Решение по дело №6579/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260496
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20205330206579
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер 260496                            26.04.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                        ХІV наказателен състав

 

На първи декември                                    две хиляди  и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер  6579  по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №                                                    20-1030-004580/04.06.2020г. на ** Група при Сектор ПП -гр.Пловдив към ОДМВР гр.Пловдив, с което на З.П., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по чл.6, т.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.179, ал.2, вр ал.1, т.5, пр. 1, 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно, чрез жалбата и в допълнителни писмени мотиви към нея. Претендира разноските по делото.  Редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, а се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата и прави същото искане.

          Въззиваемата страна сектор  ПП ОД на МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба-становище от ** на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, в която се иска потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в закона, при отмяна на НП и уважаване на жалбата.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 14.05.2020г. около 15.30 ч. жалбоподателят З.П. управлявал личния си велосипед „DRAG” по изградената, успоредно на бул. „Санкт Петербург“ в гр. Пловдив, велоалея. Същевременно на изхода от Аграрния университет, за включване в движението по булеварда, перпендикулярно на велоалеята, изчаквал И.М.И., водач на товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. **. Приближавайки се до № 34, жалбоподателят П., не спрял на стоп линията със символ „Stop”, сигнализирана с пътна маркировка „М6“, вследствие на което се удря в позиционираното пред него МПС и причинява ПТП с пострадало лице – самият той бил с натъртвания на гръдния кош.

На място пристигнал автопатрул на пътна полиция, сред който бил и свид.  Й.В.К.. На същия ден били снети обяснения от водача на товарния автомобил, в които обяснил, че докато престоявал от изхода на Аграрния университет, за да се включи в движението по бул. „Санкт Петербург“ и гледал наляво, дали идват автомобили, чул удар, и след слизането си от МПС, установил падналия на земята жалбоподател, чиято предна гума на велосипеда, била сгъната. Наложило се жалбоподателят, който пострадал от ПТП да бъде откаран в болница за медицински преглед. На  следващия ден последният също дал обяснения, че бил засилен, управлявайки велосипеда, мислел, че бусът ще мине, не могъл да прецени ситуацията и се блъснал в него.

Предвид съвпадението на гледните точки на участниците в инцидента и изясняване на обективната истина, свид. К. приел за виновен жалбоподателят П. и съставил срещу него и в присъствието му АУАН с бл. № 998781/15.05.2020г.  за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП  и затова, че не е съобразил поведението си с пътната маркировка М6, тъй като не е спрял на стоп линия със символ „stop” в резултат на което причинил ПТП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. Получил и препис.

Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

         

           

 

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя Й.В.К., разпитан като свидетел в настоящото производство и поддържащ изцяло констатациите по акта, както и от писмените доказателства, представени по делото - АУАН, справка за нарушител/водач, Констативен протокол с пострадали лица, оправомощителни заповди 2 бр., които Съдът напълно възприема и кредитира. Следва да се отбележи, че АУАН изцяло отговаря на изискванията на закона и доколкото жалбоподателят не можа да обори констатациите в него, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП актът  се ползва с доказателствена сила за установяване на действителната фактическа обстановка и вмененото нарушение.

Съдът кредитира и ангажираната от жалбоподателя медицинска документация, в частта, относно осъществени по време и място медицински прегледи и констатациите за влошеното му здравословно състояние, вследствие на възникналия пътен инцидент. Съдът не дава вяра на отразеното обстоятелство в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, касаещо историята на случая – „велосипедист, ударен от бус“, противно на установеното, тъй като  отразените от специалиста данни са получените от самия пациент. Това са сведения и субективни възприятия на случилото се от жалбоподателя, които логично са  представени в негова полза.  

