14.10.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на шестнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№486 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от
Закон за движението по пътищата и е образувано
по жалба от
Ж.М.Г. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №272з-1238/22.05.2022г.
на Мл.автоконтрольор сектор ПП при ОД МВР Хасково /при неправилно изписване на
номера на заповедта в титула на жалбата; вместо 272з е изписано 271з/. В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Допуснати
били съществени нарушения на процесуалните правила и същата била противоречаща
на материалния закон. Административният орган не се съобразил с мотивите на ТР
№5 от 08.09.2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСК на ВАС, в което било предвидено, че
предварителното изпълнение цели да защити съответни важни държавни или
обществени интереси. В допълнително становище се сочи, че определеният срок за
прекратяване на регистрацията на МПС в акта бил от 6 до 12 месеца, но без да се
изложат мотиви. Не било обосновано упражняването на предоставеното правомощие,
а органът действал при условията на оперативна самостоятелност. Не можело за
първи път в съдебното производство да се обоснова прилагането на срока.
Принудителната мярка за всеки конкретен случай трябвало да бъде определена в
такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща преследваната от закона цел. Заповедта била издадена при приложение
на чл.171, т.2а от ЗДвП, като релевантният юридически факт бил факта на
допуснато нарушение, което следвало да бъде установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателя. В настоящия случай мярката била наложена за 190
дни, считано от 22.05.2022г., като липсвали мотиви защо е над минималния срок
от 180 дни. Органът бил длъжен да изложи мотиви защо избира именно този срок.
Обосновката следвало да е ясна и конкретна и да мотивира продължителността в
конкретния случай. Липсата на мотиви в случая препятствало съда да извърши проверка.
Иска
оспорената заповед - Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №272з-1238/22.05.2022г. на Мл.автоконтрольор
сектор ПП при ОД МВР Хасково, да бъде отменена, както и ответникът да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Ответната страна – Младши автоконтрольор
при с-р Пътна полиция,
ОД МВР Хасково, взема становище по оспорването, като счита жалбата за
неоснователна. Прави възражение за прекомерност на направените от жалбоподатели
разноски за адв.възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от АУАН серия GA №443259 от 22.05.2022г., съставен
от мл.автоконтрольор при ОД МВР Хасково,
Група Контрол на пътното движение по главни пътища и магистрали, е
констатирано, че на 22.05.2022г. – 11,35ч. в Община Свиленград, по АМ Марица,
до 94 км, посока към АМ Тракия, Ж.М.Г. е управлявал собствения си лек автомобил
Нисан Х Трейл с рег№ * ** ** **, като водачът е управлявал след употреба на
алкохол в кръвта, установено с техническо средство Дрегер 7510 с инвентарен
номер ARDN 0085, като
уредът отчел 0,88 промила алкохол в издишания въздух и бил издаден талон за изследване №082330. В АУАН е посочено, че Г.
е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, а актът е връчен срещу подпис на
лицето на 22.05.2022г.
За констатираното нарушение е
изготвена Докладна записка рег.№1253р-5739 от 23.05.2022г.– л.15 от делото.
Към преписката е приложена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№272з-1237/22.05.2022г. на Мл.автоконтрольор сектор ПП при ОД МВР Хасково,
издадена на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – относно временно отнемане на
СУ МПС до решаване на въпроса за отговорността.
По делото е приложена и Справка за
нарушител/водач относно Ж.Г. – л.10 и сл.
От Мл.автоконтрольор при сектор Пътна полиция, ОД МВР Хасково – Д.П.П., е издадена обжалваната в настоящото
производство ЗППАМ №272з-1238/22.05.2022г., с
която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.Б от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца
/6м/. В заповедта е записано, че е взет предвид съставения АУАН серия GA№443259 от 22.05.2022г.,
като са възпроизведени обстоятелства, отразени в съдържанието му.
Видно от справката за собственик на
МПС Нисан Х Трейл * ** ** ** като такъв е посочен Ж.М.Г., което не е спорен
момент по делото.
Заповедта е връчена на адресата си
срещу подпис на 22.05.2022г., видно от приложената към същата разписка.
Видно от пощенско клеймо –
транспортен етикет, върху плика жалбата е подадена на 25.05.2022г.
По делото е
представена Заповед №1253з-21/14.01.2022г.
на Директор на ОД МВР Хасково, с която са оправомощени да прилагат принудителни
административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от
ЗДвП конкретни длъжностни лица, между
които са и държавните служители от сектор ПП при ОД МВР Хасково, каквато е
длъжността на издателя на заповедта.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице,
имащо правен интерес от оспорването.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед
№1253з-21/14.01.2022г. на Директор ОД
МВР Хасково, като това не е спорен момент по делото.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона
реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка
относно материалната ѝ законосъобразност.
Не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
при издаване на заповедта.
Посочени
са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на ПАМ по чл.171, т.2а,
б.Б от ЗДвП
за прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. Изрично е посочено в заповедта, че се
издава на Ж.М.Г., за който е доказано и не спорно, че собственик на МПС. Оплакванията за немотивиране и неточно определяне на срока
на ПАМ са неоснователни. В случая действително в диспозитива на заповедта е
изписано съдържанието на възможния срок от 6 месеца и до „12 месеца“ на ПАМ,
така както е посочено в чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП, като едва след това изписване
следва обозначаване на действителния срок на конкретната мярка – 6 месеца. Основното
възражение на жалбоподателя е, че бил посочен срок от 190 дни, което било
различно от минималния срок, поради което и следвало налагането на конкретната
мярка да е мотивирано. В случая не се установява изписване на срока на ПАМ по
дни и възражението е неоснователно. Предвидените срокове, за които се прилага
дадена ПАМ са месечни, а в настоящия случай е определен минималния срок от 6 месеца и не е налице
незаконосъобразност на заповедта на посочените основания. Административният
орган е определил срок на временното прекратяване на регистрацията на МПС от
шест месеца, който е минималния срок за
този вид принуда.
Принудителните
административни мерки по чл.171 от ЗДвП се налагат въз основа на констатациите
по съставен АУАН, които в настоящото производство могат да се оборват с всички
доказателствени средства. Жалбоподателят не оборва тези констатации, а АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на
чл.39 от АПК, като без значение
в настоящото производство е обстоятелството дали административнонаказателната
процедура е законосъобразно проведена, тъй като производството по прилагане на
ПАМ и това по ЗАНН имат различен предмет и различна цел. За разлика от
реализирането на административнонаказателната отговорност по конкретно
административнонаказателно обвинение, наложената принудителна административна
мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши
други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. В този смисъл съдът счита за установено наличието на
изискуемите предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП,
поради което и обжалваната заповед е съобразена с материалния закон, а при
издавеното ѝ не се установява да са допуснати процесуални нарушения.
Заповедта е съобразена и с целта на закона. Целта на
ЗДвП е регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от закона, и тя е
опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както
и преустановяването на административните нарушения. В конкретния случай е
осъществена хипотезата на чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП. В хипотезата на чл.171 от ЗДвП административният орган действа при обвързана компетентност и при наличие
на визираните в закона предпоставки не разполага с възможност за преценка дали
да приложи или не ПАМ, а е длъжен да приложи такава.
Като израз на административна принуда,
ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се
преустанови едно противоправно поведение, което се състои в нарушаване на
забраната да се управлява ППС от водач, за който е установено, че управлява МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и така да се
осигури безопасността на всички участници в движението. Именно охраната на
обществения интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на
процесната ПАМ и ограничаването правата на жалбоподателя като собственик на МПС
в допустимите от закона граници.
За органа, прилагащ принудителната
административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка
на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест
месеца до една година, т. е. административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, която съдът не е
компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по отношение
на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като в случая
то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока
в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.
По изложените мотиви съдът приема, че не са
налице основания по чл. 146 от АПК
за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, при
спазване на материалния закон, в съответствие с целта му и при постановяването
ѝ не са допуснати съществени нарушения на материалния закон или на
процесуалните правила.
При този изход на производството на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.М.Г. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №272з-1238/22.05.2022г. на Мл.автоконтрольор сектор ПП при
ОД МВР Хасково, за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: