоятелства, а не при превес на смекчаващите такива като
мотивира това си искане с лошите характеристични данни на подсъдимия/
представената справка за нарушител в региона, от която може да се направи
извод, че същият е недисциплиниран водач
и системен нарушител, и рецидивист по отношение на административното му минало,
тъй като една голяма част от наложените му наказания са за превишена
скорост. Освен това счита, че подсъдимият е извършил всички нарушения, които са
посочени в обвинителния акт, макар и според него само основният текст чл.20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП да е в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП. Намира обаче, че при определяне на наказанието следва да бъдат
отчетени и останалите нарушения, макар и
да не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Заявява,
че като частен обвинител няма право
да оспорва приетата от прокурора правна квалификация, но изразява
несъгласие с нея като счита, че
в случая действително се касае до
„бягство от произшествието”, в която насока развива подробни доводи. Апелира и за отнемане на правото на подсъдимия за
управление на МПС на основание чл.343г от НК, като заявява, че именно чрез това
наказание се постига голяма част от превенцията, и че то следва да бъде наложено от съда също в максимален размер
съобразно разп. на чл.49, ал.1 от НК. Претендира и за заплащане на направените
от частната обвинителка разноски по
делото за един адвокат.
Частната обвинителка Ц.Н. поддържа казаното от повереника си. Заявява, че иска да бъде въздадена
полагаемата по закон справедливост в случая, тъй като се касае за дете, а не за
котка или куче.
Защитникът на
подсъдимия адв.Д.Х. от АК- Хасково, моли предвид изразеното от
подзащитния съгласие делото да бъде разгледано по реда на чл. 371 т.2 от НПК, а
впоследствие и по реда на чл. 371 т.1 от НПК, и направени самопризнания по фактите на ОА, както и наличието
според нея на многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства като:
чисто съдебно минало, искрено разкаяние,
изключително съдействие на разследването, както и обстоятелството, че същият е
извършил деянието по непредпазливост, неправомерното поведение на пострадалото
дете като велосипедист, което изведнъж е пресякло пътя му, предприетата от него макар и неправилна
„спасителна” маневра, наказанието му да бъде определено под минималния размер. Относно наказанието “Лишаване от права”
предоставя на съда да реши какъв да бъде неговия размер.
Подсъдимият А.Д.К. /който още на ДП е изразил желание
да сключи споразумение с прокуратурата или процесът да премине по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК/ дава
подробни обяснения по делото като изразява искреното си съжаление към
близките за смъртта на детето, което е познавал. Макар да заявява, че се
признава за виновен по обвинението, твърди, че детето е изскочило изведнъж
точно пред него с колелото си и не е реагирало, когато той е предприел маневра
наляво, за да го заобиколи. Оспорва факта, че е могъл да види детето при
навлизането му на пътното платно от разстояние от повече от 3 метра като
твърди, че е нямал видимост поради спрелите пред магазин “Марев - Маркет”в гр.Раднево леки автомобили. Освен това признава, че макар
и като водач да е много добре запознат с правилото, че когато има дете на пътя, винаги трябва да очаква опасност, в този момент се
паникьосал. Освен това е убеден, че е карал с 50
км/ч, като признава обстоятелството, че не е натиснал спирачка /по-скоро е
употребил такава едва след удара/. Счита, че причина за произшествието е и поведението на детето като велосипедист, като заявява, че ако то е карало на банкета близо до тротоара, той е щял да
го заобиколи. Относно напускането на местопроизшествието почти веднага след
удара заявява, че е направил това от страх за живота си, понеже „едно момче
от събралите се му казал да се спасява, защото не се знае какво ще стане”, поради което той отишъл веднага
в полицията и се предал. В предоставената му дума за лична защита заявява, че не е трябвало да става така. Моли да бъде взето предвид обстоятелството, че е
семеен, живее с психично болна жена, и
трябва да се грижа за децата им, поради което счита, че с оглед на това съда не
трябва да му налага ефективно наказание. В последната си дума поддържа искането
си за налагане на наказание лишаване от свобода при условията на чл.66, ал.1 от НК.
Съдът като взе в
предвид събраните по делото доказателства, събрани на досъдебното и на
съдебното производство, приобщени към делото чрез прочитане и приемане по реда
на чл. 283 от НПК, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
От събраните по делото доказателства по
приложеното по делото ДП № 352/ 2014г.
по описа на РУ”П”- гр.Раднево, приобщени към доказателствата по делото на
основание чл.283 от НПК, след проверка, прочитане и приемане, както и от
събраните при проведеното съдебно следствие такива, съдът намери, че обвинението е доказано както от обективна,
така и от субективна страна. В тази насока са следните документи по ДП №
352/ 2014г. по описа на РУП Раднево а именно: писмени документи: протоколите за разпит на свидетелите
и другите документи, събрани по ДП №
352/2014г. по описа на РУ”Полиция” - гр.Раднево, съдържащи факти, имащи
значение за изясняване обстоятелствата по делото, както
следва: Протокол за
оглед на пътнотранспортно местопроизшествие от 05.10.2014г. – л.2–л.5 от ДП;
Фотоалбум за ПТП – л. 6-13 от ДП; Доклад за установен факт и предприето
действие за ПТП с пострадало дете от 05.10.2014г. – л. 16 от ДП; Доклад за установен
факт и предприето действие за сбиване между роми от 08.10.2014г. – л.17 от ДП;
Протокол за химическа експертиза № 537 от 07.10.2014г. за А.Д.К. – л. 19 от ДП;
Талон за медицинско направление на А.Д.К. – л.20 от ДП; Протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество на А.Д.К. – л.21
от ДП; Справка – картон на водача А.Д.К. – л.22 от ДП; Протокол за доброволно
предаване от 09.10.2014г. – л.23 от ДП; Ксерокопие на свидетелство за
регистрация ч. І на МПС марка „Форд Ескорт” с ДКН СТ 4576 ВК – л. 25 от ДП;
Протокол за периодичен преглед за техническа изправност на МПС № 110 от
30.11.1993г., ведно с удостоверение за техническа изправност на МПС от
21.12.2013г. и показание на километропоказателя от 21.12.2013г. – л. 26 от ДП;
Справка за съдимост на А.Д.К. Рег.№ 737 от 02.12.2014г. на РС – Раднево – л. 32
от ДП; Пълномощно от Ц.А.Н. за упълномощаване на адв.А.Б. от САК от
20.11.2014г. – л.34 от ДП; Пълномощно от А.Д.К. за упълномощаване на адв. Д.А.Х.
