Р Е
Ш Е Н
И Е № 260133
гр. Сливен, 22.02.2021 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА
С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2965
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе съобрази следното:
Предявени са искови претенции за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от малолетно дете ,
намиращи правното си основание в чл. 48 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД. Цена на
исковите претенции – 2000 лева.
В
исковата молба се твърди, че на 27.07.2018 година малолетното дете И.А.Т. играел с
други деца в двора на училището в с. К.. Там бил и малолетния син на ответника
- С. Н. К.. В един момент възникнал спор между децата и тогава С. К. взел една
пръчка и силно замерил И.Т.. Ударил го в областта на лявото слепоочие,
непосредствено зад лявото ухо. И. се разплакал, уплашил се много от обилното
кървене от причиненото му нараняване и се прибрал в дома на дядо си. Раната
била обработена и почистена, а няколко дни след това пострадалият е бил
освидетелстван от съдебен лекар и му е издадено съдебно - медицинско
удостоверение № 429/2018 година. В следствие на неправомерните действия на С. К.,
И.Т. е получил описаните наранявания и са му причинени неимуществени вреди. В резултат
нанесените му наранявания, детето е изпитало силна болка и стрес. Получил е
обилно кървене от мястото на нараняванията. По твърдение в исковата молба ударът
е бил насочен в главата на пострадалия. Замерен е умишлено и целенасочено, за
да бъде ударен в главата и да му бъдат причинени наранявания. Пострадалият
продължителен период от време е изпитвал болка в областта на нараняванията,
която била силна при обработката и лечението на причинената му рана. Такава
болка е изпитвал за период повече от 20 дни след датата на инцидента. Първите
няколко дни след удара не е можел да спи. Детето се е чувствало неспокойно и
уплашено. Отказвал е да излиза извън дома си да играе в продължение на повече
от два месеца. Говорел е насън и се е събуждал плачейки. На няколко пъти се е
напикавал в леглото. Седмици наред е споделял със своите родители, че се
страхува да излиза навън сам и предпочита някой от тях да го придружава.
Отказвал е да играе с други деца. В продължение на около два месеца, често се
оплаквал от главоболие. Станал мълчалив и затворен. До настоящият момент, нито
детето, нито родителите му са получили каквото и да било извинение или изразено
съжаление от страна на С. или неговите родители. Видно от изложеното до тук на
детето И.А.Т. са причинени неимуществени вреди, които родителите оценяват на
исковата сума от 2 000 лева.
От
съда се иска да постанови решение, с което ответникът Н.К. да бъде осъден да
заплати на И.Т., представляван от своя баща и законен представител А.И.Т.
сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от детето
неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, виновно
причинени от малолетното дете на ответника С. Н. К., като сумата претендираме
ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок от ответника е постъпил писмен отговор на исковата
молба, в който се оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Правейки
възраженията се сочи, че инцидента, при който е пострадало детето И.А.Т. е
възникнал при следната ситуация: На 26.07.2018 година около 18.00 часа
малолетния син на ответника Н.К. - С. Н. К.,
заедно с още няколко деца на неговата възраст (12 година) - И., Д.,П., Р.
и И. играел в градинката пред читалището в с. К.. Децата играели на криеница
(„жоменка"), като играта протичала спокойно до момента, в който в
градинката дошло детето И.А.Т.. Към този момент детето И.Т. било на 7 годишна
възраст и предвид разликата във възрастта на децата, същото не било включено в
играта, още повече че не било и от приятелския кръг на децата, с които си
играел сина ми. Детето И.Т. останало в градинката пред читалището, като
започнало да се намесва в играта на децата, издавало кой къде се е скрил,
повтарял думите на този който „жоми“ и брои, дразнел децата и като цяло
развалял играта им. Всички деца, включително и сина на ответника го помолили да
не им пречи и да отиде да си играе на друго място и с други деца на неговата
възраст. Детето И.Т. се отдалечил на разстояние от децата, но продължил да ги
дразни, като отново започнал да издава кой къде се е скрил и по този начин
развалял всяка започната игра. Всички деца били подразнени от поведението на И.Т.,
включително С. и му казали да ги остави да си играят и да не се намесва повече
в играта им. Детето И.Т. било на разстояние от тях и заявило, че няма да си
отиде и ще продължи да ги издава. Именно в този момент С. без никаква умисъл
хвърлил по посока към него малка пръчка, като му казал да спре да им пречи. За
нещастие пръчката леко ударила детето И.Т. в областта зад лявото ухо.
Действията на детето са били да сплаши другото дете И.Т. и последното да спре
да им разваля играта, но не и да му причинява каквито и да е увреждания. При
удара на детето И.Т. не са нанесени описаните в исковата молба увреждания, а
именно обилно кървене от мястото на нараняването. Видимо на мястото на
нараняване нямало следи от кръв, като след инцидента детето И.Т. си тръгнало по
посока дома си. Тъй като вече играта им
била развалена децата, включително и С. се преместили да играят в двора на
училището в с. К., което било в близост до читалището. Няколко минути след като
се преместили в двора на училището, там пристигнали детето И.Т., чичо му Й.И.Т.
и дядо му И.Т.. Детето И.Т. било във видимо спокойно състояние, като по главата
му нямало следи от кръв и мястото на нараняване дори не било превързано. Детето
било със същите дрехи и по тях също нямало следа от кръв. С пристигането си
детето И.Т. посочило сина на ответника на чичо си Й.Т.. Последния тръгнал към С.,
започнал да му крещи и му нанесъл няколко - 5 или 6 шамара по двете бузи на
лицето. След като набил сина на ответника, Й.Т. заедно с детето И. и дядо му
напуснали двора на училището и си тръгнали към тях. Предвид случилото се децата
прекратили играта си и се прибрали по домовете си. Не отговаря на истината и
посоченото в исковата молба, че непосредствено след инцидента детето И.Т.
отказвало да излиза извън дома си да си играе в продължение на повече от два
месеца, както и че се страхува да излиза навън сам. Още на следващия ден след
инцидента детето И.Т. било на улицата и си е играело с другите деца и това се
повторило и през следващите дни. С отговора на исковата молба се оспорва изцяло
изложеното в исковата молба по отношение на степента на увреждането получено от
детето И.Т., както и интензитета на търпените болки и страдания. Видно от
приложеното като доказателство Съдебно медицинско удостоверение № 429/2018 година,
издадено от д-р Тома Чаушев детето е „получило слабо кървене от мястото на
нараняването.” В съдебното удостоверение съдебния лекар посочил, че е установил
„продълговата повърхностна рана, покрита с кафеникава коричка“, но не е посочил
размерите на тази рана. Липсата на обилно кървене и силни болки, каквито се
твърди че са били налични след инцидента се опровергавало и от обстоятелството,
че за детето И.Т. не била потърсена медицинска помощ, а непосредствено след
инцидента, вместо да го заведат на лекар предвид състоянието му, в което се твърди че е било детето, то чичо му
и дядо му за завели самото дете да търси сина на ответника, за да въздадат „правосъдие”
за постъпката му. Горните факти и обстоятелства безспорно водили към извода, че
детето И.Т. е получило единствено одраскване от пръчката, което не било
причинило твърдените болки и страдания. Същото след инцидента веднага се
върнало на мястото където са играели децата, показало е С. на чичо си,
присъствало е на боя, който е нанесъл чичо му на сина на ответника и през
цялото време с поведението си по никакъв начин не показало, че изпитва каквато
и да е болка или страдание. Оспорва се и изложеното в исковата молба твърдение,
че детето С. умишлено и целенасочено замерил детето И.Т. с цел да бъде ударен в
главата и да му бъдат причинени наранявания. Въпроса за вината бил уреден в чл.
11, ал. 1-3 от НК и в случая сина на ответника нито е искал, нито е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, нито с оглед възрастта си е могъл
да ги предвиди. Не на последно място детето И.Т. е допринесло за настъпване на
инцидента, като вината за самия инцидент била изключително негова. С
поведението си детето И.Т. провокирало негативното отношение на играещите деца
срещу него и в частност действията на сина на ответника. В отговора на исковата
молба се твърди, че вина за настъпване на инцидента има и самия ищец в
качеството му на родител на детето И.Т.. Съгласно разпоредбите на Закона за
закрила на детето, визирани в чл. 8, ал. 8 от текста, родителите или другите
лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа
деца до 12 - годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното
физическо, психическо и нравствено развитие.
От
съда се иска да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск
като неоснователен.
В съдебно заседание, претенциите се поддържат
от и се иска уважаването им в пълен
размер. Претендира се присъждане на направените разноски. Съображения се
излагат в представена по делото писмена защита.
В съдебно заседание, претенциите се
оспорват по съображенията и възраженията, изложени в отговора на исковата молба
и се иска отхвърляне на исковите претенции. В заседанието по същество пледира,
за намаляване размера на обезщетението, поради съпричиняване. Претендира се
присъждане на направените разноски. Съображения се излагат в представена по
делото писмена защита.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Малолетното
дете И.А.Т. е родено на *** година от родители: майка – В.А.Т. и баща – А.И.Т..
Упражняването на родителските права се осъществява от двамата родители.
С. Н.
К. е роден на *** година от родители: майка – Юл. В. К. и баща – баща Н.С.К.,
ответник по делото.
На
26.07.2018 година, около 18.00 часа в с. К. малолетният към този момент син на
ответника Н.К. - С. Н. К., заедно с деца
на неговата възраст играели в градинката пред читалището на криеница
(„жоменка"). Играта следвала нормалния си ход, когато там пристигнало с
колелото си малолетното дете И.А.Т.. Последното не било включено в играта, но останало
в градинката пред читалището, като започнало да разваля играта им - издавал кой
къде се е скрил и повтарял думите на този, който „жоми“. След като му било
казано да престане да пречи на играта и да отиде да си играе на друго място и с
деца на неговата възраст детето И.Т. се отдалечил на разстояние от децата, но
продължил да разваля всяка започната игра, издавайки кой къде се е скрил. Действията
му подразнили играещите на криеница деца, включително й С.. След като детето И.Т.,
което било на разстояние от тях им заявило, че няма да си отиде и ще продължи
да ги издава С. хвърлил по посока към И.Т. пръчка, казвайки му да спре да им
пречи. Хвърлената от С. Н. К. пръчка уцелила главата на детето И.Т. в областта
на лявото слепоочие непосредствено зад лявото ухо. След случилото се детето И.Т. се качило на колелото си и тръгнало в посока към дома на своите баба и
дядо на които гостувало. Било видяно разплакано от св. Н.С.С., който го опитал да го спре и да
разбере какво точно се е случило и го
попитал какво се е случило. Съгласно показанията на този свидетел, детето било
видимо уплашено, а зад лявото му ухо било „изцяло в кръв”. Разпознавайки детето
св. Н.С.С. телефонирал на чичо му - св. Й.И.Т.. Последният свидетелства, че
когато детето се прибрало обработили раната със спирт и с кислородна вода и
сложили пудра за рани, за да спрат
кръвотечението. Раната се видяла, като порязна рана - цепка на кожата на
главата около един сантиметър. Детето плачело и викало: „ох много ме боли”.
След като обработили раната тръгнали /свидетеля, дядото на детето и детето И.
/да намерят, този който го е ударил. Когато стигнали до училището детето И., посочило
С.. Св. Й.И.Т. ударил шамар на С.,
защото е ударил И.. Последното видяло всичко и отново се разплакало. След случилото се И. ***, с чичо си се чувал по телефона и
тогава му казвал „мен ме е страх да излизам да играя самичък”. Оплаквал му се,
че го боли главата точно зад ухото и това продължило поне двадесетина дни. Освен това не можел да спи, бълнувал,
даже се е напикавал на сън, а преди такива проблеми не бил имал. Свидетелят
описва И., като добро момче, но боязливо
дете - по принцип бил страхлив, плашел се от тъмното, от животни – кучета,
котки, кокошки, паяци, бръмбари. От всичко се притеснявал – цит. ”Тук ако го
извикате ще се разреве, като чуе за делото и започва да реве, страх го е, става
неспокоен, свива се.”
Според
показанията на свидетелката В.А.Т. /
майка на И.А.Т./ цит.- „ Детето го преживя като цяло не толкова от раната, а
психически, беше изплашен, беше притеснен, защото доста по - голямо дете от
него го удря. Просто не знаеше как да се държи и как да реагира”, бил цит. „Хем
изплашен, хем притеснен. Него го беше страх от евентуална бъдеща среща със С..
Не зная защо мислеше толкова напред. Доста време отказваше да си ходи на село.
Той просто си каза, че не иска да ходи
на село и да излиза, заради С.. Той е емоционално дете и му е трудно…..
В период на месец-два се случваше начуркването. Не продължи доста време. Преди
не е имал такъв проблем ”. За състоянието на детето майката се е допитала до
личния лекар на детето и е следвала устните му напътствия и препоръки, както
свързани с обработването на раната така и с преодоляването на страховете и
проявленията свързани с тях.
Според
издаденото на 31.07.2018 година съдебно медицинско удостоверение № 429/2018
година, при възникналия инцидент детето И.А.Т. е получил повърхностна разкъсно
- контузна рана в областта на лявото слепоочие, непосредствено зад лявото ухо. Описаното
увреждане е причинило на освидетелстваното дете „ временно разстройство на здравето, неопасно за живота”.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Съдът я прие за безспорно установена и доказана след съвкупна преценка
и анализ на целия събран по делото доказателствен материал. Писмените
доказателства, като неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло. При
изграждане на фактическите констатации, даде вяра на показанията на всички
разпитани по делото свидетели, които
след съпоставка се приемат за
взаимно допълващи се. Всички те са допустими и относими, тъй като установяват
правно релевантни за спора факти.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Исковите
претенции са с правно основание чл. 48 от ЗЗД - за поправяне на вреди, причинени от малолетния син на ответника на
малолетния син на ищеца. Тази квалификация съдът дава изхождайки от
фактическите твърдения, изложени в исковата молба.
Исковата
претенция за присъждане на неимуществени вреди – болки и страдания търпени ищеца
следствие причиненото му телесно увреждане от детето на ответника, съдът намира
за доказан по основание и частично - до сумата 500 лева по размер. До този
размер претенцията следва да се уважи, а в останалата и част до пълния
претендиран размер от 2 000 лева да се
отхвърли като неоснователна.
Така
изложените окончателни правни изводи са обусловени от следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 48 от ЗЗД предвижда отговорност
за чужди действия, а именно отговорност на лице, което не е деликвент. Тази
отговорност е въведена от една страна предвид общата забрана да не се вреди
другиму, а от друга предвид обстоятелството, че всяка вреда подлежи на
обезщетяване. Хипотезата на деликтна отговорност за чужди действия е различна
от общия деликтен състав, уреден в чл. 45 от ЗЗД и се явява специфичен състав,
като отговорността при него се носи за чужди действия при определени
допълнителни предпоставки, включени във фактическия състав на чл. 48 ал. 1 от ЗЗД. Същественото при този фактически състав е особената връзка на лицата,
които отговарят за чужди действия, а именно, имащите качеството на родител –
лице на което е поверено упражняването на родителските права. Закона изисква правопораждащият факт за всяко
едно от тези качества да е проявено с цялата особеност на придаденото качество,
което създава съдържанието на валидната правна връзка между отговорният - родителя
и деликвента - малолетното дете. Това е и първата предпоставка от фактическия
състав на особения вид деликтна отговорност по чл. 48 от ЗЗД.
Между страните няма спор, че Н.С.К. е
баща и законен представител на
малолетния към извършване на деликта С. Н. К.. Няма спор, че упражняването на
родителските права се осъществява от двамата родители.
Съставът на чл. 48 от ЗЗД определя
отговорността на родителя, като възлага негативните последици на облигационното
отношение, породено от увреждането именно и защото родителят се намира в
посочената от закона връзка с детето – деликвент. Поведението на родителя спрямо резултата не се
намира в причинна връзка, тъй като отговорността почива на друго основание. При
този състав има усложнение на фактическите основания, които се изследват за
правното възлагане на отговорността, а именно
изследва се деликтът, извършен от деликвента в цялата съвкупност на
изграждащите го елементи на основния фактически състав. За да се възложи
деликтната отговорност подлежи на изследване и качеството на отговорното лице,
както и дали и до колко правомерно и законосъобразно се е проявило
правопораждащото основание на връзката между него и деликвента, каквато в
случая е установена. Отговорността на родителят, като задължено лице макар и за
чужди действия е лична отговорност, възложена по силата на закона и следваща от
закона при проявление на правопораждащото основание и наличие на всички
елементи от особения фактическия състав. При наличие на увреждащо поведение,
което е в причинно следствена зависимост с вредата закона изисква с поведението
си детето да е прекият причинител на вредата. Това поведение е необходимо да е
каузална причина на резултата, без да се изисква поведението на отговорното
лице – родител да стои в такава зависимост. Пряката причина, за да бъде
породена отговорност за чужди действия е вредата, причинена от личното
поведение на детето. Родителят, доколкото закона го прави персонално отговорен,
понася неблагоприятните последици на увреждането с личната си материална сфера
само и ако са налице останалите елементи от специфичния фактически състав.
Деликта при тези причинители се характеризира с възрастова особеност –
малолетен към извършване на увреждането, при което положение не може да се
възложи пряката гражданска отговорност спрямо детето. Тъй като закона възлага деликтната отговорност не на деликвента –
детето, а на отговорния за негови действия родител схемата на основния
фактически състав на чл. 45 от ЗЗД не се прилага автоматично, а се съобразява с
особените елементи на фактическия състав на чл. 48 от ЗЗД. Последния
фактически състав не изисква наличие на
вина, тъй като лицата - преки деликвенти
предвид възрастовата особеност – малолетни и по волята на закона не могат да имат
валидни отношения към поведението си и вредоносния резултат и поради тази
причина не могат да им бъдат вменени във вина.
При отговорността по чл. 48 от ЗЗД психичното съдържание и поведение на
децата не е предмет на изследване. Закона не изисква деликта от неотговорните
лица да е причинен поради лошо възпитание.
Това е така, защото от самият факт, че увреждането е налице не може да
се твърди, нито да се приеме, че родителят не е възпитавал детето си правилно, а от там и да се приеме,
че действията му /на родителя/ са
неправомерни. След като родителят е направил всичко зависещо от него, но не е
могъл да предотврати увреждането не самият факт на увреждането е основание за
неговата отговорност, а факта на самото увреждане заедно с останалите
обвързващи зависимости, ангажиращи личната му обективна отговорност.
Задълженият, на който закона възлага поправянето на накърненото благо, поради
спецификата и личните особености на деликвента е формално задължен да упражнява надзор над децата живеещи при него
чрез упражняване на родителските права. Това е негово обективно
задължение, като закона не се интересува
от нравственото съдържание на изпълнението на същото. Щом като вредите са
причинени налице е основание за отговорност за третото лице неупражнило контрол
и надзор качествено, в смисъл да предотврати вредите. Само в посочения последен
смисъл и ако докаже, че не е бил в състояние да предотврати настъпването на
вредите родителят разполага с възможността да екскулпира гражданската си лична, обективна отговорност
в хипотезата на чл. 48 от ЗЗД. Възражения за освобождаване от гражданска
отговорност ответникът не е направил, поради което и такова не следва да се
обсъжда.
При този фактически състав е необходимо наличие на причина под което се разбира
единствено пряката връзка между
поведението на деликвента и резултата от деликта, който следва да е пряко
следствие от действието или бездействието, както и
връзката между деликвента и отговорното лице. По отношение на отговорното
лице не се изследва наличие на виновно поведение, тъй като вината не е
основание за отговорността му, не е предпоставка за същата, нито пък е елемент
от фактическия състав на чл. 48 от ЗЗД.
По смисъла на закона
отговорността на родителя е лична, безвиновна и обективна.
По
категоричен начин е установено пряката връзка между поведението на деликвента,
резултата от деликта /увреждането/, явяващ се пряко следствие от действието на първия,
както и връзката между деликвента и отговорното лице. Наличието на
неимуществени вреди търпени от пострадалия е несъмнено - установени са вид, характер
и интензитет и са пряко следствие от причиненото му в резултат от деликтното
действие телесно увреждане.
С оглед на така изложените
съображения, съдът приема, че фактическия състав на чл. 48 от ЗЗД е осъществен,
предвид наличието на всички елементи изграждащи го, поради което искът се явява
основателен и следва да се уважи, като размера на обезщетението бъде намалено
по реда на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
Направеното възражение за предизвикващо
поведение от страна на пострадалия дало отражение върху деликтният резултат,
съдът намира за основателно и доказано.
Налице са условията за приложение на чл. 511
ал. 2 от ЗЗД. За да достигне до този извод, съдът е воден от съображенията, че
закона в цитираната разпоредба изисква наличие на две предпоставки, а именно да
е налице пострадал, какъвто може да е всеки правен субект признат за такъв по
действащото право, за който законът не поставя условия да е дееспособен.
Тълкувайки разпоредбата и като изхожда от употребения израз “пострадал”, съдът
счита, че разпоредбата има предвид единствено и само правоспособността на
увредения, т.е. да има качеството на правен субект, чийто правно значими
интереси са защитени. В този смисъл се приема, че не се изисква нито наличие на
дееспособност, нито наличието на възможността поведението да се окачестви като
виновно. Единственото изискване е поведението да е съпричинителско на увреждащия
резултат. Проявлението на този принцип при деликта налага деликвента да понесе
в тежест обезщетение, съответно на причинените от него вреди. По отношение на
увредения, принципът изисква той да понесе в свой риск тази част от вредите, за
които е допринесъл с поведението си.
От
цялостния събран по делото доказателствен материал по категоричен и безспорен
начин се доказа, че именно поведението на увреденият, който развалял играта на
криеница, като издавал кой къде се е скрил и повтарял думите на този, който
„жоми“ и въпреки искането да престане да пречи на играта и да отиде да си играе
на друго място и с деца на неговата възраст детето продължил по същия начин да
разваля всяка започната игра е станало
причина да бъде предизвикана реакцията, съответно поведението на деликвента,
който хвърлил пръчка, уцелила главата на увредения И.Т. в областта на лявото
слепоочие непосредствено зад лявото ухо
- причина за настъпване на вредоносния резултат.
Поради това, съдът приема, че пострадалият има
принос и то не малък в причиняването на резултата. Отчете факта, че както
пострадалия, така и деликвента към момента на увреждане са били малолетни, но
съобрази, че това обстоятелство по никакъв начин не може да изключи приложението
на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, защото засилената защита на тази особена категория лица
не е поставена в зависимост с ограничаване правата на друга категория правни
субекти, което означава, че правилата за намаляване на обезщетението биха били
приложими даже и ако деликвента отговаряше по реда на чл. 45 от ЗЗД, в смисъл
същият да е бил пълнолетен и дееспособен. В случаят се касае за увреждане
причинено от малолетно на малолетно дете и при принос на пострадалия се имат
предвид и особеностите на специалния фактически състав
– чл. 48 ЗЗД
Намаляването
на обезщетението при наличие на принос1 какъвто в случая се прие, че е налице има
отношение към размера на следващото се обезщетение и при наличие на обективният
каузалитет, като основание за приложение на намаляването, то става елемент от
фактическия състав при определянето на самото обезщетение. Поради това, съдът е
задължен да съобрази определеното обезщетение със съпричиняването като краен
размер воден от принципа за съответното поемане на деликтната отговорност,
съобразно увреждането.
Воден от изложените
съображения и като съобрази характера, интензитета, степента и
продължителността на търпените от пострадалия болки и страдания, резултат на
увреждането и като отчете възрастта му определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като съответен на сума от 1 000 лева. Този размер на
репарация докладчикът определя воден от вътрешното си убеждение, че в случая по
- високия интензитет на търпените от пострадалия страдания в сравнение с
обичайните, не са в пряка причинно следствена връзка с конкретното увреждане, а
са следствие на факти и действия, настъпили след увреждането и причинени от
трети лица. Това най - ясно се очертава от заключителните части на показанията
на майката на пострадалото дете и от показанията на чичото на пострадалото
дете. При това положение и след като приложи правилата за намаляване на
обезщетението, поради принос на пострадалия, счита иска за основателен и
доказан до размер на сумата 500 лева.
Тази сума следва да се присъди за пострадалия малолетен,
като репарация на търпените от него в следствие увреждането неимуществени
вреди, като в останалата част до пълния претендиран размер исковата претенция
следва да се отхвърли.
Следва
да се присъди и законна лихва за забава, начиная от датата на увреждане на 26.07.2018
година до окончателното изплащане на присъдените суми.
Двете страни претендират за
направените разноски. При този изход на процеса такива си дължат взаимно
съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете. При следване на това
правило се изчислява, че ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 145 лева , а ищецът на ответника разноски в размер на 277.50 лева.
Като взе предвид изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.С.К. с ЕГН ********** *** качеството му на родител
на С. Н. К., роден на *** година ДА
ЗАПЛАТИ на И.А.Т. с ЕГН **********, представляван от своя баща и законен
представител А.И.Т. с ЕГН ********** *** сумата 500 лева /петстотин лева/, представляваща обезщетение за нанесени
на малолетното дете И.А.Т. неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на причиненото от детето С. Н. К.,
на 26.07.2018 година непозволено увреждане, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на увреждането на 26.07.2018 година до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата 145
лева /сто четиридесет и пет лева/ разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за присъждане на неимуществени вреди за сумата над уважения размер - 500 лева до пълния претендиран размер -
2 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА И.А.Т. с ЕГН **********,
представляван от своя баща и законен представител А.И.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.К. с ЕГН ********** ***, направените по делото
разноски в размер на 277.50 лева
/двеста седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: