Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. С. 28.06.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение, І-6 състав

в публичното заседание на двадесет и осми май

две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                     Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Антоанета С.                                 и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                      гр. дело № 8567 по описа

за 2014 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:    

С Определение № 871/14.03.2018 г., постановено по ч.в.гр.д. № 5521/2017 г. по описа на САС, търговско отделение, 5 състав, е отменено прекратително определение на настоящия съдебен състав и делото върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявените от С.Е.С. срещу „Б.Д.“ ЕАД и П.Л.Т. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във връзка с чл.167, ал.3 ЗЗД за установяване на нищожност на договори, обективирани в нотариален акт № 88/2008 г., том ІІ, рег. № 3694, нотариален акт № 018/2009 г., рег. № 32411/2009 г., нотариален акт № 019/2009 г., рег. № 584/2009 г., с предмет: апартамент № 24, находящ се в гр. С., ж.к. „******“, бл.***, вх.Б.

В исковата молба се твърди, че с Решение по гр.д. № 19417/2013 г. на СРС, влязло в законна сила на 07.05.2014 г. е прогласена нищожност на договор за дарение сключен на 27.05.2008 г. с нотариален акт № 179, том І, рег. № 2165, дело № 173/2008 г. на Нотариус Ч.Б.с рег. № 077 на НК, с който ищцата дарява на П.Л.Т. собствения си недвижим имот, представляващ ап. № 24, находящ се в гр. С., ж.к. „******“, бл.***, вх.Б, с идентификатор № 68134.4091.576.2.24. Твърди се, че след сделката надареният е сключил договорни ипотеки за обезпечаване на свои кредитни задължения в полза на „Б.Д.“ ЕАД, а именно: договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 88, том ІІ, рег. № 3694, дело № 259/05.06.2008 г. на нотариус с рег. № 358, нотариален акт № 018, том ІV, рег. № 32411, дело № 583/09.12.2009 г. на нотариус с рег. № 258 и нотариален акт № 019, том ІV, рег. № 32412, дело № 584/09.12.2009 г. на нотариус с рег. № 258. Поддържа се, че тъй като посоченият имот не е принадлежал на лицето П.Л.Т. по време на сключване на тези договорни ипотеки, видно от прогласената нищожност на договора за дарение, извършените от него действия са нищожни и в противоречие с чл.26 и чл.167 от ЗЗД. В молба от 09.12.2016 г. ищцата сочи, че за нея съществува значителен интерес от воденото на настоящото производство, тъй като изходът от същото би й дал възможността да реализира имуществени претенции спрямо „Б.Д.“ ЕАД.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на договорите за учредяване на ипотеки, материализирани в нотариални актове № 88, том ІІ, рег. № 3694, дело № 259/05.06.2008 г. на нотариус с рег. № 358, № 018, том ІV, рег. № 32411, дело № 583/09.12.2009 г. на нотариус с рег. № 258 и № 019, том ІV, рег. № 32412, дело № 584/09.12.2009 г. на нотариус с рег. № 258, в частта им и по отношение на ап. № 24, находящ се в гр. С., ж.к. „******“, бл.***, вх.Б, с идентификатор № 68134.4091.576.2.24.

На ответника „Б.Д.“ ЕАД е връчен редовно препис от исковата молба и доказателствата на 06.07.2016 г. В срока за отговор на 05.08.2016 г. ответникът е депозирал отговор чрез пълномощника си юрисконсулт П., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора. На първо място оспорва иска като недопустим с твърдението, че не е налице пасивна легитимация по отношение на Банката, тъй като към датата на разпореждането за вписване на исковата молба, недвижимият имот послужил за обезпечение по договорите за кредит, вече е бил реализиран на публична продан. По същество оспорва иска като неоснователен, необоснован и недоказан. Поддържа се, че между Банката и П.Л.Т. е сключен договор за ипотечен кредит на 04.06.2008 г., по силата на който банката е предоставила на Т. ипотечен кредит в размер на 68 800 евро, като кредитът е обезпечен с учредена с нотариален кат договорна ипотека от 05.06.2008 г. Твърди се, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредитът е обявен за предсрочно изискуем и срещу длъжника са предприети съдебни действия, като вземанията на банката по договора са установени с влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.422 ГПК. Твърди се, че между Банката, П.Л.Т. и П.О.И. са сключени два броя договори за поръчителство от 18.11.2009 г., по силата на които се обезпечава изпълнението на задълженията на „А.Т.Е.Е.К.“ ООД по договор за кредит от 22.04.2008 г., сключен между Банката и дружеството за сумата от 112 028,93 евро при годишна лихва в размер на 8,714% и при краен срок за погасяване на кредита 22.04.2015 г. и по договор за кредит от 22.04.2008 г.за сумата от 76 819,88 евро при годишна лихва в размер на 8,714% и при краен срок за погасяване на кредита 22.04.2015 г. Тези договори за кредит се обезпечават с учредени с нотариални актове за учредяване на договорна ипотека, и двата с дата 09.12.2009 г. Поддържа се, че решението по гр.д. № 19417/2013 г. не поражда действие по отношение на Банката, която в случая е трето добросъвестно лице. Твърди се, че обявената за нищожна сделка не може да рефлектира на учредената преди вписването на исковата молба ипотека. Твърди се, че са изпълнени всички законови разпоредби на чл.167, ал.2 ЗЗД за учредяване на договорна ипотека. Не са налице предпоставките на чл.170 ЗЗД.

На ответника П.Л.Т. е връчен редовно препис от исковата молба и доказателства на 22.03.2017 г. В срока за отговор не депозира такъв.

Ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Ответникът „Б.Д.“ ЕАД, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва исковете и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани.

Ответникът П.Т., редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Третите лица помагачи Р.И. и А.А. оспорват исковете като неоснователни и молят съда да ги отхвърли.

         Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         По делото няма спор по фактите.

         От представените писмени доказателства се установява, че на 27.05.2008 г. ищцата С.С. е дарила на сина си-ответника П.Л.Т. собствения си недвижим имот, а именно: апартамент № 24, находящ се в гр. С., ж.к „******. Сделката е изповядана в надлежната форма с нотариален акт № 179, том І, рег. № 2165, дело № 173/2008 г. на нотариус Ч.Б..

         На 04.06.2008 г. между ответниците „Б.Д.“ ЕАД и П.Л.Т. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката е предоставила на ответника Т. ипотечен кредит в размер на 68 800 евро, като кредитът е обезпечен с учредена с нотариален акт договорна ипотека от 05.06.2008 г. върху апартамент 24. Договорът е обективиран в нотариален акт № 88, том І, рег. № 3694, дело  № 259/05.06.2008 г. на нотариус С.Д.с рег. № 358 на НК. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя П.Т., кредитът е обявен за предсрочно изискуем и срещу длъжника са предприети съдебни действия, като на 12.06.2012 г. Банката се е снабдила с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 26151/12 г., СРС, 58 състав, въз основа на който и за принудително събиране на сумите по който, е образувала изпълнително дело № 20127830400366 по описа на ЧСИ И.Ч.. За обезпечение на вземането по изпълнителния лист, на 22.08.2012 г. по изпълнителното дело е вписана възбрана върху процесния апартамент 24. В резултат на осъществена публична продан и с постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2014 г., влязло в сила на 02.12.2014 г., надлежно вписано в СВ, АВ на 04.12.2014 г., процесният апартамент 24 е възложен на третите лица-купувачи. Видно от приетата по делото справка от СВ, АВ, вписаната на 22.08.2012 г. възбрана не е заличавана. В този смисъл са твърденията и на ответника „Б.Д.“ ЕАД, и на третите лица помагачи, които твърдения не са оспорени от ищцата, която не е оспорила и представените по делото справки, относно извършените вписвания и заличавания върху имота.

Вземанията на банката по договора от 04.06.2008 г. са установени с влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.422 ГПК.

С влязло в сила на 08.05.2014 г. Решение от 01.04.2014 г., постановено по гр.д. № 19417/2013 г. на СРС, по иска на С.Е.С. против П.Л.Т., е прогласена нищожност на договор за дарение сключен на 27.05.2008 г. с нотариален акт № 179, том І, рег. № 2165, дело № 173/2008 г. на Нотариус Ч.Б.с рег. № 077 на НК, с който ищцата дарява на П.Л.Т. собствения си недвижим имот, представляващ ап. № 24, находящ се в гр. С., ж.к. „******“, бл.***, вх.Б, с идентификатор № 68134.4091.576.2.24.

Исковата молба по гр.д. № 19417/2013 г. по описа на СРС е вписана в СВ, АВ на 14.05.2014 г., т.е. след вписването на възбраната по изпълнителното дело на 22.08.2012 г.

Установява се, че между Банката, П.Л.Т. и П.О.И. са сключени два броя договори за поръчителство от 18.11.2009 г., по силата на които се обезпечава изпълнението на задълженията на „А.Т.Е.Е.К.“ ООД по договор за кредит от 22.04.2008 г., сключен между Банката и дружеството за сумата от 112 028,93 евро при годишна лихва в размер на 8,714% и при краен срок за погасяване на кредита 22.04.2015 г. и по договор за кредит от 22.04.2008 г.за сумата от 76 819,88 евро при годишна лихва в размер на 8,714% и при краен срок за погасяване на кредита 22.04.2015 г. Тези договори за кредит се обезпечават с учредени с нотариални актове за учредяване на договорна ипотека, и двата с дата 09.12.2009 г., обективирани съответно: в нотариален акт № 018, том ІV, рег. № 32411, дело № 583/09.12.2009 г. и нотариален акт № 019, том ІV, рег. № 32412, дело № 584/09.12.2009 г, и двата на нотариус Б.Я. с рег. № 258 на НК.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе.

         Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1, ЗЗД, вр. с чл.167, ал.3 от ЗЗД, вр. с чл.170 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договори за учредяване на договорна ипотека, обективирани в нотариален акт № 88/2008 г., том ІІ, рег. № 3694, нотариален акт № 018/2009 г., рег. № 32411/2009 г., нотариален акт № 019/2009 г., рег. № 584/2009 г., в частта, в която в полза на „Б.Д.“ ЕАД е учредена договорна ипотека върху собствения на ищцата недвижим имот, а именно: апартамент № 24, находящ се в гр. С., ж.к. „******“, бл.***, вх.Б, поради липса на съгласие на действителния собственик.

Исковете са неоснователни и недоказани и като такива ще следва да бъдат отхвърлени.

По отношението на правния въпрос за това дали решението за прогласяване на нищожността на разпоредителната сделка, от която длъжникът черпи правото си на собственост, с оглед на субективните си предели, може ли да бъде противопоставено на банката-ипотекарен кредитор, която не е била страна по делото, е налице формирана съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК, обективирина в Решение № 114/17.09.2018 г. гр.д. № 1950/2017 г. ВКС, ІV г.о., което се споделя от настоящия съдебен състав.

В решението съдът е приел, че субективният обхват на силата на присъдено нещо е очертан в разпоредбите на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Адресати на силата на присъдено нещо са насрещните страни в исковото производство и именно те са обвързани от нейното действие. По силата на чл. 298, ал. 2 от ГПК силата на присъдено нещо се разпростира и върху наследниците на страните, както и върху техните право приемници, независимо от това дали са общи или частни такива. От двете разпоредби е видно, че за да се считат обвързани от силата на присъдено нещо правоприемниците по чл. 298, ал. 2 от ГПК правоприемството следва да е настъпило след като съдебното решение вече е било влязло в сила и е обвързало техния праводател. Постановеното съдебно решение няма сила на присъдено нещо по отношение на трети лица, които не са участвали в производството, по което то е постановено. Изключение от това правило е установено с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, при която правоприемството настъпва в хода на висящо съдебно производство, при което участващата в него страна става процесуален субституент на своя правоприемник Съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗЗД ипотечното право е производно от правото на собственост, поради което кредиторът по нея ще бъде обвързан от решението за прогласяване на нищожността на разпоредителната сделка, от която длъжникът черпи правото си на собственост, ако ипотеката е била учредена по време на висящото исково производство или след като страните по него вече са били обвързани от силата на присъдено нещо на постановеното по спора решение. Обратното, ако учредяването на ипотеката е предшествало предявяването на иска за прогласяване на нищожността на разпоредителната сделка, от която длъжникът черпи правото си на собственост, то кредиторът по нея няма да бъде обвързан от силата на присъдено нещо на постановеното по спора решение.

В настоящия случай безспорно се установява, че и трите договорни ипотеки са учредени през 2008 г. и през 2009 г. и предшестват предявяването на иска през 2013 г., поради което и решението на СРС по гр.д. № 19417/2013 г. не може да бъде противопоставено на „Б.Д.“ ЕАД.

На следващо място решението не може да бъде противопоставено и на купувачите по публична продан-третите лица помагачи в настоящото производство, тъй като тях ги брани вписана на 22.08.2012 г. възбрана върху процесния апартамент, която не е заличена и това вписване предхожда вписването на исковата молба на 14.05.2014 г.

По този въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по т.д. № 1/2015 г., с което е прието, че възбраната, наложена в изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2 ГПК, има за цел да препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателя-кредитор.

Наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя

след извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната продан. Въз

основа на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права върху закупения имот, които длъжникът е притежавал към момента на вписването на възбраната и на него не може да се противопоставят никакви права на трети лица, които са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. Купувачът от публичната продан „встъпва” едновременно в правното положение, както на длъжника, като придобива неговите права върху имота, така и в правното положение на кредиторите- в смисъл, че на него е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на кредиторите. Вписаната възбрана осигурява по-ранна противопоставимост на правото на собственост на купувача по публичната продан, за времето от датата на вписване на възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот след този момент, до вписване на постановлението за възлагане.

         Предвид непротивопоставимостта на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 19417/13 г. на СРС, 28 състав на ответника „Б.Д.“ ЕАД и на третите лица помагачи и предвид липсата на главно и пълно доказване от страна на ищцата на нищожността на договора за дарение, сключен между нея и сина й ответника Т., исковете на ищцата подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.

По разноските:

При този изход на делото ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника „Б.Д.“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Другият ответник не е правил разноски, не е заявявал такова искане, поради което разноски не се присъждат.

Водим от горното Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 6 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С.Е.С., ЕГН **********,*** против „Б.Д.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и П.Л.Т., ЕГН **********,*** пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във връзка с чл.167, ал.3 ЗЗД, вр. с чл.170 от ЗЗД за установяване на нищожност на договори, обективирани в нотариален акт № 88/2008 г., том ІІ, рег. № 3694, нотариален акт № 018/2009 г., рег. № 32411/2009 г., нотариален акт № 019/2009 г., рег. № 584/2009 г., в частта, в която в полза на „Б.Д.“ ЕАД е учредена договорна ипотека върху собствения на ищцата недвижим имот, а именно: апартамент № 24, находящ се в гр. С., ж.к. „******“, бл.***, вх.Б, поради липса на съгласие на действителния собственик.

ОСЪЖДА С.Е.С., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Б.Д.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 300 лв. /триста лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.

Решението е постановено при участието на Р.А.И., ЕГН **********,*** и А.В.А., ЕГН **********,*** в качеството им на трети лица помагачи.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: