Р
Е Ш Е
Н И Е № 43
гр. В. 26.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд В., гражданско отделение, в
открито заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:В.М.
с участието на секретаря В.У. и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от
съдията В.М. гражданско дело № 609 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящето
производство е образувано по искова молба от А.К.А., е ЕГН : ********** и А.И.В.,
ЕГН : **********, двамата с адрес *** , чрез адв.В. М. -АК- П. , против ЗК“Л.И.“АД
гр.С. с правно основание чл.432 КЗ , във вр. с чл.45 ЗЗД, с цена на иска 25 100
лв., частичен иск от 30 000 лв. за А.А., обезщетение за неимуществени вреди, 25
100 лв., частичен иск от 30 000 лв. за А.В., обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 27.07.2020,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2020г.
Подържа в исковата
молба, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на А.И.В., на 32
години и А.К.А., на 28 години. На 27.07.2020 г. около 07:50 часа на горски път
на 850 метра пред планински връх „М.“, землище на село Г.Л., обл.В. е настъпило
ПТП, при което водачът на специализиран автомобил марка „У.“ с рег.№* И.И.З. е нарушил правилата за движение по пътищата,
при което е причинил пътен инцидент. Вследствие на същия са причинени телесни
увреждания на ищците, които са пътували като пътници в превозното средство.
По случая е образувано
ДП №2423М-212/2020г. по описа на РПУ-Б., пр.пр.№1878/20201, по описа на РП-В.,
като с постановление на РП- В. от 02.12.2020г.
досъдебното производство по случая е прекратено.
За увреждащото ППС „У.“
с peг. №*, управлявано от водача И.И.З., има сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, з.п. №* със ЗК“Л.И.“ АД, със срок на валидност една година,
считано до 09.07.2021 г. По силата на този договор, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и
имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС
в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2020 г.
В конкретния случай,
съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите са предявили претенциите
си за изплащане на обезщетение пред ЗК „Л.И.“АД и са представили всички
документи, с които разполагат. По случая е заведена преписка, по която
застрахователят е отказал изплащането на застрахователно обезщетение. С оглед
изложеното, в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК
„Л.И.“ АД за причинените неимуществени и имуществени вреди .
В резултат на
уврежданията, получени от настъпилото на 27.07.2020г. ПТП А.К.А. търпи силни
болки и много страдания от получените увреждания, изразяващи се във: 1.Контузия
на раменния пояс и мишницата, 2.Повърхностни разкъсно-контузни рани в областта
на лявата вежда и лява слепоочно-теменна област, 3.Травматичен оток в областта
на основата на палеца на дясна ръка, 4. Загуба на съзнание. Възстановяването от
получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не
се чувства добре физически и емоционално.
В резултат на
процесното ПТП пострадалата А.И.В. е получила множество телесни увреждания,
изразяващи се във : 1/Контузия на раменния пояс и мишницата; 2/ Счупване на
страничния израстък и дъгата в дясно на четвърти шиен прешлен / С4/;3/ Счупване
на страничния израстък в дясно на пети шиен прешлен / С5/,4/Приплъзване /
спондилолистеза/между телата на четвърти и пети шийни прешлени / С4, С5/, 5/
Постравматично стресово разстройство; 6/ Заздравяла повърхностна
разкъсно-контузна рана в горната част на челото; кръвонасядания в областта на
дясна скули и на брадичката в дясно; охлузване в областта на кръста отзад. След
инцидента на 27.07.2020г. пострадалата е прегледана в Спешното отделение при
МБАЛ“С.П.“-гр.В. с оплаквания от болки в областта на главата, шията и ръката,
след което е освободена за лечение в домашни условия.
По повод на
персистиращи болки вследствие на получените при инцидента увреждания, на
10.08.2020г. пострадалата е прегледала от съдебен лекар в МБАЛ „Д-р С. И.“АД-М.
и е направена компютърна томография на гръбначния стълб от 28.07.2020г. При
прегледа е установено, че ищцата има в горната част на челото заздравяла рана с
цепковидна форма с кафеникава коричка, в областта на външната част на дясна
скула кръвонасядане с бледо синкаво-кафеникав цвят и същото в областта на
брадичката в дясно. Установено е също на кръста отзад в областта на гръбначния
стълб петнисто плътно охлузване, а шията е имобилизирана с нашийна яка. За
извършеният преглед е издадено съдебномедицинско удостоверение №*/2020г.
При извършената
компютърна томография на КТ на шийни прешлени са открити данни за фрактура на
страничния израстък и дъгата в дясно на четвърти шиен прешлен /С4/; фрактура на
страничен израстък в дясно на пети шиен прешлен / С5/ и приплъзване
/спондилолистеза/ между телата на четвърти и пети шийни прешлени /С4/ С5/.
Вследствие на
изживеният при инцидента стрес, е получила Посттравматично стресово разстройство,
което е наложило да посети специалист-психолог, тъй като е имала прояви на
безсъние, безспокойство, тревожност, тремор на пръстите, кошмари по време на
сън. Пострадалата е посетила център „Х.“-гр.В., където са проведени консултация
за определяне на психологически статус, психодиагностика и психотерапевтична
помощ. Дадени са й насоки за лечение в домашни условия и е издадена
психологическа експертиза №*/21.08.202Сг. от клиничен психолог В.Н.
В резултат на
уврежданията, получени от настъпилото на 27.07.2020 г. ПТП А.И.В. търпи силни
болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП
увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и
емоционално.
Преди инцидента А.
изцяло е полагала грижи за малолетния си син Л., който е инвалид със 75% вид и
степен на увреждане с чужда помощ, като детето постоянно е имало нужда от
нейната майчина помощ и грижи.
Пострадалата А.В. е
претърпяла и имуществени вреди във връзка с лечението си в размер на 70 лева за
посещение при психолог и изготвяне на експертиза, които също следва да й бъдат
възстановени.
Вредите на ищците са в
резултат виновното поведение на водача на увреждащия специализиран автомобил „У."
И.И.З., а за причинените от него вреди отговаря ответника но делото ЗК “Л.И."'АД.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната
компания отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”,
поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на
справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени и имуществени
вреди.
Молят съда да осъди
ответника ЗК “Л.И.”АД да заплати обезщетение на:
- А.К.А. в размер на 8
000 лева, частичен иск от 30 000 лева, за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му
телесни увреждания, настъпили при процесното ПТП на 27.07.2020г.;
-А.И.В. в размер на 25
100 лева, частичен иск от 60 000 лева, за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й
телесни увреждания, настъпили при процесното ПТП на 27.07.2020г, както и сумата
от 70.00 лева, представляваща имуществени вреди, свързани с лечението й, ведно
със законна лихва върху горните суми, считано от 04.08.2020г.- датата на която
изтича срока но чл.429, ал.З от КЗ, във вр с чл.430, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане.
Ответната по делото
страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.“ АД, вписана в Търговския регистър с ЕИК*,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”С.Ш.” №*, представлявана заедно
от М.С. – Г. - Изпълнителен директор и П.Д. - Изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрисконсулт С.Л., е представил отговор, в който оспорва изцяло
основателността на исковата претенция.
Оспорва всички
твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени
вреди.
Оспорва изцяло
предявената искова претенция за имуществени вреди - по основание и по размер.
Оспорва твърденията в
исковата молба, че процесното произшествие е настъпило единствено по причина от
действията на водача И.З. при управлението на специален автомобил марка „У.“,
модел „Д.” с peг. №*. В тази връзка, оспорва твърденията за механизъм на
процесното произшествие, така както същият е описан в исковата молба, както и
че същия се е осъществил само поради нарушение на правилата за движение от
страна на водача З. Оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно -
транспортно произшествие от 27.07.2020 г., за ищеца А.А. да са настъпили
описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния.
При приемане на в МБАЛ
„С.П.” - гр. В. е установено, че се намира в добро общо състояние в съзнание.
Оспорва твърдението за
настъпили допълнителни увреждащи рани, тъй като същите не са били налични при
приемането на ищеца в МБАЛ „С.П." - гр. В. и не са отразени в първичната
медицинска документация.
Оспорва твърденията за
настъпили в причинно-следствена връзка е механизма на транспортния инцидент
неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода,
през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива
вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който е изключително
завишен, прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмата, нито с
характеристиките на проведеното лечение. На самостоятелно основание оспорва
твърдението, че заявените с исковата молба вреди са настъпили в пряка,
непрекъсната причинно-следствена връзка от осъществяване механизма на
транспортния инцидент. Твърдят изключителен принос на пострадалият за
настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент - поради
извършени като пътник в специален автомобил марка „У.“, модел „Д.”, нарушения
на установени от ЗДвП правила. Поддържат, че причина за настъпване на телесните
травми за пострадалия, е извършено нарушение на разпоредбите на Закона за
движение по пътищата и Правилника за прилагането му и са възникнали поради
липсата на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на
превоза. С това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП,
пострадалият - като пътник в специален автомобил марка „У.“, модел „Д.” е
създал предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на
произшествието и е улеснил тяхното възникване.
Оспорва твърденията, че
поради осъществяване на пътно - транспортно произшествие от 27.07.2020 г., за
ищеца А.В. да са настъпили описаните в исковата молба телесни травми и
здравословни състояния.
При приемане на ищцата
в МБАЛ „С.П.” - гр. В. е установено, че се намира в добро общо състояние, в
съзнание. Установена е контузия на раменния пояс и мишницата, счупване на
страничния израстък на дъгата вдясно на четвърти шиен прешлен, счупване на
страничния израстък в дясно на пети шиен прешлен и спондилолистеза между 4- ти
и 5-ти шийни прешлени.
Оспорва твърдението,
че ищцата съгласно медицинско удостоверение №94/2020г. е получил следните
допълнителни увреждания, ако същите са били налични при приемането на ищцата в
МБАЛ „С.П.” - гр. В., то те щяха да бъдат отразени в първичната медицинска
документация.
Оспорва ищцата да е
получил остро посттравматично стресово разстройство, видно от психологическото
изследване извършено от психолог е налице разстройство в адаптацията от
физически, психически, социален и трудов характер в умерена степен, като няма
данни за предписано понататъчно лечение и задълбочаване на проблемите у ищцата.
Оспорва твърденията за
настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент
неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода,
през който са търпени.
Твърдят изключителен
принос на пострадалата за настъпване на травми при осъществяване на
транспортния инцидент - поради извършени като пътник в специален автомобил
марка „У.“, модел „Д.”, нарушения на установени от ЗДвП правила. Поддържа, че
причина за настъпване на телесните травми за пострадалата, е извършено
нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за
прилагането му и са възникнали поради липсата на обезопасяване чрез поставяне
на обезопасителен колан по време на превоза.
С оглед тези факти и
обстоятелства моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като
неоснователни и недоказани предявените искове. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните,
събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представените
доказателства по делото- Протокол за оглед на местопроизшествие от 27.07.2020г., Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №2/30.07.2020г. и Фотоалбум се установява, че
на 27.07.2020г. около 07.50ч. на горски път на 850 метра под планински връх „М.“,
находящ се в землището на с.Г.Л., обл.В. е настъпило ПТП, причинено от водачът
на ППС марка „У.“ с рег.№* И.И.З., който е самокатастрофирал.
В резултат на порцесното ПТП са пострадали пет
лица, сред които и ищците по делото, които са пътували като
пътници в превозното средство.
По
случая е образувано ДП №2423М-213/2020г. по описа на РПУ-Б., пр.пр.№1878/2020г.
по описа на РП-В., като с постановление на РП-В. от 02.12.2020г. досъдебното производство по случая е прекратено.
По делото няма спор
между страните, че за процесното ППС „У.“ с рег.№*, с което е причинено ПТП и
управлявано от водача И.И.З., има сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, застрахователна полица №* с ответника ЗК“Л.И.“ АД, със срок на
валидност една година, считано до 09.07.2021 г. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС.
От данните на
нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд, публично
оповестени на интернет страница на фонда: Към дата на ПТП - 27.07.2020г. МПС с
ДКН *има активна застраховка "Гражданска отговорност" с ответното
дружество с начална дата на покритие 10.07.2020г. и крайна дата на покритие 09.07.2021г., предоставящо
покритието по чл. 493 от КЗ, при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ.
Ищците са спазили
разпоредбата на чл.380 от КЗ, като са депозирани писмени претенции пред
ответното застрахователно дружство, във връзка с които са образувани щети при
ответника – Щета №*/10.09.2020г. и Щета №*/10.09.2020г., видно от приложеното писмо
№10217/11.09.2020г. /л.23 от делото/.
От изслушаната и
приета, като доказателство по делото, Съдебно-автотехническа експертиза на
в.л. Р.И., неоспорена от страните и
която съда възприема, като компетентно изготвена и обоснована, се установява
механизма на ПТП и техническите причини за неговото настъпване, а именно: На
27.07.2020г. около 07.30ч. в местността „М.Р.“ специален автомобил марка „У.“,
модел „*“, тип „Ф.“ с рег.№*, без задни врати, управляван от водача И.И.З.
натоварен с около 20 берачи на горски плодове, вместо предписаните от завода
производител максимално 4 човека се движи към планински
връх «М.».
Времето е било облачно
и мрачно, а горския път е бил затревен, каменист и мокър с голям надлъжен и
страничен наклон.
Вследствие от
претоварването, центъра на тежест на автомобила е бил изкуствено задигнат, тъй
както част от пътниците са седели на двете надлъжни седалки, а останалите в
коленете им, което впредвид тежкия терен, чувствително е нарушила устойчивостта
на автомобила.
Навлизайки в много
стръмен участък от пътя, водачът сваля част от пътниците, но въпреки това,
остава пак претоварен - около 12 човека.
В един момент на около
850 м. преди върха, на прав, затревен и мокър участък от пътя с наличие на
надлъжен и напречен наклон, колелата пробоксуват, но вместо да преустанови
движението, водачът форсира двигателя, при което колелата се вкопават в рохката
земя вследствие на което автомобила се залюлява и допълнително се накланя по
посока на ската, което води до промяна на центъра на тежест и поява на крен на
ляво - в посока обратна на часовата стрелка. От полученият страничен наклон,
автомобилът губи напречна устойчивост, преобръща се през таван трикратно, при
което част от пътниците изпадат поради липса на задни врати и след изминаване
на около 11 м., автомобила се установява на колелата си, опрян на околните
дървета.
В резултат на
автопроизшествието е причинена средна телесна повреда на 11 пътника, а на
автомобила е причинена тотална щета.
Техническа причина за произшествието са
субективните действия на водача И.З. - управление на МПС след употреба на
алкохол и претоварване на автомобила.
Според заключението на
в.л.И., процесният автомобил е товаро-пътнически, военно изпълнение модел от
1965 год. При него не са предвидени и няма заводски монтирани обезопасителни
колани.
Седалките са метални
във вид на пейки, монтирани от двете страни на товарното отделение надлъжно на
оста на автомобила. Те са подвижни и се спускат от стената на купето при нужда.
На конкретния
автомобил такива седалки са липсвали, а са били използвани импровизирани
дървени седалки от подръчни средства. От фургона са били демонтирани двете
задни врати.
При полученият
по-голям от допустимия страничен наклон, автомобила е загубил напречна
устойчивост и е паднал на лявата си страна. Поради големия наклон на ската, той
се е превъртял три пъти през таван около надлъжната си ос и се е установил в
покой върху колелата си , след като се е опрял в няколко дървета. Пътниците във
фургона не са били обезопасени по никакъв начин и само по щастлива случайност,
че при търкалянето по склона, задната част на фургона е била по-ниско
разположена и част от пътниците са изпаднали през нея още в началото, още
докато скоростта е била по-ниска.
Траекторията на
движение на телата на пътниците във фургона е била като при движение в цилиндър
- удряли са се в стените и по между си.
Вещото
лице е дало заключение относно капацитета на действие на предпазния колан,
според което: Коланът се задейства при удар отпред - челен
или близко до челен. Предназначението на предпазния колан е да задържи
човешкото тяло на седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото
напред от инерцията. Коланът предотвратява множество средни и тежки травми - черепно-лицеви,
удари на главата в предното стъкло и рамката над него, счупвания на гръдния кош
при удари в кормилото и в арматурното табло. Правилно поставения предпазен
колан разпределя силите на внезапното забавяне на тялото върху по - големи и по
- здрави негови части, като гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтяга
леко, за да забави тялото и да увеличи разстоянието на спирането му.
Изследванията доказват, че са изключително полезни при произшествия, настъпили
при скорости до 60 км/ч - когато вътрешната част на купето на автомобила не се
деформира.
При завъртане на
автомобила, колана няма възпиращо действие, тъй като върху тялото действа
центробежна сила и главата се удря във вътрешните части на купето.
Друга функция на
обезопасителния колан е предпазване на пътуващите при преобръщането на
автомобила. Тогава бедреният клон на колана не позволява при преобръщането
пътуващите да удрят главите си в тавана, при което може да се счупят вратните
прешлени, също водещо до смърт.
След задействане,
предпазният колан се отпуска плавно около 5-6 см., за да не нарани тялото на
ползвателя, след което спира. Той е така конструиран, че да предотврати
съприкосновение на телата с части от интериора на автомобила в челна посока и в
тавана.
При правилно поставен предпазен колан е
невъзможно ползвателя му да изпадне от купето на автомобила.
Съгласно
така приетата по делото САТЕ съдът приема, че вина за настъпването на ПТП и
причинените травматични увреждания на ищците е на водача И.И.З., който е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно на разпоредбите на ЗДвП:
На чл.132, т.1 и 2 според която норма „При
превозване на пътници водачът е длъжен:1. да извършва превоза само с
предназначени за това пътни превозни средства съобразно товароносимостта, отразена
в свидетелството за регистрация, 2. (изм. – ДВ, бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) преди потегляне и по време на движение да
осигури всички условия за безопасното им превозване;
На чл. 133. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Забранява се превозването на по-голям брой пътници от определения в
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство.
От изслушаната Съдебно медицинска Експертиза на в.л.
–ортопед –Д-р И.К., която съда кредитира
като компетентно изготвена и обоснована, се установява, че ищците са лично
прегледани от вещото лице, като са
ползвани и останалите материали по делото-медицинската документация. От
заключителната част на проведеното изследване се установява, че вследствие на
възникналото ПТП на ищеца А.К.А. са му били причинени следните травматични
увреждания: контузия на раменни пояс и мишница, повърхностни разкъсно- контузни
рани в областта на лявата вежда и лявата слепоочна теменна област, болки в
областта на главата, шията и десния палец. На пострадалият са
причинени болки и страдания. При разпита на вещото лице в проведеното
съдебно заседание на 24.09.2021г. пояснява, че лечението на ищеца е приключило
скоро след инцидента, около 30 дни.
По делото не се доказа
твърдението на ищеца А. В. вследствие на ПТП да е получил мозъчно сътресение.
Вещото лице Д-р И.К. в съдебно заседание
поясни, че съгласно приложената медицинска документация по делото няма данни
ищецът да е получил твърдяното травматично увреждане, доколкото в 80-90% от
случаите на мозъчно сътресение се налага болнично лечение и наблюдение,освен
това налага задължително правене на скенер на главата, а освен това ищецът е
бил насочен за домашно лечение още същият ден след прегледа.
Вследствие на
възникналото ПТП на ищеца А.И.В. са били причинени следните травматични
увреждания: травми в областта на главата и шията, охлузни
наранявания на лицето и главата без да е губила съзнание, фрактура на страничния израстък и дъгата на С4,
фрактура на страничния израстък в дясно на С5 и Спондилолистеза на ниво С4 -
С5.
И към 31.05.2021 год. ишцата е прегледана от ортопед -
амб.лист № 937 по повод на болки в шийния отдел с ирадиация към дясна раменна
става. При прегледа са установени болезнени движения в дясната раменна става в
крайни фази при запазена сетивност и обем на движения в норма. Съобщила е за
Спондилолистезата и фрактурите на шийните прешлени. Състоянието е преценено
като такова след увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел с
десностранна радикулопатия. Назначена съответна терапия и ХДР. При разпита на
вещото лице в проведеното съдебно заседание на 24.09.2021г. пояснява, че
лечението на ищцата на тези неразместени счупвания в шийния отдел, срокът за
срастване е до 60дни. По отношение на причиненото на ищцата травматично
увреждане „Сподилолистеза“ заявява, че това увреждане може да се установи само
със скенер, както е установено и в този конкретен случай. Спондилолистезата е с
по-траен характер, тя няма да се самонамести, няма да отиде назад, както е било
преди да се получи, но не налага лечение, ако няма оплаквания, макар че А.В. и
лятото и сега при прегледа от вещото лице е съобщила за наличие на болки, които
се обясняват с това състояние от травмата.
От изслушаната Съдебно психиатрична експертиза на в.л Д-р Б.К.
–специалист психиатър се установява, че ищеца е лично прегледана от вещото лице като са ползвани и останалите материали
по делото. От заключителната част на проведеното изследване се установява, че
ищцата А.И.В. страда от :СМЕСЕНО ТРЕВОЖОН-ДЕПРЕСИВНО РАЗСТРОЙСТВО. Наличното
психично разстройство на ищцата е вследствие на претърпяното ПТП и значително
влошава психичното и емоционалното й състояние, както качеството на живот и
социалното и функциониране. При разпита на вещото
лице в проведеното съдебно заседание на 11.06.2021г. пояснява, че смесено тревожон-депресивно разстройство възниква
остро след преживяна застрашаваща живота ситуация, когато има сериозна заплаха
за живота на човека и неговата цялост, като към момента на прегледа ищцата е
била в страховотревожно състояние и при нея преобладава тревожността.
От показанията на
свидетеля К.Ц. се установява, че преди инцидента брат му ищецът А.А. е бил
здрав и е работел с него, полага е и грижи по домакинството. След инцидента е
видял и двамата ищци, след като се прибрали от спешния център за Бърза помощ в
гр.В. Цяла нощ били неспокойни от изпитваните болки. На другият ден заминали за
гр.М. за лекарска консултация, след което им било назначено лечение. А.
изпитвал болки в десния палец около 2 месеца.И двамата ищци не можели да вършат
нищо в домакинството и той ги подпомагал. Ищците били подпомагани и от майката
на А., която поела изцяло грижите по отглеждането на болното дете на А. - Л. А.
е носела 2-3 месеца шийна яка.
От показанията на
свидетеля И. И., дъщеря на ищцата, се установява, че при инцидента е била с
майка си ищцата В. но е скочила от микробуса. След инцидента не е могла да
говори с ищцата, тъй като същата е говорела несвързано, викала и плачела от
болки. Вечерта, след като се прибрали от Бърза помощ от гр.В. и двамата не се
чувствали добре, треперели. На другият ден отишли на лекар в гр.М. И на двамата
ищци им предписали носене на шийни яки.След инцидента ищцата сънувала кошмари,
през деня е лежала на леглото и не можела да излиза навън, не можела нищо да
прави в продължение на 2-3 месеца. И към настоящият момент, датата на съдебното
заседание 11.0.2021г., ищците още не били възстановени, чувствали болки. Поради
здравословното състояние на ищцата свидетелката И. заявява, че след настъпване
на ПТП и до сега помагала и поела всичко в домакинството, включително
обгрижвала по-малката си сестра, която била на 10години и брат си Л.
Съдът дава вяра на
показанията на разпитаните свидетели, тъй като възприятията на свидетеля са
лични, последователни и логични и кореспондират със събраните по делото
доказателства.
С протоколно определение в проведеното съдебно
заседание на 24.09.2021г на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение
на предявените искове по отношение размера на предявените искове, както следва:
като по отношение на ищеца №1, а именно А.К.А. искът за неимуществени вреди
следва да се счита предявен за сумата от 8000лева, частичен от 30000лева.
Допуснато е увеличение на предявения иск за имуществени вреди, свързани с
лечението на А.И.В., като същият се счита предявен за сумата 10лева, ведно с
лихвата посочена в молбата.
При така установената
фактическа обстановка, ВОС, прие за установено следното от правна страна :
Предявените искове са
с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ. във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и са допустими.
Съгласно нормата на
чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие
срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да
предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените
предпоставки са налице – данни за предявена писмена претенция на л. 23 от
делото и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника,
които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално –
правната легитимация на ответника.
По същество на
предявените искове:
Съгласно чл. 432, ал.
1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния
водач, 3. /претърпените неимуществени вреди и 4. / наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. /ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Безспорно се установи
по делото настъпването на пътно транспортно произшествие на 27.07.2020 г. и
неговият механизъм чрез САТЕ, а именно: На 27.07.2020г. около 07.30ч. в
местността „М.Р.“ специален автомобил марка „У.“, модел „*“, тип „Ф.“ с рег.№*,
без задни врати, управляван от водача И.И.З. натоварен с около 20 берачи на
горски плодове, вместо предписаните от завода производител максимолно 4 човека
се движи към планински връх «М.».
Времето е било облачно
и мрачно, а горския път е бил затревен, каменист и мокър с голям надлъжен и
страничен наклон.
Вследствие от
претоварването, центъра на тежест на автомобила е бил изкуствено задигнат, тъй
както част от пътниците са седели на двете надлъжни седалки, а останалите в
коленети им, което впредвид тежкия терен, чувствително е нарушила устойчивостта
на автомобила.
Навлизайки в много
стръмен участък от пътя, водачът сваля част от пътниците, но въпреки това,
остава пак претоварен - около 12 човека.
В един момент на около
850 м. преди върха, на прав, затревен и мокър участък от пътя с наличие на
надлъжен и напречен наклон, колелетата пробоксуват, но вместо да преустанови
движението, водачът форсира двигателя, при което колелетата се вкопават в
рохката земя вследствие на което автомобила се залюлява и допълнително се
накланя по посока на ската, което води до промяна на центъра на тежест и поява
на крен на ляво - в посока обратна на часовата стрелка. От полученият страничен
наклон, автомобилът губи напречна устойчивост, преобръща се през таван
трикратно, при което част от пътниците изпадат поради липса на задни врати и
след изминаване на около 11 м., автомобила се установява на колелетата си,
опрян на околните дървета.
В резултат на
автопроизшествието са причинени телесни повреди на 11 пътника, а на автомобила
е причинена тотална щета.
Техническа причина за
произшествието са субективните действия на водача И.З. - управление на МПС след
употреба на алкохол /0.31 промила алкохов/ и претоварване на автомобила.
Настоящият състав
приема, че причина и вина за настъпването на ПТП и причинените травматични
увреждания на ищците е на водача И.И.З., който е нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно на разпоредбите на ЗДвП:
На чл.132, т.1 и 2
според която норма „При превозване на пътници водачът е длъжен:1. да извършва
превоза само с предназначени за това пътни превозни средства съобразно
товароносимостта, отразена в свидетелството за регистрация, 2. (изм. – ДВ, бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) преди потегляне и по време на движение
да осигури всички условия за безопасното им превозване;
На чл. 133. (1) (Изм.
- ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранява се превозването на по-голям брой пътници от
определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство.
Предвид на горното,
съдът приема за безспорно установени в производството елементите от фактическия
състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на
прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача И.И.З.
В случая съществува
пряка причинна връзка между деянието на водача И.И.З. и настъпилите
общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на ищците А.К.А. и
Анега И.В..
По отношение на
останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество: не
е спорно между страните, че ЗК“Л.И.“АД е застраховател по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" за процесния период на водача на
автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани по основание. Установени са по
делото, чрез събраните писмени и гласни доказателства, и неимуществените
вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
Относно възражението
за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Тълкуването на нормата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в
пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само
извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този
смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр.
решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният
характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963
г. – т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на
чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд
е приел със задължителна за съдилищата в Р.Б. сила, че обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка
между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В конкретния случай,
ответникът своевременно с писмения отговор е навел бланкетно възражение за
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради липсата на обезопасяване
чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза на ищците.
Настоящият състав намира, че така въведеното възражение за съпричиняване е
недоказано по несъмнен и категоричен начин от страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест в процеса при пълно и главно доказване да докаже
въведеното възражение. От заключението на приетата пред ВОС и неоспорена от
страните съдебно-автотехническа експертиза се установи, че причините за
възникване на ПТП са субективните действия на водача И.З. - управление на МПС
след употреба на алкохол и претоварване на автомобила, като е превозвал значитлно
по-голям брой пътници /в случая 20/ вместо допустимия – 4 броя пътници
/съгласно предписанията на завода производител за този модел автомобили/. По
делото не е доказал местонахождението на ищците в процесния автомобил,дали са
били на местата предвидени за превоз на пътници или във фургонната част на
автомобила. В конкретният случай и при така установеният механизъм на
настъпване на ПТП не доказа, че в случая колана има значение за предпазване от
така получените травми.
Предвид изложеното не
са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното
обезщетение.
Спорен в случая е въпросът, какъв е размерът на неимуществените
вреди. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968
г., при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез
посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите.
Съгласно съдебната
практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла начл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Определеното от съда застрахователно
обезщетение винаги трябва да бъде съобразено с икономическата обстановка в
страната, като съдът следва да присъди в полза на пострадалия застрахователно
обезщетение, адекватно на инфлацията в страната, обезценяването на лева и
нарастването на цените. Това становище е застъпено в редица актове на ВКС, като
например Решение № 749/05.12.2008 г. постановено по т. д. № 387/2008 г„ ВКС, II
ТО.
Причинените болки и
страдания на ищците следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение не може
да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на
други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от причинените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за
цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки,
страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.
В резултат на
уврежданията, получени от процесното ПТП ищецът А.К.А. е търпял болки и
страдания. Вследствие на инцидента е получил следните телесни увреждания :
контузия на раменни пояс и мишница, повърхностни разкъсно- контузни рани в
областта на лявата вежда и лявата слепоочна теменна област, болки в областта на
главата, шията и десния палец. На пострадалият са причинени болки и страдания.
Възстановяването на пострадалия от получените при процесното ПТП увреждания е
продължило около 30 дни и към настоящия момент е възстановен.
За времето на
възстановяване си пострадалият е спазвал определен режим на покой, имала е
затруднени движения на десния горен крайник, болки в главата и шията. В
ежедневното си обслужване за кратък период е бил подпомаган от трети лица,
непосредствено след инцидента е преживял психически и физически дискомфорт от
болките от причинените травми.
Настоящият състав
намира, че справедливо обезщетение за репариране на така получените травматични
увреждания от процесеното ПТП е в размер на 3500лв. Предвид изложеното
предявеният иск за неимуществени вреди от ищеца А.К.А. следва да се уважи в размер на 3500 лв./три диляди и
петстотин лева/, като в останалия размер до предявените 8 000 лева, като частичен
от 30000лв. искът следва да се отхвърли.
В резултат на
уврежданията, получени от процесното ПТП ищецът А.И.В. е търпяла болки и много
страдания. Вследствие на инцидента е получил следните телесни увреждания :
травми в областта на главата и шията, охлузни наранявания на лицето и главата
без да е губила съзнание, контузия на раменния пояс и мишницата, фрактура на
страничния израстък и дъгата на С4/четвърти шиен прешлен/, фрактура на
страничния израстък в дясно на С5/пети шиен прешлен/ и Спондилолистеза на ниво
С4 - С5/четвърти и пети шийни прешлени/. Фрактурите и спондилолистезата са
довели до трайно затруднение на движенията на врата и шията. На ищцата са
причинени болки и страдания. Възстановяването на пострадалата от получените при
процесното ПТП счупвания е продължило около 60 дни. Към настоящия момент ищцата
не е напълно възстановена, като изпитва болки в областта на шията, които болки
се дължат на причиненото на ищцата травматично увреждане „Сподилолистеза“,
което увреждане е с траен характер, тя няма да се самонамести, няма да отиде
назад, както е било преди да се получи, но не налага лечение, ако няма
оплаквания, но при ищцата и към момента има наличие на болки, които се дължат
на състоянието от травмата.
Ищцата А.И.В. страда
от „Смесено тревожон-депресивно разстройство“. Наличното психично разстройство
на ищцата е вследствие на претърпяното ПТП и значително влошава психичното и
емоционалното й състояние, както качеството на живот и социалното и
функциониране. Към момента на водене на настоящото дело ищцата е в
страховотревожно състояние, съгласно разясненията на вещото лице изготвило
съдебно-психиатричната експертиза.
За времето на
възстановяването си пострадалата е трябвало да спазва определен режим на покой,
имала е затруднени движения в областта на шията, вследствие на получените
счупвания и носенето на шийна яка около два месеца, имала е затруднени движения
и в десния горен крайник, вследствие на травма в дясна раменна става, като за
този период в ежедневното си обслужване е разчитала на помощ от своите
близки.Не е можела да полага грижи за малолетните си деца едното от които
инвалидизирано. Преди процесното ПТП ищцата е била активна жена, работела е,
сама се е справяла с всичките си задължения в семейството/бита и децата/,
обработвала е градинка, но след инцидента за дълго време е била лишена от
обичайния си начин на живот.
Настоящият състав
намира, че справедливо обезщетение за репариране на така получените травматични
увреждания от процесеното ПТП е в размер на 40000лв./четиридесет хиляди лева/.
Предвид изменението на размера на предявеният иск за неимуществени
вреди от ищцата А.И.В., предявен за сумата 25 100 лв., като ЧАСТИЧЕН ОТ
60 000 лв., ис оглед диспозитивното начало, следва да се уважи в пълния предявеният размер на 25100
лв./двадесет и пет хиляди и сто лева/, като частичен от 60 000лв.
По предявения иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Предвид частичната
основателност на главната претенция, основателен е акцесорния иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата на
чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В конкретният случай
застрахователните претенции на ищците са предявени пред ответното дружество на
10.09.2020 г., видно от писмо на ответника до ищците изх.№10217/11.09.2020г.
/л.23 от делото/, като 3-месечният срок за произнасяне от ответното
застрахователно дружество е изтекъл на 10.12.2020 г. и от тази дата
застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото
обезщетение, поради което искът за лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде уважен, считано от 11.12.2020 г. до окончателното
изплащане.
Частично основателен и
доказан се явява предявеният от ищцата А.И.В. иск за присъждане на сумата
70лв., имуществени вреди –разходи за лечение, като до пълният предявен размер
от 100лв. искът следва да бъде отхвърлен. Причинените имуществени вреди се
установяват и доказват от приложената по делото касова бележка
№47/21.08.2020г.,издадена от психолог В.Н., които разходи са в
причинно-следствена връзка с причинените при ПТП увреждания.
По разноските:
Право на разноски имат
и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена
част на иска.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно
уважената част на иска, в случай, че такива са направени и доказани. Съдът
констатира, че Определение №8/25.01.2021г. по настоящото дело /л.34/ и с
определение №458/15.02.2021г. по ч.гр.д.№384/2021г на ВОС, ищците са освободени от внасяне на такси и разноски по
делото, с оглед на което разноски не им се дължат.
На адв.В.В.М. с ЕГН**********
с адрес:г*** - процесуален представител на ищците, на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, се следва присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
1390.10 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на ответното
дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени 150 лв.
юрисконсулско възнаграждение.
При този изход на
делото ответното застрахователно дружество следва да заплати по сметката на
ОС-В. държавна такса в размер на 1146.80 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, и 250лв. – съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното,
ВОС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.“ АД, вписана в Търговския регистър
с ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”С.Ш.” №* да заплати на А.К.А.,
с ЕГН : **********, с адрес *** на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ сумата в размер на 3500лв. /три
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на получените телесни
увреждания при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.12.2020г.до окончателното издължаване на сумата, като отхвърля иска за
разликато до пълния предявен размер от
8000лв., като частичен иск от 30000лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, вписана в Търговския регистър
с ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”С.Ш.” №* да заплати на А.И.В.,
ЕГН : **********, двамата с адрес ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
сумата в размер на 25100лв./двадесет и пит хиляди и сто лева/., ЧАСТИЧЕН ИСК
ОТ 60 000 ЛВ., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания вследствие на получените телесни
увреждания при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.12.2020г.до окончателното издължаване на сумата,
ОСЪЖДА А.К.А., е ЕГН : ********** и А.И.В., ЕГН : **********, двамата с
адрес ***, да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, вписана в
Търговския регистър с ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”С.Ш.”
№* разноски по делото в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, вписана в Търговския регистър
с ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”С.Ш.” №* да заплати по
сметка на Окръжен съд-В., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1146.80 лв. –
държавна такса, дължима по уважените срещу ответника искове, както и сумата от
250 лв. представляваща съдебно – деловодни разноски, съобразно уважените
искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: