Р Е Ш
Е Н И Е
№
……………….…
14.05.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно
заседание на седми
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
съдия: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 231 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на
разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание
432 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл.45
от ЗЗД.
Ищцата Ж.П.С. твърди, че на 30.08.2016 год. в
гр. Харманли, на ул. “Велико Търново“, била блъсната от лек автомобил “Рено” с
рег. № *******, управляван от А.Д.А.. Произшествието настъпило след като
водачът на лекия автомобил потеглил на заден ход, без да се увери, че пътят е
свободен. Твърди, че в близост до мястото на инцидента нямало пешеходна пътека,
поради което тя е имала право да пресече улицата – ставало въпрос за малка
квартална улица, без пътни знаци и маркировки. От удара ищцата изгубила
съзнание и била откарана по спешност от екип на ЦСМП в болницата в гр.Харманли,
където, след проведени прегледи и изследвания, било установено, че тя е
получила дифузна травма на главния мозък и контузия на очните ябълки на двете очи.
След изписването от болницата, ищцата спазвала предписаната й терапия и режим
на лечение, но оплакванията й от главоболие, главозамайване, нестабилна походка
и лесна уморяемост продължили. Поставена й била
допълнителна диагноза – последици от вътречерепна
травма, специални епилептични синдроми. Ищцата постъпила за ново болнично
лечение в болница в гр. Хасково, където й била поставена диагноза световъртеж
от централен произход, състояние след черепно-мозъчна травма (ЧМТ). Получените
от ищцата физически и психически увреждания променили изцяло начина й на живот.
От инцидента тя получила внезапно увреждане на здравето и множество болки и
страдания. Тя станала силно раздразнителна, напрегната и неспокойна поради
непрестанните болки. Месеци след инцидента имала силни болки в очите и виждала
раздвоено, имала неспокоен сън, страдала от безсъние, чувствала се несигурна и
с постоянен световъртеж. За своето лечение ищцата направила и разходи в размер
на 58 лева, представляващи потребителска такса, заплатена на болницата в гр.
Харманли. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на виновния водач била
застрахована при ответното дружество, към което тя отправила покана за
извънсъдебно обезщетяване на претърпените вреди, но обезщетение било отказано.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата 50 000, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП и
сумата 58 лева – обезщетение за имуществени вреди. Претендира законна лихва от датата на
настъпване на събитието и направените по делото разноски
Ответникът З. “А.” АД оспорва предявените искове, без да
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача на лекия
автомобил. Твърди, че липсва виновно противоправно
поведение на водача на лекия автомобил. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между произшествието и претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Прави евентуално възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, която се намирала на пътното
платно на място, непредназначено за пешеходци, предприела пресичане на платното
внезапно, без да съобрази поведението си с останалите участници в
движението и без да се убеди, че няма да
създаде опасност за себе си и за тях. Така тя допринесла за настъпване на вредите поне в размер на
50%. Счита, че придружаващите заболявания на ищцата – мозъчно-съдова болест и
прекаран мозъчен инфаркт, както и видът и своевременността на предоставената
медицинска помощ също са допринесли за влошаване на здравословното състояние на
пострадалата. Намира за завишено претендираното
обезщетение. Оспорва началната дата на възникване на задължението за лихва.
Моли искът да бъде отхвърлен или да бъде присъдено обезщетение в по-нисък
размер. Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приет Констативен протокол №
37/30.08.2016 г. на РУ МВР гр. Харманли, в който е отразено, че на 30.8.2016 г.
в гр. Харманли, на ул. “Велико Търново” до № 2, е реализирано ПТП между товарен
автомобил “Рено”, модел “Мастер” с рег. № ******* и пешеходец Ж.П.С..
За установяване на механизма на ПТП по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.Д.А., шофьор на товарния
автомобил. Свидетелят сочи че е спрял на адрес в гр. Харманли, ул. “Велико
Търново” № 2 - път без изход, за да достави пратка. Кръстовище имало на около
150 м., нямало пешеходна пътека. Забелязал на тротоара дядо, но други хора не
видял. Качвайки се в колата е погледнал през страничните огледала, включил на задна
скорост и потеглил. Съобразявал се със спрените странично автомобили - да не ги
удари. След около метър и половина чул леко издрънкване на ламарината и спрял.
Видял, че е бутнал жена, която лежи на земята. Обадил се на тел. 112, дошла
линейка. Жената била контактна, свидетелят я сложил на тротоара да седне. Имала
малко кръв на челото, свидетелят й дал салфетка. След това линейката я
откарала.
Анализирайки събраните
писмени и гласни доказателства вещото лице по приетата и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза инж. А. сочи, че ПТП е настъпило
на пътна отсечка без данни за хоризонтална маркировка, пътният знак не е
показан. Платното за движение е било двупосочно с широчина от 7,5 до 10,5 м.
Товарният автомобил е потеглил на заден ход при предполагаема скорост 5-10
км/ч. Мястото на удара е около средата на пътното платно. Видимостта на шофьора
е била през страничните огледала. При движение на зад автомобилът е ударил
пешеходката. Няма данни за отбелязани характерни места - спирка на обществен
транспорт, пешеходна пътека или други, имащи отношение към произшествието.
Пешеходката е имала възможност да възприеме автомобила. Ако се приеме, че
ударът е настъпил в средата на пътното платно, към момента на потегляне на
автомобила пешеходката се е намирала на около 0,6 м. от коридора за движение на
автомобила. За време за реакция и възприемане 1,2 сек. тя би изминала около 1,3
м. и би навлязла в коридора за движение на товарния автомобил. Следователно, тя
не е имала възможност да предотврати удара с товарния автомобил. В съдебно
заседание експертът допълва, че няма значение дали ищцата се е движела от ляво
надясно или обратно. Вещото лице е съобразило показанията на свидетеля, че
ищцата се е намирала в средната задна част на микробуса. Пешеходката е тръгнала
първа и се е намирала на 0,6 м. от габарита на автомобила при потеглянето му.
Задната врата е била плътна, без видимост.
По делото са приети две
съдебномедицински експертизи. В заключението на д-р Х.М., неврохирург, се
посочва, че в резултат на процесното ПТП ищцата е
получила лекостепенна ЧМТ: мозъчно сътресение,
контузия на главата в челната област, подкожен хематом в челната област на
главата и травматичен кръвоизлив на носа. ЧМТ е протекла на фона на преживян исхемичен мозъчен инсулт в басейн на дясна средна мозъчна
артерия, хипертонична сърдечна болест ІІІ ст., хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, мозъчно съдова болест и шийна спондилоартроза. При
двукратно извършени КТ изследвания на главен мозък след процесното
ПТП не са установени травматични и патологични промени. Експертът констатира
значителни несъответствия при описание на неврологичната симптоматика.
Проведено е 10-дневно болнично лечение в МБАЛ гр. Хармални,
хирургично отделение, в периода 30.08.-09.09.2016 г.,
като ищцата е изписана в добро общо състояние с отзвучало главоболие и слаб
световъртеж при рязко движение на главата. В периода 26.11.-30.11.2016 г. е
проведено болнично лечение в МБАЛ “Хасково”, неврологично отделение с диагноза:
световъртеж с централен произход. Според експерта в пряка връзка с процесното ПТП са травматични увреждания, довели до
интензивни болки и страдания за срок от 30 дни и умерени до 3 месеца. По делото
не е представена медицинска документация след 30.11.2016 г. и не може да се
отговори дали ищцата ще продължи да търпи болки, страдания и неудобства.
Направените от ищцата разходи са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В съдебно заседание експертът допълва, че няма
конкретна информация за претърпения мозъчен инсулт и не може да се приеме пряка
връзка с претърпяна ЧМТ.
Вещото лице офталмолог д-р И.М.
посочва, че в резултат на процесното ПТП ищцата е
получила оточни и кръвонаседнали
клепачи, като лявото око не можело да се отвори. Дясната очна ябълка се е
движела в пълен обем. При изписването на 09.09.2016
г. отоците са били спаднали и кръвоизливите се разнасяли. Назначено е лечение с
“етан” без посочване за каква продължителност от време. Отоците и кръвонасяданията са предизвикали тежест и трудно отваряне
на клепачите 8-10 дни и са отзвучали окончателно до 20-тия ден от травмата. Не
са оставили следи. Няма данни за описани очни увреждания при последващ офталмологичен преглед.
Ищцата не се е явила на преглед пред вещото лице, поради което е невъзможно към
момента да се коментира офталмологичния й статус.
Въз основа на
така събраните по делото доказателства съдът намира следното от правна страна.
В срока на
действие на задължителната застраховка „ГО” е настъпило застрахователно
събитие, което е покрит риск по нея. Не се спори, че гражданската отговорност
на водача на т.а. Рено“ с рег. № ******* е била застрахована от ответното дружество.
Въз основа на
събраните гласни доказателства и съдебна автотехническа
експертиза съдът намира за установено противоправно
поведение на водача на л.а “Рено“. Съгласно разпоредбата на чл.
40, ал. 1 ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. В конкретният случай водачът
на автомобила в дадените показания сочи, че при предприемане маневра на
заден ход не е забелязал наличието на пешеходка зад автомобила и е следял за
безопасно преминаване от странично паркиралите автомобили. Установява се, че е
предприето пресичане на място без пешеходна пътека или вертикална маркировка на
улица с двупосочно движение с по една лента за движение в посока. Съдът възприема за достоверен извода на инж. А. към момента
на предприемане на движението на заден ход пешеходката вече да е била
навлязла на платното за движение и да се е намирала около 0,6 м. от коридора за
движение на автомобила, т.е. не е налице внезапно навлизане на пътното платно.
Не се установява в нарушение на изискванията на чл.114, ал. 2 ЗДвП пешеходката
да е удължила времето си за престой на пътното платно или да не е съобразила процесното МПС, тъй като към момента на предприетото от нея
пресичане автомобилът не се е движел.
По отношение на
причинените увреждания съдът кредитира изводите на вещите лица по двете
съдебномедицински експертизи. При падането ищцата е получил
телесните увреждания: ЧМТ: мозъчно сътресение, контузия на главата в
челната област, подкожен хематом в челната област на главата и травматичен
кръвоизлив на носа, както и оточни и кръвонаседнали клепачи, като лявото око не можело да се
отвори. Според експертите в резултата на ЧМТ ищцата е изпитвала болки и
страдания до 30 дни, а общият оздравителен период е до 3 месеца, за очните кръвонасядания - до 20 дни. Ищцата не се явила на преглед
пред експертите, не са представени и доказателства, въз основа на които същите
да заключат, че оздравителният процес не е завършил.
Относно размерът, съдът съобрази
указанията дадени с Постановление № 4.68г. на Пленума на ВС и
с Постановление № 17.63г. на Пленума на ВС. Отчитайки настъпилите
травматични увреждания в пряка връзка с процесното
ПТП, вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания, степента на увреждане и пълното възстановяване на здравето на
ищцата, като не са събрани гласни
доказателства за възстановителния процес, респ. за ефекта, който физическите наранявания са оказали върху начина на
живот на ищцата, икономическата обстановка в
страна към датата на ПТП, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 5000,00 лева., както и 58 лв. имуществени вреди -
разходи за болничен престой. По отношение на тези суми е основателна
претенцията за заплащане на законна лихва с изтичане на 3-месечен срок от предявяване на претенцията пред застрахователя по реда
на чл. 380 КЗ на 30.01.2017 г., а именно – 30.04.2017 г.
По разноските.
С оглед изхода
на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Съобразно
уважената част от исковете на ищците следва да се присъди държавна такса в
размер на 10 лв.
На основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. дължимото на адв.
М. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете, е 243,81 лв. (2438,09 лв. с ДДС х 0,10).
Съобразно
отхвърлената част от иска на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на 432
лв., в това число депозит за експертизи,
удостоверения и юрисконсултско
възнаграждение (480*0,90).
Ответникът
следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата
от 102,32
лева – държавна такса, съразмерно на уважената част
от исковете, както и разноски за вещи лица в размер на 110 лв.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З.
“А.” АД, ЕИК *******да заплати на Ж.П.С., ЕГН **********:
-
на основание чл. 432 КЗ: сумата
от 5000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди и 58 лв. - обезщетение за имуществени вреди в следствие на претърпяно застрахователно събитие,
настъпило на 30.08.2016 г. по причина на противоправното
поведение на водача на товарен автомобил “Рено“ с рег. № *******, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за претендираните
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв., както и претенцията за законна лихва за периода 30.08.2016
г. - 29.04.2017 г.;
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК: сумата от 10 лв. – държавна
такса за първоинстанционното разглеждане на делото
ОСЪЖДА З.
“А.” АД,
ЕИК *******да заплати на адв.
Р. М. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 243,81 лв. с
ДДС.
ОСЪЖДА З.
“А.” АД,
ЕИК *******, да заплати на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 212,32 лева – държавна такса
и разноски за първоинстанционното производство
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ж.П.С., ЕГН **********, да заплати на З. “А.” АД, ЕИК *******, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 432 лв. – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страна.
СЪДИЯ: