Р Е Ш Е Н И Е
№ 260273/11.5.2022
гр.Варна 11.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№4015/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът „Б.“ ЕООД твърди, че е в търговски взаимоотношения с ответното дружество „Д.И.Г." ООД, произтичащи от сключен между тях неформален договор за покупко-продажба на стоки и материали, за който ищцовото дружество е издало на ответното, а последното е приело фактура №**********/14.03.2018г. за 3 276лв. с вкл. ДДС. Твърди, че е изпълнил стриктно и точно задълженията си, като е продавал периодично на ответника материали, по негови заявки. За доставените материали, ищецът е издал данъчна фактура, която е предал на ответното дружество, като предаването на фактурата се удостоверява с приложеното към молбата електронно писмо. Сочи, че основанието за предоставяне на стоките е видно от приложени към молбата клиентски поръчки №7907 от 09.11.2017г., 7915 от 10.11.2017г., 7953 от 14.11.2017г., 7957 от 14.11.2017г., 8140 от 30.11.2017г., 8195 от 05.12.2017г., но въпреки постигнатите между тях договорености и уговорки за плащане, от страна на ответното дружество е налице неизпълнение на задължението му да плати дължимите суми по издадената и предоставена фактура. Претендира заплащане на мораторна лихва за забава по неплатената фактура, считано от датата на падеж до датата на депозиране на настоящата искова молба пред Районен Съд-гр.Варна-09.04.2020г., по фактура №**********/14.03.2018г., с падеж 14.03.2018г. на стойност 3 276лв. с вкл. ДДС, лихва за периода от 14.03.2018г. до 12.04.2020г. се равнява на 689.84лв.
Моли, съдът да постанови решение, с което да което да ОСЪДИ „Д.И.Г." ООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б.“ ЕООД следните суми: 3276лв. - главница, представляваща незаплатено задължение по описаната фактура, ведно с мораторната лихва за забава върху същата, считано от 14.03.2018г. до датата на входиране на исковата молба в съда, която лихва се равнява на сумата от 689.84 лв., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда до окончателното плащане, както и всички направени разноски по настоящото производство, в това число и адвокатско възнаграждение, както и всички разноски, направени по обезпечителното производство - гр.д.№3307/2020г. на 40-ти състав на Районен Съд - гр.Варна, в т.ч. държавни такси, адвокатски хонорар и такси за образуване на изп.дело пред ЧСИ и налагане на запори.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор в който сочи, че не е закупувал от ищеца материал с търговско име Итонг и не му е била връчвана за плащане фактура №**********/14.03.2018г. Сочи, че всички търговски отношения с ищеца са приключили с изпълнение от негова страна като купувач, а фактурата е издадена за несъществуваща покупка. Моли се да се отхвърли претенцията и да му се присъдят сторените по делото разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът за доказване твърденията си е представил едностранно подписана фактура №**********/14.03.2018г. за доставени „Итонг 15см“ на стойност 2 730лв. без ДДС или с включен ДДС 3 276.06лв. Получател по фактурата е настоящия ответник „Д.и.г.“ ЕООД, като в нея е отбелязано, че плащането ще бъде извършено чрез платежно нареждане. Представени са също така и копия от телепоща от 23.01.2019г. съдържаща покана до ответника за доброволно изпълнение по фактурата за посочената сума, в срок от три дни поради забавяне с повече от единадесет месеца. Съгласно намиращото се на л.13 от делото копие от от отрязък от телепоща същата е връчена на служител на ответника на 28.01.2019г. Представени са също така и 6бр. копия от клиентски поръчки издадени във времето от 9.11.2017г.-5.12.2017г. от ищеца в полза на ответника за общата сума от 3 276лв.
По делото е прието заключение на вещо лице по ССчЕ от което се установява, че процесната фактура е осчетоводена при ищеца, отразена е в дневника за продажбите и в справката декларация за данъчен период м.март 2018г.
От друга страна разпитаните по делото свидетели потвърждават, че двете дружества са се намирали в търговски отношения помежду с предмет продажба. Свид.Ц.Георгиев работил като технически ръководител при ответника при разпита си сочи, че не е разписвал клиентска поръчка за „Итонг“ от м.декември 2017г., но при представянето на същата намираща се на л.18 от делото разпознава подписа си положен под ръкописно изписаното му име. Предвид изложеното съдът намира от правна страна следното:
Страните са се намирали в трайни договорни отношения по силата на които ищецът е предоставял на ответника строителни материали за което са се издавали клиентски поръчки, като доставките са се оформяли окончателно с издаване на фактура. Процесната фактура №**********/14.03.2018г. е издадена от ищеца имено за доставени строителни материали, като съдът намира спора за това какво е било доставено „Итонг“ или газобетон за несъществен, тъй като е общоизвестно, че продуктовото наименование „Итонг“ е нарицателно в България и се използва разговорно за различни видове газобетон, както „Ксерокс“ се използва за фотокопирните машини. Това е достатъчно според състава да се приеме, че представените клиентски поръчки могат да означават както какъвто и да било вид газобетон, така и конкретно газобетон „Итонг“. Този извод заедно със заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, че ищецът е осчетоводил фактурата при себе си и я е завел в съответните дневници и предвид липсата на оспорване редовното водене на счетоводните книжа на ответника обуславя становището, че ищецът е доказал при условията на главно и пълно доказване твърдението си за извършени продажби в полза на ответника по повод на трайни договорни отношения на стойност идентична с претендираната. Поради изложеното главният иск следва да се уважи, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3 276лв. стойност на доставени 1 300бр. строителни материали „Итонг“. Следва да се има предвид това, че ответникът не е навел никакви допълнителни твърдения или представил доказателства от които да се установява, че към датата на издаване на процесната фактура между страните е имало и други търговски отношения освен тези описани в представените клиентски поръчки.
Предвид извода за основателност на главния иск съдът намира, че следва да разглежда акцесорната претенция за лихва за сумата от 689.84лв., като доказан по основание, а що се отнася до периода и размера, то началният момент на същата е 14.03.2018г. и изтича на 12.04.2020г. Изчислена служебно лихвата за този период от време възлиза на 1 024.66лв., което е значително повече от претендираните 689.84лв. поради, което претенцията следва да се уважи изцяло.
Предвид направеното искане, представените доказателства и извода за основателност на претенциите ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 2 701.04лв. сторени по делото разноски.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА «Д.и.г. ЕООД, ЕИК201202576 със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** сумите от
3276лв.- главница, представляваща незаплатено задължение по фактура №**********/14.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 13.04.2020г. до окончателното плащане на сумата, 689.84лв. мораторната лихва за забава върху същата, считано от 14.03.2018г. до 12.04.2020г. на осн. чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД и 2 701.04лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.
Решението полежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: