Номер 47824.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20203001000427 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна
жалба на К. Д. Д. от гр. Варна срещу определение № 1410/04.06.2020г., постановено
по т. д. № 1542/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с
което производството по делото е прекратено, на основание чл. 130 ГПК, поради
липса на правен интерес.
Жалбоподателят заявява оплаквания срещу изводите на първоинстанционния
съд за липса на правен интерес от търсената защита по предявения отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за отричане на ипотечно право върху
недвижим имот, при вече реализирано ипотечно право и възлагане на имота на
купувача – цесионер. Твърди се, че при разглеждане на спора по същество ищецът
ще може да прецени по отношение на кого точно и до колко да упражни други свои
права в бъдеще. Наличието на правен интерес ищецът обосновава и с възможността
за подаване на молба за отмяна на постановено в производство по негова жалба и
влязло в сила решение № 273/25.02.2020г. по в. гр. д. № 2052/2019г. по описа на ОС-
Варна, с което е потвърдено възлагателното постановление. Основание за атакуване
на решението последством извънреден способ според жалбоподателя е невръчването
на съобщение за съдебния акт. Петитумът на жалбата е за отмяна на определението и
връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия по исковете.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е
процесуално допустима.
1
Насрещната страна „Юробанк България“ АД – гр. София изразява становище
за неоснователност на жалбата. „Пробилд“ ООД – гр. Варна, който също е с
процесуалното качество на ответник по предявения установителен иск, не се
възползва от възможността за подаване на отговор по частната жалба.
Съставът на АпС - Варна, като обсъди доводите на частния жалбоподател във
връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и като
провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с искова молба
на К. Д. Д. , с която, съобразно допълнителните уточнения, са предявени срещу
„Юробанк България“ АД – гр. София и „Пробилд“ ООД – гр. Варна субективно
съединени отрицателни установителни искове за несъществуване на ипотечно право
на предпочтително удовлетворяване върху ½ идеална част от недвижими имоти,
представляващи апартамент №5 и гараж №3, находящи се в гр.Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 12, ет. 3, с идентификатори №10135.1507.808.1.16 и
№10135.1507.808.1.13, ведно с 19.805 кв.м./ид.ч. от дворното място, цялото с площ
272 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор №10135.1507.808,
идентичен с УПИ IV-15, учредено с нотариален акт № 119, том II, рег. № 2131, нот.
дело № 319/2006г. на нотариус № 148 на НК, вписан под № 137, том ХХII, дело №
28491/2006г., вх. рег. № 36786/20.12.2006г. на СВ, за обезпечаване на вземане по
договор за кредит №HL 14132 от 14.12.2006г., сключен с „Юробанк България“АД.
Исковата молба е подадена на 10.05.2019г. Ищецът твърди, че ипотечното
право по процесната ипотека, вписана през 2006г. и подновена през 2016г., не
съществува поради нарушения на чл. 171 от ЗЗД и чл. 71 от Правилника за
вписванията, съставляващи невписване в имотния регистър на договор от
06.12.2007г., с който кредиторът „Юробанк България“АД е прехвърлил вземанията
си по договора за кредит в полза на „Българиън ритейл сървисиз“ АД, и на договор
от 08.12.2010г., с което е извършена обратна цесия.
Не е спорно и се установява от приложените документи, че в хода на процеса е
приключило принудителното изпълнение по отношение на недвижимите имоти,
върху които е учредена договорна ипотека с посочения по – горе нотариален акт,
собственост на кредитополучателите по договор за кредит №HL 14132 от
14.12.2006г., сключен с „Юробанк България“АД. С постановления за възлагане от
20.09.2019г., издадени по изп. дело №20177110400694 на ЧСИ Д.П.Я., потвърдени с
влязло в сила решение № 273/25.02.2020г. по в. гр. д. № 2052/2019г. по описа на ОС-
Варна, имотите са възложени на „Пробилд“ ООД, който има качеството на
взискателя в резултат на придобиване на паричните задължения по изпълнителния
титул по силата на договор за цесия от 31.05.2019г., сключен с кредитора „Юробанк
България“ АД – гр. София.
2
При подаване на исковата молба ищецът обосновава правния си интерес от
предявения установителен иск за оспорване съществуването на ипотечно право за
ид. част от недвижими имоти, с твърдения за погасяването му в по – ранен момент,
преди образуване на изпълнителното производство и насочване на изпълнението
върху собствените му недвижими имоти, и с възможността в този случай да се
ползва от защитата по чл. 444, т. 7 ГПК.
За да прекрати производството по делото окръжният съд е приел, че липсва
правен интерес, тъй като учредената от ищеца и другия кредитополучател договорна
ипотека е погасена по силата на чл. 175 ЗЗД, а целената с предявения иск правна
последица - имотите, предмет на ипотеката, да не могат да бъде годно обезпечение за
вземането на кредитора, не е основание за отстраняване на купувача по публичната
продан от имота - чл.498 ГПК.
Настоящата съдебна инстанция намира, че като краен резултат обжалваният
съдебен акт е правилен, по следните съображенията:
Разбирането за относимостта на правния интерес, като процесуална
предпоставка за всички искове, и най - вече за установителните такива предвид
действието на съдебното решение по тях, следва от общото съображение, че
правораздавателната дейност трябва да се използва само когато това е наистина
необходимо за целения от страната правен резултат.
Ищецът е с качеството на главен длъжник в изпълнителното производство
като кредитополучател по договор за кредит, от който произтичат обезпечените с
ипотеката парични задължения. Същият е съсобственик на ипотекираните имоти, а
не е третото лице, дало реално обезпечение за чужд дълг. Принципно приключилото
принудително изпълнение не лишава нито главния длъжник, нито третото лице, дало
реално обезпечение за чужд дълг, от възможността да се защитят от материалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес, като установят несъществуване на
ипотечното право спрямо взискателя, закупил ипотекирания имот на публична
продан с влязло в сила постановление за възлагане. В случая обаче правен интерес от
установяване несъществуване на ипотечното право преди публичната продан не е
налице спрямо ответниците, тъй като въпросът от кой юридически факт произтича
погасяването на ипотечното право - твърдяното новиране на дълга с първата цесия
или извършената след това публична продан на ипотечните имоти, не е от значение
за материалната законосъобразност на изпълнителния процес. Това е така, тъй като
ако ипотечното правоотношение се е прекратило преди публичната продан,
доколкото длъжникът отговаря за задълженията си с цялото си имущество, стоя
единствено въпросите за неправилност на изпълнителните действия поради
несеквестируемостта на осребрените имоти, тяхна собственост, и нарушената защита
по чл. 444, т. 7 ГПК. Разрешаването на тези въпроси не е свързано с материална
незаконосъобразност на изпълнителния процес и не може да послужи за целената от
3
ищеца защита на материални права срещу кредитора по изпълнителния титул и
купувача, посочени като от него като ответници по отрицателния установителен иск
– напр. за отмяна на влязлото в сила възлагателно постановление или за
отстраняване от имота на купувача от публичната продан / чл. 498 ГПК/.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции
относно липсата на правен интерес въззивният съд намира, че обжалваното
определение следва да се потвърди.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1410/04.06.2020г., постановено по т. д. №
1542/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4