№ 2728
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20221100101126 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Р.
С. Ю. срещу „ЗД Б.И.“ АД за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 02.04.2020 г. на обособен паркинг на магазин „Билла”,
находящ се в гр. София, бул. ******* по вина на П. Б. С., водач на лек автомобил
марка „БМВ”, модел „330 Д“, с peг. №*******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2021 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 02.04.2020 г. на обособен
паркинг на магазин „Билла”, находящ се в гр. София, бул. ******* се провежда
специализирана полицейска операция от служители на 04 РУ-СДВР във връзка със
задържане на лица от криминалния контингент. Участващите в акцията полицейски
служители, сред които е и ищецът Р. Ю., правят опит за задържане на лицето П. Б. С.,
който побягва от местопрестъплението и се качва в л.а. „БМВ”, модел „330 Д“, с peг.
№*******. В изпълнение на служебните си задължения ищецът се опитал да задържи
С., като с юмрук счупил предно ляво стъкло на автомобила. Въпреки това водачът П.
С. не се подчинява на заповедите да се предаде и да слезе от автомобила. С цел
осуетяване на задържането си привежда автомобила в движение и завлича тялото на
пострадалия ищец, като чрез счупеното стъкло на лява шофьорска врата го удря в
1
областта на носа. Вследствие на получените травми пострадалият е хоспитализиран в
УМБАЛСМ „Пирогов”, където се констатира счупване на костите на носа, както и
множество открити порезно-разкъсни рани по главата - предимно по кожата на носа и
брадичката, наложили оперативното наместване на костите на носа в нормална
анатомична позиция и с това възстановяване на нормалното носно дишане.
Болничният престой на ищеца е продължил от 02.04.2020 г. до 05.04.2020 г., като е бил
в болничен за два периода: от 04.04.2020 г. до 19.04.2020 г., както и от 20.04.2020 г. до
19.05.2020 г. Вследствие на увреждането Р. Ю. е получил огромен загрозяващ белег по
цялата дължина на носа, горна устна и брада. Твърди се, че единствената възможност
за корекция на силно загрозеното му лице е извършването на пластична операция, като
е бил принуден да си пусне брада, която частично да прикрива един от белезите.
Подържа, че от травматичните увреждания търпи за дълъг период болки и страдания с
висок интензитет. Вследствие на силно загрозяващия белег е ограничил и социалните
си контакти поради неудобството от това как изглежда. От друга страна, професията
му налагала постоянен контакт с хора, както и необходимост да не бъде разпознаваем
по определени белези сред криминалния контингент, което му създавало изключително
много неудобства, както в личния, така и в професионалния живот, като в този смисъл
пластичната операция била абсолютно задължителна за ищеца. Твърди се, че с
действията си водачът С. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 116, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДВП. Сочи
се , че на 02.12.2020 г. по НОХД №4144/2020 г., по описа на СГС, 16 състав,
обвиняемият П. С. е сключил споразумение с прокуратурата, с което се признава за
виновен за извършено по отношение на пострадалия Ю. престъпление по чл. 342, ал. 3,
б „Б”, пр. 1 вр. ал. 1 от НК, както и за престъпление по чл. 195 вр. чл. 194 от НК. Сочи,
че към датата на ПТП лекият автомобил е имал валидно сключена застраховка с
ответното дружество, като по предявена извънсъдебна претенция на 03.02.2021 г.
застрахователят не му е определил и изплатил застрахователно обезщетение, поради
което счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск,
като моли същият да бъде уважен в пълен размер, ведно с дължимата законна лихва от
дата на сезирането на застрахователя - 03.02.2021 г.
Ответникът „ЗД Б.И.“ АД признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между него и собственика на процесния лек автомобил марка „БМВ“,
както и факта на настъпване на процесното ПТП, но оспорва описания в исковата
молба негов механизъм. Отрича наличието на пряка причинна връзка между ПТП и
заявените в исковата молба увреждания. Твърди, че ищецът сам се е увредил, като е
предприел необезопасени действия по задържане на криминално проявено лице, като
сам се е приближил до автомобила на П. С., сам е счупил стъклото на същия и по този
начин сам се е наранил. При условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат с оглед соченото поведение на ищеца, което,
2
ако не е било предприето, не биха настъпили сочените травми. Възразява срещу
твърдения обем и интензитет на търпените болки и страдания. В хода на устните
състезания поддържа, че справедливото обезщетение се равнява на сумата от 15 000
лв., а разликата над него до претендирантие 60 00 лв. счита за прекомерна.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ произтича от
следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице,
чиято гражданска отговорност като автомобилист към датата на деянието е
застрахована при ответника, на ищеца са причинени травматични увреждания, от които
е претърпял неимуществени вреди.
С доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата: че гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към
датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника; както и на основание
чл. 300 ГПК, че в резултат на посочено в исковата молба ПТП П. Б. С., при
управлението на лек автомобил марка „БМВ”, модел „330 Д“, с peг. №*******, е
нанесъл травматично увреждане на ищеца, изразяващо се в счупване на костите на
носа, деформация и нарушаване на симетрията на носната пирамида.
Проявлението в обективната действителност на фактите, обуславящи
ангажирането отговорността на застрахователя изрично се признава от ответника, като
спорен е размерът на справедливото обезщетение.
Свидетелят С.Б. Б., колега на ищеца, заявява, че е участвал в полицейската
акция, при която е настъпил процесния инцидент. Сочи, че заподозряното лице се е
опитало да напусне паркинга на магазин „Била“, находящ се на бул. „България“ в гр.
София, с лек автомобил марка „БВМ“, като в опита за задържането на лицето и след
отказа да се подчини на заповедите на полицаите да се предаде, Р. С. е счупил с ръка
страничното стъкло на шофьорската врата. Докато част от тялото на ищеца се
намирало в автомобила, последният потеглил и колегата му паднал на земята, след
което свидетелят видял, че лицето на Р. С. било раздрано през цялата му дължина, в
областта над носа до брадичката, с обилно кръвотечение и видими разкъсвания.
В резултат на травматичното увреждане пострадалият бил хоспитализиран в
„Пирогов“ за няколко дни, като му е извършена хирургическа интервенция с
множество шевове по лицето. Непосредствено след инцидента е бил силно разстроен и
не желаел да се вижда с колегите си, тъй като се притеснявал от вида на лицето си. В
разговор със свидетеля му споделил, че това е била най-силната болка, която е
изпитвал. Поради получените белези трудно се върнал към нормалния си начин на
живот, изпитвал затруднения и несигурност в общуването с жените и компанията, в
която се намирал. В работата също се чувствал притеснен и угрижен, че ще бъде
3
разпознаван като полицая, който носи белег на лицето, в каквато връзка свидетелят
споделя и конкретна случка, при която проверявано от ищеца лице го нарекъл
„момчето с белега“. За да прикрие белезите, се наложило пострадалият да си пусне и
по-дълга от обичайно носената брада.
Според приетата без възражения от страните съдебномедицинска експертиза в
причинна връзка с процесното ПТП Р. С. Ю. е получил дислоциране открита фрактура
на костите на носа, две разкъсно-контузни рани в областта на челото и брадичката и
порезни рани по гърба на носа, долната устна и брадичката. Получените травматични
увреждания са наложи хирургическа интервенция, изразяваща се в костно наместване
на носната фрактура.
Откритата фрактура на носа е реализирала медико-биологичен признак -
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, а разкъсно-контузните и
порезни рани по лицето в съвкупност са реализирали медико-биологичен признак -
временно разстройство на здравето без опасност за живота.въпрос:
През първите 14 дни изпитваните болки са били с голяма интензивност. Стресът
от болките, кървенето, тампонадата, смяната на начина на дишане, за дълъг период от
време е бил голям и е продължил около 20-25 дена. Строгият двигателен режим и
щаденето на носа са продължили около два месеца.
Възстановителният период за порезните рани е бил с продължителност около 21
дни, разкъсно-контузните - около 30 дни, хрущялите - 30 дни, а възстановителният
период за фрактурата на носа е около 3 месеца.
Като последица от получената травма, носът на ищеца се е превърнал в локус
резистенция минорис (слабо място на организма) с хипертрофирала и бледа лигавица,
с данни за алергичен ринит, нарушаване на овлажняващите, затоплящи и филтриращи
въздуха функции на носа и като следствие възможност за по-чести възпаления на
структурите около носа - ринит, синозит, фарингит, бронхит. Въпреки че ищецът няма
видимо затруднения в дишането, тази предразположеност към простудни и алергични
заболявания щяла да продължи през целия живот на пострадалия. В експертизата е
посочено, че при извършения личен преглед ищецът е сподели, че след травмата е
започнал по-често да боледува от простудни заболявания и целогодишно имал често
повтарящи се пристъпи на кихане, съпроводени с обилен секрет на носа.
Не се налагала повторна оперативна интервенция на носа за нормализиране на
дишането, но следва да се провеждат периодични контролни прегледи и да се следи
състоянието на лигавицата на носа. Носът е със сравнително правилна форма,
сравнително симетрична носна пирамида, правилно стояща носна преграда и правилно
конфигурирани носни проходи.
При прегледа вещото лице е установило, че в дясната половина на фронталната
област на лицето се виждат следи от разкъсно-коитузна рана, добре зарастнала, с лека
хиперпигментация и размери 3х3 см. По дорзалната повърхност на носа и по цялата му
4
дължина има цикатриси, като те са по-груби в средната му част. Един груб
цикатрициалеи брид се спуска от лявата част на долната устна към брадичката и е с
дължина 3 см., като проминира от повърхността на останалата кожа с около 1.5 см.
Дадено е мнение, че белезите от раните по лицето са зараснали с добър козметичен
резултат, с изключение на белега под долната устна, който проминира около 1,5 см.
над околната кожа и е дълъг около 3 см.
Според вещото лице би следвало да се направи пластика на този цикатрициален
брид с размяна на кожни ламба и евентуално последващо дермабразио за заравняване
на белега. Дермабразио би могло да се приложи също и на цикатрициалните
неравности, които се наблюдават в средната част на носа. Пластиката на белега под
долната устна ще изисква около месец следоперативно възстановяване и 6 месеца за
пълно преустройство на белега. Пилингът на белега на носа ще отнеме около 3-4
месеца за пълно възстановяване. НЗОК не поемала разходите по такива пластично-
възстановителни и естетични операции.
При приемане на експертизата в открито съдебно заседание вещото лице
допълва, че при състоянието, в което е ищецът, би трябвало веднъж годишно да се
правят профилактични прегледи, особено преди зимния сезон. По делото липсвала
медицинска документация за извършени профилактични медицински прегледи.
Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ , във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Следва да бъдат съобразени видът и характера на травматичните
увреждания в областта на лицето и носа на пострадалия, подробно посочени от СМЕ и
описани по-горе. Общият възстановителен период от около три месеца, който е протекъл без
усложнения, при липса на проблеми в дишане, но с първоначален силен интензитет на
болките в първите около две седмици. Претърпяната хирургическа интервенция поради
получените фрактура и разместване на носните кости заедно с необходимостта през първите
около 20-25 дни ищецът да привикне към смяната на начина на дишане също засилва
страданията на лицето. Като съществена и необратима последица следва да се отчита, че
травмата на носа го е направила слабо място на организма, поради хипертрофията на
лигавицата, с данни за алергичен ринит, нарушаване на овлажняващите, затоплящи и
филтриращи въздуха функции на носа и като следствие възможност за по-чести
възпаления на структурите около носа - ринит, синозит, фарингит, бронхит. Подобно
състояние неминуемо повишава дискомфорта, който ще изпитва ищеца до края на
живота си. Съдът кредитира свидетелските показания, които са и житейски логични, че
видимият остатъчен белег, който СМЕ описва като находящ се под долната устна,
проминиращ около 1,5 см. над околната кожа и дълъг около 3 см., е от естество да
създаде известни затруднения в интимния и професионален живот на ищеца. Още
повече че този белег е получен в една млада възраст (27 години), характеризираща се с
5
активен социален живот. В този смисъл белегът също следва да се отчита като
допълнително обстоятелство, отразяващо се негативно върху психиката на
пострадалия, извън страданията, търпени във възстановителния период от три месеца.
От друга страна, е необходимо да се има предвид, че, за разлика от констатираната
хипертрофия на носната лигавица, белегът е обратима увреда посредством пластична
операция, която също би причинила известен дискомфорт.
Предвид гореизложеното, с оглед възрастта на ищеца, както и социално -
икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че сумата от 30 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на
неимуществените вредите от ПТП.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради
това, че ищецът е предприел необезопасени действия по задържане на криминално
проявено лице, като сам се е приближил до автомобила на П. С., сам е счупил стъклото
на същия и по този начин сам се е наранил, съдът намира за неоснователно. Действията
на пострадалия в качеството му на полицейски служител са били съобразени с
конкретната фактическа обстановка по задържане на настоящия делинквент. Ищецът
по своя инициатива е счупил стъклото на автомобила с ръката си и от това негово
действие не се установява да е настъпила увреда в областта на лицето и носа му.
Последната е в пряка причинно-следствена връзка единствено с поведението на П. С.,
тъй като е предприел действия, целящи да избяга с автомобила при изрични заповеди
на полицейските власти да се предаде и именно в резултат от привеждането на
автомобила в движение са настъпили процесните травми, за които се претендира
обезщетение.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен до размера на
30 000 лв., а за разликата до 60 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите, ограничавайки ги
по размер (само в рамките на застрахователната сума) и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или
предявяване на претенция от увреденото лице. След предявяване на претенцията по чл.
498 КЗ и непроизнасянето и неизплащането в сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на
застрахователното обезщетение, застрахователят дължи лихва за собствената си забава,
дори и при надхвърляне на застрахователната сума - арг. от чл. 497, ал. 2 КЗ (в този
смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д.
№ 2466/2018 г., І т. о. на ВКС и решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г.,
ІІ т. о. на ВКС).
Видно от приложената на л. 19 от делото извънсъдебна претенция, същата е
предявена до застрахователя на 03.02.2021 г., като с оглед горните съображения
законна лихва върху присъденото обезщетение е дължима именно от 03.02.2021 г., от
6
който начален момент се претендира от ищеца.
По разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в полза на процесуалния представител на
ищеца – адв. К. Л. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в размер на 1165 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да
бъдат присъдени сторените в настоящото дело съдебни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по банкова сметка
на Софийски градски съд разноски в общ размер на 1425 лв., от които: държавна такса
за предявения иск - 1200 лв. и възнаграждение за вещо лице – 225 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. *******, да заплати на Р. С. Ю., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ж.к. „******* ******* чрез адв. К. Л., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано
на 02.04.2020 г. на обособен паркинг на магазин „Билла”, находящ се в гр. София, бул.
******* по вина на П. Б. С., водач на лек автомобил марка „БМВ”, модел „330 Д“, с
peг. №*******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.02.2021 г. до окончателното плащане, като
отхвърля иска за главницата над присъдените 30 000 лв. до претендираните 60 000 лв.
поради неговата неоснователност.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. *******, да заплати на адв. К. Л. от САК, с адрес на кантората гр. София,
ж.к. „******* ******* на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца, в размер на 1165 лв.
ОСЪЖДА Р. С. Ю., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ж.к. „*******
******* чрез адв. К. Л., да заплати на „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни
разноски в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.’ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на
Софийски градски съд държавна такса и разноски в общ размер на 1425 лв.
7
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8