РЕШЕНИЕ
№ 666
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20212100502053 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение №106 от 07.10.2021 г. по гр.д. №1096/2021 г. по описа на РС-Несебър е
признал за незаконно уволнението на В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „С.С. К.
и М.“ № **, отменил е като незаконосъобразна Заповед № 66/02.03.2021 г. на работодателя
„КОЗАРОВИ“ ООД, ЕИК *********, с която е прекратена трудовото правоотношение на В.
П. П. с ЕГН ********** на основание чл.325, ал.1, т.4 от Кодекса на труда. С посоченото
решение е възстановена на работа ищцата В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул.
„С.С. К. и М.“ № **, на заеманата преди уволнението длъжност „р. о.“. Работодателят
„КОЗАРОВИ“ ООД е осъден да заплати на В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул.
„С.С. К. и М.“ № **, сумата в размер на 3 900 лв. (три хиляди и деветстотин лева),
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението за периода от 04.03.2021 г. до 03.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С решението си Районен съд – Несъбър е осъдил „КОЗАРОВИ“ ООД да заплати на
ищцата сумата от 1153 лв., представляваща разноски по делото. Дружеството е осъдено да
заплати по сметка на Районен съд – Несебър 256 лв., представляваща държавна такса.
Подадена е въззивна жалба с вх.№5113 от 25.10.2021 г. от „КОЗАРОВИ“ ООД, ЕИК
*********, чрез процесуалния му представител адв. Женета Иванова, против Решение №106
от 07.10.2021 г. по гр.д. №1096/2021 г. по описа на РС-Несебър.
С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и е
необосновано.
Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност. Първоинстанционният съд не е взел предвид обясненията
1
на ищцата, дадени по реда на чл.176 от ГПК, в КОЗАРОВИто същата признавала релевантни
за спора и неизгодни за нея фаКОЗАРОВИ. С обясненията си ищцата признала, че молбата
от 02.03.2021 г. е нейна, неин е почеркът и подписът, като признала, че за периода, за който
претендира обезщетение е работила в оранжерия до „Живата риба“ без трудов договор
срещу възнаграждение. Съдът не е взел предвид и показанията на разпитания по делото
свидетел.
Посочва се, че без конкретни мотиви, съдът неправилно е приел, че материалната
доказателствена сила на молбата на В.П. от 02.03.2021 г. за освобождаването й от работа по
нейно желание и съгласието на работодателя й е разколебана.
Сочи, че съдът е нарушил материалния закон, като е приел, че трудовият договор
между страните не е прекратен по взаимно съгласие. Неправилно са установени
фаКОЗАРОВИте по делото, в резултат на което е достагнат извода, че работодателят не е
приел писмено изявлението на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие в 7-мо дневния срок от отправянето му. От доказателствата по делото
можело да се направи извод, че ищцата е изразила писмено желание да бъде освободена от
заеманата от нея длъжност, на което изявление работодателят е отговорилуважително също
писмено с поставена върху молбата на ищцата писмена резолюция. Следователно в този
момент се прекратява трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Поради това към момента на издаване на атакуваната
заповед с правно основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ правоотношението между страните вече е
било прекратено в един предходен момент, поради което заповедта е безпредметна и дали е
налице фаКОЗАРОВИческа грешка в същата или последната е незаконосъобразна е без
правно значение. Поради това не е основателен и искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Ищцата е
останала без работа не в резултат на уволнението с процесната заповед, а в резултат на
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ в
предходен момент – на 02.03.2021 г. по нейна молба. По същите съображения е бил
неоснователен и иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Също така се излагат доводи, че ищцата е
работила по време на периода, за който търси обезщетение.
При условията на евентуалност посочва, че трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено с предизвестие от нейна страна по реда на чл.326 от КТ. Твърди се, че видно от
молбата от 02.03.2021 г. ищцата е отправила до работодателя си предложение за
прекратяване на трудовия договор, като същата в молбата си не е направила конкретно
изявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Цитира практика в
смисъл, че когато предложението за прекратяване на трудовия договор изхожда от работник
или служител, но без да са посочени в него условията на прекратяване, искането следва да
се приеме за предизвестие за прекратяване съгласно чл.326 от КТ, независимо дали
работодателят е прекратил трудовото правоотношение на друго основание. Посочва, че от
момента на получаване на писменото изявление по чл.326 от КТ за прекратяване на
договора от работодателя, работникът или служителя вече не разполага със субективното
потестативно право на възстановяване на предишна работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Излага
подробни съображения за неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ по сходни
съображения, като цитира праКОЗАРОВИка.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ излага доводи, че ищцата е работила
през процесния период без трудов договор, регистрирала се е в бюрото по труда, за да
получава обезщетение и в същото време претендира и от бившия си работодател
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Поради изложеното последната е недобросъвестна и
злоупотребява с правата си, поради което не следва да се възлага в тежест на ответника да
установява размера на получаваното от последната трудово възнаграждение при новия си
работодател.
Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение
да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което предявените искове да
2
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от В.
П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „С.С. К. и М.“ № **, чрез процесуалния
представител адв. Добри Тенев.
Оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна, като моли да бъде оставен в
сила съдебния акт в обжалваната му част, като постановен в съответствие с материалния и
процесуален закон.
Сочи, че е несъстоятелна тезата, изложена във въззивната жалба, че съдът не е
съобразил при постановяване на нрешението си обясненията на ищцата, дадени по реда на
чл.176 от ГПК. В обжалваното решение са били коментирани подробно въпросите дали в
случая е налице прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и относно
дължимостта на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Същото се отнася и за показанията
на разпитания по делото свидетел, както и за останалите доказателства, приети по делото.
Прави се подробен анализ на показанията на разпитаната по делото свидетелка Д., както и
на дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения на ищцата.
Твърди, че тезата, че още към момента на подаване на молбата от 02.03.2021 г.
ищцата е разбрала, че трудовото й правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, не се
подкрепя от доказателствата по делото, а и противоречи на всякаква правна и житейска
логика. Сочи, че в процесната заповед за уволнение не е допусната правна и фактическа
грешка, като посоченото в последната правно основание съвпада с фактическото основание
и текстовото описание.
Сочи се, че е несъстоятелна тезата, че ищцата е останала без работа не поради
издаването на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Аргументи в посочения смисъл са изтъкнати и по отношение на основанието по чл.344, ал.1,
т.3 от КТ. Посочва се, че съгласно практиката на ВКС фактическият състав на чл.225, ал.1 от
КТ има предвид единствено и само оставане без работа по трудово правоотношение, по
силата на което работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение, от
което следва, че само ангажираността по друго валидно трудово правоотношение, което
осигурява на незаконно уволненото лице защита на правото му на труд, еквивалентна на
тази по незаконосъобразно прекратено трудово правоотношение, може да изключи
отговорността за плащане на обезщетение по чл.225 от КТ, но не и заетостта по граждански
договор или всеки друг източник на законно получени средства за издръжка на уволнения
работник или служител.
Излага подробни доводи и съображения в смисъл, че ищцата не е отправяла
предвестие по смисъла на чл.326 от КТ с молбата си от 02.03.2021 г. Оспорва твърдението,
че ищцата е получавала обезщетение за безработица от Бюро по труда – Несебър. Също така
оспорват се твърденията за злоупотреба с права от страна на ищцата. Оспорва и се
противопоставя на уважаването на направените във въззивната жалба доказателствени
искания.
Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1,
т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПКОЗАРОВИ чл.261 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н.,
„ул. С.С. К. и М.“ № **, с искова молба, с която срещу „КОЗАРОВИ“ ООД с ЕИК *********
са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, с която се иска да се признае уволнението, извършено със
Заповед №66 от 02.03.2021 г., издадена от „КОЗАРОВИ“ ООД чрез управителя Д.К., за
незаконно, да се възстанови на предишната й работа като „работник – озеленител“, както и
да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради уволнението, на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за период
3
от 6 (шест) месеца – 03.03.2021 г. до 03.09.2021 г., в общ размер 3900 (три хиляди и
деветстотин) лева, заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 19.03.2019 г. ищцата е сключила трудов договор с
„КОЗАРОВИ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Равда, улица
Лазур № 5, община Несебър, представлявано от управителя Димитър Андонов Козаров, по
силата на който работодателят й е възложил, а тя е приела да изпълнява длъжността "р.-о." в
село Равда, община Несебър, при пълен (8-часов) работен ден, до завършване на определена
работа, която трябва да се извърши, и срока, в който да се изпълни, срещу уговорено
месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева и 0, 6% за всяка зачетена година
професионален трудов стаж, заплащано до 25-о число на месеца, следващ отработения
месец. Сочи, че работата не е била определена в трудовия договор.
Започнала е да изпълнява трудовите си задължения от 20.03.2019 г., което тя е
вършила добросъвестно. Трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със
Заповед № 66/02.03.2021 г., издадена от работодателя й, считано от 03.03.2019 г., а като
правно основание за прекратяването на трудовото правоотношение работодателят е посочил
чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ. Тъй като и в тази заповед не е изложено коя работа е била
завършена по вид и обем, която да определя времетраенето на договора, намира
прекратяването на трудовото правоотношение за неправомерно, тъй като не са били налице
условията за това, предвидени в чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, а по тази причина договорът е
следвало да се счита за сключен като такъв за неопределено време.
Ответникът „КОЗАРОВИ“ ООД с ЕИК ********* оспорва предявените искове, като и
моли съда да ги отхвърли.
Излага твърдения, че В. П. П. е подала молба до работодателя си да бъде освободена
от работа, на която управителят на ответното дружество е поставил резолюция, с която е
изразил съгласие като е отбелязал, че следва да се освободи считано от 03.03.2021 г. По тази
причина следва да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, и че това е станало с изявлението и
отговора от страна на работодателя на молбата и искането на работника, че е съгласен
трудовото правоотношение да бъде прекратено, а не с издадената впоследствие заповед, в
която е вписано различно основание, което от своя страна следва да се счита за техническа
грешка.
С оглед основанието на прекратяване на трудовото правоотношение, неоснователни се
явяват исковете за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението
длъжност, както и за заплащане на обезщетение за оставането си без работа поради
незаконното уволнение. При условията на евентуалност счита, че молбата на ищцата от
02.03.2021 г. до работодателя й следва да се счита за предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение по смисъла на чл. 326 от КТ.
По делото са представени доказателства, от КОЗАРОВИ като се установява следното:
На 17.03.2019 г. В. П. П. подала заявление за постъпване на работа до „КОЗАРОВИ“
ООД.
По силата на Трудов договор №71/19.03.2019 г. ищцата е назначена на длъжност „р. –
о." на пълно работно време /8 часа/ в ответното дружество с основно месечно
възнаграждение 560 лева. Като правно основание за сключване на договора е посочен чл.68,
ал.1, т.2 от КТ, като е посочено, че е сключен до завършване на определена работа.
Представена по делото е длъжностна характеристика за длъжността "Р. - о.", получена
и подписана от работничката. По делото е приложена и справка от НАП, видно от която за
сключения трудов договор е било изпратено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.
С молба от 02.03.2021 г. ищцата е поискала да бъде освободена от работа поради
лични причини. Молбата е резолирана с „Да, съгласен съм да се освободи, считано от
03.03.2021 г.“. Тази резолюция е подписана от управителя на дружеството на 02.02.2021 г.
4
Със Заповед № 66 от 02.03.2021 г. от управителя на "КОЗАРОВИ" ООД е прекратено
трудовото правоотношение на В. П. П. на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ поради
завършване на определената работа. Като дата на връчване на заповедта е записана
02.03.2021 г. Уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение до НАП е
подадено на 04.03.2021 г.
Постъпила е справка от НАП за актуално състояние на трудовите договори на лицето
В. П. П. към дата 16.09.2021 г.. Видно от справката, последният трудов договор на ищцата е
бил с „КОЗАРОВИ“ ООД. Приложена е и служебна бележка от Агенция по заетостта, видно
от която ищцата е била регистрирана в Бюрото по труда на 11.03.2021 г. По делото е
приложено копие от трудовата книжка на ищцата, видно от която последната е получавала
трудово възнаграждение в размер на 650 лв., считано от 01.01.2021 г. Прекратяване на
трудовото й правоотношение е извършено на 03.03.2021 г., като правно основание е вписано
чл.325, ал.1, т.4 от КТ.
По делото ищцата е дала обяснения по реда на чл.176 от ГПК. От тях се установява, че
молбата от 02.03.2021 г., с която последната изявява желание да бъде освободена от работа,
е нейна, като е подписана от нея. Посочва, че на 04.03.2021 г. е връчена заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение.
По делото е разпитана свидетелката Д. Д.. От показанията на последната се
установява, че В.П. е решила да напусне, защото си намерила друга работа, като си подала
молбата на 02.03.2021 г. От показанията на свидетелката се установява, че след като ищцата
си подала молбата за напускане на работа, управителят на дружеството е уведомил ищцата
за уважаването на молбата й за напускане на работа. Действително свидетелката не е
сигурна на коя точно дата се е случило това, но последната заявява, че това се е случило
деня, следващ този на подаване на молбата, поради което настоящият съд приема, че това е
била датата 04.03.2021 г., предвид това, че 03.03.2021 г. е официален празник, а и тази дата
съответства и на част от обясненията на ищцата, която заявява, че на 04.03.2021 г. се е
срещнала с управителя на „КОЗАРОВИ“ ООД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна,
намира от правна страна следното:
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивните жалби.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 районният съд е приел, че съдържанието на
трудовия договор не дава възможност по какъвто и да е начин да бъде определен срока му,
тъй като липсват каквито и да е уговорки между страните относно временния характер на
възложената трудова функция, белези, индивидуализиращи ясно и точно с каква
продължителност ще е работата по озеленяване, за изпълнението на която работникът е нает
и завършването на която ще създаде основанието по чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ за прекратяване
на трудовия договор без която и да е от страните да дължи предизвестие. Поради
изложеното е прието, че между страните не е възникнало срочно трудово правоотношение,
което пък изключва приложението на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.325, ал.1, т.4 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т.2 от КТ, срочен трудов договор се сключва до
завършване на определена работа. Това е една от законовоуредените възможности за
сключване на срочен трудов договор. При този трудов договор точно трябва да се определи
работата, за изпълнението и за довършването на която се сключва договорът, както и
установяването на конкретните обстоятелства, с настъпването на които се приема, че
работата е завършена /В този смисъл Решение № 634/ 20.11.2009 г. по гр.д. № 2071/2008 г. II
5
г.о. ВКС/. Съдебната практика приема, че когато в трудовия договор е вписан само текстът
„до завършване на определената работа“ без да е посочено в какво се състои последната,
трябва да се приеме, че договорът е за неопределено време. В тази връзка настоящият състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази им част, както и споделената от
последния съдебна практика.
Във връзка с направените от страните възражения, следва да бъде обсъдено
възражението за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1
от КТ, каквото се твърди да е налице от ответната страна. Основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е взаимно съгласие на страните. Взаимното
съгласие означава, че и двете страни искат сключеният между тях трудов договор да
престане да съществува занапред. Предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение може да направи всяка от страните по индивидуалното трудово
правоотношение без да е необходимо да се посочват причини, нито точното правно
основание по КТ. Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена форма, която
форма е за действителност. Страната, към която е направено предложението за прекратяване
на трудовия договор по взаимно съгласие трябва да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако са изпълнени изискванията на
чл. 325, т. 1 КТ и работодателят е уведомил работника, че приема предложението, заповедта
може да се издаде и по-късно, защото съгласието вече е постигнато, а заповедта само го
констатира /Така Решение № 258 от 23.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1231/2012 г., IV г. о.,
Решение № 525 от 26.04.2006 г. ВКС, III г.о., Решение № 1333 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 704/2005 г., III г. о./. Трудовият договор се прекратява в момента на съвпадането на
двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, а издаването на последващ
акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие.
Следва да се подчертае, че волеизявлението за съгласие следва да бъде направено в
писмена форма, но разпоредбата на чл. 325, т. 1 от КТ не поставя изискване за писмено
уведомяване за взетото становище. Уведомяването може да бъде извършено и по друг начин
и да бъде доказано с всички доказателствени средства /Така Решение № 521 от 30.07.2004 г.
на ВКС по гр. д. № 1898/2002 г., III г. о., Решение № 976 от 15.05.2000 г. на ВКС по гр. д. №
1969/99 г., III г. о./. Доказването може да бъде проведено, включително и с гласни
доказателствени средства, каквито са свидетелските показания. В случая видно от
доказателствата по делото, ищцата е отправила писмена покана до работодателя за
прекратяване на договора („моля да бъда освободена от работа“), т. е. нейното
волеизявление следва да се квалифицира по чл. 325, ал. 1 КТ. Именно при наличие на
посочената писмена молба от 02.03.2021 г. до работодателя за освобождаване от заеманата
длъжност, чиито авторство ищцата не оспорва като свое, а напротив последната признава в
обясненията си, дадени по реда на чл.176 от ГПК, то съгласието от страна на работодателя е
изразено с поставената върху самата молба резолюция „Да, считано от 04.03.2021 г.“ като
тази резолюция е и подписана от последния. В случая работодателят доказва и
уведомяването за прекратяването на трудовото правоотношение, което е видно от
показанията на свидетелката Д.. Те установяват, че В.П. е решила да напусне, защото си
намерила друга работа, като си подала молбата на 02.03.2021 г. От показанията на
свидетелката се установява, че след като ищцата си подала молбата за напускане на работа,
управителят на дружеството е уведомил ищцата за уважаването на молбата й за напускане
на работа. Това се е случило на следващия работен ден, след като тя е била извикана при
управителя на дружеството, тоест на 04.03.2021 г. Както е посочила и самата свидетелка,
последната не е сигурна дали е била на работа на 03.03.2021 г., което предвид това, че се
касае за официален празник, а и още повече предвид самите обяснения на ищцата /в които тя
заявява, че е била извикана от К. на 04.03.2021 г./, то очевидно е, че тя има предвид именно
04.03.2021 г., като дата на която е уведомена ищцата за волеизявлението на работодателя.
Показанията на тази свидетелка кореспондират и от части с обясненията на ищцата, ценени
6
при условията на чл.175 от ГПК, както и с представените по делото писмени доказателства.
Относно твърденията, че резолюцията върху молбата е антидатирана, ищцата, която го е
направила е тази, която е следвало да проведе доказване за това. /Така Решение № 406 от
20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 537/2012 г., III г. о./. Това твърдение неправилно е прието за
доказано от първоинстанционния съд, предвид липсата на доказателства, които да го
подкрепят.
В тази връзка следва да се посочи, че практиката, която е цитирала ищцовата страна в
отговора на въззивната си жалба, а именно Решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1/2013 г., IV г. о., ГК, е в смисъл, че съгласно чл.172 ГПК, заинтересоваността на
свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други
данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към
показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не
съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти,
които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят
на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите
събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват
възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на
показанията му. В настоящия случай, съпоставяйки показанията на свидетелката Д. с
обясненията на ищцата, дадени по реда на чл.176 от ГПК приложените по делото писмени
доказателства, включително и молбата от 02.03.2021 г. и направеното волеизявление от
страна на работодателя се установяват именно посочените по – горе изводи, че трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ от 03.03.2021 г., така
както е записано и в молбата, а ищцата е уведомена за прекратяването на трудовото
правоотношение на 04.03.2021 г. от управителя на дружеството Д.Козаров.
Предвид горепосоченото не се налага изследване на въпроса дали направеното от
ищцата волеизявление може да се приравни на такова по чл.326 от КТ, но за пълното следва
да се посочи, че не са налице условията за това, като в тази връзка първоинстанционният съд
е изложил подробни и ясни мотиви, с които настоящият състав се солидаризира.
Едностранното волеизявление има за съдържание правните последици, които желае да
породи. Затова при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, писменото
волеизявление на работника по чл. 325, ал. 1 КТ е покана за насрещно писмено съгласие от
работодателя, а при прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с
предизвестие, писменото волеизявление по чл. 326 КТ има за съдържание прекратяване на
трудовия договор. Законът не позволява волеизявлението по чл. 325, ал. 1 КТ да се
конвертира във волеизявление по чл. 326, ал. 1 КТ, защото основанията за прекратяване на
трудовия договор са законоустановени, те са уредени с императивни правни норми. Поради
това, когато не се осъществи основанието за прекратяване по взаимно съгласие, работникът
или служителят е необходимо да направи изрично волеизявление по чл. 326, ал. 1 КТ, при
условие, че желае да упражни това право. /Така Решение № 193 от 28.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 767/2019 г., III г. о./. В подобен смисъл е и цитираното от РС Несебър Тълкувателно
решение № 2 от 23.10.2012 г. по тълк. дело № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което
изразената от работника воля трябва да съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване
на трудовото правоотношение, като е отправено писмено и да съдържа и срок, след изтичане
на който трудовото правоотношение се счита за прекратено. Всички тези предпоставки не са
налице, поради което не е налице воля за упражняване на потестативното право по чл.326 от
КТ от страна на ищцата.
Съдът споделя доводите във въззивната жалба, касаещи прекратяването на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, но също така счита, че оспорваната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна. На първо място
действително както бе посочено по – горе, в трудовия договор не е записано и не става ясно
каква е определената работа, която следва да бъде извършена, поради което не е налице
7
трудов договор до завършване на определена работа, а е налице безсрочен трудов договор.
Именно поради тази причина, правилно районният съд е заключил, че за такива трудови
договори не може да бъде използвано основанието по чл.325, ал.1, т.4 от КТ за прекратяване
на възникналото трудово правоотношение, тъй като се отнася единствено до срочните
трудови договори за извършване на определена работа, какъвто настоящия не е. В тази си
част се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Също така обаче следва да се посочи
и, че всъщност трудовото правоотношение вече е било прекратено на друго основание,
което именно е изразеното взаимно съгласие от страните. Поради тази причина към момента
на издаване на процесната заповед, трудовото правоотношение вече не е съществувало.
Незаконно е извършено от работодателя уволнение, извършено след прекратяване на
трудовото правоотношение на друго основание, след като именно това основание вече се е
осъществило. Такова уволнение е извършено при вече липсващо субективно потестативно
право на работодателя за това и като такова подлежи на отмяна. /Така Решение № 18 от
19.01.2007 г. на ВКС по гр. д. № 668/2004 г., III г. о., Решение № 87 от 11.05.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 219/2011 г., IV г. о., ГК/. Поради изложеното е правилен извода на Районен съд,
че уволнението на В.П., извършено със Заповед № 66/02.03.2021 г. е незаконно.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предпоставките за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ са признаване на
уволнението за незаконно. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е с обуславящо значение за
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Втората предпоставка е наличие на трудово
правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено.
Съобразно Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. по тълк. дело № 2/2012 г. на
ОСГК на ВКС не може да се възстанови на предишна работа работник или служител при
дисциплинарно уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от него до
работодателя за прекратяване на договора по чл.326, ал.1 КТ, ако заповедта за
дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срокът на
предизвестието. Горното тълкувателно решение не е приложимо директно в настоящия
казус, тъй като касае изтичането на срок от време, като основание за прекратяване на
правоотношението по чл.326 от КТ. Срокът представлява обективен факт, с изтичането на
който трудовото правоотношение се прекратява. Взаимното съгласие на страните също така
представляват обективен факт, по силата на който, безвиновно, трудовото правоотношение
се прекратява. Искът за възстановяване на предходната работа може да бъде уважен само
при положение, че съществува действително трудово правоотношение, преди отмяната на
незаконосъобразната заповед. Установено е именно, че трудовото правоотношение не би
съществувало, въпреки отмяната на процесната заповед за прекратяването му. Както вече бе
посочено, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ, като взаимното съгласие е постигнато преди издаване на процесната заповед,
поради което искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ не следва да бъде уважаван,
първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде отменено, а искът следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
По изложените по – горе съображения, следва да се посочи, че ищцата е останала без
работа поради изразеното от страните по трудовото правоотношение взаимно съгласие, а не
поради издадената по – късно заповед, която е незаконна. Поради това причинно –
следствената връзка между оставането без работа и уволнението не е налице, а тя е една от
предпоставките за уважаването на този иск. Поради изложеното искът по чл.344, ал.1, т.3 от
КТ не следва да бъде уважаван, първоинстанционното решение в тази му част следва да
бъде отменено, а искът следва да се отхвърли.
Поради частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на
НРС следва да бъде отменено в частта, с която В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н.,
ул. „С.С. К. и М.“ № ** е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „р. о.“,
8
както и в частта, с която „КОЗАРОВИ“ ООД е осъдено да заплати на В. П. П., сумата в
размер на 3 900 лв. (три хиляди и деветстотин лева), представляваща обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 04.03.2021 г. до
03.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта, с която на ищцата са присъдени разноски. Вместо
това следва да се постанови решение, с което исковете по чл.344, ал.1, т.2 и 3 от КТ на В. П.
П. против „КОЗАРОВИ“ ООД, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В останалата обжалвана част решението на Районен съд - Несебър следва да бъде
потвърдено поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции.
Пред настоящата инстанция е направено възражение за прекомерност на сторените от
въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от
ГПК. Съдът като съобрази правната и фактическа сложност на делото, прецени, че така
определеното възнаграждение в размер на 1300 лв., общо за трите иска се явява прекомерно,
поради което същото следва да бъде намалено до предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, което изчислено по правилата на чл.7, ал.1, т.1 от
Наредбата и чл.7, ал.2, т.2 от същата, се явява в общ размер от 1153 лв.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта му, с която на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
въззивното дружество е възложено заплащането на разноски в размер на сумата от 1150 лв.
Предвид изхода на спора разноски следва да се присъдят и на двете страни, съразмерно с
уважените, респективно за ответното дружество, отхвърлени искове. С оглед на изложеното
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Ищцата има право на разноски в общ размер на 768, 66
(седем стотин шестдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки) лв., разноски, сторени в
производството пред първата и въззивната инстанция, съразмерно с уважения иск. На
ответното дружество общо за двете инстанции се дължат разноски в общ размер от 1620, 14
(хиляда шестстотин и двадесет лева и четиринадесет стотинки) лв., съразмерно с
отхвърлените искове.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №106 от 07.10.2021 г. по гр.д. №1096/2021 г. по описа на РС-
Несебър В ЧАСТТА, с която В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „С.С. К. и М.“
№ ** е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „р. о.“, както и В ЧАСТТА ,
с която „КОЗАРОВИ“ ООД е осъдено да заплати на В. П. П., сумата в размер на 3 900 лв.
(три хиляди и деветстотин лева), представляваща обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението за периода от 04.03.2021 г. до 03.09.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, както и в частта му, с която „КОЗАРОВИ“ ООД е осъдено да заплати на ищцата
сумата от 1153 лв., представляваща разноски, сторени в производството пред РС - Несебър,
като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ за възстановяване на В. П. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., ул. „С.С. К. и М.“ № ** на заеманата преди уволнението
длъжност „р. о.“.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ за осъждане на „КОЗАРОВИ“ ООД да
заплати на В. П. П., сумата от 3 900 лв. (три хиляди и деветстотин лева), представляваща
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от
04.03.2021 г. до 03.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „КОЗАРОВИ“ ООД, ЕИК ********* да заплати на В. П. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., ул. „С.С. К. и М.“ № **, сумата от 768, 66 (седем стотин
9
шестдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки) лв., разноски, сторени в
производството пред първата и въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „С.С. К. и М.“ № **, да
заплати на „КОЗАРОВИ“ ООД, ЕИК *********, сумата от 1620, 14 (хиляда шестстотин и
двадесет лева и четиринадесет стотинки) лв., разноски, сторени в производството пред
първата и въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10