Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 80
гр. Габрово, 02.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Весела Килифарева, като разгледа
докладваното от съдията С. Миланези в. гр.
д. № 63 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 373 от 14.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1114/2018 г., Габровският районен съд е уважил
предявения установителен иск и е прогласил недействителността на договор за кредит № ********** от 28.01.2014 г.,
сключен между ищeца Ц.К.И., с ЕГН ********** и ответното дружество
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, поради противоречие с добрите нрави,
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22
вр. чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 9 , т. 10, т. 12 и т. 20 ЗПК. С решението
е осъдено ответното дружество да заплати разноските по делото на ищеца и
държавната такса.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, чрез юрисконсулт И.П.,
в която се твърди, че същото е неправилно, поради противоречие с материалния
закон и необосновано. Неправилни били извъдите на съда, касаещи стандартния
европейски формуляр, както и неправилно е прието, че не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, както и тези на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 12 и т. 22 от ЗПК, тъй като неправилно са разтълкувани правните норми, в които не се съдържа
изискване клиентът да получи копие от договора, да му се представи методика за
формиране на ГПР по кредита, нито се установява механизъм за изчисляване на
този процент, още повече, че договорът е сключен при Общи условия. Твърди се,
че съдържанието на процесния договор за креди отговаря изцяло на изискванията
на ЗПК и същият не е недействителен на осн. чл. 22 от същия. Излагат се
подробни доводи за изпълнение на изискванията на закона за минималното
съдържание на договора. Неправилно съдът е приел, че възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави и поради това договорът е нищожен, за което излага
подробни доводи. Паричният ресурс предоставян от небанковите институции е много
по - скъп, с оглед на факта, че същите не могат да осъществяват влогонабиране. Обществените
отношения били значително променени от датите на постановените съдебни решения
на ВКС и значителна част от хората се съобразявали с норми на поведение, които
допускат възнаграждението за кредитор по договор за "бърз кредит" да
достига 200%. Именно промяната в обществените условия налага изоставяне на
съдебната практика, механично приета от съдебния състав. Излага се, че
договорът по същество е търговска сделка, поради което за неуредени в ЗПК
приложение намира ТЗ, а не ЗЗД. Доколкото договорът за потребителски кредит е
вид банков креди, то се дължи лихва в уговорения между страните размер, който
не е ограничен от добрите нрави. Излагат се аргументи за еквивалентността на
насрещните престации по процесния договор. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. Моли да се отмени
обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск от ищцата, като се
претендират съдебно деловодните разноски за двете инстанции и юрисконсултско
възнаграждение.
В срок е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата, чрез адв. Д. Ф., в който същата се оспорва по
подробно изложени аргументи. Моли да се потвърди обжалваното решение и се
претендират разноските по делото за въззивната инстанция на осн. чл. 38, ал. 2
от ЗА.
Жалбата
е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално допустима.
Габровският районен съд е бил сезиран
с иск от Ц.К.И., против ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с който
е поискано да се признае за установено, че сключения между страните договор за
кредит № **********, е нищожен поради наведените
в молбата основания, а именно поради неспазване на изискванията на чл. 11, т.
9, т. 10, т. 12, т. 15, т. 16 и т. 20 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и
поради протовиречие на възнаградителната лихва и ГПР с добрите на осн. чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
В
срок е постъпил отговор от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, в
който се оспорва предявения иск по аргументи подробно изложени в него.
Първоинстанционният съд е прогласил,
исканата от ищцата, недействителност на договор за кредит № ********** от 28.01.2014 г., като е приел, че договорът не
отговаря на изискванията на ЗПК чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, което води до
неговата недействителност, като уговорената възнаградителна лихва в него от 76,
87 % и респ. ГПР по договора в размер на 107, 95%, противоречи на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и нищожността на тези две клаузи води до
нищожност на целия договор, тъй като същите не могат да бъдат заместени по
право от повелителни правила на закона и не може да се предположи, че договорът
щеше да се сключи без тях от кредитора.
Габровският окръжен съд, като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Не е спорно, че между страните е
сключен договор за договор за потребителски кредит № ********** от
28.01.2014 г. и общи
условия към същия, с който кредиторът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е
предоставил на ответника по жалбата Ц.К.И., заем в размер на 4 500 лв., като
последния се е задължила да върне сумата, на 48 месечни вноски, при размер на
вноската 303, 75 лв., общо задължение за връщане 14 580 лв., ГПР 110,70 %,
годишен лихвен процент – 76,89 % и лихвен процент на ден - 0,21. Страните са
декларирали в договора, че всички негови приложения са верни и отговарят на
истината. Като солидарен длъжник по задължението на Ц.К.И. се е задължила В.Т.В..
По делото е представен погасителен план към договор за потребителски заем № **********, като съгласно същият Ц. И., следва
да заплаща на ответника 48 месечни вноски, при размер на вноската 303, 75 лв.,
всяка от тях дължима ежемесечно на 15 – то число, считано от 15.03.2014 г.,
включваща различен размер главница и лихва. Няма доказателства погасителният
план да е подписан от ищеца И..
Представен е единен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити подписан от
ищеца на 26.01.2014 г., както и извлечение по сметка към процесния договор за
потребителски кредит.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
същество постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при
всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, като
настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на
чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Не е спорно, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит № ********** от
28.01.2014, за сумата
от 4 500 лв. със срок от 48 месеца, при размер на вноската 303, 75 лв., общо
задължение за връщане 14 580 лв., ГПР 110,70 %, годишен лихвен процент – 76,89
%.
Настоящият състав на съда намира, че
нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е обща разпоредба, уреждаща основание за
недействителност на сделките, която намира приложение, както за гражданските
договори, така и за търговските сделки, доколкото липсва специална разпоредба,
която да изключва приложението й по отношение на тях. В нормата на чл. 288 от ТЗ се предвижда, че за неуредени в него положения за търговските сделки се
прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство, от което следва, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД намира приложение при договора по чл. 420 от ТЗ, като това основание
за нищожност намира приложение и по отношение на сключения между страните
процесен договор за потребителски кредит. За пълнота следва да се посочи, че за
приложимостта на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД по отношение на търговските
сделки, ВКС се е произнесъл в решение № 88/22.06.2009 г. по т. д. № 911/2009 г.
на І ТО.
Независимо дали процесният договор
ще бъде квалифициран като такъв по чл. 430 от ТЗ или по чл. 240 от ЗЗД, той по
правило е възмезден, като и в двата случая попада в приложното поле на Закона
за потребителския кредит (в редакцията му към ДВ бр. 58 от 30.07-2010 г.),
доколкото кредиторът отговаря на изискванията по чл. 9, ал. 4 от закона -
предоставя потребителски кредити в рамките на своята професионална или
търговска дейност. По този договор, като възмезден, заемателят дължи лихва
върху предоставената му сума, представляваща цената за ползване на заемната
сума. Безспорно лихвата следва да съответства на предоставената сума и
условията, при които тази сума е предоставена, като в конкретния случай е
предвидено предоставянето на 4 500 лв. срещу задължението на заемополучателката
да върне 14 580 лв. за срок от 48 месеца, като тази сума е формирана от
възнаградителната лихва в размер на 76, 89 %, а годишния процент на разходите е
определен на 110, 70 %. Определени по този начин лихвата и ГПР безспорно се явяват
такива, уговори в нарушение на добрите нрави, което е основание за нищожност по
смисъл на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както правилно е приел и
първоинстанционния съд в мотивите си, които се споделят от настоящия състав.
Добрите нрави са онези правила и норми, които бранят принципи и ценности общи
за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените
отношения като цяло, а не само на интересите на договарящите страни, и това са принципите на справедливост, на
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на
предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. В този смисъл настоящия
състав споделя цитираната от Районния съд съдебна практика и същата не е
приложена механично, а отговаря именно на развилите се обществени отношения. Налице
е нееквивалентност на двете престации - тази на кредитора и тази на заемателя,
като последната е в значителен размер и в ущърб на последния, като не могат да
бъдат споделени доводите на въззивника, че уговорките за размера на лихвените
проценти са общоприети и в рамките на обичайното за този вид кредити, като с
така определената цената на услугата, търговецът се освободил от грижата да
договаря добросъвестно, преценявайки платежоспособността на клиентите си и си е
осигурил източник на приход значително надхвърлящ, както разходите за дейността
му, така и обичайните печалби, което именно
е обществено неприемлив резултат. Съдът споделя приетото от
първоинстанционния съд, че договорът не би бил сключен от кредитора без
уговорката за възнаграждение под формата на лихва и тази уговорка не може да
бъде заменена от повелителна норма на закона, поради което само на това
основание договорът правилно е прогласен за изцяло недействителен.
Правилно първоинстанционният съд е
приел и че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, доколкото в Общите
условия към процесния договор е предвидено, че копие от договора заедно с
известието за одобрение и погасителния план за вноските по кредита се изпращат
на клиента (чл. 3.3. от ОУ), а доказателства за изпълнение на това задължение
на кредитора не се представени по делото.
По изложените аргументи и само на
това основание обжалваното решението от първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно, а жалбата да се остави без
уважение.
При този изход на делото следва да
се присъди на процесуалния представител на ответната страна по въззивната жалба
адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказаната безплатна правна
защита на страната в размер на 967, 40 лв.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 373 от 14.11.2018
г., постановено от Габровския районен съд по гр. д. № 1114/2018 г., като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Д.Ф., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 967, 40 лв., на осн.
чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.