от АК – Хасково от 26.11.2014г. – л.34а от ДП; Протокол от 05.10.2014г. за
разпит на свидетел Д.А.А. – л.35 от ДП; Протокол от 17.11.2014г. за разпит на
свидетел Т.П.А. – л. 36 от ДП; Заключение на автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж.С.Р.В. – л.38–45 от ДП; Мащабна скица на ПТП,
възникнало на 05.10.2014г., около 18.00ч., по ул.„М.С.”, източно от „М.М."
в гр.Раднево – л. 46 от ДП;
Заключение на съдебномедицинска експертиза на труп № 335/2014г. – л. 49-52 от
ДП; Епикриза по пътека № 130– политравма от МБАЛ – АД „Университетска” – гр.Стара
Загора, Отделение „Анестезиология, реанимация и интензивно лечение” – л.53-54
от ДП; Характеристична справка от РУП – гр.Раднево от 25.12.2014г. за лицето А.Д.К.
–л.58 от ДП; Заверено ксерокопие от Акт за смърт № 1970 от 22.11.2014г. на С.Ц.Н.–
л.63 от ДП; Удостоверение за наследници на С.Ц.Н., Изх. № 21 от
12.01.2015г. на Община Раднево – л. 66 от ДП; Писмо от „Областно пътно
управление” – гр.Стара Загора до РУП – гр.Раднево изх. № 24-00-11/09.01.2015г.
– л.68 от ДП; Постановление за привличане на обвиняем А.Д.К. и вземане на мярка
за неотклонение „Парична гаранция в размер на 500 лева” от 05.02.2015г. – л.73-75
от ДП; Протокол за разпит на обвиняем А.Д.К. от 05.02.2015г. – л.76-77 от ДП;
Характеристична справка от РУП – гр.Раднево от 12.01.2015г. за лицето А.Д.К. –
л. 78 от ДП; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
А.Д.К. от 05.02.2015г. – л.79 от ДП; Протокол за разпит на свидетел С.Ф.М. от
07.01.2015г.– л.80 от ДП; Протокол за разпит на свидетел Г.М.М. от 07.01.2015г.
– л.81 от ДП; Протокол за разпит на свидетел Ц.А.Н. от 07.01.2015г. – л. 82 от
ДП; Протокол за разпит на свидетел Р.В.А. от 21.01.2015г. – л.83 от ДП;
Протокол за предявяване на разследване от 05.02.2015г. – л.84 от ДП; Протокол
за предявяване на разследване от 13.02.2015г. – л.86 от ДП; Ксерокопие на
вносна бележка в „Уникредит Булбанк” от 18.02.2015г. за внесена парична
гаранция в размер на 500 лева – л. 87 от ДП; Постановление от 24.02.2015г. на
прокурор в ОП – Стара Загора за уважаване исканията на обвиняемия А.Д.К. и
защитника му адв.Д.Х. от АК – Хасково за предявяване на разследването от
05.02.2015г., по ДП № 352/2014г. по описа на РУП – гр. Раднево – л.89 от ДП;
Постановление от 24.02.2015г. на прокурор в ОП – Стара Загора за неуважаване
исканията на пострадалата Ц.А.Н. /майка на починалия С.Ц.Н./ и нейния
повереник адв.А.Б. ***, които са направени в протокола за предявяване на
разследването от 13.02.2015г., по ДП № 352/2014г. по описа на РУП – гр. Раднево
– л. 90-91 от ДП; Заключително мнение /обвинително заключение/ от 13.03.2015г.
– л. 92-93 от ДП; както и приобщения като ВД към доказателствен материал
по настоящото дело: 1бр. диск СD-R “SONI” с надпис “ПТП „М.М.", съдържащ запис от видеокамера, монтирана на входа на магазин „М.М." – гр.Раднево, ул.„М.С.”, предаден с протокол за доброволно предаване от 09.10.2014г., съставен м/у
разследващия полицай и управителя на магазин „М.М." – гр.Раднево /л.23 от ДП/ ; а също
така и събраните по време на съдебното следствие допълнителни доказателства, а
именно: справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на РБългария към дата 14.04.2015г. /л.12 от делото/.
Подсъдимият А.Д.К. е водач на МПС, с категории „В",
„С" и „Д", със стаж като водач на
МПС - над 20 години, притежаващ СУМПС № ********* /валидно до 05.10.2020г./,
наказван многократно за нарушения на ЗДвП в качеството му
на водач на МПС/ видно от приложената по делото „Справка картон на водача”- /л.22/. Същият притежава МПС -
лек автомобил, марка „Форд", модел
„Екскорт" с per. № СТ 4576 ВК. Подсъдимият К. е роден
на ***г***, български гражданин, от ромски етнос, жител и живущ ***, безработен, с основно образование, неженен, живеещ
на съпружески начала, с две деца, неосъждан.
На 05.10.2014 год. следобед
подсъдимият А.Д.К.К. и св.Д.А.А. били в района на Автогара – гр.Раднево. Около 18:00ч., подсъдимият
К. поканил св.А. да посетят с.Т.. За
целта двамата се качили в личното МПС на подсъдимия К. и потеглили като
автомобила бил управляван от подсъдимия. След като е напуснал паркинга на Автогара
– гр.Р., л.а. марка „….", модел „Е."
с per. № …. продължило да се движи по ул.„М.С.”в посока юг, със
скорост, която надвишавала допустимата за населено място от 50 км/ч, а именно
50,91 км/час. С тази скорост подсъдимият
К. наближил пресечката, представляваща
вход/изход към паркинг на магазин „М.М." - находящ се в дясно по
посоката му на движение, на ул.„М.С.”№ ... В този момент от съседната пресечка на
пътното платно пред него излязъл
пострадалият С.Ц.Н., който управлявал велосипед с надпис „SPINT
ELEMENT" и навлязъл по платното за движение, в което се движел управлявания от подсъдимия
К. автомобил. Велосипедистът се
движел в посока север, в западната
лента за движение, със скорост около 10 км/час /с оглед приетото в приложената по
делото АТЕ/, като се движел срещу управляваното от подсъдимия К.
МПС. Подсъдимият
К., който забелязъл велосипедиста едва от 3 метра разстояние от мястото на
удара, решил, че може да го избегне като предприел „спасителна” маневра. Без да намалява скоростта
завъртял волана надясно и отклонил автомобила си към десния банкет. Не натиснал спирачки. Това било крайно недостатъчно
за избягване на челния удар с велосипедиста, и последвал удар между предна лява част на лекия автомобил и велосипеда.
Вследствие на сблъсъка пострадалият Николов се ударил в предното обзорно стъкло
на автомобила, след което отхвръкнал напред, на разстояние 13 м. от мястото на удара
и паднал на асфалта. Автомобилът на подсъдимия
К. от своя страна, се ударил в западния бордюр с предно дясно
колело, спукал гума, след което продължил по направление на първоначалното си движение и спрял в своята лента за движение.
Мястото на удара с оглед заключението на назначената по ДП единична АТЕ и скицата към нея, която бе приета по настоящото дело като доказателство като неоспорена
от страните, е на разстояние 7 метра северно, от пресечката към паркинга на магазин „М.М." и на 3 метра източно от западния бордюр, (в района на км.23 + 900 от гл.път Ш-554, част от който,
бил съответния участък от ул.„М.С.”в
гр.Раднево), в западната пътна лента.
След настъпването на ПТП в района на местопроизшествието
са се събрали много хора, като възникнала опасност близките на пострадалия Н.
да се саморазправят с подсъдимия К.. Поради тази причина последният оставил автомобила си на място и непосредствено след настъпване на ПТП напуснал
местопроизшествието като незабавно се е отправил към сградата на Районно
управление „Полиция” гр.Раднево, където съобщил за извършеното от него деяние. Тъй като автомобилът останал на място, а
водачът му не е останал до него единствено с цел да предпази живота си от
събралата се тълпа хора, а самият той е отишъл веднага в полицията, за да се
предаде, това му действие изключва намерението му да избяга от местопроизшествието с
цел да се укрие и да избегне наказателна отговорност, което се
установява и от приложените по делото писмени документи.
В резултат на възникналото ПТП, пострадалото малолетно
дете С.Ц.Н. получило
множество травми по главата и крайниците и е било откарано до болницата в
гр.Раднево с личното МПС от свидетеля С.М.. Въпреки проведеното лечение на 22.11.2014г. пострадалият Н. починал, което е
видно от приложените по делото Съдебно-медицинска експертиза на труп и Акт за смърт .
От приложеното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза на труп е видно, че причината за смъртта на малолетния С.Ц.Н.
е тежка черепно мозъчна травма,
усложнена с двустранно гнойно възпаление на
белите дробове. Описаните травматични увреждания са получени при настъпилото на 05.10.2014г. ПТП и са в пряка
причинно-следствена връзка с
настъпилата на 21.11.2014г. смърт на пострадалия Слави Цонков Николов.
Видно от заключението на изготвената
по делото автотехническа експертиза,
се установява, че непосредствено преди ПТП лекия
автомобил “Форд", модел „Екскорт" с per. № СТ 4576 ВК, се е движел в средата на своята лента за
движение, няма
технически данни за задействане на спирачната система на лекия автомобил преди
ПТП като скоростта към момента на настъпване на ПТП на автомобила е била 50,91
км/ч при максимално допустима скорост в населено място до 50 км/ч. Мястото на удара между автомобила и
велосипедиста Николов е в
дясната /западна/ лента, гледано по посока на движение на лекия автомобил, на 2,17 м. западно от разделителната линия. Скоростта на велосипеда, управляван от пострадалия С.Ц.Н.
е била не повече от 10 км/ч . Опасната зона на спиране, или
разстоянието, което МПС изминава при аварийно спиране /от момента на появата на
опасността до мястото на удара/ е 32,7 метра /при 0,8 сек. време за задействане
на спирачната уредба, 0,4 сек. нормативно време за нарастване на спирачното
закъснение и 6,38 м/сек максимално
спирачно закъснение при екстремно спиране. Експертът
е направил извод, който бе потвърден от него и в разпита му пред съда, че с
оглед нормативното време за реакция на водача от 0,2 сек, при управление на
лекия автомобил при така установената скорост от 50,91 км/ч и опасна зона 32,7
метра, времето за което се изминава това разстояние е 3,42 секунди. В същото
време лекият автомобил се е придвижил за 2,52 секунди със 7 метра.
Разстоянието, което лекият автомобил би изминал за това време от момента на
навлизането на велосипедиста в лентата му за движение е 35,6 метра. Т.е. при
своевременно възприемане на опасността от водача на лекия автомобил, същият би
спрял преди мястото на удара и велосипедистът не би попаднал в опасната му зона
за спиране. От техническа гледна точка водача
е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП ако при възникналата
опасност в лентата му за движение – навлизането на велосипед в улицата вдясно, е
предприел аварийно спиране. В случая обаче водачът на лекият автомобил само
е завъртял волана надясно предвид движението на велосипеда срещу лявата предна
страница и то с едно закъснение, което действие се е оказало недостатъчно, за
да бъде заобиколен велосипедиста и да бъде предотвратен удара. Като технически
причини за настъпване на ПТП вещото лице е посочило: предприетото внезапно навлизане на велосипедиста по улица с движещите
си МПС-та и управлението на велосипеда с чехли, както и движението му в
насрещната лента за движение и късно предприето завъртане на волана надясно от
водача на лекия автомобил. Предвид което
съдът напълно възприема извода, че водачът на лекия автомобил,
подсъдимия К., при скоростта си на движение е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако е бил
предприел спиране, тъй
като велосипедът с оглед установените скорости на двете ППС не попада в опасната му зона за спиране. Предприетата от подсъдимия
К. „спасителна” маневра – „завиване надясно” предвид движението на
велосипеда срещу лявата предна страница на автомобила, се е оказала
недостатъчна, за да бъде заобиколен движещият се велосипед и ударът да бъде предотвратен. Нещо повече, с извършването
и подсъдимият не се е съобразил с намиращото се пред него на пътното платно
дете с велосипед, с което го е поставил в състояние на опасност от възникване
на ПТП. От приобщения като веществено
доказателство по делото видеозапис от охранителна камера също е видно, че непосредствено
след последвалия удар на тялото на велосипедиста в предното обзорно стъкло,
същото е отхвърляно напред на 15см. от предна лява колона /на разстояние 13
метра от мястото на удара според експертизата/.
Вследствие на удара и падането му на асфалта
пострадалия велосипедист е получил множество травми по главата и крайниците От заключението на СМЕ на труп № 335/
2014год. се установява, че причината за смъртта на малолетния С.Ц.Н.
е тежка мозъчна травма, усложнена
с двустранно гнойно възпаление на белите дробове. Поради което е налице пряка причинно-следствена връзка
м/у получените травматични увреждания при ПТП на 05.10.2014год. и настъпилия
смъртен изход на 21.11.2014 година.
От
приложената справка от Агенция „Пътна инфраструктура”
при областно пътно управление – гр.Стара Загора, се установява, че
наличната на мястото на ПТП вертикална
сигнализация и хоризонтална маркировка на път ІІІ-554 от км. 23 + 850 до км. 24 +000 е под режима на следните пътни знаци: Пътен знак А13 /В24 /Забранено
изпреварването на
автомобили и мотоциклети с кош /Изкуствени неравности по пътното платно/, важащ за движещите
се от север на юг ППС; А18/В26
/20 км.// Изкуствени неравности по платното за движение/ Забранено е
движението със скорост по–висока от означената/; като хоризонталната маркировка
е непрекъсната линия. В участъка на пътя, където е настъпило ПТП /23+ 900/ скоростта
на движение, освен от обстоятелството, че се касае до населено място/ в което
за подсъдимия като водач е съществувала забрана да превишава същата над 50
км/ч/, е допълнително ограничена но
само със знак А13 /В24, което е видно от приложения
фотоалбум - фотокопия:
9, 10, 11, 12 и 20, протокола за оглед на ПТП и заключението на изготвената
Автотехническа експертиза./За ориентир при огледа е използван пътен знак на западния банкет,
комбинация от В24 и А13, а на
25 м. южно от ориентира (пътен знак В24/А13), на западния банкет, се
намира друг пътен знак, комбинация от В26/20 км/ и A18
/Забранено е движението със скорост, по-висока от означената/Пешеходна пътека), също важащ за движещите от север на юг ППС, каквато е
била посоката на движение и на
процесния автомобил. Мястото на ПТП обаче се намира на 21 метра северно от
ориентира (пътен знак В24/А13), т.е. ограничаващия скоростта на движение на 20 км. знак, се намира на 46м. след мястото на ПТП. Поради
което в случая безспорно е доказано, че скоростта не е била допълнително
ограничена до 20 км/ч..
По досъдебното
производство безспорно е установено, че подсъдимият К. непосредствено след настъпване на ПТП, след като е напуснал района му, е отишъл в сградата на Районно управление - гр.Раднево, където е съобщил за
извършеното от него деяние, което действие, само по себе
си изключва намерението му да избяга от местопроизшествието с цел да се укрие и
да избегне наказателна отговорност, а е било израз
единствено на инстинкта му за самосъхранение/видно и от
приложените по делото документи- л.15-16 от ДП/. Поради което обвинението правилно
е внесено по основния състав на престъплението по чл.343, ал.1, б.„в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, а не по по-тежко квалифицирания
– по чл. 343, ал.3 от НК /хипотезата на т.нар. „избягал от автопроизшествие”/. В
тази насока съдът не разполага с каквито и да е прерогативи, тъй като само
прокурорът е органът, който повдига и поддържа обвинението, поради което съдът
няма право да изисква от същия да повдигне по-тежко обвинение, дори и да са
налице условията за това. /Постановлението, с което прокурорът е отказал да
направи това по повод жалбата на повереника на пострадалата, не е било
обжалвано пред по-горестоящия прокурор/.
Предвид начина на
протичане на съдебното следствие като съкратено такова и приобщаване към
доказателствения материал по делото на протоколите за разпит на свидетелите,
разпитани по ДП, съдът намира, че не следва да извършва подробен анализ на
същите, още повече, че освен пътуващия в л.а. спътник на водача му, св.Д. А.А.,
няма други непосредствени очевидци на ПТП. Свидетелите Т. П. А., С.Ф.М., Г. М. М.,
постр.Ц. А. Н., и Р. В. А., не са очевидци на инцидента, а някои от тях само са
чули или видели резултата от сблъсъка след настъпването на ПТП/ шума от
набиването на спирачки, изхвърчането на тялото на детето във въздуха на
височина над 3 метра, поради което не могат да дадат каквито и да е достоверни
данни за него/. Съдът намира, че следва да извърши по- специална преценка на свидетелските
показания на св.А., който изцяло поддържа разказаното от подсъдимия по време на
разпита му пред органа на ДП, както и пред съда. Не поддържа обаче казаното от
него, че след като е завъртял волана надясно, се е опитвал да избегне удара
като е отклонявал автомобила ту наляво, ту надясно. Чрез неговите показания се
потвърждават изводите на АТЕ/ и признанието на подсъдимия/, че спирачки са били
употребени от подсъдимия „почти преди самия удар” и не е имало намаляване на
скоростта, а самия удар е бил „доста силен”. Горното напълно кореспондира с отразеното
в огледния протокол и извода на АТЕ за липсата на технически данни за
задействане на спирачната система на автомобила преди ПТП. Този свидетел обаче
посочва като причина за ПТП и поведението на пострадалото дете, което е
изскочило пред управлявания от подсъдимия автомобил изведнъж като направо им е
пресякло пътя. Не потвърждава обаче обясненията на подсъдимия по време на
съдебното следствие за липсата на видимост към магазина непосредствено преди
навлизането в района му, както и това, че за подсъдимия е възникнала опасност
от саморазправа. Св.Т.А. също потвърждава обстоятелството, че ударът е бил
силен, тъй като се е чул „силен трясък” и детето е летяло във въздуха „доста високо-
на около 3 метра над земята”. Св. М. обаче потвърждава обясненията на
подсъдимия за наличната опасност от саморазправа с оглед на обстоятелството, че
след ПТП на място са се събрали
множество хора, че са се чули викове и крясъци, поради което той
първоначално помислил, че някои се бият. Св.М. също заявява, че след
катастрофата на място „за секунди” са се събрали много хора. От изгледания от
съда видеозапис това обстоятелство също е много ясно и видимо установено. С
оглед на което и според съда по безспорен начин е установена причината за напускането
от подсъдимия на местопроизшествието, а именно, че това действително е страха
на подсъдимия от саморазправа, която в случая е била реална. Следва да бъде
отбелязано и, че поведението на подсъдимия по начало не представлява осъществяване
на състава на чл.343, ал.3 от НК, тъй
като автомобилът е бил оставен на място, и с нищо не е попречено на
разследването, а подсъдимият сам и непосредствено след деянието е отишъл в
полицията и се е предал, а не се е укривал. /Поради което съдът намира, че
квалификацията на деянието е правилна и законосъобразна/.
ОТНОСНО ПРАВНАТА СТРАНА:
Предвид всичко
гореизложеното съдът прие, че подсъдимият К. на инкриминираната дата по
посочения начин е нарушил правилата за безопасно движение по пътищата,
регламентирани в Закона за движение по пътищата, в причинна връзка с което е
настъпил неправомерния резултат- смъртта на пострадалия Слави Николов, като за част от визираните в ОА нарушения съдът
прие, че не са в причинна връзка със смъртта на пострадалия, а именно: правилото на чл.5,
ал.2 от ЗДвП /„Водачът
на ППС е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите
на двуколесни ППС"/; на правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато
превозните средства, които управляват.”; както и на правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП:
"При избиране скоростта на движение на водачът на ППС е забранено да превишава следните (стойности на скоростта в
км/ч: за пътни превозни средства от категория „В' \в населено място 50 км/час", не са в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП. Основанията за това са следните:
Правилото на чл.5, ал.2 от ЗДвП, според което „Водачът на ППС е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни ППС", е общо правило и поради това не следва
да бъде преценявано допълнително редом с останалите конкретни правила, които в
случая са били нарушени. Правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато
превозните средства, които управляват.”също се явява общо и неконкретно в
случая.
Нарушението на
режима на скоростта, изразяващо се в превишаване
на допустимата скорост за този пътен участък от 50 км/ч, а именно движението със скорост 50, 91 км/ч., също не е в причинна връзка с настъпилото ПТП,
тъй като с оглед заключението на АТЕ, която не бе оспорена от страните и бе
изцяло и напълно защитена при проведеното съдебно следствие, бе установено, че и при тази скорост л.а. е можел да спре
непосредствено преди ПТП и пострадалият велосипедист е бил извън опасната
му зона. Предвид което съдът призна подсъдимия К. за невинен в това да е извършил горепосоченото престъпление и чрез нарушаване като водач на МПС на горните
правила за движение по пътищата, поради
което го оправда по обвинението за
това, че е извършил горното престъпление и чрез нарушенията на тези законови
разпоредби на ЗДвП.
По отношение на останалите визирани в обвинителния акт
нарушения на ЗДвП съдът прие за установено, че е безспорно доказана пряката причинно-следствена връзка между
извършеното нарушения и настъпилия съставомерен резултат:
Безспорно установено от заключението на АТЕ е
обстоятелството, че подсъдимият К. не се
е съобразил при управлението на лекия си автомобил с действието на пътния знак А13/В24 („изкуствени неравности
върху платното за движение" в комбинация с „забранено
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош"), с което е нарушил правилото на чл.6, ал.1 от ЗДвП „Участниците в движението
съобразяват своето поведение с: "...пътните знаци и пътната маркировка" . В противен случай при навлизането си в този участък на движение е
следвало да намали скоростта си на движение, което предвид и на собствените му
признания, и на заключението на АТЕ, както и на всички доказателства по делото,
безспорно той не е сторил. Същият не е
съобразил управлението на автомобила най- вече с правилото на чл. 20, ал. (2)Водачите на превозните средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, превозния товар, с
характера и интензивността на движението и с всички други
обстоятелства, които имат значение за
безопасността на движението.
Водачите са длъжни да направят всичко
възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне
опасност за движението.”/ Горното
правило представлява нарушаване на режима на скоростта чрез движението с така
нар. несъобразена скорост. Съдът
прие за безспорно установено, че именно това нарушение е основното нарушение в
пряка причинна връзка с ПТП, тъй като в ако беше намалил и съобразил скоростта
си на движение още преди навлизането в района на магазин „М.М." в центъра
на гр.Раднево, подсъдимият щеше да забележи навлизането на пострадалия
велосипедист/ който се е движел със скорост 10 км/ч/ в кръстовището, а и
насочването му за пресичане на пътното платно преди това, за което е имал
съответната видимост/ обстоятелство установено както от експертизата при
изслушването и в с.з., така и от ВД- приложения видеозапис/. Освен това самия
факт, че навлиза в район, където винаги може да се очаква опасност за
движението, тъй като представлява нещо като паркинг, в който и от където
непрекъснато влизат и излизат автомобили, е достатъчно манифестирана
предварителна опасност за движението, с която подсъдимият е бил наясно, тъй
като многократно е минавал оттам. Обстоятелството, че на пътя му изскача дете
на велосипед пък е още една допълнителна опасност, с която той е бил длъжен да
се съобрази, и е имал възможност да направи това, а не да очаква същото да
прояви инстинкт за самосъхранение, тъй като добре му е биело известно от
практиката му на водач и с оглед непрекъснато провежданите държавни и
обществени кампании, че „Децата нямат спирачки”. Впрочем в тази насока е и
цялата съдебна практика, изразена в множество решения на ВКС, а именно, че
появата на дете на пътя винаги представлява сигнал за опасност. Освен това е
нарушил и правилото на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП "(1) Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които
управляват. Обстоятелството, че му предстои
да премине през изкуствени неравности по пътя/ т.нар. „лежащ полицай”/, което е
било манифестирано с пътен знак, също го е задължавало да намали скоростта и да
я сведе допълнително до безопасна такава с оглед задължението му да не изгубва
контрол над автомобила и то точно на място, където може да се очаква опасност
предвид наличието на обособен паркинг пред магазин и наличието на множество
автомобили и пешеходци Именно поради неспазване на горните изисквания/манифекстирани
с поставянето на комбинирания пътен знак на това място/, представляващи
нарушение на режима на безопасно движение, ненамаляването на скоростта и свеждането
и към безопасна такава, съобразена с пътната обстановка, при възникналата
опасност за движението/ появата не велосипедиста, който е засякъл пътя
му/подсъдимият не е успял предотврати настъпването на ПТП като нито е спрял,
нито е намалил скоростта си, а е извършил една несполучлива спасителна маневра-
завиване надясно в опит за заобиколи велосипедиста, която не е довела до очаквания
резултат, а е станала техническата причина за ПТП. В случая подсъдимият не само
е бил длъжен, но и е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, което
е настъпило поради неговото бездействие и субективно усещане, че няма
възможност да предотврати сблъсъка, и че избраната от него „спасителна” маневра
/завой надясно/ е достатъчна за това.
- чл.116 от ЗДвП
- „Водачът на пътно-превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към …/пешеходците/, особено към децата...", като подсъдимият К. не се
е съобразил поведението си с появата на велосипедиста/малолетното
дете/ С.Н.;
- чл. 117 от ЗДвП - „При приближаване към мястото, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на
пътно-превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при
необходимост и да спре" като в близост до участъка на пътя,
където е настъпило ПТП, е карал малолетният велосипедист/ пострадалия С.Ц.Н., на 9 години/ и само това е било достатъчно да
направи опит да спре автомобила екстрено, без да разчита на реакция от негова
страна. Обяснението му, че се бил паникьосал, е само
защитна реакция, тъй като ако беше изпълнил задълженията си по закон до това
стълкновение на пътя не би се стигнало.
Предвид всичко гореизложено съдът
прие за установено по несъмнен н начин наличието на горните извършени от подсъдимия
предходни нарушения на правилата за безопасно движение по пътищата, които са му
попречили при възникване на опасността да извърши правилна преценка като
предприеме действия, с които да предотврати вредоносния резултат, и сам се е
поставил в ситуация да не може да
преодолее вредните последици. Касае се до неизпълнение на правила и задължения
при боравене с източници на повишена опасност, каквото е МПС, или до т. нар. в
доктрината и практиката „професионална
непредпазливост”. Не са налице доказателства относно намиращи се в причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат причини, дължащи се на обективно
действащи сили, които са били във възможностите на водача да ги преодолее при
наличие на предписаното в закона поведение, или настъпили по изключителна вина
на пострадалия. Напротив, със заключението на АТЕ от ДП е безспорно установено,
че подсъдимият е имал техническа
възможност при съблюдаване на правилата
за безопасно движение, които е нарушил в случая, да не допусне настъпването на ПТП. Като не е спазил същите и по
непредпазливост е допуснал горните нарушения на ПДвП по описания начин с
деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на престъплението по
чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК - причиняване на смърт
по непредпазливост на пострадалото малолетно дете.
Съдът намира за необходимо да
посочи, въпреки че такъв довод не се излага, че в случая не е налице т.нар. в доктрината и съдебната практика „спасителна
маневра”, респ. липса на техническа възможност да бъде предотвратено ПТП.
Само възникването на опасност в
границите на опасната зона прави невъзможно предотвратяването на ПТП чрез
намаляване на скоростта или спиране. В тази насока са задължителните указания в
ТР № 106/ 83г., на ОСНК, че това
действие на водача е правомерно
единствено, когато той е поставен в състояние на крайна необходимост /чл.
13, ал.1 от НК/ и се предприема само в
опасната зона за спиране, когато неправомерното поведение на друг участник
в движението, или случайно събитие, е създало непосредствена реална опасност за
настъпване на вредни последици. Още повече, че в този случай водачът може да
бъде освободен от наказателна отговорност само, ако е налице увредено
имущество, но не и когато, за да спаси своя живот или на други участници в
движението, причини смърт или телесна повреда на друго лице. Действията на подсъдимия К. да завърти кормилния лост надясно вместо да спре
и да установи автомобила/, за което е била налице техническа възможност/ са
били технически неправилни. Същият не е предприел дължимото според закона
действие, за да предотврати ПТП, а именно аварийно спиране, респ. същото е било
едва в последния момент и не е дало резултат. Освен това се е движел с
превишена /над 50 км/ч за населено място/, а и несъобразена с пътните условия
скорост на движение, въпреки че за опасността от навлизане на пресичащи платното
му за движение МПС и пешеходци на това място е предварително манифестирана чрез
пътен знак А13 /В24/, който той не е спазил, като в противен случай ПТП е нямало да настъпи. Горепосочените
нарушения на ЗДвП /с изключение на превишаването на скоростта/, включително
инстинктивното, но реално завиване надясно на автомобила/т.нар. „спасителна
маневра”/, са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Тъй като с оглед
съдебната практика е допринесъл за настъпването на ПТП, тя не може да
бъде основание за освобождаването му от наказателна отговорност. Поради
гореизложеното съдът прие, че подсъдимият К. е имал виновно и съставомерно поведение в причинна връзка с настъпилия
вреден резултат във връзка с горепосочените нарушения на ЗДвП.
Поради всичко гореизложено съдът
прие, че е налице безспорно доказана пряка причинна връзка между бездействието
му/поради неизпълнение на горепосочените предписани в ЗДвП императивни разпоредби
и настъпилия резултат, а такова е предшестващото
му неправомерно поведени - движението с несъобразена скорост, тъй като и
при движение с по-висока скорост от 50 км/ч, същата би му позволила да спре
непосредствено преди мястото на удара и да избегне сблъсъка с велосипедиста,
който е бил предвидимо препятствие/тъй като е била в обсега му на видимост на
пътя/, както и поведението му в момента на настъпване на ПТП - незадействане на
спирачната система на автомобила и отклонението му надясно в опит за извършване
на „спасителна” маневра.
При така изяснената фактическа обстановка съдът
намира, че с горепосоченото си поведение подсъдимият К., затова че на
05.10.2014г. в резултат на допуснатите
от него нарушения на горепосочените
правила за безопасно движение по пътищата е причинил по непредпазливост смъртта на малолетния С.Ц.Н.с ЕГН ********** *** Загора /настъпила на 21.11.2014г./, поради го призна
за виновен в това, че е осъществил фактическия
състав на престъплението по чл.343 ал.1 б.”в”, вр.чл.342 ал.1 от НК при нарушаване на посочените
законови разпоредби на ЗДвП-от обективна и
субективна страна.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
При така изяснената
фактическа и правна обстановка съдът намери, че деецът – подсъдимият К. е извършил деянието виновно, но по непредпазливост.
Съгласно чл.11, ал.3 от НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е бил длъжен или е могъл да ги предвиди, или когато
е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но се е надявал да
ги предотврати. В случая съдът намира, че е налице първата форма на небрежността, т. нар. самонадеяност, тъй като въпреки
че не е предвиждал опасните последици, същият е бил длъжен да вземе всички
необходими мерки с оглед установените правила за движение по пътищата с цел да
избегне тяхното настъпване. Следва да се има предвид обаче, че същата в случая
граничи с втората по-тежка форма, а именно грубата небрежност, тъй като се
касае до дете, което винаги е непредвидимо препятствие на пътя, и същият е бил
длъжен да предвиди настъпването на опасните последици. С оглед на което съдът
намери, че подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението, за което го
призна за виновен както от обективна така и от субективна страна при наличието
на вина под формата на непредпазливост
по смисъла на чл. 11, ал.3 пр.1, във връзка с чл.343 ал.1 б.”в”, вр.чл.342 ал.1 от НК като на основание чл. 304 от НПК го
призна за невинен по обвинението в извършване на това престъпление и чрез нарушаване
като водач на МПС на правилата на чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП, на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП и на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което го оправда по това обвинението, че е извършил деянието и поради
тези нарушения.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Разпоредбата на чл.343, ал.1 б.”в”, вр. чл. 342 ал.1 от НК предвижда
налагането на наказание „Лишаване от
свобода” в размер от две до шест години.
При индивидуализация на
наказанието на подсъдимия К. съдът отчете наличието на следните отегчаващи и смекчаващи
вината и отговорността обстоятелства:
Подсъдимият К. е с лоши характеристични данни предвид
обстоятелството, че е системен административен нарушител по транспорта /видно
от справката за талон на водача е
санкциониран многократно включително
и за неспазване на пътни знаци за превишаване на скорост, на други забранителни
пътни знаци, както и за нарушения на светлинната уредба по пътищата/. Поради което съдът прие, че същият е деец с немалка степен на обществена опасност по отношение на престъпленията по
транспорта. Макар и още на ДП да е признал вината си и да е изразил желание
за споразумение или за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие, не може да се приеме, че с
това е оказал изключително съдействие на разследването предвид
обстоятелството, че е запознат с последиците от това свое действие както и
липсата на практика на каквито и да е оневиняващи го доказателства/, а напротив
- наличието на изключително много неопровержими доказателства за вина и изключително
грубите нарушения на ЗДвП, предвид извършването на деянието по отношение на
малолетно дете в центъра на града пред множество хора, които са били готови да
се саморазправят с него/.
Самото деяние е с висока степен на обществена опасност предвид значимостта на тези престъпления за региона и страната в момента и
обстоятелството, че се касае до жертва малолетно дете. Налице са и множество
допуснати от подсъдимия греби нарушения на ЗДвП - общо 4. Горните обстоятелства съдът отчете като
отегчаващи вината обстоятелства в случая.
От друга страна
подсъдимият К. е с чисто съдебно минало, семеен е и има две деца, за които
полага грижи. Налице
е и голям процент на съпричиняване и от
страна на пострадалия велосипедист, които обстоятелства съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства. Като такива съдът отчете и изразеното от
негова страна искрено съжаление и
разкаяние за случилото се в резултат на деянието още на ДП. Макар, че за някои от допуснатите нарушения на
ЗДвП съдът оправда подсъдимия /по 3 от тях/, тъй като поради общия им характер
или с оглед експертизата същите не са в причинна връзка с ПТП в случая, поради
факта на допускането им същите бяха отчетени при определяне на наказанието Предвид това обстоятелство и всичко гореизложено
съдът не уважи довода на защитата за
наличие в случая на многобройни смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства, даващи основание наказанието му да бъде
определено под минималния размер.
Горните обстоятелства
съдът отчете при определяне на наказанието, поради което определи същото при превес
на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства при условията на чл.54
от НК. Поради което наложи на подсъдимия
наказание в размер на минималното предвиденото в закона, а именно наказание „Лишаване от свобода” в размер на 2 /две/ години.
Съдът прие, че в случая с оглед данните за личността
на подсъдимия като водач на МПС, който е склонен да нарушава и заобикаля
закона /системен нарушител/, високата
обществена опасност на деянието с оглед мястото и начина на извършването му
както и обекта на посегателство - малолетно дете/, формата на вината - самонадеяност, граничеща с груба небрежност, целите
на специалната и генералната превенция не
могат да бъдат постигнати без изолацията му от обществото - чрез приложение
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Предвид което въпреки, че наложеното
наказание е под 3 години и лицето не е осъждано на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, съдът счете, че
това наказание следва да бъде изтърпяно от подсъдимия К. ефективно. Поради
което постанови изтърпяването на така наложеното наказание от две години „Лишаване от свобода” на подсъдимия К. да бъде изтърпяно
от него в затворническо общежитие от „открит”
тип при първоначален „общ” режим на
основание чл.61 т.3 във връзка с чл.59,
ал.1 от ЗИНЗС с оглед обстоятерлството, че се касае до непредпазливо
престъпление и деецът не е осъждан.
На основание чл.343г, във вр. с чл. 343, ал.1, б.
"в", вр.чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл. 37, ал.1 т.7 от НК, тъй като това наказание е предвидено за самото
престъпление, и чл.49, ал.2 от НК съдът наложи на подсъдимия К. и кумулативно предвиденото административното
наказание „Лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 4/четири/ години, считано от влизане на присъдата
в сила. Този вид и размер наказание съдът определи като взе предвид степента на обществена опасност на деянието
и на дееца като водач на МПС, всички индивидуализиращи отговорността и дееца
обстоятелства, и разпоредбата на чл.49,
ал.2 от НК като взе предвид вида и
характера допуснатите нарушения и данните за личността му. Срокът на така
наложеното допълнително кумулативно наказание би позволил в най-пълна степен за
поправянето на подсъдимия и постигането на целите на чл.36 от НК.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила веществените доказателства
по делото, оставени на съхранение в база на
РУ”Полиция”- гр.Раднево, ул.„ 23-ти септември" № 4, да се върнат на
собствениците и наследниците им, както следва:
- лек автомобил марка „…..",
модел „Е….." с per. №
…….. - на подсъдимия А.Д.К.,
- велосипед с надпис „………….” - на пострадалата
частна обвинителка Ц.А.Н..
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Тъй, като подсъдимият К. е
признат за виновен и му е наложено съответното наказание по НК, на основание
чл.189, ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на МВР направените по досъдебното производство разноски в размер на сумата
от
328,04 /триста двадесет и осем лева и четири
стотинки/ лева, и по
бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет – гр.София - направените при
разглеждане на делото пред съда разноски
в размер на сумата от 100 /сто/ лева.
Освен това същият бе осъден да
заплати на частния обвинител Ц.А.Н. с ЕГН **********,***, сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи
направени по делото разноски за възнаграждение на повереника и.
ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива съдът отчете незачитане от страна на подсъдимия К. на
правилата за движение по пътищата съгласно ЗДвП и ППЗДвП и прекалената му
самонадеяност като водач на МПС.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: