№ 3668
гр. София, 23.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Частно гражданско дело №
20241110141221 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано по Молба вх. №
380955/26.01.2024 г. на „АКПЗ“ ООД, заявител по делото, за изменение на Определение №
46204 от 13.11.2024 г. в частта за разноските.
Молителят твърди, че делото не е с фактическа и правна сложност и моли
определеното в полза на пълномощника на длъжника адвокатско възнаграждение да бъде
намалено до 50 лв., съгласно чл.6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда да задължи длъжника да посочи
банкова сметка, по която присъдената сума да бъде внесена в полза на съответното лице.
В срока за отговор на молбата ответникът по същата е ангажирал становище по
искането, касаещо разноските, като счита същото за неоснователно. Макар и становището
да е именувано „отговор на частна жалба“, същото по съществото си оспорва направеното
искане за изменение на определението в частта за разноските. Изложени са подробни
доводи, като счита, че прилагането на чл. 6 от Наредбата, както е поискал заявителят, само
по отношение разноските на длъжника, се явява нарушаване на принципа на тълкуване,
принципа на равнопоставеност, както и принципа на справедливост в гражданския процес.
Позовава се на съдебна практика. Моли съда да остави без разглеждане молбата, а при
евентуалност – да я отхвърли като неоснователна.
Настоящият съдебен състав, след като съобрази становищата на страните и данните
по делото, счита, че искането е неоснователно по следните съображения. Видно от
материалите по делото, със заявлението по чл. 410 от ГПК, приложено по делото, заявителят
е поискал присъждане на разноски, като ги е описал подробно и в тази си част заявлението
има характер на списък по чл. 80 от ГПК. По тези съображения, молбата по чл. 248 от ГПК
се явява допустима. Същата обаче е неоснователна. С възражението по чл. 414 от ГПК
длъжникът е поискал изрично да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на
адвоката, който му е предоставил безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата. Цитираната от молителя разпоредба на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004
1
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма касателство спрямо
възнаграждения, определяни за предоставена правна помощ по заповедно производство, тъй
като за тези случаи е налична изричен текст, а именно – чл. 7, ал. 7 от Наредбата. Съдът е
приложил коректната норма и е присъдил коректен размер възнаграждение на адвоката,
оказал безплатна правна помощ на длъжника, съобразно направените искания и законовите
изисквания. Не е налице грешка в изчислението, пропуск или друга непълнота, която да
налага изменение на определението в частта за разноските. Ето защо, молбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 380955/26.01.2024 г. на „АКПЗ“ ООД, за изменение на
Определение № 46204 от 13.11.2024 г. в частта за разноските с правно основание чл. 248 от
ГПК, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
УКАЗВА на длъжника да посочи банкова сметка за заплащане на присъденото
адвокатско възнаграждение, с препис за другата страна, с оглед доброволно
изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2