РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
1273
гр.Пловдив, 12 . 06 . 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на пети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
Административен съдия :
Здравка Диева
С
участието на секретаря В.Комитова, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1110/2019г., за да се произнесе , взе предвид
следното :
А.С.Б.,*** обжалва Заповед №
333з-114/26.03.2019г. на Началника на РУ Полиция – Стамболийски при ОД
МВР-Пловдив, с която са отнети в полза на държавата 1 бр. ловна гладкоцевна пушка помпа „Германика“
кал.12 № 944362/266273 и 1 бр. ловна гладкоцевна
пушка „Арми Кобалт“ кал.12 № 1020436/986290.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна, поради неспазване на съществени законови изисквания при
издаване на административния акт. Поддържа нарушение на чл.12 АПК – принципа за
откритост, достоверност и пълнота на информацията в производството по издаване
на индивидуален административен акт, както и неспазване нормата на чл.26 АПК. В
случая адресатът на заповедта не е уведомен за започване на административното
производство, в което е издаден акт по чл.213 ал.5 вр.
с чл.213 ал.2 ЗОБВВПИ и не е съобразена разпоредбата на чл.34 ал.3 АПК. Твърди,
че посочените нарушения са съществени, тъй като оспорващото лице е лишено от
право на защита в административното производство – не му е дадена възможност да
участва в същото. В подкрепа на поддържаната теза се позовава на решение на
АС-Пловдив по адм.д.№ 2698/2017г. и решение на
АС-Видин по адм.д.№ 144/2018г.
- Ответникът Началник на РУ Полиция
– Стамболийски изразява становище за оставяне на жалбата „без последствие“,
л.2.
Окръжна прокуратура Пловдив не е
встъпила в съдебното производство.
Жалбата е допустима за разглеждане
по основателност поради подаването й от адресат на неблагоприятен акт и в срок
/заповедта е съобщена на 26.03.2019г., жалбата е подадена на 09.04.2019г. чрез
административния орган/.
1. Началникът на РУ Полиция –
Стамболийски разполага с административни правомощия, пряко произтичащи от
закона /чл.76 ал.1 във вр. с чл.155 ал.1 и чл.213
ал.5 вр. с ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия - ЗОБВВПИ/. Авторство не е
оспорено, заповедта не е издадена в хипотеза на заместване. С оглед
разпоредбите на чл. 213 ал.5 ЗОБВВПИ вр. чл. 155 ал.1 ЗОБВВПИ, следва, че заповедта е издадена от материално компетентен административен
орган.
Оспорената заповед е относно отнемане
в полза на държавата иззети огнестрелни оръжия от физическо лице. В
обстоятелствената част на административния акт /мотиви/ е посочено, че в РУ
Стамболийски с Протокол за приемане на ОБВВПИ рег.№ К/С-204/18.05.2013г. от А.
Ст.Б.,***, е приета 1 бр. ловна гладкоцевна пушка
помпа „Германика“ кал.12 № 944362/266273 и 1 бр.
ловна гладкоцевна пушка „Арми
Кобалт“ кал.12 № 1020436/986290. Оръжието е иззето поради изтекъл срок на
валидност на разрешението за съхранение, носене и употреба на А.Б. с разрешение
№ Б 160027, издадено от РУП Стамболийски.
Правни основания – чл.213 ал.5 вр. с ал.2 ЗОБВВПИ.
2. При насрочване на делото към
страните са отправени указания по доказателствената тежест и във вр. с доказателствата, като ответникът бе задължен да
представи в цялост административната преписка по издаване на оспорената заповед
/всички посочени в обстоятелствената част на заповедта документи : протокол за
приемане на ОБВВПИ рег.№ К/С-204/18.05.2013г.; разрешение за съхранение, носене
и употреба № Б 160027, издадено от РУП Стамболийски с данни за срок на
разрешителното; акт или документ, констатиращ изтеклия срок на валидност на
разрешението или регистър, в който е вписана констатация от служебна или друга
проверка; др./ и доказателства за спазване изискването на чл.26 АПК вр. с разпоредбите на чл.168 ал.4 и ал.5 АПК.
С изпращане на жалбата е представена
само заповедта и в хода на съдебното производство са приети заверени копия на
- Протокол за приемане на ОБВВПИ
рег.№ К/С-204/18.05.2013г. и извадка от Регистъра за издаване на разрешително Б
160027. Жалбоподателят е отразен с номер 14 в извадката от регистъра – Б
160027, който факт не е оспорен, макар началната страница на документа за
удостоверяване наименованието и съдържанието му, не е приложена. Не е приложено
заверено копие от разрешителното, при което липсва информация за срокът му на
действие. В Протокол за приемане на ОБВВПИ с рег.№ К/С-204/18.05.2013г. е
документирано приемане на 19.04.2013г. от А.Б. на 1 бр. ловна гладкоцевна пушка помпа „Германика“
кал.12 № 944362/266273 и 1 бр. ловна гладкоцевна
пушка „Арми Кобалт“ кал.12 № 1020436/986290 – поради
изтекъл срок. Оръжията са приети от мл.полицейски инспектор Сл.Димитров в
присъствие на свидетел, за предаване на съхранение при домакина на РУП.
Отразено е, че оръжието е собственост на А.Б., който се е подписал за предаване
на двете пушки.
3.Според чл. 213 ЗОБВВПИ : ал.1 - При
издаване на решение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на
дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или при
прекратяване на разрешението поради прекратяване на дейността на лицето
органите по чл. 152 изземват с протокол по образец взривните вещества,
оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето. Иззетите вещи се
съхраняват съгласно изискванията на чл. 74, съответно чл. 98, ал. 1 - 3. ; ал.2 - Собственикът на вещите по ал. 1 може да прехвърли
собствеността върху взривните вещества и пиротехническите изделия в срок 6
месеца, а върху оръжията и боеприпасите - в срок една година от изземването, на
лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване.; ал.4 - Собственикът на вещите по ал. 3
може да прехвърли собствеността върху тях или да подаде заявление за издаване
на съответно разрешение за дейности с тях по този закон или за връщане на
отнетото разрешение в срока по ал. 3.; ал.5
- Когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде
заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото
разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата
със заповед на органа по чл. 155, ал. 1.
В случая няма данни за срока на
действие на Разрешение за съхранение, носене и употреба № Б 160027, издадено от
РУП Стамболийски. Съгл. чл. 84 ал.2 ЗОБВВПИ - Разрешението за съхранение,
разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и
разрешението по чл. 81а са валидни за срок 5 години от датата на издаването им,
освен в случаите по ал. 3. Независимо от липсата на спор относно изтекъл срок
на валидност на разрешението, административният орган дължи представяне на
преписката в цялост за целите на обосноваване на издадения акт. Извън това, не
е спорно обстоятелството на изземване на пушките поради изтекъл срок на
валидност на разрешението – теза в друга насока не е поддържана от
жалбоподателя. Началникът на РУ Полиция – Стамболийски е издал оспорената
заповед именно на посоченото фактическо основание, поради което в съответствие
с чл. 213 ал. 5 вр. с ал.2 ЗОБВВПИ е разпоредил
отнемане в полза на държавата на двете ловни пушки.
3.1. Съгласно чл. 213 ал. 5 ЗОБВВПИ,
когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде
заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото
разрешение в сроковете по ал. 2 или ал. 4, вещите се отнемат в полза на
държавата със заповед на органа по чл. 155 ал. 1 ЗОБВВПИ. Препращането към чл.
155 ал. 1 ЗОБВВПИ не се отнася до материалноправните
предпоставки, а за компетентния орган - органът, издал разрешението /Решение №
7387 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15294/2013
г., VII О./. Препратката към алинея 2 е само досежно
определените в тази разпоредба преклузивни срокове.
Според чл. 213 ал. 2 ЗОБВВПИ,
собственикът на оръжието /в случая на двете пушки/ може да прехвърли
собствеността върху него в срок една година от изземването – 18.05.2013г.
Регламентираният в цитираната разпоредба срок започва да тече от датата на
изземване на оръжието и е определен в закона като едногодишен. Начинът, по
който е регламентиран срокът, с начален и краен момент на изтичането му и
липсата на възможност за неговото прекъсване и спиране, определя същия на преклузивен. В случая няма спор за датата, на която са
предадени оръжията и Б. не е оспорил възприетия от органа факт на изтекъл срок
на валидност на разрешението за съхранение, носене и употреба, изд. от РУП
Стамболийски. Липсва възражение и относно обстоятелството на непрехвърлена
собственост върху описаните в протокола за предаване две пушки от датата на
предаване на оръжието до издаване на оспорената заповед – при изтекъл
едногодишен срок към м.05.2014г. В ал. 5 на чл.213 ЗОБВВПИ е регламентирано правомощието
на органа по чл. 155 ал. 1 с.з. да отнеме в полза на държавата вещи -
собственост на частни правни субекти. Това правомощие е обективно следствие от
разрешителния режим на притежаване на вещите по смисъла на чл. 3, 4, 7 и 8 ЗОБВВПИ и факта на тяхното незаконно притежание.
Ако собственикът на вещите е имал
съответното разрешение, но то е с изтекъл срок, той се явява лице, което
притежава без надлежно разрешение вещите по чл. 3, 4, 7 и 8 ЗОБВВПИ. Изтичането на срока на разрешението
обаче не е предпоставка за изземване на вещите, като притежателя на вещите е
задължен в определен в закона срок преди изтичане на срока на разрешението -
чл. 40, ал. 1, чл. 71, ал. 1, чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ, да подаде заявление за
подновяване на разрешението. Неспазването на срока за подаване на заявление за
подновяване на разрешението законодателят е обвързал с административнонаказателна
отговорност - чл. 177, но не и с нарочно задължение за предаване на вещите /
Решение № 4907 от 25.04.2016г. на
ВАС по адм. д. № 14554/2015г., VII О./.
Така, при извършено изземване на
вещите, началният срок е датата на изземването, която се удостоверява с
протокола за изземване - официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179
ал. 1 ГПК. Целта на изземването е вещите, предмет на разрешителния режим, да не
бъдат притежание /собственост или държание/ на лице, което няма съответното
разрешение. Действително, не е регламентирано изрично задължение на лицето,
чието разрешение е с изтекъл срок на действие и което не е подало заявление за
неговото подновяване - да предаде доброволно вещите по чл. 3, 4, 7 и 8 ЗОБВВПИ,
но това задължение следва от общото правило, че притежаването на тези вещи е
допустимо само при надлежно разрешение. Поради това, тогава, когато лице, на
което разрешението е с изтекъл срок и което не е подало в срока по чл. 50, ал.
4 заявление за подновяване, е предало доброволно вещите - за начало на срока по
чл. 213 ал. 5 се счита датата на доброволното предаване, с последователно възникване
на правните последици : фактическо лишаване на лицето - чрез изземане или
доброволно предаване, на притежаването на вещите по чл. 3, 4, 7 и 8;
предоставянето на срок за самостоятелно освобождаване от вещите чрез
прехвърляне на собствеността и отнемане на вещите в полза на държавата. Тоест,
сроковете по алинея 5 са приложими за хипотезата, в която собственикът не е
прехвърлил собствеността върху вещите и в частта си за срока по алинея 2 за
хипотезата на неподадено заявление за издаване на съответно разрешение при
доброволно предадени вещи. Само в тези хипотези датата на изземването и датата
на доброволното предаване са началния момент на теченето на срока по алинея 5,
което води до възникване на правото на държавата да отнема вещите по чл. 3, 4,
7 и 8 ЗОБВВПИ.
В протокола за предаване е отразена
причина – поради изтекъл срок и при липса на спор за този факт, се приема, че
предаването е осъществено след изтичане
на срокът на разрешението за съхранение, носене и употреба на двете пушки. В
едногодишен срок, считано от датата на предаване на оръжията, жалбоподателят е
имал правната възможност да прехвърли собствеността върху вещите. Това няма
данни да е направено, но упражняването на субективни права стои в преценката на
притежателя им. При неподаване на заявление за подновяване на разрешението и
при неупражняване на правото на прехвърляне на собствеността в срока по чл. 213
ал. 5 във вр. с алинея 2, за държавата възниква
правото да отнеме вещите, за които не е налице съответното разрешение. Срокът
по чл. 213 ал. 5 във вр. с ал. 2 е преклузивен - с изтичането му се погасява правото на лицето
да се разпорежда с вещите, предмет на разрешението с изтекъл срок и този
юридически факт поражда правото на държавата да ги отнеме.
Приложената разпоредба чл.213 ал.5 ЗОБВВПИ е императивна и вменява задължение за органа по чл. 155 ал.1 от с.з. да
отнеме в полза на държавата вещите, които собственикът не е прехвърлил в срока
по чл. 213 ал.2 ЗОБВВПИ, или когато не е подал заявление за издаване на
съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал.2
или 4 вр. с ал.3 от същия закон. В конкретния случай
основанията за отнемане са иззети ловни пушки и изтекъл срок на разрешителното
за носене на оръжие /основание за изземване, респект. предаване на пушките/.
При изтекъл срок на разрешителното и липса на данни за подновяването му,
последиците са идентични като тези при отнето разрешително, влязло в сила или
отказ за подновяване на разрешително, влязъл в сила. Разпоредбата на чл. 213
ал. 5 във вр. с ал. 2 ЗОБВВПИ е приложима и в
случаите, когато оръжието е предадено на органите на МВР поради изтичане на
срока на разрешителното и не е подадено искане за подновяването му по реда на
чл. 87 ал. 1 от ЗОБВВПИ, нито е подадено заявление за издаване на ново
разрешително. Към датата на издаване на оспорената заповед правото на
жалбоподателя да прехвърли собствеността върху отнетите оръжия и боеприпаси на
друго лице или да поиска издаването на ново разрешение се е погасило, при което
оспорената заповед за отнемане на оръжията в полза на държавата съответства на
материалния закон, но е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила при издаването й, което е от значение за преценката за
законосъобразност на административния акт.
3.2. Жалбоподателят заяви в съдебно
заседание, че не е осведомен за правата по см. на чл.213 от ЗОБВВПИ при
изземване на двете пушки, което потвърждава липса на съобразяване с действащата
норма на чл.168 АПК. Съгласно чл. 168 АПК: “Съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146..”. Оспорената
заповед е издадена на 26.03.2019г., при което се прилага действащата редакция
на чл.168 ал.4 и ал.5 АПК /нови – ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./
: „Съществено нарушение на административнопроизводствените
правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за
уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да
участват като страна в производството по издаване на индивидуален
административен акт.; Когато съдът установи наличието на съществено нарушение
на административнопроизводствените правила по ал. 4, той
отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен
орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5.”.
От фактическа страна се установи
нарушение на изискването на чл.26 АПК. Преписката не съдържа данни за
уведомяване на жалбоподателя за започнало административно производство, като
задължението не е преодоляно със специална норма от приложимия закон /така Решение
№ 5417 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 877/2016
г., VII О., в мотивите на което е посочено : „По делото не е спорно, че Л. Р. е
уведомен с писмо от 16.04.2015 г. за започнало административно производство за
отнемане в полза на държавата на пистолет "Макаров",
к. 6/18, № КТ20515. Жалбоподателят е предоставил писмен отговор на 21.04.2015
г. С докладна записка от 30.04. 2015 г. на инспектор в група КОС
административният орган е уведомен, че лицето Л. Р. няма издадено разрешение за
носене и съхранение на огнестрелно оръжие; предал е собствения си пистолет
"Макаров" за съхранение в КОС, в
едногодишния законов срок не е прехвърлил собствеността на трето лице и не е
подал заявление за издаване на разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие
по надлежния ред…“/.
Според чл.170 ал.1 АПК :
„Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен,
трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него,
и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.”. Указания в тази
насока са отправени към ответника с разпореждане при насрочване на делото, но
извън описаните данни, допълнителна информация не бе представена и в частност –
за уведомяване на адресата на заповедта за започване на административното
производство. Позицията на съдебната практика относно нарушението на чл. 26 ал.
1 АПК в насока - не е от категорията на съществените, е преодоляна към момента
с възприетото от страна на законодателя в разпоредбите на чл. 168 ал. 4 и ал. 5 АПК. Не е предвидена предпоставка - участието на страната да би могло да даде
отражение върху издадения акт и няма възможност страната въобще да не е била
уведомена. Тоест, за да е съществено нарушението, е необходимо да има за
резултат лишаването на гражданина или организацията от възможността да участват
като страна в производството. В случая е допуснато нарушение на административните
правила, категоризирано с новите алинеи 4 и 5 на чл.168 АПК, за съществено.
Правилото се прилага от съда, считано от 01.01.2019г. Жалбата се приема за
основателна.
Мотивиран така и на основание чл.168
ал.5 АПК вр. с чл. 213 ал.7 ЗОБВВПИ, съдът
Р
Е Ш И :
Отменя Заповед №
333з-114/26.03.2019г. на Началника на РУ Полиция – Стамболийски при ОД
МВР-Пловдив.
Изпраща преписката на Началника на
РУ Полиция – Стамболийски при ОД МВР-Пловдив за провеждане на административно
производство съобразно указанията за прилагане на закона.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд чрез Административен съд-Пловдив, в 14-дневен
срок от съобщението за постановяването му.
Административен съдия :