Присъда по дело №100/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 8
Дата: 9 юни 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Нели Георгиева Батанова
Дело: 20203600200100
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

                                        П    Р    И    С    Ъ    Д    А     

 

 

 

  8 / 09.06.2020 год, гр. Шумен

 

 

                                В      И М Е Т О      Н А       Н А Р О Д А

 

 

 

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На девети юни през  две  хиляди и двадесета  година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                      Председател: Нели Батанова

                                                  Съд.заседатели:1.Р.А.-Г.

                                                                           2. Г.И.

 

Секретар:  Даниела Андонова

Прокурор:  Маргарита Г.

като разгледа докладваното от съдия  Нели Батанова

НОХД  № 100  по описа за 2020  година 

 

 

 

                                       П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

 

Признава подсъдимия С.А.Х. роден на ***г***, с постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, български гражданин, основно образование, работи, женен, реабилитиран, ЕГН **********, 

за  ВИНОВЕН в това, че на  16.07.2019г. в гр.Шумен, на кръстовище на бул.“Симеон Велики“ с ул.“Васил Друмев“ при управление на моторно превозно средство – автобус „Ивеко“ с рег.№ Н 9838 ВК, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил смъртта на Р.Т.П., ЕГН **********, настъпила на 18.07.2019г. като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал.3 изр.последно, б.б“ пр. първо от НК, във вр.с чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК  и чл. 58а, ал.1 от НК  го ОСЪЖДА на наказание 2 – две години лишаване от свобода.

 

 На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така определеното наказание за срок от 4 - четири години, считано от влизане в сила на присъдата.

 

          На основание чл. 343г от НК лишава подсъдимия С.А.Х. от правото да управлява МПС за срок от 3 - три години.

 

          ОСЪЖДА подсъдимия С.А.Х. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Шумен сумата 1217,04 лева (хиляда двеста и седемнадесет лева и четири стотинки) като разноски направени в досъдебното производство.

         

  Веществените доказателства по делото един брой цифров носител, съдържащ видеозаписи от охранителни камери от сграда на ул.“Л. Каравелов“ №27 и един брой цифров носител от Дирекция „Национална система 112-МВР“, приложени на листи 63 и 112, в т.1, в кориците на досъдебното производство да останат към делото.

 

 

 

          Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд гр. Варна в петнадесет дневен срок от днес.

 

 

 

 

     Председател:                              Съдебни заседатели:1.

 

 

                                                                                        2.

 

                                                                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

                                    

              МОТИВИ   към присъда по НОХД 100/2020 год. ШОС

 

 

Подсъдимия С.А.Х., ЕГН ********** e предаден на съд за  това, че на  16.07.2019г. в гр.Шумен, на кръстовище на бул.“Симеон Велики“ с ул.“Васил Друмев“ при управление на моторно превозно средство – автобус „Ивеко“ с рег.№ Н 9838 ВК, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил смъртта на Р.Т.П., ЕГН **********, настъпила на 18.07.2019г. като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал.3 изр.последно, б.“б“ пр. първо от НК, във вр.с чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. 

По делото наследниците на починалата Р.Т.П.: Х.С.Х., М.С.Х., Р.Х.С. и С.М.С. не предявиха граждански искове. Същите направиха искане за конституиране само като частни обвинители. С оглед на това, както и поради обстоятелството, че молбите са депозирани своевременно и същите отговарят на изискванията на закона, съдът ги конституира само като частни обвинители в съдебното производство. В процеса се представляваха от адв. П.П.. Наследничката Ц.Х.С. не направи искане за конституирането й като частен обвинител. Не предяви и гражданска претенция. С оглед на това същата не взе участие в наказателното производство.

Подсъдимият заяви, че желае делото да бъде разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие - чл.371, т.2 от НПК. В тази връзка направи изрично изявление, че дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, подробно описани в обвинителния акт, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертните заключения от досъдебното производство. Фактите и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава и не желае събиране на допълнителни доказателства по отношение на тях. Съжалява за случилото се.

Страните дадоха съгласие да не се събират доказателства за обстоятелствата в обвинителния акт, като подсъдимия направи признание на фактите изложени в обвинителния акт по чл. 371, т.2 от НПК. Поради което и с определение по чл. 372, ал.4 от НПК съдът одобри направеното признание като с нарочно определение включи в доказателствата по делото съответните протоколи с показанията на свидетелите, респк. експертни заключения, както и останалите писмени доказателства.

 

Позицията на подсъдимият  С.А.Х.   в съдебно заседание по отношение преценката към извършеното от него и самокритичността, която проявява към същото, е на съжаление към случилото се. Прави признание за деянието, изразява съжаление за случилото се.

 

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, от заключенията на приетите експертизи и направеното по реда на чл. 371, т.2 от НПК признание съдът приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.Х. е правоспособен водач категории „C, DE, TKT, B, D, AM, BE“, притежаващ свидетелство за управление на МПС № *********, издадено от ОД на МВР гр.Шумен на 27.08.2010г. и валидно до 27.08.2020г.  За периода 2003-2019 година на Х. са съставени четири наказателни постановления и осем фиша за нарушения на ЗДвП, както е  наложена и една ЗППАМ.

С.Х. работел на трудов договор като автобусен шофьор в „Шумен пътнически автотранспорт“ ООД гр.Шумен.  На 16.07.2019г. бил на работа и управлявал автобус „Ивеко“ с рег.№ Н 9838 ВК по градска линия. Около 10,00 часа същия ден, подсъдимият се движел с автобуса по бул.“Симеон Велики“ в гр.Шумен в посока Кооперативния пазар. Движението се осъществявало в светлата част на денонощието при суха пътна настилка, без неравности. В района на кръстовището на бул.“Симеон Велики“ с ул.“Васил Друмев“, Х. се престроил и изчакал включването на зелен сигнал на светофара, за да предприеме завиване наляво към дясната лента на ул.“Васил Друмев“, в посока „Пети полк“.

Движението в кръстовището е регулирано от светофарна уредба, която работела. Същата е с отделни секции за МПС и за пешеходци, като отделните светофарни секции за пешеходци работят в синхрон с тези за моторни превозни средства. На четирите страни на кръстовището има обозначени пешеходни пътеки. Улица „Васил Друмев“ е изградена от две самостоятелни платна за движение, разделени със затревен остров. Между двете платна е обозначена пешеходна пътека очертана с две прекъснати линии. При зелен сигнал на светофара за завиващия наляво към ул.“Васил Друмев“ автобус, свети зелен сигнал и за пешеходците пресичащи ул.“Васил Друмев“.

След светване на зеления сигнал на светофара, подсъдимият Х. предприел маневра „завиване наляво“ за да продължи движението си по ул. „Васил Друмев“, в посока „Пети полк“. По същото време, при светещ зелен сигнал на светофара и за пешеходците пресичащи ул.“Васил Друмев“, 80–годишната пешеходка Р.Т.П. предприела пресичане на ул.“Васил Друмев“ в посока от запад на изток, като се движила по пешеходната пътека. Р. П. пресякла едната част от платното за движение и продължила да пресича по пешеходната пътека частта от платното по която се насочил и трябвало да продължи движението си автобуса. Водачът на автобуса забелязал пресичащата на пешеходната пътека жена, която продължила движението си и по пешеходната пътека върху платно за движение на автобуса, но не я пропуснал да мине. Подсъдимият Х. не се опитал да намали скоростта, а задействал късно спирачките и МПС не успяло да спре навреме. Автобусът ударил с предната си лява част Петрова, за която първоначалния удар бил в дясно, а след това тялото й било отхвърлено пред автобуса, като паднала на лявата си страна на пътното платно. След ПТП пострадалата Петрова била транспортирана  в МБАЛ гр.Шумен, където е хоспитализирана. В следствие на настъпилото ПТП пострадалата Р. П. получила получила съчетана травма: глава, гръден кош и крайници. Въпреки проведеното лечение, Петрова починала в МБАЛ гр.Шумен на 18.07.2019г.

На мястото на катастрофата водачът на автобуса С.Х. е изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер 7410, с фабричен №ARBB-0020, което отчело 0,00 промила.

 

           Така приетата фактическа обстановка е приета въз основа на самопризнанието направено от подсъдимия по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Същата се подкрепя и от показанията на свидетелите: Х.Х. (т.1, л.19), М.Х. (т.1, л.21), Александър Филипов (т.1, л.13), Деян Банков (т.1, л.24), С.С. (т.1, л.150), Р.С. (т.1, л.152), Ц.С. (т.1, л.164). В подкрепа на тях са и протокол за оглед на местопроизшествие (т.1, л.6-8) с препис (т.1, л.9), резултати от технически преглед на ППС в пункт за ГТП № 511 (т.1, л.10), албум (т.1, л.11-13), химическа експертиза №142 (т.1, л.28), съдебно-медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп №55/2019г. (т.1, л.34-42), автотехническа експертиза (т.1, л.46-55), протокол за доброволно предаване (т.1, л.62), един брой цифров носител, съдържащ видеозаписи от охранителни камери от сграда на ул.“Л. Каравелов“ №27 (т.1, л.63), констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2019-1038-447 (т.1, л.66-67), талон за изследване (т.1, л.29, копие т.1, л.68), справка за нарушител (т.1, л.70-72), медицински документи (т.1, л.74-109), писма до Дирекция „Национална система 112 –МВР“ и 1 брой цифров носител (т.1, л.110-112), писма до и от „Шумен – пътнически автотранспорт“ ООД и приложени документи (т.1, л.113-127), свидетелство за съдимост (т.1, л.137-141), удостоверение за наследници (т.1, л.146), писма, докладни записки, карта за обвиняемо лице.

 

          От изготвената в досъдебното производство и приета от съда химическа експертиза  № 142 за установяване на наличието или липсата на алкохол или други упойващи вещества в кръвта на пострадалата Р.Т.П. се установява следното: В пробата кръв взета от Петрова не е установено наличие на алкохол. 

 

  От приетата съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ за оглед и аутопсия на труп №55/2019г. е видно, че Р.Т.П. е получила съчетана травма: глава, гръден кош и крайници. Констатирани са:

1/ Контузия на главата: Флуктуиращ подкожен хематом в окосмената част на главата слепоочно теменно в ляво – над ухото. Кръвонасядане на долния и на горния клепач на лявото око с оток. Кръвонасядане на меките чрепни обвивки на ограничена площ слепоочно теменно в дясно. Дифузно кръвонасядане на меките черепни обвивки теменно, слепоочно и тилно в ляво. Фрактура на люспата на  лявата слепоочна кост с ход към черепната основа – предна черепна ямка. Хематосинус (сфеноидален). Дифузна травма на мозъка: Малки субдурални хематоми в областта на черепната основа- лява и дясна средна черепна ямка Дифузен субарахноидален кръвоизлив в областта на двете мозъчни полукълба. Контузионно огнище в левия слепоочен дял на мозъка. Контузионно огнище срещуположно – в десния слепоочен дял на мозъка. Множество контузионни огнища в областта на моцъчния ствол.

2/ Контузия на гръдния кош: Счупване на три десни ребра до гръдната кост. Счупване на осем леви ребра по две анатомични линии. Субплеврален хематом в ляво.

3/ Контузия на крайниците:Петнисто кръвонасядане по горната страна на лявото рамо. Счупване на лявата ключица. Кръвонасядане по задно-външната страна на левия лакът. Охлузване на кожата по задната страна на лявата предмишница. Счупване на лакатния израстък (олекранон)на лакътната кост. Бледо кръвонасядане по задната страна на лявата предмишница – горна и средна трета. Ивицовидно петнисто охлузване и кръвонасядане по външната страна на лявата предмишница – горна средна трета. Три успоредни вертикални ивицовидни кръвонасядания о външната и по задната страна на дясната мишница – средна трета. Две охлузвания по заднта страна на десния лакът с кръвонасядания около и над тях. Едно петнисто кръвонасядане в долната част на седалището в ляво странично – към бедрото. Едно кръвонасядане по външната страна на дясното бедро – средна трета. Едно охлузване на левия глезен външно с диаметър 1,5 см.

При аутопсията на трупа на Петрова са установени  и следните болестни увреждания:

1/ХОББ - смесена форма: хроничен бронхит; белодробен емфизем; антракоза; пневмосклероза. Белодробно сърце.

2/ХБС: Хипертонично сърце. Артериолосклероза на бъбрека. Генерализирана атеросклероза –сърдечно-мозъчна форма; частично вкалцяване на платната на аортната клапа; коронаросклероза; миокардиосклероза; мозъчна атеросклероза; мозъчна атрофия.

3/Кафява атрофия на черния дроб.

4/Единичен доброкачествен съдов тумор на черния дроб (хемангиом).

5/Единичен доброкачествен тумор на левия бъбрек – папиларен аденом.

6/Хроничен пиелонефрит. Множество дребни ретенционни кисти на бъбреците.

7/Единичен вкалцен доброкачествен тумор (миома) на матката.

 

Всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар, натиск и триене (за охлузванията). Същите може да бъдат получени при ПТП – блъскане на пешеходец от автобус и последващо падане на пътното платно.

Непосредствената причина за смъртта на Р.Т.П. се дължи на дифузната травма на мозъка. Установените кръвоизливи в мозъчния ствол водят до тежки нарушения в дишането и сърдечната дейност, каквито са наблюдавани клинично (липса на спонтанно дишане / на ИБВ/  и изключително нестабилна хемодинамика) и въпреки проведения пълен реанимационен комплекс са довели до смъртен изход.

Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка причинна връзка. Към момента на хоспитализацията Петрова е била трезва.  

 

          По делото е изготвена съдебно автотехническа експертиза – л. 45.  От заключението на  съдебната автотехническа експертиза е видно, че мястото на удара по дължината и ширината на пътното платно е на пешеходната пътека, на разстояние 0,5 метра преди ориентир 1 (мислената перпендикулярна линия, която преминава през най-южната точка на разделителния остров между двете платна на ул.“Васил Друмев“ след кръстовището, пресичайки уличното платно) и на 2,60 метра вдясно от продължението на лявата граница на платното за движение на ул.“Васил Друмев“ по посока към „Пети полк“.

Скоростта на движение на автобус „Ивеко“ с рег.№ Н 9838 ВК непосредствено преди настъпване на ПТП е била 19,8 км/час.

Опасната зона за спиране на автобуса „Ивеко“ с рег.№ Н 9838 ВК при движение с определената скорост за движение 19,8 км/час е 12,63 метра.

Автотехническа експертиза е дала заключение за механизма на произшествието от автотехническа гледна точка, който механизъм е възприет и описан  в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същият не е оспорен и е признат от подсъдимия, поради което и съдът го приема като част от фактическата обстановка. 

Непосредствената причина за настъпването на ПТП от автотехническа гледна точка е технически неправилното поведение на водача на автобуса при приближаване на пешеходна пътека с преминаващ по нея пешеходец. Технически правилно е водача на автобуса да бъде внимателен при приближаване на пешеходната пътека, да пропусне пешеходеца,  и за което е имал достатъчно време и разстояние и по този начин би избегнал настъпването на ПТП. Водачът на автобуса е имал достатъчно време и разстояние до мястото на удара да възприеме и реагира навреме на опасността и в случай, че своевременно е задействал спирачките, той е имал възможност да спре в опасната зона на автобуса преди мястото на удара и да пропусне пешеходеца, като по този начин би избегнал удара с него.  

 

Извършен е още и технически оглед на МПС, като не са установени повреди по механизмите и детайлите, които да водят извод, че техническа неизправност е попречила на водача да изпълни задължението си. В тази връзка се налага извод, че ПТП не се дължи на внезапно възникнала повреда на МПС, а на грешка на водача му.

 

           Следва да се отбележи, че съдът кредитира самопризнанието на подсъдимия С.Х. поради обстоятелствата, че това признание се подкрепя от останалите доказателства по делото: автотехническа експертиза, съдебно медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп, химическа експертиза, талон за медицинско изследване, протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго упойващо средство, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, справки КАТ, показанията на свидетелите.

         

          Ето защо и съдът прие изложената по горе фактическа обстановка.

          Поради което съдът приема, че подсъдимия С.Х. ***, на кръстовище на бул.“Симеон Велики“ с ул.“Васил Друмев“ като управлявал  моторно превозно средство – автобус „Ивеко“ с рег.№ Н 9838 ВК, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Р.Т.П., настъпила на 18.07.2019г., като деянието е извършено на пешеходна пътека

 

Извършеното от подсъдимия С.А.Х. деяние съдържа признаците от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 343, ал.3 изр.последно, б.“б“ пр. първо от НК, във вр.с чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Деянието е извършено по непредпазливост. Подсъдимият не е искал настъпването на пътното транспортно произшествие и причиняването на смъртта на пострадалата  Р. П.. В случая умисъла е към нарушаване правилата за движение по пътищата, а не към целения резултат. Ето защо по отношение на настъпилата последица – смърт, той е действувал непредпазливо. Х.  не е искал и не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но с оглед на конкретните обстоятелства е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. От субективна страна подсъдимия С.Х. е осъществил деянието под формата на самонадеяност. Подсъдимият Х. не е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние, но е бил длъжен /по силата на ЗДвП/ и е могъл да ги предвиди /предвид липсата на обективни пречки за това/.

Подсъдимият С.Х. е нарушил правилата за безопасно движение по пътищата:

- чл.119, ал.1 от ЗДвП - При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре;

Нарушението на тази разпоредба е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и резултат по изложените по горе доводи.

 

 

Причините за настъпилото ПТП се свеждат до подценяване от страна на подсъдимия на правилата за безопасност на движение. Нарушаването на тези правила за движения по пътищата е умишлено, като престъпния резултат е настъпил по непредпазливост. В случая подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП - При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Т.е. нарушението на правилата за движение по пътищата е умишлено, но по отношение на престъпния резултат същия е под формата на непредпазливост – подсъдимият не е искал и не е допускал настъпването му, но е бил длъжен да предвиди последиците /т.е. по отношение на последиците деянието е непредпазливо/. Че нарушението на тази норма е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат се подкрепя и от заключението на съдебната автотехническа експертиза. Видно е, че причината за станалото автопроизшествие е късното задействане на спирачната система на автобуса от подсъдимия.  Установено е, че водачът на автобуса е имал достатъчно време и разстояние до мястото на удара да възприеме и реагира навреме на опасността и в случай, че своевременно е задействал спирачките, той е имал възможност да спре в опасната зона на автобуса преди мястото на удара и да пропусне пешеходеца, като по този начин би избегнал удара с него. Автобусът е бил технически изправен, като не са установени повреди по механизмите и детайлите, които да водят извод, че техническа неизправност е попречила на водача да изпълни задължението си. От това следва извода, че водачът Х. е имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране на автобуса при своевременно задействане на спирачната система. В тази връзка се налага извод, че ПТП не се дължи на внезапно възникнала повреда на МПС, а на грешка на водача му, като именно това негово поведение е довело до настъпване на произшествието.

 

          Съдът приема описаната по горе фактическа обстановка и кредитира изготвените експертизи, които са пълни, ясни и обосновани.  Страните в процеса приемат описания в автотехническата експертиза механизъм на пътнотранспорнтното произшествие. Не е оспорена и  СМЕ за оглед и аутопсия на труп. Свидетелските показания са непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете следното:

Касае е се за престъпление по  по чл. 343, ал.3 изр.последно, б.“б“ пр. първо от НК, във вр.с чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

        Предвиденото наказание за тази правна квалификация е лишаване от свобода от три до петнадесет години. Изменението е направено с ДВ бр. 60 от 2012 година и е приложимо към разглеждания казус, тъй като датата на деянието е 16.07.2019 година. Няма последващи изменения. Т.е. не е необходима преценка за приложение на по благоприятен закон.

При определяне на наказанието съдът взе предвид следното: Съдът отчете процесуалното поведение на подсъдимия за своевременното приключване на съдебното производство. Като смекчаващо отговорността обстоятелство отчете и добрите характеристични данни. Отчете чистото му съдебно минало /реабилитиран/и изразеното съжаление. Взе предвид и обстоятелството, че се касае за човек, социално и трудово ангажиран, с образователен ценз. Т.е. касае се за деец с ниска степен на обществена опасност. Прецени и обстоятелството, че Х. е дългогодишен водач на МПС, водач без съществени допуснати нарушения по ЗДвП. Като отегчаващо отговорността обстоятелство  отчете високата степен на обществена опасност на деянието обусловено и от завишената наказателна отговорност. 

В същото време производството по делото се е развило по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Съгласно чл. 373, ал.2 от НПК в този вид производства при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл. 58-а от НК. Редакция на чл. 58а от НК – тази от ДВ бр. 26 от 2010 год., действаща към момента на извършване на деянието и към постановяване на присъдата задължава съдът да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК само когато действително са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и така определеното наказание е по благоприятно за дееца.

Съдът счита, че в разглеждания казус не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, което  да обуславя приложението на чл. 55 от НК. Т.е. в случая не е налице конкуренция между разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК и чл. 55 от НК, което да налага да се прецени по благоприятно наказание, както изисква ал.3 на посочения текст. При това положение съдът следва да определи на наказанието, след което да го намали с .

Като взе предвид, че по отношение на подсъдимия има превес на смекчаващи отговорността обстоятелства над отегчаващите съдът определи наказанието на минимума на предвиденото като го определи  в размер на 3 – три години лишаване от свобода. Така определеното наказание от 3г. намали с съгласно чл.58а от НК и постанови подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 2 - две години лишаване от свобода. / от 3 год. = 1г. или подсъдимия следва да търпи 3г.-1г.= 2 години/.

С оглед наложеният размер на наказанието, целите на генералната и лична превенция, обществената опасност и личността на подсъдимата съдът намира, че не се налага наказанието лишаване от свобода да се търпи ефективно.  Счита, че после би било значително по трудно неговото социализиране и приобщаване към обществото, като в същото време отчете, че подсъдимия полага и обществено полезен труд. Няма и законова пречка, тъй като С.Х. не  е осъждан /същия е реабилитеран/.  Съдът счита, че отлагане изтърпяването на наказанието ще доведе до реализиране на личната превенция, а също и до обществената такава. Нещо повече, съдът намира, че едно отлагане на наказанието в подходящ изпитателен срок би имало много по въздействуващ ефект върху подсъдимия, който ще следва в този изпитателен срок да се въздържа от извършването на каквото и да е престъпление. Ето защо съдът счита, че следва да  приложи разпоредбата на чл. 66 от НК. Намира, че  изпитателния срок в размер на 4 години би съдействал за постигане целите на наказанието.

Счита, че така определеното наказание би удовлетворило и изискването за справедливост на наказанието. В този смисъл и Решение № 25 от 3.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 653/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна КарагьозоваОсновен принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е това наказание, което съответства на тежестта на престъплението. Този принцип законодателят е разширил и в разпоредбите на чл. 54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно които наказанието следва да съответства на обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите, визирани в чл. 36 НК. 

 

На основание чл. 343-г от НК  съдът лиши подсъдимия  С.А.Х.  от правото да управлява МПС за срок от 3 – три години. Намира, че така постановения размер на този вид наказание е адекватен на обстоятелството, че подсъдимия е дългогодишен шофьор, без сериозни нарушения по закона за движение по пътищата. Освен това в счита, че този размер е съответен, както на наложеното наказание, така и на обстоятелствата индивидуализиращи вида и размера на наказанието.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.А.Х. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Шумен сумата 1217,04 лева (хиляда двеста и седемнадесет лева и четири стотинки) като разноски направени в досъдебното производство.

         

  Веществените доказателства по делото постанови да се пазят до влизане в сила на присъдата, след което както следваедин брой цифров носител, съдържащ видеозаписи от охранителни камери от сграда на ул.“Л. Каравелов“ №27 и един брой цифров носител от Дирекция „Национална система 112-МВР“, приложени на листи 63 и 112, в т.1, в кориците на досъдебното производство да останат към делото.

 

          По делото няма предявени граждански искове.

 

 

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

                                                                                

 

 

 

                                                                        Председател :

 

                                                                                /Н. Батанова/