Решение по дело №230/2021 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 37
Дата: 4 ноември 2021 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20212130200230
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Карнобат, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно
наказателно дело № 20212130200230 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН ,
като е образувано по повод подадената жалба от Б. ИВ. ХР. от гр. Карнобат
обл. Бургас против наказателно постановление № 7316 от 28.07.2021
година на Началника на отдел Контрол по републиканската пътна мрежа ,
Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция Пътна
инфраструктура гр. София с което на горепосочения жалбоподател за
извършено от него административно нарушение по чл. 26 ал.2 т. 1 буква а
от Закона за пътищата във връзка с чл. 37 ал.1 т.1. от Наредба № 11 от
3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни
превозни средства на основание чл. 53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лв. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така
наложеното му административно наказание посочено по- горе , като същият
в жалбата си оспорва , че е извършил съответното административно
нарушение за което му е наложено и съответното горепосочено
административно наказание с горепосоченото наказателно постановление ,
като твърди , че същото наказателно постановление се явява напълно
незаконосъобразно като издадено в противоречие на материалния закон-
Закона за пътищата и Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на
1
извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и процесуалния закон
– ЗАНН , като сочи многобройни според него основание водещи до
твърдяната от него незаконосъобразност и моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно
призован не се явява лично, като за него се явява неговия процесуален
представител който заявява , че поддържа жалбата за цялостна отмяна на
наказателното постановление и по този начин не взема друго респ.
допълнително становище по жалбата .
За административнонаказващия орган редовно призован, се явява
неговия процесуален представител в съдебно заседание, като същият в
съдебно заседание изразява становище по така подадената срещу издаденото
от него наказателно постановление жалба, като счита същата за
неоснователна , а издаденото от него наказателно постановление за напълно
законосъобразно и затова моли съдът да отхвърли жалбата като напълно
неоснователна изцяло респ. да потвърди процесното наказателно
постановление.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на
съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Б.Х. Иванов наказателно
постановление № 7316 от 28.07.2021 година на Началника на отдел
Контрол по РПМ към Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при
Агенция Пътна инфраструктура е издадено срещу същия жалбоподател въз
основа на акт за установяване на адм. нарушение № 8082 от 05.07.2021 г.,
което констатира за извършено от него административно нарушение на дата
05.07.2021 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата
05.07.2021 г. в 12, 48 часа на път I – 6 км.445 + 500 преди табелата за гр.
Карнобат в посока гр. Сливен – гр. Карнобат , същият жалбоподател е
управлявал и е осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС
с две оси марка Волво модел ФХ 42 Т с рег. № А 3173 НН и полуремарке с
3 оси с рег. № А 2978 ЕМ , като при проверката е измерено натоварване на
задвижващата 2-ра единична ос на МПС от 13, 885 т. при маскимално
допустимо наторване на оста от 11, 500 т. съгласно чл. 7 ал.1 т.4 б. А от
Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или
2
тежки пътни превозни средства и при измереното разстояние между осите е
1, 32 м , а сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е
30, 05 т. при максимално допустимо натоварване на тройната ос от 24 тона
съгласно чл. 7 ал.1 т.3 буква Б от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства с които
негови горепосочени действия е била нарушена от негова страна
разпоредбата на чл. 26 ал.2 т. 1 буква а от Закона за пътищата във връзка с
чл. 37 ал.1 т.1. от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и за което извършено
от него адм. нарушение на основание чл. 53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата
му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лв. .
В случая наложената от наказващия орган санкция на жалбоподателя се
основава на нормата на чл.53, ал.1 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба
от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите
лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2,
ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени
дейности, изброени в т.1 до т.6. От тази нормативна регламентация следва
извод, че субект на нарушението по чл.53, ал.1 от ЗП може да бъде всяко
физическо лице, което наруши законово установената в чл.26, ал.2, т.1, б.„а“
от ЗП забрана за движение, в обхвата на пътя, на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства, без разрешение. В случая като субект на
административнонаказателна отговорност по тази разпоредба е посочен
жалбоподателя , като водач на ППС, включително по аргумент от
разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че
с това е извършено нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП,
във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата има следното съдържание: Във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в
обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства …, както и съставят акт на водача, на съпровождащото
лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че:
движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в
3
случаите по чл.14, ал.3. В чл.14, ал.1 от Наредбата е предвидено, че
разрешителното за движение на извънгабаритните ППС … при условията на
чл.8, ал.2, 3 и 4 се издава по образец (приложение №3).Според чл.14, ал.3 от
Наредбата, извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да
се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща
маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с
габаритни размери: широчина – до 3,30 м, височина – до 4,30 м, и дължина –
до 22 м..Цитираната нормативна уредба води на извода, че има два режима,
при които се преодолява забраната за движение на извънгабаритни ППС по
пътищата – или след издаване на разрешително по образец, което се издава от
администрацията, управляваща пътя, или само след заплащане на дължима
такса, когато извънгабаритните и/или тежките ППС отговарят на условията
по чл.14, ал.3 от Наредбата.
В конкретния случай е измерената сума от натоварванията на
задвижващата 2-ра единична ос на МПС от 13, 885 т. при максимално
допустимо такова натоварване на оста от 11, 500 т. съгласно чл. 7 ал.1 т.4 б. а
от Наредбата и е измерена сума от натоварванията на ос на тройната ос на
полуремаркето е 30,050 т., при разстояние между осите от 1,32 м. и при
максимално допустимо натоварване съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от
Наредбата – 24 т.. Съгласно измереното натоварване на горепосочените оси
на МПС и полуремаркето безспорно управляваното от жалбоподателя ППС
се явява тежко съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредбата. Същото обаче
попада и в обхвата на чл.14, ал.3 от Наредбата, тъй като измереното
натоварване на тази ос не превишава с повече от 30 % допустимото
максимално натоварване на ос. Максимално допустимото натоварване на
натоварванията на ос на тройната ос на полуремаркето от 30 на сто от 24 т. е
7.2т. над допустимото. а установеното превишаване в случая е 6, 050 т. , а
максимално допустимото натоварване на оста на МПС от 30 на сто от 11,
500 т. е 3, 450 т. над допустимото , а установеното превишаване в случая на
тази ос е 2, 385 т.. По този начин несъмнено движението на това тежко ППС
се разрешава след заплащане само на дължимата такса, без да е изискуемо
издаването на писмено разрешително по образеца, предвиден в чл.14, ал.1 от
Наредбата, при условията на чл.8, ал.2 и ал.4 от същата – от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР и
4
след заплатени пътни такси.
Изложените в АУАН и НП факти на измерени натоварвания над
допустимите норми сочат, че за управляваното от жалбоподателя ППС
разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от
администрацията, управляваща пътя /АПИ/, не е било изискуемо. При това
положение движението на това ППС не може да бъде квалифицирано като
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП. Тази норма въвежда забрана за
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни без разрешение, а
според ал.3 на чл.26 от ЗП, разрешенията по ал.2 се издават от управителния
съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно
лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете на
съответните общини – за общинските пътища, в посочени срокове, т.е.
въпреки разликата в използваната терминология, изискуемите по чл.26, ал.2,
т.1, б.„а“ от ЗП разрешения са само формалните писмени разрешителни, на
каквито не могат да бъдат приравнени квитанциите за заплащане на
дължимата такса по смисъла на чл.14, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 г. В
случая е налице и несъответствие между фактическото описание на
административното нарушение и неговата правна квалификация от страна на
адм. наказващия орган според мнението на настоящия съд. В актуалната
съдебна практика (напр.Решение № 233/ 16.02.2021 г. по КАНД № 2483/ 2020
г. на АС – Бургас , Решение № 414 / 18.03.2021 г. по КАНД № 367 / 2021 г. на
АС – Бургас , Решение №40/28.02.2018 г. по КАНД №4/2018 г. на АС – Стара
Загора, Решение №457/18.12.2019 г. по КАНД №453/2019 г. на АС – Стара
Загора, Решение №33/09.01.2020 г. по КАНД №2599/2019 г. на АС – Бургас,
Решение №892/05.12.2019 г. по КАНД №1137/2019 г. на АС – Хасково,
Решение № 98 от 28.02.2020г. по КАНД № 1397/2019г. на АС-Хасково и др.)
се застъпва становището, че в случаите, когато движението на
извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото
разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП и се осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП,
а когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3
от Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за две различни хипотези, тъй като
разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в
чл.26, ал.3 от ЗП (управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
5
управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските
пътища и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища), а в
хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава
формален административен акт. След като нормативно е предвидено, че е
допустимо движение на тежки ППС до определени параметри без издадено
разрешение /при заплащане на определена такса/, и доколкото в случая
управляваното от жалбоподателя ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3
от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата
си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177,
ал.3 от ЗДвП, предвиждаща да се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач,
който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.По
този начин като е постановил този си акт , съдът намира , че адм. наказващия
орган е приложил неправилно материалния закон, поради което е налице
твърдяното в процесната жалба основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление . Поради това съдът намира , че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено изцяло .
При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани на
адм. наказващия орган поисканите от него съдебни разноски по делото.
С оглед на отмяната на процесното наказателно постановление и
непоискване от страна на жалбоподателя на направените от него съдебни
разноски по делото , съдът намира , че такива не се дължат на жалбоподателя
.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 7316 от 28.07.2021
година издадено от Началника на отдел Контрол по РПМ към дирекция
Анализ на риска и оперативен контрол при агенция Пътна инфраструктура
гр. София въз основа на АУАН № 0008082 от 05.07.2021 година против Б.
ИВ. ХР. с ЕГН **********, същият с адрес в гр. Карнобат , обл.Бургас ул.
6
*** , същият и с адрес за призоваване гр. Карнобат, ул. *** чрез адв. М.
АНДР. К. – съдебен адресат с което за вменено му за извършване адм.
нарушение на разпоредбата на чл. 26 ал.2 т. 1 буква а от Закона за пътищата
във връзка с чл. 37 ал.1 т.1. от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства на
основание чл. 53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000 лв. , като напълно
незаконосъобразно .
ОТХЪРЛЯ искането на Началника на отдел Контрол по РПМ към
дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при агенция Пътна
инфраструктура гр. София за осъждането на Б. ИВ. ХР. с ЕГН **********,
същият с адрес в гр. Карнобат , обл.Бургас ул. *** , същият и с адрес за
призоваване гр. Карнобат, ул. *** чрез адв. М. АНДР. К. – съдебен адресат
да му заплати направените от него съдебни разноски по а.н.д. № 230/ 2021 г.
като неоснователно .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7