РЕШЕНИЕ
№ 1541
гр. Пловдив, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330119238 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД.
Ищците Н. Г. Г., ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН *********, двамата в
качеството им на наследници на Н. Г. Г., ЕГН **********, са предявили осъдителни
искове срещу ответника КРЕДИТ ТАЙМ ЕООД, ЕИК ********* за осъждането му да
им върне следните суми: сумата от 30 лева, недължимо платена по клауза за
възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ******* от 25.11.2016г., ведно
със зак. лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 лева, недължимо платена по
клауза за неустойка по договор за паричен заем № ******* от 25.11.2016г., ведно със
зак. лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се сочи, че между Д. Н. Г. и ответника бил подписан договор
за паричен заем № ******* от 25.11.2016 г., по силата на който Г. получил в заем
сумата от 600 лева, разпределена на 16 седмични погасителни вноски с краен срок
07.07.2017 г., при променящ се месечен лихвен процент и ГПР 48.83%. Излага се, че
към договора била предвидена и неустойка, в случай, че кредитополучателят не
отговаря на посочените критерии за обезпечение: запис на заповед, банкова гаранция
или поръчител, който да отговаря на условията на т. 11 от Общите условия към
договора за заем. В договора било уговорено, че ако кредитополучателят не осигури
предвиденото по договора обезпечение ще дължи неустойка в размер на 439,04 лева,
която била разпределена към размера на всяка погасителна вноска. Твърди се, че
договорът бил изплатен изцяло, както и че наследодателят на ищците Г. починал на
07.07.2021г., като е наследен от двамата ищци.
В исковата молба се излагат съображения за недействителност на договора, тъй
като размерът на шрифта на който били изготвен е по-малък от 12, в разрез с
императивната разпоредба на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Също
така договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
Договорената възнаградителна лихва била нищожна като противоречаща на добрите
нрави, като надвишаваща двукратния и трикратния размер на законната лихва. И като
несъществуваща не било спазено правилото за посочване размера на
възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане. В договора не бил посочен
1
начинът на изчисляване на ГПР и липсвала каквато и да било яснота по какъв начин е
формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочва се също така, че ако се
добави дължимата неустойка към общата сума за плащане, посочена в договора, ГПР
ще надвиши 50%., което се явява в нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК ето защо клаузата за
ГПР е нищожна, откъдето следва нищожност на целия договор на основание чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. На следващо място се посочва, че предвидената по договора
клауза за неустойка е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е
прекомерна. Сочи се също, че клаузата на неустойка е недействителна на основание
чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по своето същество се
покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл. 19, ал.4 ЗПК - ГПР
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Сочи се също така,
че клаузата за неустойка противоречи и на материалния закон - чл.71 ЗЗД, като и на чл.
33 ЗПК, която предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
В постъпилия отговор от ответника се настоява на това, че възраженията на
ищците за недействителност на договора и на клаузите за възнаградителна лихва и
неустойка са несъстоятелни и неоснователни. Предлагат сключване на споразумение.
Възразяват срещу назначаването на ССчЕ. Оспорват и качеството на материално
затруднени лица на ищците по смисъла на чл. 38 от ЗА. Прави се възражение за
изтекла давност, доколкото от сключване на договора до предявяване на иска е
изминал период по-голям от 5 год.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за процесуално допустими и основателни, като съображенията за
това са следните:
Между страните не е налице спор, че между наследодателя на ищците Д. Н. Г. и
ответника е сключен договор за паричен заем № ******/25.11.2016г., по силата на
който същият е получил в заем 600 лв., при променящ се месечен лихвен % обявен от
БНБ +10 пункта и че в договора е предвидена неустойка за непредоставяне на
обезпечение в размер на 439,04 лв.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция
– търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на член 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения
заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за
заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на член 9 ЗПК. Поради това процесният
2
договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 –
147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно. Доколкото поемането на кредитните задължения от ищците се
осъществява на основание наследяване по закон то на това основание универсалните
правоприемници придобиват и качеството "потребител".
В доказ. тежест на ищците е да докажат, че сключеният договор за заем е
нищожен на посочените в исковата молба основания, като също така докажат
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва и за неустойка на посочените от тях
основанияото основание.
В доказателствена тежест на ответника е да опровергае твърденията на
ищеца за нищожност на договора и на клаузите в договора. В доказателствена тежест
на ищците е да докажат плащането на посочените в исковата молба суми за неустойка
и възнаградителна лихва по договора за заем. В доказателствена тежест на ответника е
да докаже основание за получаването им.
По възражението за недействителност на договора поради неспазване
размера на шрифта.
По делото е представен оригинала на договора за заем № *******, сключен на
25.11.2016г. между Кредит Тайм ЕООД и Д. Г..
По искане на ищците е допусната СТЕ, изготвена от в.л. М., от което се
установява, че шрифтът на договора е с големина 9 пункта. Заключението не е
оспорено от страните, като съдът го цени като компетентно и обективно, с оглед на
което го кредитира изцяло. С чл. 10, ал. 1 ЗПК е въведено и изискване по отношение
размера на шрифта, в който договорът следва да бъде изготвен, като несъблюдаването
на това изискване води до недействителност на договора. По въпроса за шрифта е
налице произнасяне от СЕС с определение от 14.04.2021 г. по дело С-535/20 в смисъл,
че Директивата дава право на държавата-членка да приложи на национално равнище и
предвиди законодателно по- засилена степен на защита на потребителите,
включително изискване за формат и шрифт не по-малък от 12, както и последици от
неспазването на тези изисквания. По аргумент от чл.633 ГПК приетото в
горецитирания съдебен акт на СЕС е задължително за съдилищата и учрежденията в Р
България. В конкретния случай договора за потребителски кредит не отговаря на
изискването за шрифт, в тази връзка съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7-8, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето защо договорът за
кредит е недействителен по силата на ЗПК с оглед на предвиденото специално
основание за недействителност.
От изслушаното доп. заключение на в.л. В. се установява, че по кредита е
извършено погасяване на сумата от 17,93 лева за договорна лихва и 82,85 лева за
неустойка. Това заключение не е оспорено от страните и се основава на счетоводните
записвания на ответника и издадените от него ПКО, удостоверяващи плащане по
кредита, които ордери са представени по делото от ищците. Съгласно член 23 от ЗПК
при недействителност на договора за кредит, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, ето защо престираните суми за неустойка и възнаградителна
лихва се явяват платени при липса на правно основание и подлежат на връщане от
ответника. След приемане на заключението размерите на исковете са изменени
съобразно заключението на вещото лице.
Така присъдените суми са платени на 8.12.2016г. и на 23.12.2016г., с оглед
на което не се обхващат от общата петгодишна давност по 110 ЗЗД, исковете са
предявени на 3.12.2021г., като направеното от ответника възражение в тази насока
е неоснователно.
По останалите основания за недействителност на договора съдът намира, че не е
необходимо да се произнася с оглед позитивния за ищците резултат от изхода на
3
делото.
Ищците доказаха разноски в размер на 100 лева – платена държавна такса и 570
лева – депозит за две ССчЕ и СТЕ, които ще им се присъдят. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена
безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се
определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с пар. 2а от ДР от
Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. К. Й. К. в размер на 800
лева минимално адв. възнаграждение и 200 лева минимално адв. възнаграждение за
явяване в повече от две поредни съдебни заседания. В случая е приложима Наредбата
действала към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие.
По възражението на ответника, че на ищците не би следвало да им се
предоставя безплатна правна помощ, доколкото разполагат с доход за заплащане на
такава, съдът намира, че няма задължение по закон да проверява дали страната е
материално затруднена, за да може да уговаря с адвоката пълномощник на същата
безплатна адвокатска правна помощ и съдействие по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, доколкото се
касае за вътрешни отношения между представител и представляван. В Закона за
адвокатурата е предвидена възможност за безплатна правна услуга, страните са се
уговорили за такава, услугата е предоставена и по силата на закона се дължи
възнаграждение за нея, което в случая следва да бъде възложено на насрещната страна
съобразно изхода на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА КРЕДИТ ТАЙМ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Н. Г. Г.,
ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН *********, двамата в качеството си на наследници на
Н. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 17,93 лева, платена при начална липса на
основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *******
от 25.11.2016 г., ведно със зак. лихва върху тази сума от датата на предявяване на
исковата молба – 3.12.2021 г. до окончателното й изплащане, от които 8,96 лева за Н.
Г. Г. и 8,96 лева за А. Д. Г., ЕГН *********.
ОСЪЖДА КРЕДИТ ТАЙМ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Н. Г. Г.,
ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН *********, двамата в качеството си на наследници на
Н. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 82,85 лева, платена при начална липса на
основание по клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение по договор за
паричен заем № ******* от 25.11.2016 г., ведно със зак. лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба – 3.12.2021 г. до окончателното й изплащане,
от които 41,42 лева за Н. Г. Г. и 41,42 лева за А. Д. Г., ЕГН *********.
ОСЪЖДА КРЕДИТ ТАЙМ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Н. Г. Г.,
ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН *********, двамата в качеството си на наследници на
Н. Г. Г., ЕГН ********** разноски в исковото производство в общ размер на 670 лева.
ОСЪЖДА КРЕДИТ ТАЙМ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на осн. член
38, ал. 2 от ЗАдв на адв. К. Й. К. разноски в размер на 800 лева минимално адв.
възнаграждение за проц. представителство и 200 лева минимално адв. възнаграждение
за явяване в повече от две поредни съдебни заседания.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
5