№ 124
гр. Б., 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Илияна Цв. Т.а Аловска
при участието на секретаря Таня В. Бончева
като разгледа докладваното от Илияна Цв. Т.а Аловска Гражданско дело №
20221810100424 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.200, ал.1 от КТ.
Й. С. Т. от с.С., община Б., ул.В. В. №*, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Б.
К. от САК моли да бъде осъдено "И. М.-Е. Б." ЕООД с ЕИК: *, с адрес: Б., И. з. М. да
заплати сумата-главница от 30000лв./тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от Й. С. Т. неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
неудобство и дискомфорт от получени травматични увреждания-счупване на стъпалото на
долен ляв крайник или счупване на метатарзална кост, в резултат на претърпяната от него
трудова злополука на 13.01.2022г. по време на работа на длъжността „носач-товарач стоки/
работник склад“ в склада на "И. М.-Е. Б." ЕООД с ЕИК: *, находящ се в Б., И. з. М.,
отразена в Разпореждане №5104-22-5 от 21.01.2022г. на длъжностно лице на ТП на НОИ-С.
област, както да заплати и сумата-главница от 754.05лв./седемстотин петдесет и четири лева
и 5 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,
вследствие на описаната по-горе трудова злополука, изразяващи се в направени разходи за
лечение, а именно за закупуване на лекарства съгласно фискален бон от 14.01.2022г.,
закупуване на ортеза съгласно фактура № **********/15.01.2022г., закупуване на
медицински изделия съгласно фактура № ********** от 13.04.2022г., закупуване на
лекарства съгласно фактури №№ ********** от 14.04.2022г. и № ********** от
05.05.2022г. и заплащане на потребителска такса съгласно фактура № ********** от
14.04.2022г., ведно със законна лихва върху горните суми-главници, считано от датата на
увреждането на 13.01.2022г. до окончателното заплащане, както и направените разноски по
делото и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗА.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. Б. К. от САК поддържа предявените искове,
моли да се уважат изцяло и се присъди адвокатско възнаграждение съгласно 38, ал.1, т.2 от
ЗА. Представя писмени бележки с вх. № 5330 от 30.09.2022г.
Ответникът-"И. М.-Е. Б." ЕООД с ЕИК: *, чрез пълномощник адвокат В. Н. Т., е
направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 2798 от
1
06.04.2022г., изпратен по пощата с п.кл. от 04.04.2022г. и молба с вх.№ 1943 от 11.04.2022г.,
изпратена по пощата с п.кл. от 10.04.2022г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Алтернативно моли в случай, че съдът не отхвърли изцяло предявените искове за
неимуществени вреди срещу ИМИ, прави следните възражения - оспорва претендирания
размер от 10000лв. частичен иск от 30000 лева, като прекомерно завишен и моли съдът
значително да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. Прави
възражение за неяснота в претенцията на ищеца, в твърденията на ищеца, включително
относно здравословно му състояние преди инцидента, механизмът на инцидента, причините
за увредата, както и възражение за съпричиняване от негова страна, претендира разноски.
Ответникът твърди, че няма влязъл в сила индивидуален административен акт или
приложеното Разпореждане № 5104-22-5 от 21.01.2022г. на ТП С. област на НОИ за
признаване злополуката за трудова по чл. 51, ал.1 от КСО, няма данни да е влязло в законна
сила. Ответникът заявява, че за определяне на размера на неимуществените вреди е
обусловен не само от увреждането на здравето вследствие на трудовата злополука, но и от
наличност или липса на възстановяване на работоспособността на пострадалото лице, както
и от собственото грубо небрежно поведение на служителя, във връзка със съпричиняване на
злополуката, както твърди, че в случая е било налице. Общ принцип е, че отговорността
трябва да съответства на степента на вината, който изисква във всеки случай пострадалият,
който умишлено или небрежно е съдействал за вредата. Прави пояснения във връзка с вида
на машината „стакер“. Ответникът твърди, че е налице разминаване в начина, по който е бил
документиран инцидента в различни приложени документи, оспорва и прави възражение
относно твърдения механизъм на инцидента, включително доколко увреждането е било
причинено от удар на машината „стакер", както е посочено в исковата молба, предвид
противоречивите записи в приложени по делото документи, които подробно описва. Освен
това прави възражение по отношение на твъдяното от ищеца „отлично здравословно
състояние" преди инцидента, което според него не е вярно, за което прилага справка за
отсъствията по болест на ищеца за 2021г. При анализ на болничните листове ответникът е
установил, че приблизително до 1 месец преди злополуката, ищецът е бил над 70 дни във
временна нетрудоспособност с Радикулопатия - заболяване на периферна нервна система,
което възниква в резултат на увреждане, възпаление или прищипване на корените на
гръбначните нерви и изразен болков синдром. Ответникът твърди, че е налице
съпричиняване на увредата от страна на ищеца, поради неправилно ползване на стакера и
неотчитане на спецификата на този електрокар с оглед параметри, задвижване и
маневреност, въпреки че ищецът е декларирал запознатост с правилата за безопасността.
При условията на евентуалност - в случай, че докажат съпричиняване и груба небрежност в
поведението на ищеца, молят съда за намаляване отговорността на работодателя на
основание чл. 201 ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В случай на успешно доказване
на съпричиняването, молят съдът да определи справедлив процент съпричиняване, с което
съответно да намали отговорността на ИМИ и редуцира съответно така определеното
справедливо обезщетение. Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани. Алтернативно, чрез прилагане на критерия справедливост, на база установена
съдебна практика за размера на присъжданите обезщетения, значително да намали размера
на обезщетението за неимуществени вреди към ИМИ, като прекомерно завишен. Моли
съдът, от така определения занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, на
база доказано съпричиняване, да определи справедлив процент съпричиняване, с което
съответно да намали отговорността на ИМИ и редуцира съответно така определеното
справедливо обезщетение. Моли съдът да приспадане от така определения справедлив
размер на обезщетението, платеното от застрахователя Б. на ищеца застрахователно
обезщетение, в случай, че такова бъде платено до приключване на това производство.
Претендира присъждане на направените от ИМИ съдебни разноски.
2
В с.з. ответникът, чрез пълномощник В. Т. оспорва иска за неимуществени вреди
като прекомерно завишен и моли съда значително да го намали. Моли за присъждане на
направените по делото разноски съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК. Представя
писмени бележки с вх.№ 5260 от 28.09.2022г.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят, че ищецът на 13.01.2022г. е работил по трудов договор на
длъжността „носач-товарач стоки/работник склад” нощна смяна при ответника в Б..
Горното се установява и от приложените писмени доказателства-копия от трудов договор
№8233 от 01.12.2018г., от Заповед №47/29.04.2020г., от Допълнително споразумение за
изменение на трудово правоотношение от 16.09.2020г.
Съгласно декларация за трудова злополука, подадена и подписана от служител на
ответника и Разпореждане №5104-22-5 от 21.01.2022г. на длъжностно лице на ТП на НОИ-
С. област, приложени в копия по делото, се установява, че на 13.01.2022г. около 23.30 часа
в Б. по време на работа ищецът е претърпял трудова злополука при дърпане със стакер на
палет натоварен с материали, стакерът не спира и удря крака на ищеца, при което му е
счупено стъпалото на ляв крак.
В този смисъл са и обясненията, дадени от ищеца по реда на чл.176 от ГПК. От
показанията на св.Ц. М., която работи при ответника на длъжност „служител склад“ се
установява, че по време на работа ищецът е водил стакера, на който имало материали,
изведнъж приклекнал и се хванал за крака без да може да го конкретизира като ляв или
десен. След изпълнение на поръчката долният крайник на ищеца се подул и с помощта на
техен колега бил транспортиран до болницата в Б.. Ищецът бил обут с негови обувки-тип
кубинки, а не с работните им обувки.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/ с вх.№ 2842 от
30.05.2022г., изготвена от вещото лице д-р Д. Н., който е ортопед-травматолог, се
установява, че механизмът на увреждането при ищеца е възможно да е както от удар/бутане
от страна на стакера, така и от стъпване накриво, което стъпване накриво и усукване на
крака да е предизвикано от бутането на машината. Вещото лице обяснява разликата между
„фрактурата на Джонс“, която е получил ищецът и така нареченото стресово счупване. При
втората е налице постепенно влошаване на състоянието на пострадалия, характеризиращо се
с увеличаваща се във времето болка и засяга костта в нейната по-предна част, като няма
отключващ травматичен момент. Тя е характерна за спортисти, които натоварват ежедневно
и с голяма интензивност тази област на крака. За разлика от нея „фрактурата на Джоунс“
има отключващ травматичен момент и засяга костта в нейната средна част, като е налице
мигновенно счупване и поява на силна, остра болка в областта на нараняването. Според в.л.
д-р Н. има директна травма, има трамватичен момент, който е предизвикал увреждането при
ищеца, тъй като преди това няма данни да се е оплаквал от нещо.
С оглед на посочените по-горе доказателства съдът приема, че механизмът на
увреждането при ищеца на 13.01.2022г. по време на работа при ответника е така, както е
отразен в Разпореждане №5104-22-5 от 21.01.2022г. на длъжностно лице на ТП на НОИ-С.
област, а именно ищецът при дърпане със стакер на палет натоварен с материали, стакерът
не спира и удря крака му, при което е счупено стъпалото на ляв крак.
Съгласно приетата СМЕ, изготвена от в.л. д-р Н., се установява, че при трудовата
злополука ищецът е получил счупване на пета метатарзална кост на лявото ходило.
Увреждане, което по своя медико-биологичен характер е предизвикало трайно ограничение
движенията в ляв долен крайник за период над 30 дни. Проведено е лечение с гипсова шина
за два дни, заменена след това с ортеза. Придвижва се с две помощни средства-патерици.
3
Поради клинични и рентгенографични данни за забавено срастване на 11.04.2022г. е
опериран и поставен канюлиран винт. Лечението продължава и до момента на изготвяне на
заключението с обездвижване с ортеза и движение с две патерици. Същото не е завършено,
предстои контрол на срастването, рехабилитационно лечение, както и операция за махане на
поставения винт. Около 7-8 месеца са необходими за лечение и възстановяване, за да може
след това да се върне на работа. При преглед на медицинското досие на ищеца, вещото лице
е установило, че в периода от месец септември-ноември 2021г. ищецът е провеждал лечение
по повод радикулит в поясен и шиен отдел, което е приключило с овладяване на болковия
синдром и възстановяване на работоспособността. Няма отбелязани остатъчни парези или
парализи, което би могло да доведе до нарушена опороспособност на долните крайници. С
оглед на анализ на медицинските документи и след преглед на ищеца вещото лице д-р Н. е
установил, че радикулитът не е бил предпоставка за нарушена походка и контрол на
стъпването. Направените разходи от ищеца са във връзка с провежданото лечение и
извършването им е било необходимо.
От показанията на св. Ц. Ц.Ц., която живее на семейни начала с ищеца и имат дете
на 3 години, се установява, че на 13.01.2022г. ищецът е бил на работа при ответника нощна
смяна и към 04.00-04.30 часа й се обадил от Окръжна болница в гр.С. и съобщил, че е
претърпял трудова злополука, тъй като го ударил стакер и е със счупване на крака.
Сутринта се прибрал в къщи с превръзка на крака, носел шина/ботуш и с патерици. Боляло
го много и по цял ден лежал и не можел да се движи, тъй като изпитвал силна болка. Имал
нужда от чужда помощ, за да отиде до тоалетна, да се нахрани, да се изкъпе. Приемал
болкоуспокояващи лекарства и за разреждане на кръвта. На 11.04.2022г. му направили
операция на крака, тъй като установили, че кракът не заздравя. След операцията болките
продължили, за което приемал болкоуспокояващи и се придвижвал с патерици. От
случилото се ищецът се изнервил, тъй като имали финансови проблеми, затова, че св.Ценева
била в неплатен отпуск, за да го гледа.
Ищецът е приложил по делото писмени доказателства- копия от фактури и
фискални бонове, удостоверяващи: закупуване на лекарства съгласно фискален бон от
14.01.2022г.; закупуване на ортеза съгласно фактура № **********/15.01.2022г.; закупуване
на медицински изделия съгласно фактура № ********** от 13.04.2022г.; закупуване на
лекарства съгласно фактури №№ ********** от 14.04.2022г. и № ********** от
05.05.2022г. и заплащане на потребителска такса съгласно фактура № ********** от
14.04.2022г., всичко на обща стойност от 754.05лв.
До приключване на устните състезания ответникът не е представил доказателства,
че на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение във връзка с увреждането му от
трудовата злополука от застрахователя Б. съгласно направено възражение в писмения
отговор.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявените обективно и субективно съединени искове по
чл.200, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени
вреди, причинени при увреждане на крака му в резултат на трудова злополука са
допустими, тъй като са предявени между надлежни страни.
Разгледан по същество главният иск по чл.200, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от
30000лв./тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобство и дискомфорт от
получени травматични увреждания-счупване на стъпалото на долен ляв крайник или
счупване на метатарзална кост, в резултат на претърпяната от него трудова злополука на
13.01.2022г. по време на работа на длъжността „носач-товарач стоки/ работник склад“ в
склада на ответника е основателен и следва да се уважи като доказан, по следните правни
съображения:
4
Според чл.200 ал.1 от Кодекса на труда за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
неработоспособност 50% и над 50% или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Правната теория и съдебната практика са
категорични, че отговорността по чл.200 от Кодекса на труда КТ/ е с много по-широк
аспект от тази по чл.49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, има обективен
характер и пострадалият работник или служител не е необходимо да доказва виновно
поведение от страна на работодателя или друг негов работник или служител. Отговорността
на работодателя по чл.200 от КТ е безвиновна и гарационно-обезпечителна по своята правна
характеристика. Работодателят отговаря за уврежданията причинени на работника или
служителя при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали тези
увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като работодателят е
длъжен да осигури безопасни условия на труд и предотврати настъпването на злополуки.
Трудова злополука съгласно чл.55 ал.1 от КСО е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа.
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на следните факти: 1.) наличие на свое трудово правоотношение с ответника; 2.)
настъпила злополука с трудов характер; 3.) причинени вреди; 4.) причинна връзка между
вредите и злополуката и 5.) размер на вредите.
Ответникът следва да докаже всички свои възражения, включително възражението
си за съпричиняване.
В настоящия случай предпоставките за ангажиране отговорността на ответното
дружество са налице, тъй като между страните е имало сключен трудов договор; налице е
трудова злополука, установена по надлежния ред, за което е издадено Разпореждане №5104-
22-5 от 21.01.2022г. на длъжностно лице на ТП на НОИ-С. област и ищецът в резултат на
трудовата злополука е получил телесни увреждания, изразяващи се в счупване на стъпалото
на долен ляв крайник или счупване на метатарзална кост. Стигнало се е до увреждане
здравето на ищеца като работник в ответното дружество. Съдът приема, че по делото се
установи причинната връзка между увреждането на здравето на ищеца и претърпяната
трудова злополука. Този извод се потвърждава както от цитираното разпореждане, така и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в.л. д-р Д. Н..
Неоснователно е възражението на ответника, че няма изрично отбелязване на
описаното по-горе Разпореждане, издадено от ТП на НОИ-С. област, че е влязло в сила, тъй
като до приключване на устните състезания пред настоящия съдебен състав не бяха
представени доказателства, че същото е обжалвано, за което съдът приема, че като
необжалвано в предвидения в закона срок, същото е влязло в законна сила. Разпореждането
на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО има двойствено значение - от една страна то представлява
индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от
друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в
частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който
зависи съществуването на правото на обезщетение – в този смисъл Решение №
410/29.06.2010 г., ГД № 599/2009 г. на ВКС.
Съдът намира, че е неоснователно като недоказано и възражението на ответника, че
не е изяснен механизма на причиняване на увреждането на ищеца на 13.01.2022г., тъй като
от събраните доказателства пред настоящата съдебна инстанция- писмени/ Разпореждане
№5104-22-5 от 21.01.2022г. на длъжностно лице на ТП на НОИ-С. област, медицинските
документи, издадени на името на ищеца/, гласни / обясненията на ищеца, дадени по реда на
5
чл.176 от ГПК/ и приетата по делото СМЕ, изготвена от в.л. д-р Н., която съдът кредитира
изцяло като компетентна и обоснована, се установява, че механизмът на причиняване на
телесното увреждане е така, както е описан в посоченото по-горе разпореждане,
установяващо трудовата злополука, а именно: при дърпане със стакер на палет натоварен с
материали, стакерът не спира и удря крака на ищеца, при което му е счупено стъпалото на
ляв крак. В този смисъл са неоснователни и възраженията на ответника, че е налице
причинна връзка между предишно заболяване на ищеца, а именно радикулопатия, тъй като е
бил в болнични 70 дни в периода от м. септември до м. ноември на 2021г. и случилата се с
него трудова злополука на 13.01.2022г., затова, че от приетата по делото СМЕ, изготвена
от в.л. д-р Н., се установява, че ищецът е провеждал лечение по повод радикулит в поясен и
шиен отдел, което е приключило с овладяване на болковия синдром и възстановяване на
работоспособността. Няма отбелязани остатъчни парези или парализи, което би могло да
доведе до нарушена опороспособност на долните крайници. С оглед на анализ на
медицинските документи и след преглед на ищеца вещото лице д-р Н. е установил, че
радикулитът не е бил предпоставка за нарушена походка и контрол на стъпването.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за допускането на
груба небрежност при злополуката от страна на ищеца, което е основание по смисъла на
чл.201 ал.2 от Кодекса на труда за намаляването на отговорността на работодателя. Според
постановената съдебна практика в Решение № 977/14.01.2010г. по гр.д.№ 298/2009г. на IV
г.о. на ВКС, Решение № 60/05.03.2014г. по гр.д.№ 5074/2013г. на IV г.о. на ВКС и Решение
№ 62/24.02.2015г. по гр.д.№ 2798/2014г. на IV г.о. на ВКС грубата небрежност по чл.201
ал.2 от Кодекса на труда, макар да е субективно отношение на пострадалия към неговите
действия, допринасящи за настъпването на вредоносния резултат, не винаги е налице,
защото не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е проявление на
подчертано осъзнаване на настъпването на този резултат; работодателят следва да докаже
настъпването на трудовата злополука поради проявена от работника груба небрежност при
изпълнението на работата, т.е при условията на пълно и главно доказване работодателят
трябва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата за
безопасност на труда, но че е извършвал работата при липсата на елементарно старание и
внимание и пренебрегването на основни технологични правила и правила за безопасност. В
настоящата хипотеза ответното дружество по никакъв начин не доказа проявата на груба
небрежност от страна на ищеца при настъпването на трудовата злополука-не са събрани
доказателства за това, че ищецът неправилно е водил стакера и не е отчитал спецификите на
този електрокар с оглед на параметри, задвижване, маневреност, въпреки, че е запознат с
правилата за безопасност от 01.10.2020г. Възражението на ответника за съпричиняване,
въведено с писмения отговор е само по отношение неправилното водене на стакера, което не
се установи по делото.
В писмените бележки по делото ответникът е посочил, че това съпричиняване е в
резултат на факта, че по време на трудовата злополука ищецът не е бил обут с
предоставените му от ответника работни обувки, а с негови, лични обувки. Това възражение
не е надлежно въведено от ответника и за него е настъпила преклузия. Но дори да бъде
разгледано по същество, същото отново е неоснователно, тъй като се установи от
показанията на св.Ц. М., служител при ответника, че по време на трудовата злополука
ищецът е бил обут с негови, лични обувки, тип кубинки, които по своя вид са високи и
добре предпазващи крака обувки. От обясненията на ищеца по реда на чл.176 от ГПК се
установява, че същият е бил с негови обувки, тъй като с работните му обувки е било
студено, което обстоятелство не се опровергава от показанията на св.Минковска.
Съдът счита, че след като работодателят не е доказал работникът да е съзнавал, че
може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно да се е надявал да ги
предотврати, то основанието по чл.201 ал.2 от Кодекса на труда за намаляване на
отговорността на работодателя не е осъществено.
6
При преценяване размера на неимуществените вреди, следва да се приложи
критерият за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4/1968г. Претендираното
обезщетение в случая следва да е търсената сума от 30 000 лв./тридесет хиляди лева/. В
настоящата хипотеза ищецът е търпял силни по интензитет болки, тези болки са
съществували, макар и с различен интензитет, в продължение на повече от половин година.
За този период качеството на живот на ищеца драстично се е влошило, същият преди
злополуката е бил жизнен човек в трудоспособна възраст. Вследствие на злополуката
ищецът е загубил своята самостоятелност и социален живот, зависел е изцяло от грижите на
жената, с която живее на семейни начала /св.Ценева/, рядко е напускал дома си и то само
повод болничен престой. За изминалия период от време ищецът е претърпял една операция
на 11.04.2022г., оздравителният процес и до момента не е напълно завършен, тъй като
престои нова операция за изваждане на винта, който е поставен. През целия период от време
ищецът се е движил трудно, с помощни средства, което все още не е отшумяло.
По общо правило размерът на обезщетението за доказаните неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52
ЗЗД обаче не е абстрактно. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва, при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания, по
най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент /Р. № 33/04.04.2012 г., ТД № 172/2011 г., II т. о.; Р. №
198/3.10.2014 г., ГД № 2307/2014 г., III г. о.; Р. № 95/2013 г., ГД № 5805/2013 г. на III г. о.; Р.
№ 389/04.08.2014 г., ГД № 40/2013 г., IV г. о. и др./. Субективната преценка за справедливо
определени суми за подобни, причинени вреди от деликт, следва да има за коректив
формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от
правната реалност /Р. № 204/07.11.2016 г., ТД № 3568/2015 г., I т. о./. В този смисъл
принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране вредите на
увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и
страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип. В процесния случай от
доказателствата по делото се установи, че претърпяната от ищеца травма е причинила
болки, страдание, неудобство и дискомфорт, тъй като за повече от половин година ищецът е
следвало да ползва помощни средства/патерици/, за да се движи, претърпял е операция и се е
наложило и последващо медикаментозно и рехабилитационно лечение, а последвалата
емоционална травма е имала и външно проявление, като лечението все още не е
приключило. При определяне на размера на обезщетението за претърпените морални вреди,
от една страна съдът отчита, че травмата безспорно е оказала влияние на самочувствието и
начина му на общуване с околните в един продължителен период от време. От друга страна
от приетата по делото медицинската документация съдът съобрази, че към датата на
подаване на исковата молба следва да се приеме, че не е налице пълно оздравяване от
травмата, получена от трудовата злополука - възстановяването на ищеца продължава 8
месеца след трудовата злополука и все още ще продължава, тъй като предстои операция за
изваждане на поставения винт. От трета страна съдът взе предвид, че ищецът е в активна
възраст /43-годишен/, но поради получената травма все още не е започнал работа. Макар и
обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай съобразно
фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав съобрази и съдебна
практика относно размера на обезщетенията. По отношение на посочените съдебни решения
от пълномощника на ответника в писмените бележки, следва да се отбележи, че същите се
отнасят до размери на обезщетения за неимуществени вреди от трудови злополуки, които са
станали преди години, т.е. при значителна промяна в обществено икономическите условия в
страната, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, която е обусловена от ръста
7
на минималната за страната работна заплата, средната работна заплата и средногодишната
инфлация. Предвид всичко изложено и съобразно обществено-икономическите условия към
момента на настъпване на трудовата злополука на 13.01.2022г., съдът намира, че
определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на
предявения от 30 000 лева. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно
всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на
справедливостта.
Ответникът дължи заплащане на горната сума-главница от 30000лв., ведно със
законната лихва от дата на увреждането, а именно от 13.01.2022г. до окончателното
заплащане.
Разгледани по същество всеки един от главните искове по чл.200, ал.1 от КТ за
заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в размер общо на
сумата от 754.05лв./седемстотин петдесет и четири лева и пет стотинки/, изразяващи се в
направени разходи за лечение, а именно за закупуване на лекарства съгласно фискален бон
от 14.01.2022г., за закупуване на ортеза съгласно фактура № **********/15.01.2022г., за
закупуване на медицински изделия съгласно фактура № ********** от 13.04.2022г., за
закупуване на лекарства съгласно фактури №№ ********** от 14.04.2022г. и № **********
от 05.05.2022г. и за заплащане на потребителска такса съгласно фактура № ********** от
14.04.2022г. в резултат на претърпяната от ищеца трудова злополука на 13.01.2022г. в Б., са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло като доказани, по следните правни
съображения:
От събраните писмени доказателства/ фактури и фискални бонове/, преценени с
гласните доказателства-показанията на разпитания по делото свидетел Цветослава Ценева,
които съдът кредитира като непосредствени и безпротиворечиви с останалите събрани по
делото доказателства и приетата и неоспорена СМЕ, изготвена от в.л. д-р Н., се установява,
че в периода от 14.01.2022г. до 05.05.2022г. ищецът е закупил на 13.04.2022г. медицински
изделия / компресивни винтове /, на стойност 385лв., на 15.01.2022г. помощни средства
/ортеза/, на стойност 190лв., на 14.01.2022г. лекарства, на стойност 48.55лв., на 14.04.2022г.
лекарства на стойност 66.70лв. и на 05.05.2022г. лекарства, на стойност 46.40лв. и заплатил
потребителска такса при болнично лечение на 14.04.2022г. в размер на 17.40лв. с оглед
полученото увреждане на левия крак при трудовата злополука, за което е претърпял една
операция. Същите са необходими с оглед проведеното лечение съгласно приетата СМЕ на
в.л. д-р Н.. Стойността им е определена от приложените фактури и фискални бонове.
Законната лихва за забава върху горните суми, представляващи имуществени вреди
се дължи от ответника от момента, в който ищецът е заплатил изброеното по-горе, а не от
деня на увреждането или на трудовата злополука-13.01.2022г.
С оглед на горното ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 48.55лв. за
закупуване на лекарства, ведно със законната лихва от 14.01.2022г.; сумата от 190 лв. за
закупуване на ортеза, ведно със законната лихва от 15.01.2022г.; сумата от 385лв. за
закупуване на винтове, ведно със законната лихва от 13.04.2022г.; сумата от 84.10лв. за
закупуване на лекарства и заплащане на потребителска такса при лечение в болнично
заведение, ведно със законната лихва от 14.04.2022г.; сумата от 46.40лв. за закупуване на
лекарства, ведно със законната лихва от 05.05.2022г.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и характера му-спор, произтичащ от трудово
правоотношение, разноските са както следва:
8
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА и
приложения договор за правна помощ от 22.02.2022г. на ищцовия пълномощник адв. Б. К.
от САК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 1453лв. за уважените
искове, платимо от ответника по делото, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.20004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на РС-Б. държавна такса в размер на 1250лв., както да заплати и сумата от 120лв. за
направени разноски в производството за възнаграждения на вещо лице по СМЕ, заплатено
от бюджета на съда.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "И. М.-Е. Б." ЕООД с ЕИК: *, с адрес: Б., И. з. М. да заплати на Й. С. Т. от
с.С., община Б., ул.В. В. №*, с ЕГН:********** сумата-главница от 30000лв./тридесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от Й. С. Т. неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобство и дискомфорт от получени
травматични увреждания-счупване на стъпалото на долен ляв крайник или счупване на
метатарзална кост, в резултат на претърпяната от него трудова злополука на 13.01.2022г. по
време на работа на длъжността „носач-товарач стоки/ работник склад“ в склада на "И. М.-Е.
Б."ЕООД с ЕИК: *, находящ се в Б., И. з. М., отразена в Разпореждане №5104-22-5 от
21.01.2022г. на длъжностно лице на ТП на НОИ-С. област, ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от деня на увреждането на 13.01.2022г. до окончателното
плащане, както да заплати и сумата-главница от 48.55лв./четиридесет и осем лева и 55
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,
вследствие на описаната по-горе трудова злополука, изразяващи се в направени разходи за
лечение, а именно за закупуване на лекарства съгласно фискален бон от 14.01.2022г., ведно
със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 14.01.2022г. до окончателното
заплащане, както да заплати и сумата-главница от 190лв./сто и деветдесет лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, вследствие на
описаната по-горе трудова злополука, изразяващи се в направени разходи за лечение, а
именно за закупуване на ортеза съгласно фактура № **********/15.01.2022г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 15.01.2022г. до окончателното
заплащане, както да заплати и сумата-главница от 385лв./триста осемдесет и пет лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, вследствие на
описаната по-горе трудова злополука, изразяващи се в направени разходи за лечение, а
именно за закупуване на медицински изделия-компресивни винтове съгласно фактура №
********** от 13.04.2022г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница,
считано от 13.04.2022г. до окончателното заплащане, както да заплати и сумата-главница от
84.10лв./осемдесет и четири лева и 10 стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди, вследствие на описаната по-горе трудова
злополука, изразяващи се в направени разходи за лечение, а именно за закупуване на
лекарства съгласно фактура № ********** от 14.04.2022г. и заплащане на потребителска
такса съгласно фактура № ********** от 14.04.2022г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 14.04.2022г. до окончателното заплащане, както да
заплати и сумата-главница от 46.40лв./четиридесет и шест лева и 40 стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, вследствие на
описаната по-горе трудова злополука, изразяващи се в направени разходи за лечение, а
именно за закупуване на лекарства съгласно фактура № ********** от 05.05.2022г., ведно
със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 05.05.2022г. до окончателното
9
заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата "И. М.-Е. Б." ЕООД
с ЕИК: *, с адрес: Б., И. з. М. да заплати на адвокат Б. К. от САК, с адрес: гр.С., ж.к.М. *,
бл.*, вх.*, ап.* сумата от 1453лв./хиляда четиристотин и петдесет и три лева/ за адвокатско
възнаграждение с оглед уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "И. М.-Е. Б." ЕООД с ЕИК: *, с адрес: Б., И. з. М. да заплати в полза на РС-
Б. държавна такса в размер на 1250лв./хиляда двеста и петдесет лева/, както да заплати и
сумата от 120лв./сто и двадесет лева/ за направени разноски в производството за заплатено
възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда, както да заплати и държавна такса от
5лв./пет лева/ при служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
10