№ 32174
гр. София, 08.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. П.ОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. П.ОВ Гражданско дело №
20241110129674 по .иса за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. Й. А. срещу „Т.В.Б.“
ООД.
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от С. Й. А. срещу „Т.В.Б.“ ООД обективно
съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ за
признаването за незаконно на уволнението, извършено със Заповед №
12/25.03.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на
качества у служителя за ефективно изпълнение на работата, и възстановяване
ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Разработчик, Софтуер“, с код
по ***.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения.
Въз основа на Трудов договор № 26/11.04.2023 г. ищецът бил назначен
при ответника на длъжност „Разработчик, Софтуер“, с код по ***, като
полагал труд на територията на гр. София. Със Заповед № 12/25.03.2024 г. на
ответното дружество трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на качества у
служителя за ефективно изпълнение на работата. Заповедта била връчена на
ищеца при отказ на 25.03.2024 г. Не бил спазен срокът за предизвестие по чл.
326 от КТ, предвид което е заплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.
Излагат се следните съображения за незаконосъобразност на уволнението: 1.
1
Заповедта за уволнение не била издадена от законния представител или от
надлежно упълномощен представител на работодателя; 2. Не бил налице
фактическия състав посоченото в заповедта за уволнение основание – чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ, за което в исковата молба са релевирани подробно доводи в
тази насока. Заеманата от ищеца длъжност не включвала като задължение
ръководенето на екип, поради което не се изисквало ищецът да притежава
лични лидерски качества. Оспорва изложените в заповедта за уволнение
твърдения, че на ищеца му липсвали професионални качества и умения в
сферата на разработването на софтуерни приложения, както и че не владеел на
необходимото ниво компютърната грамотност, изисквана за изпълнението на
трудовата му функция като „Разработчик, Софтуер“, че не притежавал лични
лидерски качества, както и че не притежавал в достатъчна степен качества за
работа в екип с други програмисти. Сочи, че дори да се приеме, че е била
налице липса на посочените качества, то същата е била инцидентна,
епизодична. Твърди, че неспазването на нормативните правила за работа не
води до извод за липса на посочените качества, а представлява основание за
ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като това се
дължи на виновното поведение на последния.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се изразява становище за д.устимост, но неоснователност
на предявените искове, по съображения, подробно изложени в отговора.
Излага подробни доводи относно законността на уволнението. Признава, че
между ответника като работодател и ищеца като работник е възникнало
трудово правоотношение от посочения трудов договор. Излагат се доводи, че
лицето, издало уволнителната заповед, е разполагало с надлежно учредена
представителна власт, респ. за наличието на фактическия състав по чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ. Сочи се, че липсата на посочените в уволнителната заповед
качества у ищеца било дълготрайно системно състояние. Ето защо моли
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.
Доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически твърдения
2
на страните се разпределя, както следва:
Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, т. е.
задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът
по настоящото дело. Посочените обстоятелства следва да бъдат установени от
работодателя ответник.
Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, обуславя и
тази по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, респ. доказателствената тежест по посочения
иск се явява идентична с тази по предходния предявен.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се обяви за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, че между страните е било налице трудово
правоотношение, породено от Трудов договор № 26/11.04.2023 г., по силата на
който ищецът бил назначен при ответника на длъжност „Разработчик,
Софтуер“, с код по ***.
По доказателствата и доказателствените искания:
Представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на
исковата молба писмени доказателства се явяват относими, д.устими и
необходими за изясняване предмета на спора, поради което следва да бъдат
приети.
Искането на ищеца на основание чл. 176 от ГПК да бъде задължен
законният представител на ответника да даде обяснения по посочените в
исковата молба въпроси е неоснователно поради следното. С посоченото
искане се цели установяване на отрицателни факти. По общо правило
отрицателните факти не подлежат на доказване, респ. подлежат на
установяване само по изключение, каквото в случая не е налице. Освен това
обстоятелства, които се цели да бъдат доказани с втория и третия въпрос са
неотносими, тъй като нямат значение за решаването на делото.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит
на трима свидетели при режим на довеждане е основателно и следва да бъде
уважено, доколкото свидетелите ще бъдат разпитвани за различни
обстоятелства и посредством тези гласни доказателства е възможно да се
установят факти от значение за решаване на делото. На ответника следва да се
укаже в едноседмичен срок от съобщението с изрична писмена молба да
посочи трите имена на свидетелите, които иска да бъдат разпитани при режим
на довеждане, като при неизпълнение на дадените указания в срок на
3
основание чл. 253 от ГПК съдът ще измени .ределението си в тази част и ще
остави искането за събиране на гласни доказателства без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
.РЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.10.2024 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните. На
страните да се връчи препис от настоящото .ределение, а на ищеца – и препис
от писмения отговор и доказателствата към него.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото .ределение да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
СЛУЧАЙ, че в този срок страните не представят писмени доказателства или
не поискат д.ускането на гласни доказателства за установяване на
обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не
сочат доказателства, респ. че не са уточнени обстоятелствата, за които тези
доказателствени средства са поискани, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пр.ускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните писмения си доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото .ределение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е било налице трудово
правоотношение, породено от Трудов договор № 26/11.04.2023 г., по силата на
който ищецът бил назначен при ответника на длъжност „Разработчик,
Софтуер“, с код по ***.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 176 от
ГПК да бъде задължен законният представител на ответника да даде
обяснения по посочените в исковата молба въпроси.
Д.УСКА събиране на гласни доказателства за установяване на
4
обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, чрез разпит на трима
свидетели на страната на ответника при режим на довеждане. УКАЗВА на
ответника следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението с изрична
писмена молба да посочи трите имена на свидетелите, които иска да бъдат
разпитани при режим на довеждане. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените
указания в срок на основание чл. 253 от ГПК съдът ще измени .ределението си
в тази част и ще остави искането за събиране на гласни доказателства без
уважение.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните
половината от разноските за държавна такса.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото .ределение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5