          При тази безспорно установена фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че правилно актосъставителят, а и административнонаказващият орган са ангажирали отговорността на жалбоподателя за вмененото му нарушение. ЗДвП в чл.6, т.1, е въвел изискването участниците в движението  да съобразяват своето поведение и с пътната маркировка, в случая маркировката М6, представляваща стоп линия със символ “stop” на процесната велоалея. Безспорно жалбоподателят, управляващ велосипед има качеството на участник в движението по смисъла на § 6, т.28 от ДР на ЗДвП - всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Правилно на основание чл.179, ал.2, вр чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. Наложената глоба в размер на 200 лева е твърдо установена от законодателя. Законът не допуска определяне на наказание в по-нисък размер – чл.27, ал.5 от ЗАНН. Законът е също правилно приложен, по отношение на санкцията, доколкото се наказва  този, който поради нарушение по                     ал. 1 /не спазва предписанието на  пътната маркировка/ причини пътнотранспортно произшествие и ако деянието не съставлява престъпление.

Съдът не споделя, различната на установената действителност, интерпретация на жалбоподателя, относно причината за настъпилото ПТП, с която се твърди, че не той, а водачът на буса го блъснал, докато е управлявал велосипед.  Това му твърдение е неоснователно и напълно противоречи на събраните и  приложени по делото доказателства – по безспорен и недвусмислен начин сочещи механизма на настъпилото ПТП, сред които АУАН, Протокол за ПТП с пострадали лица, както и показанията на свидетеля. Последният ясно и категорично в показанията си сочи, че е съставил АУАН именно след изслушване на двамата участници в пътния инцидент, чиито гледни точки съвпадали и нямало никакво разногласие от страна на жалбоподателя. Впрочем прави впечатление и липсата на възражение от негова страна непосредствено след запознаване със съдържанието на съставения срещу него АУАН, с което на практика се съгласява с направените констатации. Единственото, на което се осланя наказаното лице е медицинската документация, в частност в Лист за преглед на пациент и отразеното в него, че велосипедистът бил блъснат от бус, които доказателства, всъщност в тази част не се кредитираха от съда, доколкото подобни факти са следствие от субективната интерпретация на пострадалия, в случая и виновен за настъпилото ПТП, в негова защита и полза.  Отделно от това в нито един момент не се установява пътната маркировка да е била заличена, изтрита.

          Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето на АУАН и издаването на НП. В този смисъл описанието на нарушението е в достатъчна степен ясно и точно, а отразените обстоятелства напълно изпълват състава на установеното административно нарушение, така че жалбоподателят да разбере за какво негово поведение е санкциониран. В тази връзка наведеното от страна на жалбоподателя възражение, че не ставало ясно каква била скоростта на велосипеда, несъобразена ли била тя и имало ли спирачен път, са съставомерни елементи от първата хипотеза на чл.179 ал.2, която не касае процесния случай, отнасящ се до нарушение на ал.1, т.5 от същата разпоредба.  

          Що се отнася до твърдението за незаконосъобразно наложена санкция, тъй като била определена глоба в размер на 200 лв. по ал.2 на чл.179, вместо 150лв. по ал.1 чл.179, т.5.  Съдът не споделя и това възражение, тъй като ал.2 на цитирания член въвежда допълнителен елемент - причинено ПТП, вледствие на нарушено правило по ал.1, т.5, както в случая, затова и санкцията е по-тежка.

         Предвид всичко гореизложено и като намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените, че АУАН и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни лица, съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

          По разноските:

          Предвид изхода на делото, а именно потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, Съдът намира за неоснователна претенцията на жалбоподателя за разноски по делото за адвокатски хонорар. В тази връзка неоснователно е и възражението на въззиваемата страна за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до минимума, превиден в наредбата. Доколкото липсва изрично искане и процесуална защита от представител на тази страна, също не следва в нейна полза да й се присъждат разноски.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №                                                    20-1030-004580/04.06.2020г. на ** Група при Сектор ПП -                     гр. Пловдив към ОДМВР гр.Пловдив, с което на З.П., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по чл.6, т.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.179, ал.2, вр ал.1, т.5, пр. 1, 2 от ЗДвП.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.