Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 407/17.10.2022г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана касационен състав, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 353 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №131 от 15.07.2022 г. постановено по АНД № 20211630201266
по описа за 2021г. на Районен съд – Монтана с което е потвърдено наказателно
постановление № 21-0996-002537
от 15.10.2021год. издадено от Началник
РУ - Монтана при ОД МВР гр.Монтана упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи, с което на П.К.Г. ***, за извършено
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лева /триста лева/ и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от един месец, на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател П.К.Г. редовно призован, не
се явява, не се явява и пълномощника му адвокат Т.С. ***, която сочи уважителни
причини за неявяването си. В жалбата навеждат доводи за незаконосъобразност на
постановеното въззивно решение, като се твърди липса на мотиви, необсъждане на
направените възражения, че забранителния знак се е намирал в такава позиция, от
която може да се направи обоснован извод от шофьорите, че временната забрана е
премахната. Сочи, се че не е обсъден и факта, че патрулния автомобил също е
извършил нарушение като е навлязъл след този временен забраняващ знак. Моли за
отмяна на въззивното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав
на съда.
Ответника по касационната жалба ОД МВР- Монтана, РУ –
Лом редовно
призован чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт К*** Димитрова, оспорва жалбата счита решението на въззивния съд за
правилно и законосъобразно, отрича наличието на касационните основания за
неговата отмяна, като излага конкретни съображения в тази насока. Моли за
потвърждаване на въззивното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно, поради липса на сочените
касационни основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е
приел от фактическа страна, че на 28.09.2021 г. около 14,30часа на път клас
№816 в Община Бойчиновци, административно наказаното лице е управлявало лек
автомобил марка „О*** “, модел „З*** “ с рег.№ М*** негова собственост, като
при наличие на въведена с пътен знак В2 – забранено влизането на МПС в двете
посоки въведен с временна забрана навлиза с автомобила си и не се съобразява с
пътния знак, с което е извършил нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което и
на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание .
Видно от обжалваното наказателно постановление№ 21-0996-002537 от
15.10.2021год. издадено от
Началник РУ - Монтана при ОД МВР гр.Монтана упълномощен със Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи са описани същите фактически
данни на нарушението.
От правна страна съдът е приел, че при
провеждането на административно наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила в резултат, на
които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане
на наказанието. Ръководейки се от принципа за разкриване на обективната истина
въззивния съд е събрал относимите по делото писмени доказателства, които е
анализирал поотделно и в своята съвкупност. Дал е вяра на събраните по
съответния процесуален ред гласни доказателства и е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт.
Настоящият състав на съда не споделя доводите
изложени в касационната жалба, тъй като от представените писмени доказателства
подробно обсъдени от въззивния съд безспорно се установява наличието на
въведена временна организация на движението на основание чл.84, ал.2 от Наредба
№3/16.08.2010год., въз основа на приложената заповед, забраняваща движение на
МПС – та, както и наличието на поставен за това пътен знак „В2”, т.е. както от
обективна, така и от субективна страна административно наказаното лице е
нарушило забраната предвидена в чл.6, т.1 във връзка с чл.183, ал.7 от ЗДвП.
Изложените от касатора твърдения за липса на виновно поведение не се подкрепят
от събраните по делото доказателства, тъй като за твърденията си същият не е
ангажирал нито писмени, нито гласни доказателства свързани с твърдяната
„позиция„ на забранителния знак. Още повече, че в жалбата тази „позиция“ на
забранителния знак дори не е уточнена. Без правно значение за съставомерността
на извършеното административно нарушение е твърдения факт, че „патрулния автомобил
е преминал след знака с въведена временна забрана, тъй като административно –
наказателната отговорност е лична.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
При съставянето им не са нарушени административно производствените правила, материалният
закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено, предвид разпоредбата
на чл.183,
ал.7 от ЗДвП,
в която точно е фиксиран размера на същото и административно наказващият орган
не разполага с оперативна самостоятелност при определяне му. Като е потвърдил
процесното НП в оспорената му част, първоинстанционният съд се е произнесъл с
един мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№131 от 15.07.2022 г. постановено по АНД № 20211630201266 по описа за 2021г. на
Районен съд – Монтана с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0996-002537 от
15.10.2021год. издадено от
Началник РУ - Монтана при ОД МВР гр.Монтана упълномощен със Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на П.К.Г. ***,
за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300.00 лева /триста лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, на основание
чл.183, ал.7 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: