Р Е Ш
Е Н И Е
Г.Т., 13.05.2013г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Г.Т. в публично заседание, проведено на седми май
две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Д.И....
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00548 по описа
за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от И.Х.П., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. И.И.Р.,***
офис *, срещу РПК„Н.” със седалище и адрес на управление: град Г.Т., ул.”Т. м.”
№ *, ЕИК **, представлявана от председателя Г.П.Г., за установяване по
отношение на ответника, че ищецът има срещу него вземане в размер на 5 000 лева,
представляваща дадена в заем сума по договор за заем от 04.01.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 12.10.2012г., до окончателното плащане.
В
законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не
е изпратил отговор на исковата молба. В съдебно заседание чрез пълномощник не
оспорва наличие на договорки по договор за заем, признава се предаване на
процесната сума, като същевременно се заявява, че не дължи сумата по договор за
заем.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Със
заповед № 320 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.10.2012г.
по ч.гр.дело № 00473/2012г. по описа на ГТРС длъжникът РПК ”Н.” със седалище и адрес на
управление: град Г.Т., ул.”Т.м.” № *, ЕИК ***, представлявана от Г.П.Г., е
осъден да заплати следните суми: 5 000 лева, представляваща задължение по договор
за заем от 04.01.2012г., ведно със законната лихва от 12.10.2012г. до
окончателното издължаване на сумата и 200 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
С
възражение вх.№ 3043 от 25.10.2012г.
длъжникът е оспорил вземането. С искова молба с вх.№ 3406 от 23.11.2012г. И.Х.П., ЕГН **********
***, чрез пълномощника адв. И.И.Р.,*** офис *, е предявил иск за съществуване
на вземането си срещу РПК ”Н.” със седалище и адрес на управление: град Г.Т.,
ул.”Т.м.” № *, ЕИК ***, представлявана от Г.П.Г., в размер на 5 000 лева, представляваща
сума, дължима по договор за заем, сключен на 04.01.2012г., ведно със законната
лихва от 12.10.2012г. до окончателното издължаване на сумата.
От представената квитанция от ПКО
от 04.01.2012г. е видно, че И.Х.П. е предоставил сумата от 5 000 лева с
основание заем на РПК „Н.” – Г.Т. /л.7 от делото/.
С нотариална покана рег.№ 888 от
23.07.2012г., том І, акт 27 на нотариус № 176 при НК с район на действие ГТРС,
връчена на 23.07.2012г. на представляващия РПК „Н.” – Г.Т., И.Х.П. е посочил,
че по силата на възникнало договорно правоотношение по договор за заем от
04.01.2012г. е предал на кооперацията сумата от 5 000 лева със задължение
от заемодателя да я върне не по-късно от 01.07.2012г., което не е сторено. На
основание чл.240, ал.4 ЗЗД кани в едномесечен срок, считано от датата на
връчване на нотариалната покана, сумата да бъде върната /л.8 от делото/.
По
делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице след като
се запознае с материалите по делото и съответните документи в счетоводството на
ответната кооперация да отговори на конкретни въпроси, а именно:
1.Има
ли извършено заприходяване на 5 000 лева в счетоводството на кооперацията
на базата на процесния ПКО, на коя дата, от името на чий платец, качеството му
на заемодател, има ли извършено отразяване
- счетоводно, на връщане на процесната сума и изобщо какви записвания
има във връзка със сключения договор за заем?
2.Възниквали
ли са облигационни отношения между ищеца и ответника, за какви суми до
5 000 лева, на какво основание, извършвани ли са плащания в тази връзка от
страна на ответника към ищеца и обратно?
3.Водени
ли са редовно счетоводните книги на ответната кооперация съобразно ГПК, ЗК и
ЗСч?
Определен
е депозит в размер на 60 лева, вносим от страните по делото в размер на по 30 лева
за всяка една от страните в 1-седмичен срок за ищеца и от връчване на съобщението
за ответната кооперация. Ищецът е внесъл определения му депозит, а ответникът е
бил надлежно уведомен на 10.04.2013г. за постановеното от съда, като е указано изрично
да се посочи в съобщението, че ако не се внесе определения от съда депозит по
допуснатата ССчЕ, ще се приеме, че страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства и ще приеме за доказан факта, който стои в основата на
експертизата, а именно: че процесната сума действително е била внесена в касата
на ответната кооперация по договор за заем и че същата не е била изплатена на
ищеца. До проведеното на 07.05.2013г. съдебно заседание ответната кооперация не
е внесла определения депозит, нито са предявили други искания.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
С договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетото, в случая претендирана сума в размер на 5 000
лева. Съществените елементи следователно са заетата сума, безвъзмездността /или
лихвата, ако е уговорена съобразно чл.240, ал.2 ЗЗД/, възможности за срокове и
други модалитети. Следователно договорът за зеем е реален – сключва се с предаването на вещта на заемателя, безвъзмезден /но може да се уговори
възнаградителна лихва, като в този случай клаузата трябва да е писмено
уговорена/, едностранен –
задълженията са само за заемателя в смисъл, че е длъжен да върне заетото, като
заемодателят има право само да иска връщането /може да се превърне в
несъвършено двустранен, ако след сключването му възникнат задължения и за
другата страна от нововъзникнали ЮФ/, каузален
– произтича от житейско икономическо отношение с поемане на права и
задължения, неформален – формата не
е задължителна, не е условие за неговата валидност и е важна във връзка с
неговото доказване. Задълженията на страните следват от характеристиките на
договора за заем - заемателят е длъжен да върне като количество и качество
еднакво със заетото на уговорения срок, а ако такъв не е уговорен – в течение
на 1 месец от поканата на заемодателя /чл.240, ал.4 ЗЗД/, а върху заемодателя
не тежи никакво задължение, освен в случаите на чл.240, ал.3 ЗЗД при заместими
вещи.
Доказателствената тежест е върху
ищеца по отношение доказване наличие на сключен договор за паричен заем,
клаузите по него и предаване на договорената парична сума с оглед нормата на
чл.154 ГПК. Ответникът, при доказване от страна на ищеца, че е сключен договор
за заем, следва да докаже, че е върнал заетото. С оглед представения писмен акт
– ПКО от 04.01.2012г., доказването се извършва само чрез писмени доказателства,
освен ако не е налице съгласие по чл.164, ал.2 ГПК и допускане на свидетели.
С оглед представените по делото
доказателства и становищата на страните съдът намира, че е безспорно сключване
на договор за заем в размер на 5 000 лева, която сума е предадена в касата
на ответната кооперация, както и че заемодателят е поканил съобразно нормата на
чл.240, ал.4 ЗЗД ответната кооперация да върне заетите пари в течение на един
месец от връчването й, което не е сторено. Спорно между страните е наличие на
плащане от страна на ответника на претендираната сума, дължима по договора за
заем, по реда на чл.77 ЗЗД.
Доказването
или недоказването на факта на плащане на дължимата сума по договора за заем от
страна на ответната кооперация предопределя правните изводи на съда. От нормата
на чл.154 ГПК произтича, че всяка страна носи доказателствена тежест относно
тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно
затова претендира като настъпили. Това е така, тъй като плащането на дължимата
сума по договора за заем от страна на ответната кооперация е отрицателен факт, а
отрицателните факти, поради своята същност, не подлежат на доказване. Те се
въвеждат в процеса чрез твърдението на едната страна, а страната, която твърди
обратното, носи доказателствената тежест да установи по положителен начин тези
обстоятелства, които доказват нейното твърдение и изключват твърдението на
насрещната. В контекста на настоящия спор, страната, която твърди, че не се
дължи процесната сума в размер на 5 000 лева, следва да докаже, че е
изпълнила задължението си. В случая тежестта да докаже стоящия в центъра на
правния спор между страните факт за плащане стои пред ответната кооперация. От
изложеното по-горе е установено по безспорен начин, че ответната страна не е
представила никакви доказателства за извършено плащане /пълно или частично/ и е
създали непреодолими пречки за проверка на твърдения от тях факт за недължимост
на процесната сума, поради което настоящият състав смята, че е налице
хипотезата на чл.161 ГПК. Това е така, тъй като правото, което дава чл.161 ГПК,
не е произволно. Законът е предоставил това право на съда под условие и в зависимост
от всички обстоятелства по делото. Важно условие за прилагането на чл.161 ГПК е
точното уведомяване на страната относно фактите, които съдът ще приеме за
доказани в случай, че страната създава пречки за проверката на тези факти. В
конкретния случай настоящият състав е посочил в изпратеното до ответната кооперация
съобщение, връчено на 10.04.2013г., че следва в 1-седмичен срок от получаването
му да внесе определения депозит в размер на 30 лева. Указал е изрично да се
посочи в съобщението, че ако се създават пречки за проверка на факта дали
процесната сума е изплатена на ищеца, ще се приеме, че ответната кооперация се
страхува от резултата на експертизата за евентуалната възможност да се
установи, че сумата по договора за заем от 04.01.2012г. в размер на 5 000
лева е била внесена в касата на ответника, както и че същата не е изплатена на
заемодателя. След такова уведомяване на ответника същият без основателни
причини не е заплатил определения от съда депозит за извършване на експертизата
и същевременно не е представил никакви писмени доказателства, че претендираната
от ищеца сума е заплатена. От това за настоящия състав следва, че би могло да се приеме, че ответната кооперация
създава пречки за проверка на оспорваната от тях дължимост на сумата от
5 000 лева по договор за заем от 04.01.2012г. по отношение връщане на
дължимата сума.
Съобразявайки
изложеното, съдът намира предявения установителен
иск за дължимост на вземането в размер от 5 000 лева за доказан и основателен,
поради което следва да се уважи. С оглед това следва да се уважи и акцесорния
иск за следващата се законова лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.дело № 00473/2012г. по
описа на ГТРС – 12.10.2012г., до окончателното й изплащане.
С оглед
изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи сторените от
ищеца разноски по делото в размер на 200 лева, от които 100 лева внесена
държавна такса и 100 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът :
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на И.Х.П., ЕГН ********** ***, срещу РПК „Н.”
със седалище и адрес на управление: град Г.Т., ул.”Т.м.” № *, ЕИК ***,
представлявана от председателя Г.П.Г., в размер на сумата от 5 000 лева /пет хиляди/, представляваща
неплатена дадена в заем сума по договор за заем от 04.01.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 00473/2012г. по описа на ГТРС – 12.10.2012г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА РПК ”Н.” със седалище и адрес на управление: град Г.Т.,
ул.”Т. м.” № *, ЕИК ***, представлявана от Г.П.Г., да заплати на И.Х.П., ЕГН **********
***, сумата от 200 лева /двеста/,
представляваща разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Д. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :