№ 21
гр. Благоевград, 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200501099 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с чл.396, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от ТР. ИЛ. АВР., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.Г.Д., ул.“С.“ * против Определение № 260/19.11.2021 г. постановено по гр. д. №
1283/2021 г. по описа на Районен съд – Г.Д.. С обжалваното определение съдът е оставил без
уважение искането на ищеца за обезпечаване на предявения иск с правно основание чл.439
от ГПК срещу ИВ. Р. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“С.п.“ ***, чрез налагане на
мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело № 48/2021г. по описа на СИС при
РС Г.Д.“.
В частната жалба се излага, че постановеното определение е незаконосъобразно и
неправилно, тъй като изложените мотиви, че не са налице убедителни писмени
доказателства за установяване недължимост на сумата са несъстоятелни, тъй като всичко
изложено в исковата молба е от категорията на доказване главно и пълно основно с гласни
доказателства. Сочи се, че към исковата молба са приложени писмени доказателства за
настоящия адрес на Виолета А.а, както и удостоверение че същата е ученичка в ОУ гр.Г.Д. и
че ищецът е родителя който от 01.09.2021г. се грижи за детето, а майката се грижи за
малолетното дете, с което живее в гр.С.. Излага се в жалбата, че нуждата от обезпечителната
мярка е обоснована с това, че ако бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца, както и каквато и да било принудителна мярка същия ще бъде в изключително
затруднено положение да се грижи за детето, което е при него. Ако сумата бъде удържана
принудително, то същия ще бъде в невъзможност при евентуално позитивно за него
решение да си я възстанови. Сочи се, че взискателката по изпълнителното дело получава
единствено и само инвалидна пенсия и то в нисък размер, поради което няма възможност
удържаната сума да бъде възстановена.
Излага се в жалбата, че съображенията на съда, че исканата от ищеца обезпечителна мярка
не трябва да засяга правната сфера на ответника неоправдано, като ако бъде допусната, то
ответницата ще бъде лишена от възможността да получи присъдената й издръжка, преди
претендираната недължимост на същата да бъде проверена по съдебен ред, са неправилни.
С оглед на гореизложеното, е направено искане въззивната инстанция да отмени
обжалваното определение и да постанови друго с което да уважи искането за налагане на
обезпечителна мярка.
Препис от частната жалба не е връчен на ответника, съгласно разпоредбата на чл.396, ал.2
1
изр.2 от ГПК.
За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:
Гражданско дело № 1283/2021 г. по описа на Районен съд – Г.Д. е образувано по искова
молба, подадена от ТР. ИЛ. АВР., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Г.Д., ул.“С.“ *,
със съдебен адрес Г.Д., ул.“Г.Р.“ ***, адв. И.П. против ИВ. Р. Д., с ЕГН **********, с адрес
гр.С., ул.“С.п.“ ***.
С исковата молба е предявен иск да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на
ответницата сумите по издадения на 09.07.2021г. изпълнителен лист – в размер на 6380 лв.
издръжка за минал период от време от 01.09.2019г., текуща издръжка от м.юли 2021г. за
децата, както и разноските направени от нея по изпълнително дело, включително и
дължимите към ДСИ такси и разноски.
С исковата молба е направено искане за допускане обезпечение на предявения иск, чрез
налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело №
48/2021г. по описа на ДСИ при РС Г.Д..
РС е оставил без уважение искането с правно основание чл.389 от ГПК, като в мотивите на
обжалвания съдебен акт е приел, че искът е допустим, но не може да се приеме за вероятно
основателен, доколкото не е подкрепен с писмени доказателства, които да сочат на такъв
извод. Отделно от това първостепенния съд е изложил, че исканата обезпечителна мярка не
бива да засяга правната сфера на ответника неоправдано, като ако бъде допуснато исканото
от ищеца спиране на изпълнението, ответницата на практика ще бъде лишена от
възможността да получи присъдената й съгласно влязлото в сила съдебно решение издръжка
за двете деца, преди претендираната от ищеца недължимост да бъде съдебно проверена.
Частната жалба срещу постановеното определение е подадена в срока по чл.396, ал.1 от
ГПК от надлежна страна, ищеца по делото, при наличието на правен интерес, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, а съображенията за това са
следните:
Обезпечителната защита цели да подготви и осигури търсената с предявения иск защита,
както и да осуети възможността на ответника да попречи на осъществяването на правните
последици на решението. Съгласно чл.391, ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска при
наличие на посочените в текста предпоставки, а именно допустимост на иска, неговата
вероятна основателност и интерес от обезпечението на иска, респективно наличие на
обезпечителна нужда и поисканата обезпечителна мярка да е подходяща, т. е. да съответства
на обезпечителната нужда. Липсата на една от предпоставките предвидени в посочения
текст води до неоснователност на молбата за допускане на обезпечение.
Предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ЗЗД е процесуално допустим, която
процесуална допустимост е достатъчно да се изведе от фактическите твърдения на ищеца,
изложени в исковата молба, а именно, че е конституиран като длъжник по изпълнително
дело, като не дължи вземането за издръжка за минало време, тъй като се е грижил за децата
си за процесния период за който същата е присъдена, както и не дължи издръжка за
месеците юли и август 2021г. тъй като същата е заплатена от него. Изложеното е
достатъчно за преценка процесуалната допустимост на отрицателния установителен иск.
Що се касае до извода за вероятната основателност на същия - от представените към
настоящия момент писмени документи по делото не може да се направи такъв извод с
вероятен характер, но естеството на предявения иск - отрицателен установителен,
предполага установяване от молителя качеството му на длъжник по изпълнителното
производство. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че в хипотезата
на отрицателен установителен иск, при който по принцип тежестта на доказване е на
ответника, какъвто е настоящият случай, обезпечение се допуска срещу представяне на
гаранция в определен от съда размер. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.274,
ал.3 ГПК Определение № 61 от 26.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 15/2009 г., II т. о., в което е
посочено, че „С оглед вида на иска - отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ответникът няма вземане към ищеца, и поддържаното основание, искът
поначало не би могъл да бъде подкрепен с доказателства, които го правят вероятно
2
основателен. Затова исканото обезпечение следва да се допусне при условията на чл. 391, ал.
2 ГПК - след внасяне на гаранция, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД.“.
Налице е обезпечителен интерес за ищеца, който се предполага и не е необходимо
молителят да представя доказателства, които да го установяват, доколкото от естеството на
самото спорно право и представените към искането доказателства не се съдържат данни,
които категорично да опровергават извода за наличието на такъв. В случая обезпечителният
интерес от молителя се обосновава на поддържаното твърдение, че при продължаване на
изпълнителните действия срещу него, правата по евентуално позитивно решение по
висящия процес ще бъде в невъзможност да бъде реализирано, респ. ще се затруднят.
Въззивният съд въпреки горното намира, че искането за обезпечение правилно е оставено
без уважение поради следното: Образуваното между страните изпълнително дело №
48/2021г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Г.Д. е за
принудително събиране на задължението на ищеца към децата му за месечна издръжка за
бъдещ и минал период. Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 от ГПК длъжникът срещу
когото е допуснато предварително изпълнение може освен в случаите на чл.242, ал.1 от ГПК
да спре изпълнението като представи обезпечение на взискателя съгласно чл.180 и чл.181 от
ЗЗД. Съгласно чл.242 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението,
когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Следователно по
силата на тези законови текстове е недопустимо спиране на принудително изпълнение по
делата за присъдена издръжка, което следва да намери приложение и в случаите на
принудително изпълнение на вече влязло в сила съдебно решение. Това обосновава извода,
че исканото от ищеца като обезпечителна мярка спиране на изпълнението на образуваното
изпълнително дело за събиране на дължима издръжка е недопустимо, поради което
поисканата обезпечителна мярка е неподходяща. Сумите дължими за издръжка на едно дете,
се дължат ежемесечно и служат за задоволяване на неговите ежедневни потребности и
нужди, като с тях се осигурява неговото оцеляване и неизплащането и несъбирането им би
поставило в риск живота и здравето на детето.
Предвид гореизложеното искането за допускане на обезпечение на исковете е
неоснователно.
С оглед горното определението на първоинстанционния съд е правилно по съображения
различни от изложените от първата инстанция, като депозираната срещу него частна жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Води от изложеното, Окръжен съд Благоевград, IV въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частна жалба подадена от ТР. ИЛ. АВР., с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Г.Д., ул.“С.“ * против Определение №
260/19.11.2021 г. постановено по гр. д. № 1283/2021 г. по описа на Районен съд – Г.Д., с
което е оставено без уважение искането на ищеца за обезпечаване на предявения иск с
правно основание чл.439 от ГПК срещу ИВ. Р. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“С.п.“
***, чрез налагане на мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело № 48/2021г. по
описа на СИС при РС Г.Д.“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4