РЕШЕНИЕ
№ 3481
гр. Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110101803 по описа за 2025 година
Предявен е иск от Г. А. К. срещу К. ЕАД установителен с правно основание чл.26 ЗЗД
вр.с чл.22 вр. с 11 ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № 2880088 от 05.12.2023г., поради противоречие със закона, а именно
разпоредбата на чл.22 вр. с 11 ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК; евентуален иск за прогласяване на
нищожна на клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 2880088 от
05.12.2023г. поради накърняване на добрите нрави на осн.чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД;
-осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „К.” ЕАД да
заплати на ищеца сумата в размер на 1 585,26 лева, с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, платена без основание по нищожен Договор за
потребителски кредит № 2880088 от 05.12.2023г., сключен между „К.” ЕАД и Г. А. К., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
12.02.2025г. до окончателното заплащане на дължимата сума;
-в евентуалност, при уважаване на иска за прогласяване на нищожна на клаузата на
чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 2880088 от 05.12.2023г., предявява
осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на „К.” ЕАД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на Г. А. К. сумата в размер на 476,33 лева,
представляваща заплатена сума по договор за поръчителство, с която ответникът се е
обогатил неоснователно по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2025г. до окончателното
заплащане на дължимата сума.
Предявен е иск от Г. А. К. срещу А.Т. ЕООД установителен иск с правно основание
чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство от
05.12.2023г. поради противоречие със закона, а именно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10,
чл.16, чл.19, ал.4, чл.21, ал.1 ЗПК, вр. чл.143 и 146 ЗЗП, в условията на евентуалност иск,
на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД поради противоречието му с добрите нрави.
Ищецът твърди, че на дата 05.12.2023 г. между страните е сключен Договор за
1
потребителски кредит № 2880088.
По силата на договора е предоставена на кредитополучателя главница в размер на
2 300 лева. Съгласно чл.4.1 от Договора, заемателят следва да сключи договор за
поръчителство с дружеството „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК ****, с цел да бъде обезпечен кредитът.
Твърди се, че такъв договор бил сключен между страните на същия ден. Съгласно Раздел II,
т.1 от Приложение № 1 към договора за поръчителство е уговорено възнаграждение за
поръчителя в размер на 1 922,13 лева. Твърди се, че по Договор за потребителски кредит №
2880088 ищецът е платил сума за погасяване на кредита в размер на 3 885,26 лв. в полза на
„К.“ ЕАД. Счита Договор за потребителски кредит № 2880088 за нищожен на основание
чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.4.1. от Договора, в тежест на
заемателя е възложено да обезпечи задължението си по кредита като сключи договор за
поръчителство с „А.Т.“ ЕООД. Възнаграждението на поръчителя обаче не било включено
към общия разход по кредита. Приема, че възнаграждението на поръчителя представлява
разход по кредита, още повече като се има предвид, че потребителят заплаща една обща
вноска и тя е изцяло по сметка на кредитополучателя. Допълнително обстоятелство е, че
„А.Т.” ЕООД е изцяло собственост на „К.“ ЕАД.
Твърди, че не било ясно какви компоненти са включени в ГПР и взетите допускания
при изчисляването му. При включване на възнаграждението по договора за поръчителство в
ГПР, то размерът му щял да надвишава максимално предвидения по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Поради гореизложеното договорът за кредит бил нищожен, а даденото по него над
отпуснатата сума по кредита подлежало на връщане като дадено без основание. В
евентуалност твърди, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договора е нищожна. тъй като сключването
на договора за поръчителство е въведено като условие за отпускането на кредита. Твърди, че
в случая е налице нееквивалентност на престациите. Клаузата на чл.4, ал. 1 от договора за
кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава ищеца да сключи договор за
поръчителство, чието възнаграждение е в размер на сума почит равна на тази по отпуснатия
кредит. В тази връзка клаузата на чл.4, ал.1 от Договора за кредит, противоречала на добрите
нрави. Наред с това, клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за кредит е нищожна като
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не
отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на
страните. Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин
/чл.147, ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция
/поръчителство/ не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП . На следващо място, клаузата на чл.4, ал.1 от
Договор за кредит е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Счита, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по
смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП.
По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за
поръчителство е нищожен. Твърди, че договорът за обезпечение е сключен в нарушените на
императивните норми на ЗПК и ЗЗП - чл.143, ал.1 ЗЗП и е недействителен на осн. чл.146,
ал.1 ЗЗП по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него. За да
получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за
поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него
лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което
несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност, води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-
слабата страна в правоотношението. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане
на разноски. Твърди се, че по първия договор е заплатил над главницата от 2 300 лв., сумата
от 1 585,26 лв.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество К. ЕАД е депозирало писмен отговор,
в който навежда доводи за неоснователност на предявените искове. Потвърждава наличието
на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за
потребителски кредит.
Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А.Т." ЕООД, не е включено като
разход по смисъла на чл.19 от ЗПК. Единственият разход по смисъла на чл.19 от ЗПК, който
е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.
Сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй
като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на
обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство,
макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително
условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски
клаузи и условия между „К." ЕАД и „А.Т.“ ЕООД.
Оспорва, че договорът с А.Т. е бил задължителен и е трябвало да се сключи, за да се
получи кредита. Като сочи, че сключването на този договор е само възможност, а не
задължение ,поради което не е общ разход по кредитна дефиниция в §1, т.1 от ДР на ЗПК.
Оспорва Договорът за кредит да нарушава чл.11, ал.1 и чл.19 от ЗПК. Оспорва ответникът да
е знаел размера на възнаграждението на А.Т. към момента на сключване на Договора за
кредит. Счита иска за неоснователен.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество А.Т. ЕООД е депозирало писмен
отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск срещу него.
Потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по посочения в
исковата молба договор за потребителски кредит и договор за поръчителство.
Ответникът сочи, че предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е
изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. Възнаграждението на
поръчителя „А.Т." ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента
на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в
хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при
изчислението на ГПР по чл.19 от ЗПК.
Подчертава, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано
задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на
кредитополучателя, същият няма да дължи възнаграждение на доверителя ми за периода
след пълното изплащане на кредита.
В отговора се излага, че наличието на свързаност между К. и А.Т. ЕООД само по себе
си не води до „скрито оскъпяване на кредита, тъй като К. ЕАД е едноличен собственик на
капитала на „А.Т." ЕООД, което видно от публичния регистър ТРРЮЛНЦ. „А.Т." ЕООД,
обаче, е отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и
различен предмет на дейност .
Сочи, че в договора за предоставяне на поръчителство е предоставена възможност на
клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това може
да стане по сметка на А.Т. ЕООД или по сметка на „К." ЕАД заедно с плащането на
месечните вноски, като този вариант е предпочитан от кредитополучателите, тъй като ги
поставя във финансово по-благоприятна позиция - правят се разходи само за едно плащане
(банкови такси и др.) Твърди, че в този случай „К." ЕАД единствено получава от името и за
сметка на А.Т. ЕООД плащането, същият не е титуляр на вземането и не се разпорежда със
същото, което е изрично уговорено в договора за поръчителство (чл. 8, ал. 5 от същия). В
този смисъл счита, че няма заобикаляне на закона при процесния договорна, който осигурява
3
обезпечителна функция за ищцата.
Всеки от ответниците претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
За уважаване на исковата претенция ищцата следва да докаже онези положителни
факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за
недействителност на процесните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство.
В тежест на всеки от ответниците пък е да проведе насрещно доказване по тези
факти, респ. при условията на пълно и главно доказване да установи, че получените от тях
суми са заплатени на валидно правно основание – в случая "К." АД наличието на валиден
№ 2880088 от 05.12.2023г., а "А.Т." АД - на действителен договор за предоставяне на
поръчителство на основание сключения договор за потребителски кредит.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит №
2880088 от 05.12.2023г. между ищеца и К. ЕАД и Договор за поръчителство от 05.12.2023г. с
А.Т. ЕООД.
Това е видно още от представените с исковата молба писмени доказателства - Договор
за потребителски кредит № 2880088 от 05.12.2023г., Приложения № 1 към същия, в което са
посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от приложимите
Общи условия. В чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят
следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от
одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен
случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. От представени
договор за потребителски кредит и погасителния план към него се установява, че страните
са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е отпуснал на
ищцата кредит в размер на 2300 лв. за срок от 24 месеца, при уговорен лихвен процент по
кредита в размер на 40 % и ГПР в размер на 48,21 %. В чл. 4 от Договора страните са
уговорили, че кредитополучателят следва да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от К. юридическо лице.
В настоящата хипотеза ищцата, като кредитополучател, е предоставила обезпечение
– одобрен от кредитора поръчител, видно от представеното от "А.Т." ЕООД копие на
Договор за предоставяне на поръчителство от дата 05.12.2023г., сключен между Г. К. и
дружеството "А.Т." ЕООД. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство и
Приложение № 1 към същия, на поръчителя се следва възнаграждение в размер на 1922,13
лв., като възнаграждението се дължи разсрочено на датата на плащане на погасителните
вноски по кредита и може, съгласно уговореното да се заплаща на "К." ЕАД.
Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за
основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника "К." ЕАД в обратния
смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като
длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла
на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената
потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза
съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № 2995136 и общата дължима по
4
кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за
предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на
процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК
към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за
получаване на кредита. Видно от чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1,
изр. 1 срок (24 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред
които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора
и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява
разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима
във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.
Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които
ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. За горната преценка дори не са
необходими специални познания, доколкото размерът на възнаграждението на поръчителя е
1922,13 лв., което е почти колкото главницата по кредита, при срок на договора от две
години. Следователно общата дължима по кредита сума неминуемо ще е по-голяма от
посочената 3408,93 лв., а ГПР – по-голям от 48,21 %.
При това положение се налага извод, че процесните договори за потребителски кредит не
отговарят на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в тях липсва действителният процент
на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен,
макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи
при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не
може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Последицата, свързана с
неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и
чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорите за потребителски кредит са недействителни, поради което доводите
на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни, като така приетата недействителност
влече до такава и за договорите за поръчителство на същите основания.
Воден от горното съдът намира, че предявените искове следва да се уважат, като се
прогласят за нищожни Договор за потребителски кредит № 2880088 от 05.12.2023г. сключен
между „К.“ ЕАД и Г. А. К. и Договор за поръчителство от 05.12.2023г. сключен между
„А.Т.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., и Г. А. К. поради
противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, вр. чл.22 вр. с чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
Поради установената основателност на главните установителни искове, съдът не
дължи произнасяне по предявените евентуални искове.
По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД:
Предвид установяване на недействителността на договора, въз основа на който се
претендира процесната сума от 1585,26 лева, предмет на исковата претенция,
основателността на последната е предпоставена от доказване на заплащане на
задължението.
Съобразно приетата ССЕ се установява, че ищецът Г. К. по свое ЕГН в полза на К. е
5
заплатил общо сумата от 3396,57 лв. Съдът споделя установено в заключението на в.л. по
ССЕ, че сумата от 499.69 лв., Г. К. е заплатил от своя сметка с карта на виртуален ПОС
терминал, като сумата е постъпила по профила на друго лице или в полза погасяване
задължение на трето лице, поради което и тази сума не е платена при липса на основание.
На основание чл. 23 ЗПК, при установена недействителност на договора за
потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Съответно неоснователно пратена е сумата за
горницата над 2300 лв. до заплатените 3396,57 лв. или искът се явява основателен за сумата
от 1096,57 лв.
При съобразяване на горното, сумата от 1096,57 лв. се явява недължима и същата
подлежи на връщане, като платена при начална липса на основание. Предявеният иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен, поради което същият следва да бъде
уважен за сумата от 1096,57 лв. и отхвърлен за горницата над тази сума до претендираната
сума от 1585,26 лв.
Поради не разглеждане на предявения евентуален иск за прогласяване на нищожна на
клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 2880088 от 05.12.2023г. поради
накърняване на добрите нрави на осн.чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, то съдът не дължи
произнасяне и по евентуалния спрямо този иск, иск за сумата в размер на 476,33 лева,
представляваща заплатена сума по договор за поръчителство, с която ответникът се е
обогатил неоснователно по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Разноски: С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. В негова полза ще се присъди сумата от 160,22 лв. разноски за държавна такса
по предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, вр. чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
дължима от К. ЕАД и дължимата дж.такса от 76,88 лв. по иска с правно основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД, от втория ответник А.Т. ЕООД.
По предявения иск по чл.55 от ЗЗД, съобразно уважения размер в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 43,86 лв. за дж.такса и депозит за ССЕ съответно сумата от
207,52 лв.
От страна на всеки ответник е направено възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК 1800 лв. по иск срещу К. ЕАД,
от които 1200 лв. по уст. иск и 600 лв. по осъдителния иск и 480 лв. адв.възнаграждение по
иск срещу А.Т. ЕООД.
Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с
Наредба № 1/2004 г., не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на
възнагражденията от съда при своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 ГПК, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I
ТО/.
Настоящият състав намира, че липсва фактическа и правна сложност на делото, което
ведно с ограничените процесуални действия представлява предпоставка за намаляване
размера на адв. възнаграждение при приложение на цитираното по-горе решение на СЕС. С
оглед наличието на многобройна и константна съдебна практика по сходни дела, предвид и
служебното задължение на съда да следи за наличие на неравноправни клаузи, прави
процесуалната защита стандартна и лишена от правна сложност и продължителни
6
процесуални действия.
В случая делото не е с правна и фактическа сложност, проведено е едно открито
съдебно заседание, съответно следва да се присъди адв. възнаграждение от по 480 лв., като
тази сума е достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по гражданското дело за
исковете срещу К. ЕАД и сумата от 300 лв. по иска срещу А.Т. ЕООД. Съответно по иска по
чл.55 от ЗЗД, съобразно уважената част се дължи възнаграждение от 332,03 лв.
На осн.чл.78,ал.3 от ГПК на ответника К. ЕАД се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с
чл.25 от НЗПП, което съразмерно с отхвърлената част от исковете се присъжда в размер от
30,83 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит № 2880088 от
05.12.2023г. сключен между „К.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С. и Г. А. К., ЕГН **********, с адрес в гр.В., поради противоречие със закона, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, вр. чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за поръчителство от 05.12.2023г. сключен
между „А.Т.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., и Г. А. К., ЕГН
**********, с адрес в гр.В., поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. I от ЗЗД, вр. чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. да
заплати на Г. А. К., ЕГН **********, с адрес в гр.В. на основание чл. 55, ал. 1, предложение
първо ЗЗД сумата от 1096,57 лв. (хиляда деветдесет и шест лева и петдесет и седем
стотинки), представляваща заплатена при първоначална липса на основание стойност,
начислена по Договор за потребителски кредит № 2880088 от 05.12.2023г., ведно със
законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 12.02.2025г. до окончателното погасяване на задължението, като отхвърля иска за
горницата над 1096,57 лв. до претендираните 1585,26 лв.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. да
заплати на Г. А. К., ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата от 1223,90 лв. (хиляда двеста
двадесет и три лева и деветдесет стотинки), разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА „А.Т.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., да
заплати на Г. А. К., ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата от 376,88 лв. (триста
седемдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) - разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. А. К., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. С. сумата от 30,83 лв. (тридесет лева и
осемдесет и три стотинки) - разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8