№ 41409
гр. София, 11.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110110033 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби на ответника, съдържаща се в депозираната от името на същия
въззивна жалба, и на осъществилия безплатна адвокатска защита на ищеца адв. И. Е. за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Ответникът счита, че присъденото в полза на адв. И. Е. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатско възнаграждение е твърде завишено и не е съобразно с критериите за
справедлИ.ст и обоснованост по чл. 36, ал. 2 ЗА, като поддържа, че съдът не е обвързан от
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Адв. Е., от своя страна, поддържа, че върху определения от съда размер на следващото
му се възнаграждение от 550.00 лева е следвало да бъде начислен и ДДС, тъй като по делото
били представени доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС.
В законоустановения срок е постъпил отговор единствено на депозираната от името на
ответника молба с правно основание чл. 248 ГПК, съдържащ се в отговора на депозираната
от името на ответното дружество въззивна жалба. В него адв. Е. излага подробни
съображения за неоснователност на искането на ответника за изменение на решението в
частта за разноските чрез намаляване на присъдения му адвокатски хонорар.
Съдът намира исканията за изменение на решението в частта за разноските за
процесуално допустими- заявени са в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на
решението) от лица с правен интерес да искат изменение на решението в съответната част,
които са представили списъци на сторените от тях разноски в срок- до приключване
разглеждането на делото в настоящата инстанция.
Разгледани по същество, исканията са неоснователни.
По делото са проведени общо три открити съдебни заседания пред СРС, както и едно
пред Районен съд- Стара Загора, в което е проведен разпит на свидетелпо делегация,
приобщени са значителни по обем писмени доказателства, изслушани са заключения на две
експертни изследвания- съдебно- автотехническа експертиза, както и съдебномедицинска
такава, като са разпитани и двама свидетели по искане на адв. Е.- за установяване на
твърдените неимуществени вреди, както и на механизма на ПТП. С оглед на това, при
съобразяване на материалния интерес по делото и на разясненията, съдържащи се в т. 41
1
(въпрос първи) от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22,
съдът намира определения с решението размер на адвокатския хонорар в полза на адвоката
на ищеца за обоснован и справедлив по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА.
Същевременно, настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице основание
върху така определеното възнаграждение за безплатно процесуално представителство да
бъде начислен ДДС, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна
облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с
място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон
лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно
вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на
територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на
изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно
задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по
ЗДДС, както и вносът на стоки. Видно от законовата уредба, безвъзмездните доставки на
стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност. Правната помощ, която адвокат или
адвокат от Европейския съюз може да оказва по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е безплатна и по
смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС представлява безвъзмездна доставка на услуга, а по
аргумент от чл. 2, т. 1 ЗДДС и чл. 2, § 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006г. безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху
добавената стойност. Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2
ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който
насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да
заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Това е
така, тъй като, съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която
услугата е извършена. Последващи този момент действия не могат да имат значение за
възникване на данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната
страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не
съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което
безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни
страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не
възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна,
по което адвокатът има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със
съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ
адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито
данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли
ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него
осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната
безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в
закона. Нито ЗДДС, нито ЗАдв, въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се
отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Не следва
нещо различно и от разпоредбата на § 2а НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към
дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на
услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Тя урежда начисляването
на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява
задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова
съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да
овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения. В този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – опр. 917/02.05.2023г.-
ч.гр.д.1323/2023г.-ВКС, IVг.о.
2
При тези мотиви исканията на ответника и на процесуалния представител на ищеца за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските следва да бъдат
оставени без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника ЗЕАД „б.в.“ и на адв. И. Е. за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3