Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 18.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г
състав в публичното заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
АНДРЕЙ Г.
при участието на секретаря Антоанета П., като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.N6290 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №ІІ-55-330177 от 05.02.2018г.,
постановено по гр.д.№173 по описа за 2016г., Софийският районен
съд, 55-ти състав е отхвърлил предявените от Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.Г.Л./, срещу П.Б.П., ЕГН **********, е адрес: ***,
иск е правно основание чл.212 ГПК, вр чл.23, ал.1 СК за установяване на
обстоятелството, че апартамент № 11.7.4, находящ се в гр.София, ж.к.******, е
придобит от ищцата по време на брака й с ответника чрез пълна трансформация на
лични средства; иск е правно основание чл.212 ГПК вр.чл.23, ал.2 СК за
установяване на обстоятелството, че процесният апартамент е придобит от ищцата
по време на брака й с ответника при частична трансформация на лични средства,
както и иск с правно основание чл.212 ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.2
ЗС за установяване придобиване на имота от ищцата чрез упражнено добросъвестно
давностно владение, като неоснователни. С решението е допусната съдебна делба,
на основание чл. 34 ЗС, между Г.Д.П. и П.Б.П. на
АПАРТАМЕНТ № 11.7.4, находящ се в гр.София, ж.к.******, състоящ се от антре,
дневна - трапезария с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, две тераси,
склад, със застроена площ 75.89 кв.м., при съседи: калкан с вход „Д“ на бл.284,
улица, стълбищна клетка, коридор, апартамент № 11.7.3 и улица, заедно с 2.3163
% ид.ч. от общите части на вх.“Г“ на сградата и 0.2010 % ид.ч. от мястото,
върху което е построена сградата, представляващо УПИ 1-1035,
834,1259,1464,1463,1462, кв.30 по плана на гр.София, „******“, който апартамент
представлява самостоятелен обект с идентификатор 68134.1504.2251.3.111 по КККР
на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на Изпълнителния
директор на АГКК, като обектът е разположен в сграда № 3, построена в поземлен
имот с идентификатор № 68134.1504.2251, при следните квоти: 1/2 ид.ч. за Г.Д.П.,
ЕГН **********, и 1/2 ид.ч. за П.Б.П., ЕГН **********.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от Г.Д.П., подадена
чрез адв. Л., в която посочва, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и моли да се отмени и да се постанови друго, с
което се уважи предявения иск за установяване, че процесния апартамент е
придобит от ищцата по време на брака й с ответника чрез пълна трансформация на
лични средства, евентуално, ако не се уважи първият иск да се уважат
евентуалния за частична трансформация и съответно в този случай да се допусне
делба между страните. Посочва, че независимо бракът мужду страните е прекратен
през 2009год., те са живели във фактическа раздяла още от 2000год., а през
2008год. закупеният апартамент е придобит формално по време на брака, но със
средства дарени на ищцата от продаден собствен на майката на ищцата имот,
средства дарени й от вуйчо й, както и от кредит, който само ищцата е изплащала.
Сочи, че гореизложената фактическа
обстановка, подкрпена и с писмени доказателства не е била оспорена от ответника
и е била приета за безспорна от първоинстанционния съд. Изрично в отговора на исковата молба ответникът е признал изложените обстоятелства и ясно е
заявил, че не оспорва, че посоченото от ищцата отговаря на действителното
положение и неправилно в тази връзка първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск за пълна трансформация, като не е съобразил и, че независимо от
споразумение между страните, че имотът остава в обикновена съсобственост между
същите е установено, че изцяло с лични
средства е закупен процесния имот и при липсата на какъвто й да е принос от
ответника. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Л. поддържа въззивната
жалба и представя нотариално заверено споразумение
от страните, в което ответникът изрично е заявил, че признава, че процесния
апартамент е закупен с трансформирането на лични средства от продажба на
наследствено жилище на ищцата, без участие
и съвместен принос под каквато й да е форма и същия е изключителна лична собственост на ищцата и с подписаното между страните споразумение се изменя предишно такова между
тях по отношение на същия имот.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна П.Б.П. и същия не е заявил становище, освен
изразеното в споразумение от 30.04.2018год., подписано от страните по делото, със
заверка на подписите в консулска служба в Берлин.
Софийският градски съд, като взе предвид становищата
на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на
въззивната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове по чл.212 ГПК, вр чл.23, ал.1 от
Семейния кодекс (СК), по чл.212 ГПК вр.чл.23, ал.2 СК и по чл.212 ГПК
вр.чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.2 ЗС и иск за делба, заявени един спрямо друг
при условията на евентуалност.
Ищцата Г.Д.П. излага в исковата си молба, че по време на
брака си с ответника П.Б.П. е придобила чрез покупка следния недвижим имот:
Апартамент № 11.7.4, находящ се в гр.София, ж.к.******, със застроена площ
75.89 кв.м., при посочени съседи и който апартамент представлява самостоятелен
обект с идентификатор 68134.1504.2251.3.111 по КККР на гр.София, одобрени със
Заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК и бракът
между страните е бил прекратен с влязло в сила на 09.06.2009г. решение по
гр.д.№ 1776/2009г. на СРС, 83 състав. Независимо, че е придобит по време на брака
поддържа, че имотът бил закупен от нея без принос на ответника, със средства от
продажба на имот на майка й М.С.П., средства, предадени от вуйчо й Б. С.П.за
закупуване на процесния имот, както и със средства по договор за кредит, който
изплащала самостоятелно и след като с ответника са били във фактическа раздяла
още от 2000г., поради което последният нямал участие в закупуването на
апартамента, осъществено през 2008г. С оглед изложените факти, предявява
установителни искове с основание чл. 23, ал.1 СК за установяване, че ищцата е
единствен собственик на имота, поради придобиването му изцяло с лични средства и
пълна трансформация на личните средства в закупуването му. Евентуално, иска от
съда признаване на частична трансформация на лични средства и в който случай се
иска да се допусне делба на имота между тях при определени от съда квоти. Също
така и твърди изтекла в нейна полза кратка петгодишна придобивна давност, по
силата на която е станала единствен собственик на апартамента.
В отговора на исковата молба ответникът П.Б.П. не оспорва
изложените в исковата молба факти и
обстоятелства, но смята, че процесният апартамент е съсобствен при равни квоти,
тъй като е придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена
общност, а след прекратяване на брака е преминал в обикновена съсобственост при
равни квоти и следва да се допусне делба на същия при равни квоти между
страните.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че след като процесния имот е придобит от страните
по време на брака им, независимо, че същия е прекратен и при постигнатото
споразумение между страните, се явява в съсобственост между страните при равни
квоти при които е допусната делба на същия, като са отхвърлени установителните
искове за пълна, частична трансформация и давност.
При извършената служебна проверка по
реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи
произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната
жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК, но също така и при
съобразяване на представеното във въззивна инстанция ново доказателство-
споразумение от 30.04.20018год. с
нотариална заверка на подписите и при условията на чл.235, ал.3 ГПК.
По
делото не е спорно, че бракът между П.Б.П. и Г.Д.П., сключен на 15.10.1994год. е прекратен с влязло в
сила решение от 09.06.2009год. на СРС, 83-ти състав, постановено по гр.дело №1776/2009год.
и след като бившите съпрузи са били в трайна фактическа раздяла много преди прекратяване на брака и от 2000год.
Представени са
предварителен договор от 20.06.2008г. за покупко-продажба на недвижим имот -
процесния апартамент, сключен между купувача Г.Д.П. и продавача „С.Б.К.“ ООД,
както и приложение №1 към същия относно
обема и видовете СМР и степен на довършеност на апартамента и общите части и е
предвидено продажната цена да се заплати на части като първата вноска от
1 000 евро в деня на подписване на предварителния договор, сумата от
53 610евро в срок до 30.06.2008год. и третата вноска от 35 985евро, в
срок до 45 дни, считано от издаване на удостоверение за „груб строеж“ на
сградата и която продавачът се задължава да построи и да го предаде с
разрешение за ползване в срок до 30.11.2009год. За заплащане на посочените суми
са приложени приходен касов ордер от 20.06.2008год. за сумата от 1000лв.
нареждане
за превод от същата дата от купувача за превод на сумата от 53610 евро по
сметка на продавача с правно основание - подписания предварителен договор;
преводно нареждане от 18.12.2008г. за сумата от 51510 евро, заплатена от Г.П.
на дружеството-продавач; данъчна оценка за имота, както и схема на обекта,
отразяващ актуалния статут на имота.
Представени са нотариален акт № 18, том II, peг. № 2465, дело №
216/22.05.2008г. на нотариус К.Б.от който е видно, че М.С.П. /майка на ищцата/
и нейният брат Б. С.П./вуйчо на ищцата/ са продали собственият им недвижими
имот - апартамент, находящ с в гр.София, ул. „******, за сумата от 200 000 евро,
както и с оглед на удостоверение от „Уникредит Булбанк“ АД се установява, че на
29.05.2008г. Б. С.П.е превел по банковата сметка на Г.Д.П. сумата от 20 000
евро. Не се оспорва също така и, че на 29.05.2008г. М.С.П., майка на ищцата е
превела по банковата сметка на Г.Д.П. сумата 69 450евро на същото основание
-захранване на сметка.
Приложен е нотариален акт № 114, том
IX, рег.№ 21050, дело № 1577 от 11.12.2008г. по описа на нотариус с район на
действие РС София, вписан в РНК под №271 от който се установява, че „С.Б.К.“
ООД продава на купувача Г.Д.П. същия недвижим имот, предмет на
предварителния договор между страните, в груб строеж и представляващ апартамент
№11.7.4, на 7 ет., в жилищна сграда с
адрес бл. №284, вх.Г, ЖК ******, София, със застроена площ от 75,89 кв.м., със
съответните ид.части от общите части на сградата и от мястото за сумата от
177 188,42лв. с ДДС., която е удостоверено, че е заплатена от купувача Г.Д.П..
Приложено е пред въззивния съд споразумение от 30.04.2018год., с нотариална
заверка на подписите на страните, в което е изразено, че ответникът П.Б.П.
признава, че процесния апартамент 11.7.4, находящ се в гр.София, ЖК“******“, 7
ет., с административен адрес: София „ЖК ******, бл.***, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1504.2251.3.111, със
застроена площ от 75,89 кв.м. е закупен с трансформирането на лични средства на
Г.Д.П., без негово участие и съвместен
принос под каквато й да е форма, поради което е нейна изключителна лична собственост.
В случая приложим към имуществените
отношения между съпрузите е законовия режим на съпружеска имуществена общност и
придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има
същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени и към момента
на придобиването. Съгласно чл.19, ал.1 от СК/отм/, вещите и правата върху вещи, както и паричните
влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са
придобити и с оглед на чл.19, ал.3 СК/отм/ съвместния принос се предполага до
доказване на противното. Един от способите за оборване на презумпцията за
принос / чл.21, ал.3 СК от 2009год./ е доказването на т.нар. пълна или частична
трансформация на лични средства в имущества, придобити по време на брака,
регламентирана в чл.21 от СКотм./чл.23, ал.1 СК/ Според разпоредбата на чл.21,
ал.1 и ал.2 от СК/отм/ вещите, правата върху вещи и паричните влогове,
придобити по време на брака изцяло с лично имущество на отделния съпруг са лично
притежание на този съпруг, а ако с лично имущество е придобита само част от
вещта, лично притежание на отделния съпруг е съответстващата на личното
имущество част от вещта или паричен влог, освен ако тази част е незначителна.
Лично имущество по смисъла на чл.21 от СК отм. е това посочено в чл.20 от СК отм.-вещите, правата върху вещи и
паричните влогове, когато са придобити преди брака, както и тези придобити по
време на брака, но с имущество, което е получено по наследство или дарение или
способа на чл.389а и сл. ГПК. Доказването на трансформацията и оборването на
презумпцията по чл.19, ал.3 от СК отм., сега чл.21, ал.3 СК следва да стане от
съпруга, който се позовава на нея, чрез провеждане на
т.нар. пълно доказване и същия следва да опровергае презумпцията за съвместния
принос или трябва да докаже липсата на такъв съвместен принос или, че съпругът
не е съдействал за придобиване на имуществото. Ако се докаже отсъствието на
съвместен принос имуществото ще се третира като лично притежание на другия съпруг.
С оглед на чл.19, ал.1 от СК/отм/ независимо на чие име е придобито
имуществото- на името на единия или и на двамата съпрузи съпружеска имуществена
общност по отношение на придобитото ще възникне и то автоматично по силата на
закона, като без значение е
титулярството по придобивната сделка, както и волята на съпрузите. Но е възможно опровергаване на презумпцията
за съвместен принос относно придобитото по време на брака, включително и ако е
придобито на името на двамата съпрузи и при
наличието на пълна или частична трансформация, когато имаме
преобразуване на имущество, като при пълната трансформация новото имущество е
придобито със средства, произхождащи от индивидуално имущество или т. нар.
лично имущество. Наличието на трансформация се преценява към точно определен
във времето момент-моментът, в който настъпва вещнотранслативния ефект на
съответния придобивен способ, придобиването на правото върху съответното
имущество. В случая придобиването на процесното жилище е станало по силата на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в предвидената за това
писмена форма и по време на брака между страните, придобит на името на единия съпруг и транслативния
ефект на договора е настъпил със самото му сключване. В тежест на ищцата е в случая при твърдения, че
продажната цена за процесното жилище е заплатена с лични средства дарени от нейните близки, както и със заемни
средства, но по време на трайната фактическа раздяла между бившите съпрузи да
обори презумпцията по чл.19, ал.3 СК/отм/ и което касае установяване на факти,
поради което не се погасява по давност. В тази връзка при съвкупната преценка
на приложените писмени доказателства, това, че страните не спорят, че по време
на трайната им фактическа раздяла, при която е изключена всякаква физическа,
духовна и икономическа връзка между съпрузите е придобит процесния имот, за
който продажната цена е заплатена изцяло с лични средства дарени от близки на
ищцата, както и със средства изцяло погасявани по време на фактическата раздяла
между страните и с оглед на което е и представено пред въззивна инстанция споразумението
от 30.04.2018год. между страните, с което се разкриват действителните им
отношения и се опровергава отразеното в предишно споразумение по гр.дело
№1776/2009год. на СРС, 83-ти състав, поради което е налице пълна трансформация при придобиването
на закупеното през 2008год. жилище и то представлява изключителна/лична/
собственост на съпругата Г. Д.П.. Поради
което следва да се уважи изцяло предявения установителен иск с правно основание чл.21,
ал.1 СКотм. /чл.23, ал.1 СК/ и да се
признае за установено, че придобития по време на брака между страните
апартамент №11.7.4 е закупен изцяло с лично имущество на съпругата и при пълна
трансформация и е нейна изключителна собственост.
Поради изложените съображения, представеното ново доказателство, съобразено
и с оглед на чл.235, ал.3 ГПК при несъвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено
изцяло и вместо него постановено друго, като се уважи предявения иск, че ищцата
при наличие на пълна трансформация на нейно лично имущество е изключителен
собственик на процесния имот, като не следва да се разглеждат останалите искове
включително и искът за делба, предявени при условията на евентуалност само ако
първия иск не бъде уважен.
Страните не са направили искане за присъждане на разноски по делото,
включително и за въззивна инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло решение №ІІ-55-330177 от 05.02.2018г. на СРС, 55-ти състав, постановено
по гр.д.№173/2016г. и вместо него
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.21, ал. 1 СКотм. /чл.23, ал.1 СК/ по
отношение на П.Б.П., с ЕГН **********, с
адрес: ***, че Г.Д.П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.Г.Л./ е изключителен
собственик на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 11.7.4, находящ се в
гр.София, ж.к.******, състоящ се от антре, дневна - трапезария с кухненски
бокс, две спални, баня с тоалетна, две тераси, склад, със застроена площ от 75,89 кв.м., при съседи: калкан с вход „Д“
на бл.284, улица, стълбищна клетка, коридор, апартамент № 11.7.3 и улица,
заедно с 2,3163 % ид.ч. от общите части на вх.“Г“ на сградата и 0,2010 % ид.ч.
от мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ І-1035, 834, 1259,
1464, 1463, 1462, кв.30 по плана на гр.София, „******“, който апартамент
представлява самостоятелен обект с идентификатор 68134.1504.2251.3.111 по КККР на гр.София,
одобрени със Заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК,
като обектът е разположен в сграда № 3, построена в поземлен имот с
идентификатор № 68134.1504.2251 като придобит чрез пълна трансформация на нейно
лично имущество.
Решението
може да се обжалва пред ВКС с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.