РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 6921 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази:
Ищeцa Г.Р.Л. твърди, че с ответника Л.Р.Л.
са съсобственици на масивен гараж с площ 35 кв. метра в гр. Русе по ул. „Е. К.“
№ .... Имота се ползва единствено от ответника, поради което ищеца му изпратил
нотариална покана да му заплаща наем за половината от имота. Ответникът не
отговорил на поканата, поради което ищецът инициирал заповедно производство, в
което претендира обезщетение за това, че е лишен от ползването на собствената
си половина от имота. След подадено възражение Г.Л. предявил искова молба за
установяване на вземането си, по която било образувано настоящото производство.
В условията на евентуалност предявява и осъдителен иск за същите суми. Съдът е
прекратил производството по установителния иск, както и по осъдителния иск за
бъдещи периоди, като остава за разглеждане само претенцията за обезщетение за
лишаване от ползване за изминал период. От исковата молба може да бъде направен
извод за размера на претенцията- 700 лева, както и за началната дата от която
се претендира обезщетение- 11.06.2018г, не става ясно крайната дата на периода
за който се претендира обезщетението.
Ответникът оспорва иска.
В съдебно
заседание на 12.03.2019г. ищецът уточнява иска си (л.21), като заявява, че претендира обезщетение за лишаване от
ползване за периода 18.06.2018г. до 18.01.2019г. в общ размер 245 лева или по
35 лева на месец. В съдебно заседание на 16.04.2019г. цената на иска е намалена
на 140лева (л.44).
Искът на
съсобственик срещу друг такъв за заплащане на обезщетение за това, че
последният ползва лично общата вещ е с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС. Под
лично ползване в случая следва да се възприема всяко поведение с което
съсобственикът пречи на останалите такива да ползват вещта (в този смисъл-
Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК).
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
През 1994 година
Любен Иванов Игнатов и съпругата му Райна Райкова Игнатова даряват на синът си
Румян Л. Игнатов едноетажна жилищна сграда, построена върху държавна земя в гр.
Русе по ул. „Е. К.“ № ... с нотариален акт № 78 от 18.03.1994г. (л.30).
На
09.05.2010г. Румян Л. Игнатов е починал и е оставил наследници синовете си-
страните по настоящото дело и съпругата си Галина Георгиева Тончева, която е
починала на 16.11.2016г.
На
08.02.2018г. Г.Р.Л. продава на брат си Л.Р.Л. собствената си ½ идеална
част от същия имот: едноетажна жилищна сграда, построена върху държавна земя в
гр. Русе по ул. „Е. К.“ № ... (л.31). В нотариалният акт за продажбата е
посочено също така, че сградата е с площ 80 квадратни метра и е с идентификатор
63427.4.2368.1, и е построена в поземлен имот с идентификатор 63427.4.2368.
В
представената по делото скица е посочено, че поземлен имот с идентификатор
63427.4.2368 е общинска собственост, а в имота носител на други вещни права е
Румян Л. Игнатов по силата на нотариалният акт от 1994г. От скицата е видно
също така, че в поземления имот има и сграда с идентификатор 63427.4.2368.3 с
площ 18 квадратни метра, която е с предназначение „хангар, депо, гараж“.
По делото е
изготвено заключение на вещо лице, което
също констатира наличието на гараж в дворното място на адрес ул. „Е. К.“
№ ... в гр. Русе.
Искът е
неоснователен. Ищецът не доказа, че притежава идеална част от гаража, построен
на ул. „Е. К.“ № ... в гр. Русе въпреки, че тежестта на доказване относно този
факт му е указвана на два пъти по делото- с определението за насрочване и в
съдебно заседание (л.43 гръб).
Родителите на
страните са притежавали жилищната сграда в гр. Русе, по ул. „Е. К.“ № ...,
която е преминала по наследство в собственост на страните по делото, като през
2018 година Г.Р.Л. е продал на брат си Л.Р.Л. собствената си половина от
сградата. Липсват обаче доказателства за това, кой е собственик на гаража.
Същият е построен върху имот общинска собственост и при липса на други
доказателства би следвало да се приеме, че също е общинска собственост по
силата на приращението- чл.92 от ЗС. Доколкото ищецът не доказа, че притежава
права върху гаража, същият не може да претендира и обезщетение за това, че е
лишен от възможността да го ползва. Искът следва да се отхвърли, а на
ответникът да се присъдят разноски в размер на 300 лева. Мотивиран така съдът:
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Г.Р.Л., ЕГН ********** *** предявен
срещу Л.Р.Л., ЕГН ********** с адрес *** за заплащане на сумата 140 лева
представляваща обезщетение за това, че в периода 18.06.2018г. до 18.01.2019г. Г.Р.Л.
е бил лишен от възможността да ползва гараж в гр. Русе по ул. „Е. К.“ № ....
ОСЪЖДА Г.Р.Л., ЕГН ********** *** да заплати
на Л.Р.Л., ЕГН ********** с адрес *** сумата 300 лева разноски по делото.
Решението може
да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: /П/